Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/216“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (→‎Некоригирана)
м (→‎Некоригирана)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
−
<b>АВАНТА</b> <i>ж. Разг.</i> Придобивка или облага, получена без труд, без усилия или без заслуги; келепир. — <i>Има аванта — каза той по-ниско, като гледаше Гороломова<sub>и</sub>в очите и завъртя ръка към джеба си.</i> <b>Й.</b> Йовков, Г1Г, 190. <i>Ние също не знаехме защо все пак седим на една маса, какво очакваме едни от други, когато — откъм просташката страна на въпроса — никой нямаше аванта.</i> Д. Цончев, JIB, 74. — <i>Не съм като някои... да се разкарвам с шейна посред бял ден,.., че и да гледам да отмъкна нещо аванта.</i> В. Попов, Избр. пр, 31. <b>О</b> <b>На аванта съм.</b> <i>Разг.</i> Няма да плащам за някаква облага, обикн. ядене. <i>Като ме видяха, хората започнаха да канят: — Ела бе, другарю, на аванта сме!</i> Ст. Милойков, ВН, 1960, бр.2721,4.
+
АВАНТА <i>ж. Разг.</i> Придобивка или облага, получена без труд, без усилия или без заслуги; келепир. — <i>Има аванта — каза той по-ниско, като гледаше Гороломова<sub>и</sub>в очите и завъртя ръка към джеба си.</i> Й. Йовков, Г1Г, 190. <i>Ние също не знаехме защо все пак седим на една маса, какво очакваме едни от други, когато — откъм просташката страна на въпроса — никой нямаше аванта.</i> Д. Цончев, JIB, 74. — <i>Не съм като някои... да се разкарвам с шейна посред бял ден,.., че и да гледам да отмъкна нещо аванта.</i> В. Попов, Избр. пр, 31. О На аванта съм. <i>Разг.</i> Няма да плащам за някаква облага, обикн. ядене. <i>Като ме видяха, хората започнаха да канят: — Ела бе, другарю, на аванта сме!</i> Ст. Милойков, ВН, 1960, бр.2721,4.
  
−
<b>— От ит. ayanti 'напред* през тур. avanta.</b>
+
— От ит. ayanti 'напред* през тур. avanta.
  
−
<b>АВАНТАДЖИЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена, която търси аванта; келепирджийка.
+
АВАНТАДЖИЙКА <i>ж. Разг.</i> Жена, която търси аванта; келепирджийка.
  
−
<b>АВАНТАДЖИЙСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и,
+
АВАНТАДЖИЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и,
  
 
<i>прил. Разг.</i> Който е свойствен на авантад-жия; келепирджийски.
 
<i>прил. Разг.</i> Който е свойствен на авантад-жия; келепирджийски.
  
−
<b>АВАНТАДЖИЙСТВО,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг.</i> Получаване на облаги, без да се влага за това труд; келепирджийство.
+
АВАНТАДЖИЙСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг.</i> Получаване на облаги, без да се влага за това труд; келепирджийство.
  
−
<b>АВАНТАДЖИЯ,</b> -ията, <i>мн.</i> -ии. <i>Разг.</i> Човек, който търси аванта; келепирджия.
+
АВАНТАДЖИЯ, -ията, <i>мн.</i> -ии. <i>Разг.</i> Човек, който търси аванта; келепирджия.
  
−
<b>АВАНТАЖ</b> <i>м.</i> 1. <i>Рядко. Книж.</i> Предимство, изгода, благоприятно положение. <i>Най-малкото, което може да се каже за днешното министерство, е туй, че то поне има авантажа пред другите на неотговор-ността за влошеното финансово положение.</i> Бълг., 1902, бр. 448, 1. 2. <i>Спорт.</i> При игра на футбол, баскетбол, хандбал и под. — благоприятно положение, в което се намира един играч, въпреки извършеното срещу него нарушение, поради което съдията на състезанието не спира играта.
+
АВАНТАЖ <i>м.</i> 1. <i>Рядко. Книж.</i> Предимство, изгода, благоприятно положение. <i>Най-малкото, което може да се каже за днешното министерство, е туй, че то поне има авантажа пред другите на неотговор-ността за влошеното финансово положение.</i> Бълг., 1902, бр. 448, 1. 2. <i>Спорт.</i> При игра на футбол, баскетбол, хандбал и под. — благоприятно положение, в което се намира един играч, въпреки извършеното срещу него нарушение, поради което съдията на състезанието не спира играта.
  
−
<b>— Фр. avantage.</b>
+
— Фр. avantage.
  
−
<b>АВАНТАЖЕН,</b> -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Който се отнася до авантаж. <i>Авантажно положение.</i>
+
АВАНТАЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Който се отнася до авантаж. <i>Авантажно положение.</i>
  
−
<b>АВАНТИТУЛ</b> <i>м. Печат.</i> Страница, съдържаща имената на авторския и редакторския колектив, броя на томовете и др. данни, която се намира срещу, пред заглавната страница, обикн. в многотомни издания; контратитул.
+
АВАНТИТУЛ <i>м. Печат.</i> Страница, съдържаща имената на авторския и редакторския колектив, броя на томовете и др. данни, която се намира срещу, пред заглавната страница, обикн. в многотомни издания; контратитул.
  
−
<b>— От фр. avant 'пред' + лат. titulus 'надпис'.</b>
+
— От фр. avant 'пред' + лат. titulus 'надпис'.
  
−
<b>АВАНТИТУЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Авантитулна страница.</b> <i>Печат.</i> Авантитул.
+
АВАНТИТУЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Авантитулна страница. <i>Печат.</i> Авантитул.
  
−
<b>АВАНТЮРА</b> <i>ж.</i> 1. Необикновена случка в живота на човека; приключение. <i>Димитър Ангелов ми разказа историята си. Тя е една върволица от авантюри, от скитни-чества по света.</i> Ив. Вазов, HP, 66. <i>Ние не пътуваме само за авантюра, макар че ни влече непреодолимо любопитство. Ние се осланяме на силата и на мощността на нашия апарат.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 40. // <i>Разг.</i> Любовно приключение, недълготрайна връзка. <i>Утре и ти ще си намериш нов любовник. Но аз не те съветвам за нови авантюри. Ти много лесно се палиш.</i> М. Грубешлиева, ПП, 95. — <i>То не че е кой знае каква работа, ама да предупредим жената за неговите авантюри, да й не падне като гръм после от небето!</i> Ст. Даскалов, СЛ, <b>201.</b>
+
АВАНТЮРА <i>ж.</i> 1. Необикновена случка в живота на човека; приключение. <i>Димитър Ангелов ми разказа историята си. Тя е една върволица от авантюри, от скитни-чества по света.</i> Ив. Вазов, HP, 66. <i>Ние не пътуваме само за авантюра, макар че ни влече непреодолимо любопитство. Ние се осланяме на силата и на мощността на нашия апарат.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 40. // <i>Разг.</i> Любовно приключение, недълготрайна връзка. <i>Утре и ти ще си намериш нов любовник. Но аз не те съветвам за нови авантюри. Ти много лесно се палиш.</i> М. Грубешлиева, ПП, 95. — <i>То не че е кой знае каква работа, ама да предупредим жената за неговите авантюри, да й не падне като гръм после от небето!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 201.
  
−
<b>аванта</b>
+
аванта
−
 
 
−
<b>216</b>
 
  
 
2. Действие, предприятие, начинание, извършването на което е свързано с много опасности, неизвестности и голям риск; рисковано действие. — <i>Но защо преди обявяването на войната тук, в Ниш, дойде германският посланик да ми каже от името на Бисмарк да не очаквам никаква помощ от Европа, ако се впусна в някоя авантюра?</i> В. Геновска, СГ, 415-416. <i>Той</i> [Д. Общи] <i>се впуска в една опасна авантюра, без да съзнава голямата отговорност, която поема пред освободителното дело.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 282. <i>Тия от тях</i> [търговците], <i>които още при почването на товаренето от Василеви бяха влезли във връзка с търговските си приятели в Браила и бяха разбрали, че още няма никакви сделки и че тук вероятно се крие някаква авантюра, благоразумно премълчаваха това свое откритие.</i> П. Спасов, ХлХ, 244.
 
2. Действие, предприятие, начинание, извършването на което е свързано с много опасности, неизвестности и голям риск; рисковано действие. — <i>Но защо преди обявяването на войната тук, в Ниш, дойде германският посланик да ми каже от името на Бисмарк да не очаквам никаква помощ от Европа, ако се впусна в някоя авантюра?</i> В. Геновска, СГ, 415-416. <i>Той</i> [Д. Общи] <i>се впуска в една опасна авантюра, без да съзнава голямата отговорност, която поема пред освободителното дело.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 282. <i>Тия от тях</i> [търговците], <i>които още при почването на товаренето от Василеви бяха влезли във връзка с търговските си приятели в Браила и бяха разбрали, че още няма никакви сделки и че тук вероятно се крие някаква авантюра, благоразумно премълчаваха това свое откритие.</i> П. Спасов, ХлХ, 244.
Ред 35: Ред 33:
 
3. <i>Разг.</i> Авантюрист. <i>Той не беше лош човек, напротив, смятаха го за един от най-добрите млади капитани, но бе бъбрив по характер и падаше малко стара авантюра. Кръстосал света, все за това мечтаеше. С.</i> Чернишев, ВМ, 36. — <i>Първата ми грешка, това е, че допуснах този хитрец да влезе в кооператива. Какъв е тоя Досъо ? Кулашки зет, бивш търговец, авантюра. Чуждо тяло. Враг.</i> А. Гуляшки, МТС, 260.
 
3. <i>Разг.</i> Авантюрист. <i>Той не беше лош човек, напротив, смятаха го за един от най-добрите млади капитани, но бе бъбрив по характер и падаше малко стара авантюра. Кръстосал света, все за това мечтаеше. С.</i> Чернишев, ВМ, 36. — <i>Първата ми грешка, това е, че допуснах този хитрец да влезе в кооператива. Какъв е тоя Досъо ? Кулашки зет, бивш търговец, авантюра. Чуждо тяло. Враг.</i> А. Гуляшки, МТС, 260.
  
−
<b>— От фр. aventure.</b>
+
— От фр. aventure.
  
−
<b>АВАНТЮРЕН,</b> -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Рядко.</i> Авантюристичен (във 2, 4 и 5 знач.). <i>След като преминал той много авантюрни случаи, у гърците придобил такваз важност, щото в 1794 год. приел името Софроний и станал епископ във Враца.</i> Г. Бенев, БК (превод), 11. <i>Авантю-рен живот. Авантюрно начинание.</i>
+
АВАНТЮРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Рядко.</i> Авантюристичен (във 2, 4 и 5 знач.). <i>След като преминал той много авантюрни случаи, у гърците придобил такваз важност, щото в 1794 год. приел името Софроний и станал епископ във Враца.</i> Г. Бенев, БК (превод), 11. <i>Авантю-рен живот. Авантюрно начинание.</i>
  
−
<b>АВАНТЮРИ`ЗЪМ,</b> -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Склонност към авантюри, към приключения. <i>Откъде иде тази ентусиазирана младежка маса? Какво представлява тя? Авантюризъм ли е това, временно настроение, или дълбока идейност?</i> Г. Караславов, <b>ПМ,</b> 16.
+
АВАНТЮРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Склонност към авантюри, към приключения. <i>Откъде иде тази ентусиазирана младежка маса? Какво представлява тя? Авантюризъм ли е това, временно настроение, или дълбока идейност?</i> Г. Караславов, ПМ, 16.
  
 
2. Рискована и безпринципна (обикн. обществена или политическа) дейност, или постъпка, с която обикн. се цели постигане на лесен успех. — <i>Сработвай се с началника, .. Предпазвай го от прибързани ходове, от авантюризъм!</i> А. Станоев, П, 53. — <i>Сега —</i>
 
2. Рискована и безпринципна (обикн. обществена или политическа) дейност, или постъпка, с която обикн. се цели постигане на лесен успех. — <i>Сработвай се с началника, .. Предпазвай го от прибързани ходове, от авантюризъм!</i> А. Станоев, П, 53. — <i>Сега —</i>
  
−
<b>авантюризъм</b>
+
авантюризъм
 +
 

Версия от 00:50, 25 ноември 2012

Страницата не е проверена


АВАНТА ж. Разг. Придобивка или облага, получена без труд, без усилия или без заслуги; келепир. — Има аванта — каза той по-ниско, като гледаше Гороломоваив очите и завъртя ръка към джеба си. Й. Йовков, Г1Г, 190. Ние също не знаехме защо все пак седим на една маса, какво очакваме едни от други, когато — откъм просташката страна на въпроса — никой нямаше аванта. Д. Цончев, JIB, 74. — Не съм като някои... да се разкарвам с шейна посред бял ден,.., че и да гледам да отмъкна нещо аванта. В. Попов, Избр. пр, 31. О На аванта съм. Разг. Няма да плащам за някаква облага, обикн. ядене. Като ме видяха, хората започнаха да канят: — Ела бе, другарю, на аванта сме! Ст. Милойков, ВН, 1960, бр.2721,4.

— От ит. ayanti 'напред* през тур. avanta.

АВАНТАДЖИЙКА ж. Разг. Жена, която търси аванта; келепирджийка.

АВАНТАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Разг. Който е свойствен на авантад-жия; келепирджийски.

АВАНТАДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Получаване на облаги, без да се влага за това труд; келепирджийство.

АВАНТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии. Разг. Човек, който търси аванта; келепирджия.

АВАНТАЖ м. 1. Рядко. Книж. Предимство, изгода, благоприятно положение. Най-малкото, което може да се каже за днешното министерство, е туй, че то поне има авантажа пред другите на неотговор-ността за влошеното финансово положение. Бълг., 1902, бр. 448, 1. 2. Спорт. При игра на футбол, баскетбол, хандбал и под. — благоприятно положение, в което се намира един играч, въпреки извършеното срещу него нарушение, поради което съдията на състезанието не спира играта.

— Фр. avantage.

АВАНТАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Книж. Който се отнася до авантаж. Авантажно положение.

АВАНТИТУЛ м. Печат. Страница, съдържаща имената на авторския и редакторския колектив, броя на томовете и др. данни, която се намира срещу, пред заглавната страница, обикн. в многотомни издания; контратитул.

— От фр. avant 'пред' + лат. titulus 'надпис'.

АВАНТИТУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. в съчет.: Авантитулна страница. Печат. Авантитул.

АВАНТЮРА ж. 1. Необикновена случка в живота на човека; приключение. Димитър Ангелов ми разказа историята си. Тя е една върволица от авантюри, от скитни-чества по света. Ив. Вазов, HP, 66. Ние не пътуваме само за авантюра, макар че ни влече непреодолимо любопитство. Ние се осланяме на силата и на мощността на нашия апарат. Елин Пелин, ЯБЛ, 40. // Разг. Любовно приключение, недълготрайна връзка. Утре и ти ще си намериш нов любовник. Но аз не те съветвам за нови авантюри. Ти много лесно се палиш. М. Грубешлиева, ПП, 95. — То не че е кой знае каква работа, ама да предупредим жената за неговите авантюри, да й не падне като гръм после от небето! Ст. Даскалов, СЛ, 201.

аванта

2. Действие, предприятие, начинание, извършването на което е свързано с много опасности, неизвестности и голям риск; рисковано действие. — Но защо преди обявяването на войната тук, в Ниш, дойде германският посланик да ми каже от името на Бисмарк да не очаквам никаква помощ от Европа, ако се впусна в някоя авантюра? В. Геновска, СГ, 415-416. Той [Д. Общи] се впуска в една опасна авантюра, без да съзнава голямата отговорност, която поема пред освободителното дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 282. Тия от тях [търговците], които още при почването на товаренето от Василеви бяха влезли във връзка с търговските си приятели в Браила и бяха разбрали, че още няма никакви сделки и че тук вероятно се крие някаква авантюра, благоразумно премълчаваха това свое откритие. П. Спасов, ХлХ, 244.

3. Разг. Авантюрист. Той не беше лош човек, напротив, смятаха го за един от най-добрите млади капитани, но бе бъбрив по характер и падаше малко стара авантюра. Кръстосал света, все за това мечтаеше. С. Чернишев, ВМ, 36. — Първата ми грешка, това е, че допуснах този хитрец да влезе в кооператива. Какъв е тоя Досъо ? Кулашки зет, бивш търговец, авантюра. Чуждо тяло. Враг. А. Гуляшки, МТС, 260.

— От фр. aventure.

АВАНТЮРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Авантюристичен (във 2, 4 и 5 знач.). След като преминал той много авантюрни случаи, у гърците придобил такваз важност, щото в 1794 год. приел името Софроний и станал епископ във Враца. Г. Бенев, БК (превод), 11. Авантю-рен живот. Авантюрно начинание.

АВАНТЮРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Склонност към авантюри, към приключения. Откъде иде тази ентусиазирана младежка маса? Какво представлява тя? Авантюризъм ли е това, временно настроение, или дълбока идейност? Г. Караславов, ПМ, 16.

2. Рискована и безпринципна (обикн. обществена или политическа) дейност, или постъпка, с която обикн. се цели постигане на лесен успех. — Сработвай се с началника, .. Предпазвай го от прибързани ходове, от авантюризъм! А. Станоев, П, 53. — Сега —

авантюризъм

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Page:RBE_Tom1.djvu/216&oldid=424“.