Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/302“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Коригирана)
м
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 15: Ред 15:
 
— От лат. alveolaris.
 
— От лат. alveolaris.
 
----
 
----
<b>АЛВЕОЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Алвеоларен.
+
<b>АЛВЕО`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Алвеоларен.
 
----
 
----
<b>АЛВЕОЛИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) алвеола, <i>ж. Анат.</i> 1. Малки разширени мехурчета, с които завършват дихателните тръбици (бронхиолите) в белия дроб. <i>Белодробни алвеоли.</i> 2. Вдлъбнатини в челюстната кост, в които са вместени корените на зъбите. <i>Зъбни алвеоли.</i>
+
<b>АЛВЕО`ЛИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) алвеола, <i>ж. Анат.</i> 1. Малки разширени мехурчета, с които завършват дихателните тръбици (бронхиолите) в белия дроб. <i>Белодробни алвеоли.</i>
 +
 
 +
2. Вдлъбнатини в челюстната кост, в които са вместени корените на зъбите. <i>Зъбни алвеоли.</i>
  
 
— От лат. alveolus ’коритце’.
 
— От лат. alveolus ’коритце’.
Ред 71: Ред 73:
 
◇ Алгоритмичен език. <i>Мат.</i> Определена система от символи и термини, свързани в синтактична структура, за описване по определени правила процесите за обработка на данни и създаване на алгоритъма за решаване на задача, описан във формализиран вид.
 
◇ Алгоритмичен език. <i>Мат.</i> Определена система от символи и термини, свързани в синтактична структура, за описване по определени правила процесите за обработка на данни и създаване на алгоритъма за решаване на задача, описан във формализиран вид.
 
----
 
----
<b>АЛГОРИ`ТЪМ</b>, <i>мн.</i> -тми, след <i>числ.</i> -тъма, <i>м. Мат.</i> Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, прилагането на които води до решението на дадена задача. <i>Сметачни машини, които работят по програми и алгоритми, .., правят изчисления съвършено непосилни за човека.</i> ВН, 1963, бр. 3687, <i>4. Алгоритъм на Евклид.</i>
+
<b>АЛГОРИ`ТЪМ</b>, <i>мн.</i> -тми, след <i>числ.</i> -тъма, <i>м. Мат.</i> Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, прилагането на които води до решението на дадена задача. <i>Сметачни машини, които работят по програми и алгоритми, .., правят изчисления съвършено непосилни за човека.</i> ВН, 1963, бр. 3687, 4. <i>Алгоритъм на Евклид.</i>
  
 
— От лат. собств. през фр. algorithme.
 
— От лат. собств. през фр. algorithme.

Версия от 12:46, 22 февруари 2013

Страницата е проверена



А`ЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; а`лна се, -еш се, мин. св. -ах се, св. непрех. 1. Изведнъж ставам ален. Кръглото й загоряло от слънцето лице побелява, бузите й се алват като божури. Н. Каралиева, Н, 178.

2. Изведнъж изпъквам с аления си цвят.


А`ЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от алвам се.


АЛВЕОЛА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Анат. 1. Който се отнася до алвеолите на белите дробове. Алвеоларно заболяване. Алвеоларна атрофия.

2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. Алвеоларна част на челюстта.

3. Езикозн. За съгласен звук — който се произнася с допиране на върха на езика до корена на зъбите, до венците.

— От лат. alveolaris.


АЛВЕО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Алвеоларен.


АЛВЕО`ЛИ мн., ед. (рядко) алвеола, ж. Анат. 1. Малки разширени мехурчета, с които завършват дихателните тръбици (бронхиолите) в белия дроб. Белодробни алвеоли.

2. Вдлъбнатини в челюстната кост, в които са вместени корените на зъбите. Зъбни алвеоли.

— От лат. alveolus ’коритце’.


А`ЛГА ж. Бот. Водорасло изобщо. И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл. / Мирише на алги. Ветрецът припевно ме гали. Д. Бояджиев, С, 21.

— Лат. alga.


А`ЛГЕБРА ж. 1. Само ед. Основна математическа дисциплина, която изучава общите закони на действията с величини, изразени с буквени знаци, аналогично на операциите с числата, но независимо от техните числени стойности, свойствата на уравненията и др. // Тази дисциплина като учебен предмет. Написах си домашното по алгебра. Учител по алгебра.

2. Разг. Учебник по този предмет. Тази алгебра е от известен автор. Изгубих си алгебрата.

— От араб. през лат. Algebra.


АЛГЕБРИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Лице, вещо в математическата специалност алгебра. В съседната улица се подготвяха две последни коли — за арабите-алгебрици и за сандъчето с книгите, — но тях никой от пратениците не забеляза. И. Вълчев, СКН, 239.


АЛГЕБРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до алгебра (в 1 знач.); алгебрически. Алгебрично уравнение. Алгебрична функция. Алгебричен сборник.


АЛГЕБРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алгебричен. Алгебрическа формула.


АЛГЕБРИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алгебрически; алгебрично. Това се доказва алгебрически.


АЛГЕБРИ`ЧКА ж. Рядко. Жена алгебрик.


АЛГЕБРИ`ЧНО. Нареч. от алгебричен; алгебрически.


АЛГЕБРИ`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на алгебричен.


АЛГИ`Н, мн. няма, м. Лепливо вещество, добивано от морски водорасли, което се използува в промишлеността за стабилизиране на хранителни продукти и фармацевтични препарати и за апретиране на тъкани.

— От лат. alga ’водорасло’ през фр. algine.


-АЛГИЯ. Втора съставна част на сложни думи от медицинската терминология със значение: болка, напр. миалгия, невралгия и др.

— Гр. -αλγα от гр. ᾶλγος ’болка’.


АЛГО`Л м. В изчислителната техника — вид програмен език за описание на изчислителни алгоритми.

— Англ. algol, съкр. от algorithmic language.


АЛГОЛО`ГИЯ ж. Дял от ботаниката, който изучава водораслите.


АЛГО`НК м. Геол. Алгонкска ера; протерозойска ера, протерозой. Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой. Гр. Николаев и др., ОГ, 1959, 164.

— От собств.


АЛГО`НКСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Алгонкска ера. Геол. Протерозойска ера. За по-голяма прегледност живота на земята разпределяме на ери. Различаваме Архайска, Алгонкска, Палеозойска, Мезозойска и Неозойска ери. Геол. IX кл, 139.

— От собств.


АЛГОРИТМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от алгоритъм.

◇ Алгоритмичен език. Мат. Определена система от символи и термини, свързани в синтактична структура, за описване по определени правила процесите за обработка на данни и създаване на алгоритъма за решаване на задача, описан във формализиран вид.


АЛГОРИ`ТЪМ, мн. -тми, след числ. -тъма, м. Мат. Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, прилагането на които води до решението на дадена задача. Сметачни машини, които работят по програми и алгоритми, .., правят изчисления съвършено непосилни за човека. ВН, 1963, бр. 3687, 4. Алгоритъм на Евклид.

— От лат. собств. през фр. algorithme.


АЛДЕХИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до алдехиди. Алдехидна група.


АЛДЕХИ`ДИ мн., ед. (рядко) алдехи`д, м. Хим. Органични съединения, които са продукт на непълно окисляване на алкохоли и