Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/330“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(поправка на гръцка дума) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>АМИГДАЛ</b>л*. <i>Остар.</i> Бадем; мигдал. <i>Те послушаха, и на другия ден Аароновата тояга беше ся разцветнала и родила амигда-ли.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 252. | <b>АМИГДАЛ</b>л*. <i>Остар.</i> Бадем; мигдал. <i>Те послушаха, и на другия ден Аароновата тояга беше ся разцветнала и родила амигда-ли.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 252. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀμύγδαλος. |
---- | ---- | ||
<b>АМИГДАЛИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Гли-козид, сложно органично съединение, което се съдържа в плода на горчивите бадеми и в ядките на костилковите плодове и се употребява в медицината и др. | <b>АМИГДАЛИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Гли-козид, сложно органично съединение, което се съдържа в плода на горчивите бадеми и в ядките на костилковите плодове и се употребява в медицината и др. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>АМИД</b> <i>м. Хим.</i> Съединение, което се получава чрез заместване на водородни атоми в амоняка или в първични и вторични амини с киселинни радикали. | <b>АМИД</b> <i>м. Хим.</i> Съединение, което се получава чрез заместване на водородни атоми в амоняка или в първични и вторични амини с киселинни радикали. | ||
| − | — | + | — От гр. |
---- | ---- | ||
<b>АМИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Хим.</i> Който има в състава си амид. <i>Амидна група.</i> | <b>АМИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Хим.</i> Който има в състава си амид. <i>Амидна група.</i> | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
— От гр. | — От гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АМИЛ-</b>. Първа съставна част на сложни химически термини, която показва, че в състава на съединенията има скорбяла, напр.: | + | <b>АМИЛ-</b>. Първа съставна част на сложни химически термини, която показва, че в състава на съединенията има скорбяла, напр.: амилопектин и др. |
---- | ---- | ||
<b>АМИЛ-</b> | <b>АМИЛ-</b> | ||
| − | |||
Версия от 19:01, 10 декември 2012
пита леля му Дела. Тя не бе чувала това име. — Ами Илчовица, дето е тук в улицата — обясни Цанка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 182. — Искреността е слабост, а не добродетел. — Тъй ли? — Ами да. Ем. Ма-нов, БГ, 154. Баба Дона: Пратим те на пазар да купиш овнешко месо, а ти купиш шаран и казваш, че и то било месо... Стоянка: Ами прости сме, госпожо. Ив. Вазов, Съч. XIX, 5. Най-добре да намери някой друг, някой врял и кипял в неволята и с него наедно да реши... „Някой! И аз се чудя кой да бъде! Ами Стефан, разбира се!“ Ст. Дичев, ЗС I, 386. — Костадине, не искаш ли да поработиш с майсторите, като захванат? Ще има тука работа цело лето и добра надница. Ще кажа аз на майстор Дуко. — Ами да поработи, защо не — отговори Траяна вместо мъжа си. — Като седи, още повеке се поболява. Д. Талев, ПК, 469. О Ами сега сложна частица. За израз на двоумение, безизходност, отчаяние; какво да правя, какво ще стане. На едно място Иван спря: пътят се разделяше. — Ами сега? — каза той. — Из кой път да уловим? И. Йовков, ПГ, 19. — Слушайте сега, пор-тупеят ми нареди да ви предам, че капитан Стотелов е продал крайцера с екипажа заедно на англичаните.. И вие ще се биете срещу руснаците, а в България може и да не се върнем. Някой извика: — Ами сега! — и в помещението стана тихо. Д. Добревски, БКН, 171. — Бре, какво направих аз! Ами сега? Ще ми вземат имотите и ще ме изхвърлят на пътя гол-голеничък. Д. Неми-ров, Б, 44. Ами че и (съкр. простонар.) амче сложна частица. 1. В реплика при изразяване на известно въздържание, страх, колебание в отговора. — Ти знаеш ли къде си бил досега? — Ами че зная! — стеснително и неуверено отговори Димо. К. Петканов, МЗК, 126. — Ами че... г-н докторе! — обади се една от жените. — Ами да беше ни прегледал, г-н докторе. Й. Йовков, ЖС, 204. — Тука ли са Георги Петров Смилашев и Райо Колев Тенишев?.. Старият общински чиновник пребледня., и заекна: — Амче... тука са... нашенци са... Г. Караславов, Избр. съч. I, 394. — Гласовете им как са? — Амче. .. те съвсем бяха занемели. Отначало викаха, но им запушиха устата с парцали. .. Г. Караславов, Избр. съч. II, 237. 2. В реплика при уточняване, посочване. — Кои кучета? — Ами че стражарите — наивно отговаря тя. — Така ги наричаме, синко. Те не са по-добри от кучетата... Г. Белев, КР, 12. 3. За усилване в реплика при наблягане на някакъв факт, на желание, подкана и под.; а, че. — Ами че ти влизаш ли ми в положението бе, господинчо? —избухва бащата. — Питаш ли ме ти мен как се червя аз пред бакалина и какво разправям на хлебаря? Св. Минков, РТК, 169. Един щастлив баща е открил своя син в бригадата, гледа с безкрайно умиление неговото загоряло лице,., и дума наивно: —А че като е било за тук, амче да е казал, че кой ще да го спре... Г. Караславов, ПМ, 63. — Снощи Динчо дохожда, ти си се затворила горе, плетеш. Не слезе да го видиш. — Глава ме болеше. — Ами че слез де. Не мога цял ден сама да шетам. А. Каменова, ХГ, 35. Ами че как. Разг. и (съкр. простонар.) амче как сложна частица. За категорично потвърждаване на нещо; не е възможно другояче; че, а. — Значи, така... — замислено продума тати и мълком направи своето заключение. — Така, ами че как... Ст. Чилингиров, ХНН, 180.
АМИАК
АМИАК, мн. няма, м. Остар. Хим. Амоняк. Напр. при 10° целзий и при 760 милиметра налягане водата поглъща от азота обем, равен на 25 хилядни от обема и`, .., а от амиака — 450 свои обема. И. Гюзелев, РФ, 125.
— Рус. аммиак.
АМИАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Остар. Хим. Прил. от амиак; амонячен. Стипцата бива. ., натрова и амиачна насп-ротив основанието, което влиза у нея. С.Веженов, X (прев.), 49.
АМИГДАЛл*. Остар. Бадем; мигдал. Те послушаха, и на другия ден Аароновата тояга беше ся разцветнала и родила амигда-ли. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 252.
— От гр. ἀμύγδαλος.
АМИГДАЛИ`Н, мн. няма, м. Хим. Гли-козид, сложно органично съединение, което се съдържа в плода на горчивите бадеми и в ядките на костилковите плодове и се употребява в медицината и др.
АМИГДАЛОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от амигдал.
АМИД м. Хим. Съединение, което се получава чрез заместване на водородни атоми в амоняка или в първични и вторични амини с киселинни радикали.
— От гр.
АМИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който има в състава си амид. Амидна група.
АМИДОЛ, мн. няма, м. Хим. Бяло кристално вещество, лесно разтворимо във вода, а трудно в спирт и етер, което се употребява като проявител във фотографията.
— От гр. + лат.
АМИДОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който има в състава си амидол. Амидолова паста.
АМИДОФЕН м. Апт. 1. Само ед. Лекарство, използвано за спадане на висока температура и др.; пирамидон. 2. Отделна таблетка от това лекарство.
— От гр.
АМИЛ-. Първа съставна част на сложни химически термини, която показва, че в състава на съединенията има скорбяла, напр.: амилопектин и др.
АМИЛ-
