Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/310“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Некоригирана)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<b>АЛКОХОЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който съдържа алкохол, спирт или е от алкохол. <i>Старите гърци познават една оризена каиш, от която са правили алкохолно питие, наречено арак.</i> Пр, 1953, кн.1, 82. <i>Алкохолен разтвор. Алкохолни инжекции. Алкохолни пари.</i> 2. Който е свързан с алкохол. <i>Алкохолната ферментация на гроздовия сок, превръщането на виното в оцет и други процеси се дължат на дейността на микроорганизмите.</i> ВН, 1960, бр.2624, 4.
+
АЛКОХОЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който съдържа алкохол, спирт или е от алкохол. <i>Старите гърци познават една оризена каиш, от която са правили алкохолно питие, наречено арак.</i> Пр, 1953, кн.1, 82. <i>Алкохолен разтвор. Алкохолни инжекции. Алкохолни пари.</i> 2. Който е свързан с алкохол. <i>Алкохолната ферментация на гроздовия сок, превръщането на виното в оцет и други процеси се дължат на дейността на микроорганизмите.</i> ВН, 1960, бр.2624, 4.
  
<b>— Друга (остар.) форма: алкоолен.</b>
+
— Друга (остар.) форма: алкоолен.
  
<b>АЛКОХОЛИЗАЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Хим.</i> Насищане, обогатяване с алкохол, със спирт; ал-кохолизиране.
+
АЛКОХОЛИЗАЦИЯ <i>ж.</i> 1. <i>Хим.</i> Насищане, обогатяване с алкохол, със спирт; ал-кохолизиране.
  
 
2. <i>Книж.</i> Пристрастряване към употреба на спиртни напитки; алкохолизиране.
 
2. <i>Книж.</i> Пристрастряване към употреба на спиртни напитки; алкохолизиране.
  
<b>— От нем. Alkoholisation.</b>
+
— От нем. Alkoholisation.
  
<b>АЛКОХОЛИЗИ`РАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> 1. <i>Хим.</i> Насищам, обогатявам с алкохол, със спирт.
+
АЛКОХОЛИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> 1. <i>Хим.</i> Насищам, обогатявам с алкохол, със спирт.
  
 
2. <i>Книж.</i> Привиквам, приучвам някого да пие алкохол. — <i>Бива ли тъй бе, бай Тодо-ре? — подхвана той с укорно-назидателен тон. — Десетгодишно момиче, да го поиш с вино, .., да го алкохолизираш още от люлката, дето се вика!</i> Г. Караславов, Избр. съч. И, 126. алкохолизирам се <i>страд. от</i> алкохолизирам в 1 знач.
 
2. <i>Книж.</i> Привиквам, приучвам някого да пие алкохол. — <i>Бива ли тъй бе, бай Тодо-ре? — подхвана той с укорно-назидателен тон. — Десетгодишно момиче, да го поиш с вино, .., да го алкохолизираш още от люлката, дето се вика!</i> Г. Караславов, Избр. съч. И, 126. алкохолизирам се <i>страд. от</i> алкохолизирам в 1 знач.
  
<b>АЛКОХОЛИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Книж.</i> Пристрастявам се към прекомерна употреба на спиртни напитки; ставам алкохолик.
+
АЛКОХОЛИЗИ`РАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Книж.</i> Пристрастявам се към прекомерна употреба на спиртни напитки; ставам алкохолик.
  
<b>АЛКОХОЛИЗИ`РАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> алкохолизирам <i>и от</i> алкохолизирам се.
+
АЛКОХОЛИЗИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> алкохолизирам <i>и от</i> алкохолизирам се.
  
<b>АЛКОХОЛИ`ЗЪМ,</b> -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Мед.</i> Болестно състояние, което се характеризира с непреодолимо влечение, патологично пристрастяване към прекомерна употреба на спиртни напитки, което води до патологични изменения в организма. <i>Борба против алкохолизма. Лечение на алкохолизъм.</i> 2. <i>Разш.</i> Пиянство.
+
АЛКОХОЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Мед.</i> Болестно състояние, което се характеризира с непреодолимо влечение, патологично пристрастяване към прекомерна употреба на спиртни напитки, което води до патологични изменения в организма. <i>Борба против алкохолизма. Лечение на алкохолизъм.</i> 2. <i>Разш.</i> Пиянство.
  
<b>АЛКОХОЛИК,</b> <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> Човек, който страда от алкохолизъм; пияница. <i>Участъците гъмжеха от скъпо платени цивилни разузнавачи — декласирани типове, алкохолици и развратници, чието единствено занимание беше да обвиняват хората в комунизъм, да ги арестуват и изтезават незаконно.</i> Д. Димов, Т, 291. <i>След него</i> [поручика] <i>се измъкнаха още трима — шофьорът, един подофицер и един попреминал войник с отпуснато, небръснато лице на алкохолик.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 393.
+
АЛКОХОЛИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> Човек, който страда от алкохолизъм; пияница. <i>Участъците гъмжеха от скъпо платени цивилни разузнавачи — декласирани типове, алкохолици и развратници, чието единствено занимание беше да обвиняват хората в комунизъм, да ги арестуват и изтезават незаконно.</i> Д. Димов, Т, 291. <i>След него</i> [поручика] <i>се измъкнаха още трима — шофьорът, един подофицер и един попреминал войник с отпуснато, небръснато лице на алкохолик.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 393.
  
<b>АЛКОХОЛИ`ЧЕН,</b> -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Книж. Прил. от</i> алкохолик; алкохолически. <i>Алкохолична физиономия.</i>
+
АЛКОХОЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Книж. Прил. от</i> алкохолик; алкохолически. <i>Алкохолична физиономия.</i>
  
 
АЛКОХОЛЕН
 
АЛКОХОЛЕН
  
А<b>ЛКОХОЛИ`ЧЕ СКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Алкохоличен.
+
АЛКОХОЛИ`ЧЕ СКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Алкохоличен.
  
<b>АЛКОХОЛИЧКА</b> <i>ж. Книж.</i> Жена алкохолик. — <i>Какво поколение ще даде една алкохоличка?</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, <b>126.</b>
+
АЛКОХОЛИЧКА <i>ж. Книж.</i> Жена алкохолик. — <i>Какво поколение ще даде една алкохоличка?</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 126.
  
<b>АЛКОХОЛОМЕТРИЯ</b> <i>м. Спец.</i> Измерване на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори с помощта на алко-холометър.
+
АЛКОХОЛОМЕТРИЯ <i>м. Спец.</i> Измерване на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори с помощта на алко-холометър.
  
<b>АЛКОХОЛОМЕТЪР,</b> <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Спец.</i> Ареометър за определяне на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори по относителното им тегло; спиртомер.
+
АЛКОХОЛОМЕТЪР, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Спец.</i> Ареометър за определяне на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори по относителното им тегло; спиртомер.
  
<b>АЛКОХОЛТЕСТЕР</b> <i>м. Спец.</i> Портативен апарат за определяне на количеството алкохол в кръвта чрез измерване на процентното съдържание на алкохол в издишания въздух.
+
АЛКОХОЛТЕСТЕР <i>м. Спец.</i> Портативен апарат за определяне на количеството алкохол в кръвта чрез измерване на процентното съдържание на алкохол в издишания въздух.
  
<b>АЛЛАГАТОР</b> <i>м. Истор.</i> В България през XIII-XIV в. — началник на конен отряд. — <i>Извикай стотника от Великата порта, болярина Тихомира. Ще узнаеш тогава кой е старият алагатор Белослав — каза сприхаво боляринът.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 241.
+
АЛЛАГАТОР <i>м. Истор.</i> В България през XIII-XIV в. — началник на конен отряд. — <i>Извикай стотника от Великата порта, болярина Тихомира. Ще узнаеш тогава кой е старият алагатор Белослав — каза сприхаво боляринът.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 241.
  
<b>— От гр.</b><b> <i>а\1аут\</i> <b>'смяна, промяна'.</b>
+
— От гр. <i>а\1аут\</i> 'смяна, промяна'.
  
<b>АЛЛАХ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> <b</b> мохамеданската религия — бог. <i>Взел бе всичко в ръцете си Селим бей, а вървеше по лоши пътища: комар играеше, пиеше ракия. Но, такава е била волята на аллаха.</i> .. Д. Талев, И, 189. — <i>Ако приемеш правата вяра, ще те направя господар на Чардаклия. . Цялото ми имане ще наследиш, когато склопя очи. Аллах не ми прати мъжка рожба, нито женска... А.</i> Каралийчев, ПГ, 118-119. <i>В Дортъол мюе-зинът викаше провлачено: — Да бъде благословен аллах, който чертае пътя на човека и го насочва към пристанището!</i> Ст. Дичев, ЗСI, 108.
+
АЛЛАХ, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> В мохамеданската религия — бог. <i>Взел бе всичко в ръцете си Селим бей, а вървеше по лоши пътища: комар играеше, пиеше ракия. Но, такава е била волята на аллаха.</i> .. Д. Талев, И, 189. — <i>Ако приемеш правата вяра, ще те направя господар на Чардаклия. . Цялото ми имане ще наследиш, когато склопя очи. Аллах не ми прати мъжка рожба, нито женска... А.</i> Каралийчев, ПГ, 118-119. <i>В Дортъол мюе-зинът викаше провлачено: — Да бъде благословен аллах, който чертае пътя на човека и го насочва към пристанището!</i> Ст. Дичев, ЗСI, 108.
  
<b>— Араб. allah.</b>
+
— Араб. allah.
  
<b>АЛЛАХОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> аллах. <i>Какво бе името на тази жертва / аллахова, не мога да се сетя.</i> Ст. Михайлов-ски, Мис.,^ 1896, кн. 3 и 4, 173.
+
АЛЛАХОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> аллах. <i>Какво бе името на тази жертва / аллахова, не мога да се сетя.</i> Ст. Михайлов-ски, Мис.,^ 1896, кн. 3 и 4, 173.
  
<b>АЛМА</b> <i>ж. Диал.</i> Вид украса на женска дреха. <i>Така щото тая кръвожадна сган имаше в същото време и комически вид, тя приличаше на едно шествие на карнавал, в азиатски вкус. Мнозина бяха се облекли в богати женски кожуси със скъпи рисове и алми.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 190.
+
АЛМА <i>ж. Диал.</i> Вид украса на женска дреха. <i>Така щото тая кръвожадна сган имаше в същото време и комически вид, тя приличаше на едно шествие на карнавал, в азиатски вкус. Мнозина бяха се облекли в богати женски кожуси със скъпи рисове и алми.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 190.
  
<b>— От тур. elma.</b>
+
— От тур. elma.
  
<b>АЛМАЗ</b> <i>м. Остар.</i> Елмаз. <i>Най-хубавите песни в тая сбирка са истински алмази.</i> Ст. Младенов, БТР I, 69.
+
АЛМАЗ <i>м. Остар.</i> Елмаз. <i>Най-хубавите песни в тая сбирка са истински алмази.</i> Ст. Младенов, БТР I, 69.
  
<b>АЛМАЗЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Елмазен. <i>Алмазен пръстен.</i>
+
АЛМАЗЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Елмазен. <i>Алмазен пръстен.</i>
  
<b>АЛМА-МАТЕР</b> <i>неизм., ж.</i> Ласкателно или шеговито наименование, с което студен
+
АЛМА-МАТЕР <i>неизм., ж.</i> Ласкателно или шеговито наименование, с което студен
  
 
310
 
310
  
<b>алма-матер</b>
+
алма-матер
 +
 

Версия от 01:10, 25 ноември 2012

Страницата не е проверена


АЛКОХОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който съдържа алкохол, спирт или е от алкохол. Старите гърци познават една оризена каиш, от която са правили алкохолно питие, наречено арак. Пр, 1953, кн.1, 82. Алкохолен разтвор. Алкохолни инжекции. Алкохолни пари. 2. Който е свързан с алкохол. Алкохолната ферментация на гроздовия сок, превръщането на виното в оцет и други процеси се дължат на дейността на микроорганизмите. ВН, 1960, бр.2624, 4.

— Друга (остар.) форма: алкоолен.

АЛКОХОЛИЗАЦИЯ ж. 1. Хим. Насищане, обогатяване с алкохол, със спирт; ал-кохолизиране.

2. Книж. Пристрастряване към употреба на спиртни напитки; алкохолизиране.

— От нем. Alkoholisation.

АЛКОХОЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Хим. Насищам, обогатявам с алкохол, със спирт.

2. Книж. Привиквам, приучвам някого да пие алкохол. — Бива ли тъй бе, бай Тодо-ре? — подхвана той с укорно-назидателен тон. — Десетгодишно момиче, да го поиш с вино, .., да го алкохолизираш още от люлката, дето се вика! Г. Караславов, Избр. съч. И, 126. алкохолизирам се страд. от алкохолизирам в 1 знач.

АЛКОХОЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Пристрастявам се към прекомерна употреба на спиртни напитки; ставам алкохолик.

АЛКОХОЛИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от алкохолизирам и от алкохолизирам се.

АЛКОХОЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Болестно състояние, което се характеризира с непреодолимо влечение, патологично пристрастяване към прекомерна употреба на спиртни напитки, което води до патологични изменения в организма. Борба против алкохолизма. Лечение на алкохолизъм. 2. Разш. Пиянство.

АЛКОХОЛИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който страда от алкохолизъм; пияница. Участъците гъмжеха от скъпо платени цивилни разузнавачи — декласирани типове, алкохолици и развратници, чието единствено занимание беше да обвиняват хората в комунизъм, да ги арестуват и изтезават незаконно. Д. Димов, Т, 291. След него [поручика] се измъкнаха още трима — шофьорът, един подофицер и един попреминал войник с отпуснато, небръснато лице на алкохолик. Г. Караславов, Избр. съч. I, 393.

АЛКОХОЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от алкохолик; алкохолически. Алкохолична физиономия.

АЛКОХОЛЕН

АЛКОХОЛИ`ЧЕ СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Алкохоличен.

АЛКОХОЛИЧКА ж. Книж. Жена алкохолик. — Какво поколение ще даде една алкохоличка? Г. Караславов, Избр. съч. II, 126.

АЛКОХОЛОМЕТРИЯ м. Спец. Измерване на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори с помощта на алко-холометър.

АЛКОХОЛОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Ареометър за определяне на процентното съдържание на алкохол във водни разтвори по относителното им тегло; спиртомер.

АЛКОХОЛТЕСТЕР м. Спец. Портативен апарат за определяне на количеството алкохол в кръвта чрез измерване на процентното съдържание на алкохол в издишания въздух.

АЛЛАГАТОР м. Истор. В България през XIII-XIV в. — началник на конен отряд. — Извикай стотника от Великата порта, болярина Тихомира. Ще узнаеш тогава кой е старият алагатор Белослав — каза сприхаво боляринът. Ст. Загорчинов, ДП, 241.

— От гр. а\1аут\ 'смяна, промяна'.

АЛЛАХ, мн. няма, м. В мохамеданската религия — бог. Взел бе всичко в ръцете си Селим бей, а вървеше по лоши пътища: комар играеше, пиеше ракия. Но, такава е била волята на аллаха. .. Д. Талев, И, 189. — Ако приемеш правата вяра, ще те направя господар на Чардаклия. . Цялото ми имане ще наследиш, когато склопя очи. Аллах не ми прати мъжка рожба, нито женска... А. Каралийчев, ПГ, 118-119. В Дортъол мюе-зинът викаше провлачено: — Да бъде благословен аллах, който чертае пътя на човека и го насочва към пристанището! Ст. Дичев, ЗСI, 108.

— Араб. allah.

АЛЛАХОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от аллах. Какво бе името на тази жертва / аллахова, не мога да се сетя. Ст. Михайлов-ски, Мис.,^ 1896, кн. 3 и 4, 173.

АЛМА ж. Диал. Вид украса на женска дреха. Така щото тая кръвожадна сган имаше в същото време и комически вид, тя приличаше на едно шествие на карнавал, в азиатски вкус. Мнозина бяха се облекли в богати женски кожуси със скъпи рисове и алми. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 190.

— От тур. elma.

АЛМАЗ м. Остар. Елмаз. Най-хубавите песни в тая сбирка са истински алмази. Ст. Младенов, БТР I, 69.

АЛМАЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Елмазен. Алмазен пръстен.

АЛМА-МАТЕР неизм., ж. Ласкателно или шеговито наименование, с което студен

310

алма-матер