Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/21“
(→Некоригирана) |
м (→Одобрена) |
||
(Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Одобрена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | + | прегради са дело на възпитанието и възпитанието без съмнение съдействува в много голяма степен за това. В действителност това развитие е органично обусловено, фиксирано е по наследствен път и понякога може да се прояви без помощта на възпитанието. Възпитанието не излиза извън отредената му сфера на влияние, като се ограничава само с това, че допълва органично предопределеното и му придава само по-ясен и по-чист израз. | |
− | + | ===== b) Реактивни образувания и сублимация ===== | |
− | + | С какви средства се образуват тези конструкции, които имат такова голямо значение за по-късната култура и норми на поведение? Това става навярно с помощта на самите инфантилни сексуални пориви, притокът от които следователно не се е прекратил и през този латентен период, но чиято енергия — напълно или отчасти — се отклонява от сексуалното си приложение и се насочва към други цели. Историците на културата сигурно ще се съгласят с предположението, че в резултат на такова отклонение на сексуалните импулси от сексуалните цели и насочването им към нови цели — процес, който заслужава названието <i>сублимация</i> — се освобождават могъщи компоненти за всякакъв вид културна дейност. Ние бихме прибавили и това, че такъв процес протича и при развитието на отделния индивид, и бихме отнесли началото му към латентния сексуален период на детството.<sup>8</sup> Ще направим едно предположение относно механизма на подобна сублимация. От една страна, сексуалните пориви от тези детски години не могат да намерят своето приложение, защото функцията за продължението на рода се появява по-късно, а, от друга, сами по себе си не могат да се тълкуват като извращения, тъй като произлизат от ерогенните зони и се ръководят от влечения, които при дадената посока на развитие на индивида могат да предизвикат само неприятни усещания. Затова те пораждат единствено противоположни душевни сили (реактивни стремежи), |
Текуща версия към 15:37, 13 януари 2013
прегради са дело на възпитанието и възпитанието без съмнение съдействува в много голяма степен за това. В действителност това развитие е органично обусловено, фиксирано е по наследствен път и понякога може да се прояви без помощта на възпитанието. Възпитанието не излиза извън отредената му сфера на влияние, като се ограничава само с това, че допълва органично предопределеното и му придава само по-ясен и по-чист израз.
b) Реактивни образувания и сублимация
С какви средства се образуват тези конструкции, които имат такова голямо значение за по-късната култура и норми на поведение? Това става навярно с помощта на самите инфантилни сексуални пориви, притокът от които следователно не се е прекратил и през този латентен период, но чиято енергия — напълно или отчасти — се отклонява от сексуалното си приложение и се насочва към други цели. Историците на културата сигурно ще се съгласят с предположението, че в резултат на такова отклонение на сексуалните импулси от сексуалните цели и насочването им към нови цели — процес, който заслужава названието сублимация — се освобождават могъщи компоненти за всякакъв вид културна дейност. Ние бихме прибавили и това, че такъв процес протича и при развитието на отделния индивид, и бихме отнесли началото му към латентния сексуален период на детството.8 Ще направим едно предположение относно механизма на подобна сублимация. От една страна, сексуалните пориви от тези детски години не могат да намерят своето приложение, защото функцията за продължението на рода се появява по-късно, а, от друга, сами по себе си не могат да се тълкуват като извращения, тъй като произлизат от ерогенните зони и се ръководят от влечения, които при дадената посока на развитие на индивида могат да предизвикат само неприятни усещания. Затова те пораждат единствено противоположни душевни сили (реактивни стремежи),