Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/302“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | АЛВАМ СЕ, -аш се, <i>несв.\</i> ална се, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св. непрех.</i> 1. Изведнъж ставам ален. <i>Кръглото й загоряло от слънцето лице побелява, бузите й се алват като божури.</i> Н. Каралиева, Н, 178. 2. Изведнъж изпъквам с аления си цвят. | |
| − | + | АЛВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> алвам се. АЛВЕОЛАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Анат.</i> 1. Който се отнася до алвеолите на белите дробове. <i>Алвеоларно заболяване. Алвеоларна атрофия.</i> | |
2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. <i>Алвеоларна част на челюстта.</i> | 2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. <i>Алвеоларна част на челюстта.</i> | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
3. <i>Езикозн.</i> За съгласен звук — който се произнася с допиране на върха на езика до корена на зъбите, до венците. | 3. <i>Езикозн.</i> За съгласен звук — който се произнася с допиране на върха на езика до корена на зъбите, до венците. | ||
| − | + | — От лат. alveolaris. | |
| − | + | АЛВЕОЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Алвеоларен. | |
| − | + | АЛВЕОЛИ <i>мн., ед.</i> (рядко) алвеола, <i>ж. Анат.</i> 1. Малки разширени мехурчета, с които завършват дихателните тръбици (брон-хиолите) в белия дроб. <i>Белодробни алвеоли.</i> 2. Вдлъбнатини в челюстната кост, в които са вместени корените на зъбите. <i>Зъбни алвеоли.</i> | |
| − | + | — От лат. alveolus 'коритце*. | |
| − | + | АЛГА <i>ж. Бот.</i> Водорасло изобщо. <i>И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл. / Мирише на алги. Ветрецът припевно ме гали.</i> Д. Бояджиев, С, 21. | |
| − | + | — Лат. alga. | |
| − | + | АЛГЕБРА <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Основна математическа дисциплина, която изучава общите закони на действията с величини, изразени с буквени знаци, аналогично на операциите с числата, но независимо от техните числени стойности, свойствата на уравненията и др. // Тази дисциплина като учебен предмет. <i>Написах си домашното по алгебра. Учител по алгебра.</i> | |
2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>Тази алгебра е от известен автор. Изгубих си алгебрата.</i> | 2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>Тази алгебра е от известен автор. Изгубих си алгебрата.</i> | ||
| − | + | — От араб. през лат. Algebra. | |
| − | + | АЛГЕБРИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Рядко.</i> Лице, вещо в математическата специалност алгебра. <i>В съседната улица се подготвяха две последни коли — за араби-те-алгебрици и за сандъчето с книгите, — но тях никой от пратениците не забеляза.</i> И. Вълчев, СКН, 239. | |
| − | + | АЛГЕБРИЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до алгебра (в 1 знач.); алгебрически. <i>Алгебрично уравнение. Алгебрична функция. Алгебричен сборник.</i> | |
| − | + | АЛГЕБРИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Алгебричен. <i>Алгебрическа формула.</i> | |
| − | + | АЛГЕБРИЧЕСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> алгебрически; алгебрично. <i>Това се доказва алгебрически.</i> | |
| − | + | алвам се | |
| − | + | АЛГЕБРИ`ЧКА <i>ж. Рядко.</i> Жена алгеб-рик. | |
| − | + | АЛГЕБРИЧНО. <i>Нареч. от</i> алгебричен; алгебрически. | |
| − | + | АЛГЕБРИЧНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на алгебричен. | |
| − | + | АЛГИ`Н, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Лепливо вещество, добивано от морски водорасли, което се използува в промишлеността за стабилизиране на хранителни продукти и фармацевтични препарати и за апретиране на тъкани. | |
| − | + | — От лат. alga 'водорасло' през фр. algine. | |
| − | + | -АЛГИЯ. Втора съставна част на сложни думи от медицинската терминология със значение: болка, напр. миалгия, невралгия и др- | |
| − | + | — Гр. <i>-аХуа</i> от гр. <i>abfoc,</i> 'болка'. | |
| − | + | АЛГОЛ <i>м.</i> В изчислителната техника — вид програмен език за описание на изчислителни алгоритми. | |
| − | + | — Англ. algol, съкр. от algorithmic language. | |
| − | + | АЛГОЛОГИЯ <i>ж.</i> Дял от ботаниката, който изучава водораслите. | |
| − | + | АЛГОНК <i>м. Геол.</i> Алгонкска ера; про-терозойска ера, протерозой. <i>Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 1959, 164. | |
| − | + | — От собств. | |
| − | + | АЛГОНКСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Алгонкска ера. <i>Геол.</i> Про-терозойска ера. <i>За по-голяма прегледност живота на земята разпределяме на ери. Различаваме Архайска, Алгонкска, Палеозой-ска, Мезозойска и Неозойска ери.</i> Геол. IX кл, 139. | |
| − | + | — От собств. | |
| − | + | АЛГОРИТМИЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> алгоритъм. | |
| − | + | О Алгоритмичен език. <i>Мат.</i> Определена система от символи и термини, свързани в синтактична структура, за описване по определени правила процесите за обработка на данни и създаване на алгоритъма за решаване на задача, описан във формализиран вид. | |
| − | + | АЛГОРИТЪМ, <i>мн.</i> -тми, след <i>числ.</i> -тъ-ма, <i>м. Мат.</i> Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, прилагането на които води до решението на дадена задача. <i>Сметачни машини, които работят по програми и алгоритми,.., правят изчисления съвършено непосилни за човека.</i> ВН, 1963, бр. 3687, <i>4. Алгоритъм на Евклид.</i> | |
| − | + | — От лат. собств. през фр. algorithme. | |
| − | + | АЛДЕХИ`ДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до алдехиди. <i>Алдехидна група.</i> | |
| − | + | АЛДЕХИ`ДИ <i>мн., ед.</i> (рядко) алдехи`д, <i>м. Хим.</i> Органични съединения, които са продукт на непълно окисляване на алкохоли и | |
302 | 302 | ||
| − | + | алдехиди | |
| + | |||
Версия от 01:08, 25 ноември 2012
АЛВАМ СЕ, -аш се, несв.\ ална се, -еш се, мин. св. -ах се, св. непрех. 1. Изведнъж ставам ален. Кръглото й загоряло от слънцето лице побелява, бузите й се алват като божури. Н. Каралиева, Н, 178. 2. Изведнъж изпъквам с аления си цвят.
АЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от алвам се. АЛВЕОЛАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Анат. 1. Който се отнася до алвеолите на белите дробове. Алвеоларно заболяване. Алвеоларна атрофия.
2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. Алвеоларна част на челюстта.
3. Езикозн. За съгласен звук — който се произнася с допиране на върха на езика до корена на зъбите, до венците.
— От лат. alveolaris.
АЛВЕОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Алвеоларен.
АЛВЕОЛИ мн., ед. (рядко) алвеола, ж. Анат. 1. Малки разширени мехурчета, с които завършват дихателните тръбици (брон-хиолите) в белия дроб. Белодробни алвеоли. 2. Вдлъбнатини в челюстната кост, в които са вместени корените на зъбите. Зъбни алвеоли.
— От лат. alveolus 'коритце*.
АЛГА ж. Бот. Водорасло изобщо. И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл. / Мирише на алги. Ветрецът припевно ме гали. Д. Бояджиев, С, 21.
— Лат. alga.
АЛГЕБРА ж. 1. Само ед. Основна математическа дисциплина, която изучава общите закони на действията с величини, изразени с буквени знаци, аналогично на операциите с числата, но независимо от техните числени стойности, свойствата на уравненията и др. // Тази дисциплина като учебен предмет. Написах си домашното по алгебра. Учител по алгебра.
2. Разг. Учебник по този предмет. Тази алгебра е от известен автор. Изгубих си алгебрата.
— От араб. през лат. Algebra.
АЛГЕБРИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Лице, вещо в математическата специалност алгебра. В съседната улица се подготвяха две последни коли — за араби-те-алгебрици и за сандъчето с книгите, — но тях никой от пратениците не забеляза. И. Вълчев, СКН, 239.
АЛГЕБРИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до алгебра (в 1 знач.); алгебрически. Алгебрично уравнение. Алгебрична функция. Алгебричен сборник.
АЛГЕБРИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алгебричен. Алгебрическа формула.
АЛГЕБРИЧЕСКИ. Нареч. от прил. алгебрически; алгебрично. Това се доказва алгебрически.
алвам се
АЛГЕБРИ`ЧКА ж. Рядко. Жена алгеб-рик.
АЛГЕБРИЧНО. Нареч. от алгебричен; алгебрически.
АЛГЕБРИЧНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на алгебричен.
АЛГИ`Н, мн. няма, м. Лепливо вещество, добивано от морски водорасли, което се използува в промишлеността за стабилизиране на хранителни продукти и фармацевтични препарати и за апретиране на тъкани.
— От лат. alga 'водорасло' през фр. algine.
-АЛГИЯ. Втора съставна част на сложни думи от медицинската терминология със значение: болка, напр. миалгия, невралгия и др-
— Гр. -аХуа от гр. abfoc, 'болка'.
АЛГОЛ м. В изчислителната техника — вид програмен език за описание на изчислителни алгоритми.
— Англ. algol, съкр. от algorithmic language.
АЛГОЛОГИЯ ж. Дял от ботаниката, който изучава водораслите.
АЛГОНК м. Геол. Алгонкска ера; про-терозойска ера, протерозой. Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой. Гр. Николаев и др., ОГ, 1959, 164.
— От собств.
АЛГОНКСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Алгонкска ера. Геол. Про-терозойска ера. За по-голяма прегледност живота на земята разпределяме на ери. Различаваме Архайска, Алгонкска, Палеозой-ска, Мезозойска и Неозойска ери. Геол. IX кл, 139.
— От собств.
АЛГОРИТМИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от алгоритъм.
О Алгоритмичен език. Мат. Определена система от символи и термини, свързани в синтактична структура, за описване по определени правила процесите за обработка на данни и създаване на алгоритъма за решаване на задача, описан във формализиран вид.
АЛГОРИТЪМ, мн. -тми, след числ. -тъ-ма, м. Мат. Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, прилагането на които води до решението на дадена задача. Сметачни машини, които работят по програми и алгоритми,.., правят изчисления съвършено непосилни за човека. ВН, 1963, бр. 3687, 4. Алгоритъм на Евклид.
— От лат. собств. през фр. algorithme.
АЛДЕХИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до алдехиди. Алдехидна група.
АЛДЕХИ`ДИ мн., ед. (рядко) алдехи`д, м. Хим. Органични съединения, които са продукт на непълно окисляване на алкохоли и
302
алдехиди
