Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/262“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
аерофар. | аерофар. | ||
| − | + | — От рус. азромаяк. | |
| − | + | АЕРОМЕТРИЯ <i>ж. Физ.</i> Наука за изследване на физическите свойства на въздуха и другите газове. | |
| − | + | АЕРОМЕТЪР <i>мн.</i> -три, след <i>нисл.</i> -тра, <i>м. Спец.</i> Уред за измерване тежестта и плътността на въздуха и другите газообразни тела. | |
| − | + | АЕРОМЕХАНИКА <i>ж.</i> Дял от механиката, в който се изучава равновесието и движението на газовете, газообразни среди и механичното въздействие на тези среди върху намиращите се в тях твърди тела. <i>Изучаването на свиваемите флуиди се разглежда от науката аеромеханика, която се разделя на аеростатика и аеродинамика.</i> В. Геров, ПКВ, 3. <i>Аеромеханиката, респ. аеродинамиката, са развити главно за целите на въздухоплаването.</i> М. Попов, X, 3. | |
| − | + | АЕРОМОБИЛ <i>м.</i> Летателно превозно средство, което се движи с помощта на въздушно витло, задвижвано от двигател. <i>Ради-обиологът Каручи и физикът Фехнер провели изследователски полет над океана с малък двуместен аеромобил.</i> А. Радева, С (превод),42. | |
| − | + | — От гр. алр 'въздухЧ лат. mobilis 'подвижен*. | |
АЕРОМОТОР <i>м.</i> Двигател на самолет. | АЕРОМОТОР <i>м.</i> Двигател на самолет. | ||
| − | + | АЕРОН<sup>1</sup> <i>м. Фарм.</i> Лекарство против повръщане във вид на хапчета, които се взимат, за да се предотврати морска или въздушна болест. | |
| − | + | — От ip. mip 'въздух*. | |
| − | + | АЕРОН<sup>2</sup> <i>м. Метал.</i> Висококачествена сплав от алуминий, мед, калай и др., която се употребява при самолетостроенето. | |
| − | + | — От гр. алр 'въздух*. | |
| − | + | АЕРОНАВИГАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> аеронавигация. | |
| − | + | АЕРОНАВИГАЦИЯ <i>ж.</i> Наука за насочване и водене на летателни апарати по определен път чрез използуване на карти, компаси, радиосигнали и др. | |
АЕРОНАВТ <i>м. Книж.</i> Въздухоплава-тел. <i>Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.З, 30. | АЕРОНАВТ <i>м. Книж.</i> Въздухоплава-тел. <i>Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.З, 30. | ||
| − | + | — От гр. ai^p 'въздухЧ vatmv; 'моряк*. | |
| − | + | АЕРОНАВТИКА <i>ж.</i> Въздухоплаване. | |
| − | + | АЕРОНАВТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | |
<i>Прил. от</i> аеронавтика. <i>Аеронавтически прибори.</i> | <i>Прил. от</i> аеронавтика. <i>Аеронавтически прибори.</i> | ||
| − | + | АЕРОНОМИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец</i>. Наука, която се занимава с изучаване на горните слоеве на атмосферата, главно чрез ракетни и спътникови методи. | |
| − | + | — От гр. алр 'въздухЧ уоцо^ 'закон*. | |
| − | + | АЕРОПЛАН <i>м. Остар.</i> Самолет. <i>Пет-шест аероплана, не, десет и повече идеха откъм Тасос и върху облачното небе се очертаха като малки черни кръстове.</i> Й. Йовков, Разк. II, 89. <i>Тоя конгрес ще даде подтик: за създаване на един нов тип аеро-план, който ще бъде най-съвършен.</i> БД, 1909, бр. 26, 2. | |
| − | + | аерометрия | |
| − | + | — Фр. aeroplane. | |
| − | + | АЕРОПЛАНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Самолетен. <i>Аеропланно крило. Аеро-планни перки. Аеропланен мотор. Аеропланно нападение. Аеропланна бомбардировка. Аеропланна бомба. Аеропланна ескадрила. Аеропланни ята. Аеропланно отделение на завода. Аеропланен бензин.</i> | |
| − | + | АЕРОПОРТ <i>м.</i> Летище. <i>По-високите такси за услугите на аеропорта „Лутън“ ще доведат до поскъпване на билетите.</i> ДТ, 1999, бр. 326, 20. | |
| − | + | — Фр. aeroport. | |
| − | + | АЕРОПОЩА <i>ж. Остар.</i> Въздушна поща. | |
| − | + | АЕРОСКОП <i>м. Метеор.</i> Апарат за изчисляване на коричеството прах във възду-ха.Уред за изследване на въздуха. | |
| − | + | — Фр. aeroscope. | |
| − | + | АЕРОСНИ`МАНЕ <i>ср.</i> Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен към летателен апарат (самолет, аеростат, дирижабъл). | |
| − | + | АЕРОСНИМКА <i>ж.</i> Снимка, направена със специален фотографски апарат от борда на самолет, дирижабъл, вертолет и др.; ае-рофотоснимка. | |
| − | + | АЕРОСТАТ <i>м.</i> Въздухоплавателен апарат, по-лек от въздуха. | |
| − | + | — От гр. аяр 'въздух'+ <i>охахос,</i> 'стоящ'. | |
| − | + | АЕРОСТАТИКА <i>ж.</i> Дял от аеромеханиката, в който се изучават условията за равновесие на газовете и действието на неподвижни газове върху намиращи се в тях твърди тела в покой. <i>Архимед определя положението на равновесие на потопени в течност сегменти от кълбо.. Този закон .. е залегнал в основата на съвременната хид-ро- и аеростатика.</i> Матем., 1967, кн. 2, 4. | |
| − | + | АЕРОТАКСИ`, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Рядко.</i> Малък самолет, който извършва полет по маршрут, определен от пътника. | |
| − | + | АЕРОТАКСИС, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Действие на кислорода, изразяващо се в привличане или отблъскване на подвижните организми. | |
| − | + | — От ip. &11Р 'въздух' + 'ред'. | |
| − | + | АЕРОТАКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Биол. Прил. от</i> аеротаксис. | |
| − | + | АЕРОТАНК <i>м. Техн.</i> Бетонен отточен резервоар, снабден с аератор за биологично прочистване на канални води с въздух. <i>Биологическо прочистване</i> [на канални води] .. <i>се извършва при изкуствено създадени условия; за тази цел се използуват., аерофил-</i> | |
| − | + | аеротанк | |
| − | |||
Версия от 01:00, 25 ноември 2012
аерофар.
— От рус. азромаяк.
АЕРОМЕТРИЯ ж. Физ. Наука за изследване на физическите свойства на въздуха и другите газове.
АЕРОМЕТЪР мн. -три, след нисл. -тра, м. Спец. Уред за измерване тежестта и плътността на въздуха и другите газообразни тела.
АЕРОМЕХАНИКА ж. Дял от механиката, в който се изучава равновесието и движението на газовете, газообразни среди и механичното въздействие на тези среди върху намиращите се в тях твърди тела. Изучаването на свиваемите флуиди се разглежда от науката аеромеханика, която се разделя на аеростатика и аеродинамика. В. Геров, ПКВ, 3. Аеромеханиката, респ. аеродинамиката, са развити главно за целите на въздухоплаването. М. Попов, X, 3.
АЕРОМОБИЛ м. Летателно превозно средство, което се движи с помощта на въздушно витло, задвижвано от двигател. Ради-обиологът Каручи и физикът Фехнер провели изследователски полет над океана с малък двуместен аеромобил. А. Радева, С (превод),42.
— От гр. алр 'въздухЧ лат. mobilis 'подвижен*.
АЕРОМОТОР м. Двигател на самолет.
АЕРОН1 м. Фарм. Лекарство против повръщане във вид на хапчета, които се взимат, за да се предотврати морска или въздушна болест.
— От ip. mip 'въздух*.
АЕРОН2 м. Метал. Висококачествена сплав от алуминий, мед, калай и др., която се употребява при самолетостроенето.
— От гр. алр 'въздух*.
АЕРОНАВИГАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от аеронавигация.
АЕРОНАВИГАЦИЯ ж. Наука за насочване и водене на летателни апарати по определен път чрез използуване на карти, компаси, радиосигнали и др.
АЕРОНАВТ м. Книж. Въздухоплава-тел. Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.З, 30.
— От гр. ai^p 'въздухЧ vatmv; 'моряк*.
АЕРОНАВТИКА ж. Въздухоплаване.
АЕРОНАВТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и.
Прил. от аеронавтика. Аеронавтически прибори.
АЕРОНОМИЯ, мн. няма, ж. Спец. Наука, която се занимава с изучаване на горните слоеве на атмосферата, главно чрез ракетни и спътникови методи.
— От гр. алр 'въздухЧ уоцо^ 'закон*.
АЕРОПЛАН м. Остар. Самолет. Пет-шест аероплана, не, десет и повече идеха откъм Тасос и върху облачното небе се очертаха като малки черни кръстове. Й. Йовков, Разк. II, 89. Тоя конгрес ще даде подтик: за създаване на един нов тип аеро-план, който ще бъде най-съвършен. БД, 1909, бр. 26, 2.
аерометрия
— Фр. aeroplane.
АЕРОПЛАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Самолетен. Аеропланно крило. Аеро-планни перки. Аеропланен мотор. Аеропланно нападение. Аеропланна бомбардировка. Аеропланна бомба. Аеропланна ескадрила. Аеропланни ята. Аеропланно отделение на завода. Аеропланен бензин.
АЕРОПОРТ м. Летище. По-високите такси за услугите на аеропорта „Лутън“ ще доведат до поскъпване на билетите. ДТ, 1999, бр. 326, 20.
— Фр. aeroport.
АЕРОПОЩА ж. Остар. Въздушна поща.
АЕРОСКОП м. Метеор. Апарат за изчисляване на коричеството прах във възду-ха.Уред за изследване на въздуха.
— Фр. aeroscope.
АЕРОСНИ`МАНЕ ср. Фотографиране на земната повърхност от въздуха с помощта на специален фотоапарат, прикрепен към летателен апарат (самолет, аеростат, дирижабъл).
АЕРОСНИМКА ж. Снимка, направена със специален фотографски апарат от борда на самолет, дирижабъл, вертолет и др.; ае-рофотоснимка.
АЕРОСТАТ м. Въздухоплавателен апарат, по-лек от въздуха.
— От гр. аяр 'въздух'+ охахос, 'стоящ'.
АЕРОСТАТИКА ж. Дял от аеромеханиката, в който се изучават условията за равновесие на газовете и действието на неподвижни газове върху намиращи се в тях твърди тела в покой. Архимед определя положението на равновесие на потопени в течност сегменти от кълбо.. Този закон .. е залегнал в основата на съвременната хид-ро- и аеростатика. Матем., 1967, кн. 2, 4.
АЕРОТАКСИ`, мн. -та, ср. Рядко. Малък самолет, който извършва полет по маршрут, определен от пътника.
АЕРОТАКСИС, мн. няма, м. Биол. Действие на кислорода, изразяващо се в привличане или отблъскване на подвижните организми.
— От ip. &11Р 'въздух' + 'ред'.
АЕРОТАКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от аеротаксис.
АЕРОТАНК м. Техн. Бетонен отточен резервоар, снабден с аератор за биологично прочистване на канални води с въздух. Биологическо прочистване [на канални води] .. се извършва при изкуствено създадени условия; за тази цел се използуват., аерофил-
аеротанк
