Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1056“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
О Бързописно писмо. Гръцко писмо, разпространено през IX в., което Кирил използва при създаването на славянската глаголи-ческа азбука. | О Бързописно писмо. Гръцко писмо, разпространено през IX в., което Кирил използва при създаването на славянската глаголи-ческа азбука. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪРЗОПИ`СЕЦ</b>, <i>мн.</i> -сци, <i>м.</i> В миналото — лице, което пише бързо и четливо официални документи; писар. <i>Тая прокла-мация | + | <b>БЪРЗОПИ`СЕЦ</b>, <i>мн.</i> -сци, <i>м.</i> В миналото — лице, което пише бързо и четливо официални документи; писар. <i>Тая прокла-мация [за въстание] са състави в къщата на Ивана Ликова. Пет-шест души бързо-писци, бяха повикани да изготвят преписи за сяко село в TV окръг.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 448. |
---- | ---- | ||
<b>БЪРЗОПОГОВОРКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Ско-ропоговорка. | <b>БЪРЗОПОГОВОРКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Ско-ропоговорка. | ||
Версия от 21:57, 7 декември 2012
БЪРЗОНОГ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който тича, бяга бързо. Най-слабодушните хвърлиха пушките си и удариха назад към пътя за Габрово. Най-бързоногите стигнаха първи до караулницата. А. Каралийчев, ТР, 158. Предния ден сред войската се разнесе слухът, че самият ромейски базилевс е навлязъл в българските земи начело на неизброими пълчища.. Как беше дошла тая вест до войската, преди да пристигнат пратеници на бързоноги коне? А. Дончев, СВС, 628. В тоя миг нощта възпира бързо-ногия Ахила, / но ако той ни намери, че сме пак тука остали, / .., всеки тогава / харно ще да го познае. А. Разцветников, Избр. пр Ш (превод), 35. Бързоног елен.
БЪРЗОПИ`С, мн. няма, м. Рядко. Стенография. Стенографията наричат още бързопис, краткопис, скоропис и т. н. Стен. VIII кл. 3.
БЪРЗОПИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е свързан със стенография. Бързописна система.
О Бързописно писмо. Гръцко писмо, разпространено през IX в., което Кирил използва при създаването на славянската глаголи-ческа азбука.
БЪРЗОПИ`СЕЦ, мн. -сци, м. В миналото — лице, което пише бързо и четливо официални документи; писар. Тая прокла-мация [за въстание] са състави в къщата на Ивана Ликова. Пет-шест души бързо-писци, бяха повикани да изготвят преписи за сяко село в TV окръг. 3. Стоянов, ЗБВ I, 448.
БЪРЗОПОГОВОРКА ж. Рядко. Ско-ропоговорка.
БЪРЗОРЕЖЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. 1. За машина, уред — чиято конструкция е приспособена за бързо рязане на твърди метали и сплави. Бързорежещи машини.
2. За метал, обикн. стомана — който е предназначен за направа на режещи инструменти, машини. Стоманите за направа на режещите инструменти, бързорежещи стомани, съдържат най-често волфрам (до 18%), хром и ванадий. Маш. IX кл. 16.
БЪРЗОРЕК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който говори бързо; бързоречив. Беше бързо-рек, та понякога изяждаше края на думите. Кр. Григоров, ТГ, 6.
2. Който има навика да говори много и да казва нещо прибързано, необмислено. Ако попитате сега слатинци: „А кой ви пази имотите?“ — селяците ще се поусмихнат, ще се спогледат съучастнически, а в това време някоя бързорека булка ще подвикне: — Че кой? Пункт 38-и ами! Н. Тихолов, ДКД, 56. Това одобрение, явно споделяно от повечето моми, възбужда завист и ревност у оная с гръмовития глас. Каквато си бе бързорека: — И туй ми било песен! — отсича. Т. Влайков, Пр I, 30.
БЪРЗОРЕЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който говори бързо; бързорек.
БЪРЗОРЪК, -а, -о, мн. -и, прил. Който работи бързо, пъргаво, сръчно.
БЪРЗОСТРУЕН, -уйна, -уйно, мн. -уй-ни, прил. Книж. и поет. За река, поток и под. — който тече бързо; бързотечен, бърз. Бързоструйните води на Въча и Стара река текат от двете страни на Куртово Ко-наре към Марица. РД, 1959, бр. 265. 1. Бърза бързоструйна Струма, / тайна в хладна гръд таи. Т. Траянов, ББ, 15.
БЪРЗОСЪХНЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който съхне бързо. Бързосъхнещ лак. Бързосъхнеща боя.
БЪРЗОТА, мн. няма, ж. Остар. Бързина. В бързотата си Шерифът се не сети да разузнае кой е видял Огнянова, че влиза в метоха и в какви дрехи го е видял. Ив. Вазов, Съч. XXII, 153. В седемнадесетото столетие Галилей откри законите на тя-жестта,..; съвременно пак други велики мъже изнамериха тежкомерът,.., бързотата на светлината и друг. Пч, 1871, кн. 4, 54.
БЪРЗОТЕВИЦА, мн. няма, ж. Индив. Бързане. Тя скокна тоя час на краката си, като повали от бързотевица и детето, което остана да плаче. Т. Влайков, Съч. II, 143.
БЪРЗОТЕВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Индив. Който се отнася до бързотевица; бърз. Добре ги опознах тия чаркове отпосле .., бързотевичното движение на помаците — .. просто замаяха детската ми глава и ме изпълниха с някаква смесица от страх. Т. Влайков, ПР I, 147.
БЪРЗОТЕВИЧНО. Индив. Нареч. от бързотевичен. — Тя се съвзима, събира всички сили и с някаква извънчовешка напрегнатост бързотевично пак заразмахва мотиката. Т. Влайков, Пр I, 34.
БЪРЗОТЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. За река, поток — който тече бързо; бързоструен, бърз. От планинските върхове се спущат бързотечни бистри потоци. А. Каралийчев, ПД, 66. Високите била на планините са покрити с вечни снегове и ледници. Те дават начало на много бързотечни реки с пенести водопади, удобни за добиване на електрическа енергия. Геогр. VI кл. 7.
2. Поет. Който се движи бързо. Често виждам, в блян унесен, / други гледки по-далеч-ни, / сякаш, сенки бързотечни, / сякаш, някаква си песен. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 129. Аз съм облак бързотечен във простори ве-дросини — /в мен са мощно въплотени животворни чудеса. Хр. Ясенов, Събр. съч., 63. Ще срещнеш кораб бързотечен, / безумно сини небеса, — / над шир безбрежна, безконечна. /Душата вижда чудеса! К, 1926, бр. 95, 3.
