Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/851“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>БОГОСЛУЖЕБЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който е свързан с богослужение. <i>Той е първият църковен певец в Острец. Чете старобългарски. Има си малка библиотека от богослужебни книги.</i> А. Каралийчев, С, 10. — <i>На многая лета! — запяха свещениците в притвора. Те навлякоха богослужебната мантия на владиката — лилава, зла-тошита и дълга, почти до петите. А.</i> Христофоров, А, 262. <i>Богослужебни обреди.</i> | <b>БОГОСЛУЖЕБЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който е свързан с богослужение. <i>Той е първият църковен певец в Острец. Чете старобългарски. Има си малка библиотека от богослужебни книги.</i> А. Каралийчев, С, 10. — <i>На многая лета! — запяха свещениците в притвора. Те навлякоха богослужебната мантия на владиката — лилава, зла-тошита и дълга, почти до петите. А.</i> Христофоров, А, 262. <i>Богослужебни обреди.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОСЛУЖЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Извършване на религиозни обреди и четене на молитви от свещеник или друг свещенослужител, обикн. в църква. <i>В стойката му — във време на богослужение — в кръстенето, в служенето около светилниците и кандилата — имаше чудна привързаност към църквата.</i> Д. Немиров, Б, 192. <i>Винаги досега бе ги посрещал отец Емилиян, застанал пред олтара. И веднага започваше службата, която беше повече проповед, и някакво тържествено богослужение.</i> Д. Талев, С II, 247. <i>Той | + | <b>БОГОСЛУЖЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Извършване на религиозни обреди и четене на молитви от свещеник или друг свещенослужител, обикн. в църква. <i>В стойката му — във време на богослужение — в кръстенето, в служенето около светилниците и кандилата — имаше чудна привързаност към църквата.</i> Д. Немиров, Б, 192. <i>Винаги досега бе ги посрещал отец Емилиян, застанал пред олтара. И веднага започваше службата, която беше повече проповед, и някакво тържествено богослужение.</i> Д. Талев, С II, 247. <i>Той [Давид] написал много псалми (духовни песни), които евреите пели при богослужението.</i> Г. Иошев, КВИ, 42. 2. <i>Събир.</i> Съвкупност от такива обреди и молитви; църковна служба. <i>Те побързаха със своите клевети в Рим и оклеветиха Ме-тодия пред папата като отстъпник от вярата и като противник на Римското учение за произхождението на Духа Свята-го и от Сина, че не признавал папата за глава на черковата, а разпространявал само славянското богуслужение.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 18. <i>На 29 май I860 г. Карлово заедно с много други български градове изхвърля името на гръцкия патриарх от богослужението.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 30. // <i>Разш.</i> Съвкупност от обреди и ритуали на дадена религия, извършвани от съответен свещенослужител. <i>Греците и римляните имаха едно чудно богослужение, което християнството до край изкорени.</i> Ем. Васкидович, ПП (превод), 62. |
---- | ---- | ||
<b>БОГОСЛУЖИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, Лице, което извършва богослужение; свещеник. | <b>БОГОСЛУЖИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, Лице, което извършва богослужение; свещеник. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>БОГОТВОРЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Боготворене. <i>Убедиха царя да издаде заповед, която запретяваше поклонението на друго божество в разстояние на трийсет дене и заповядваше боготворе-нието на царското лице.</i> Н. Михайловски, ССИ, (превод), 85. | <b>БОГОТВОРЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Боготворене. <i>Убедиха царя да издаде заповед, която запретяваше поклонението на друго божество в разстояние на трийсет дене и заповядваше боготворе-нието на царското лице.</i> Н. Михайловски, ССИ, (превод), 85. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОТВОРЯ</b>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Книж.</i> 1. Почитам някого или нещо като божество, заради свръхестествените, божествени сили, които смятам, че притежава; обожествявам. <i>Планинците имаха малко страх от официалния бог, но продължаваха да боготворят животните, водата, огъня,.., старите дървета и хляба.</i> П. Здравков, НД, 161. <i>Ние не можем да не кажем, че гореказаното предание е старо и че то са е появило още в онова време, когато славянските народи са биле идолопок-лонници и когато са боготвориле природата.</i> Знан., 1875, бр. 1, 13. <i>Тии | + | <b>БОГОТВОРЯ</b>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Книж.</i> 1. Почитам някого или нещо като божество, заради свръхестествените, божествени сили, които смятам, че притежава; обожествявам. <i>Планинците имаха малко страх от официалния бог, но продължаваха да боготворят животните, водата, огъня,.., старите дървета и хляба.</i> П. Здравков, НД, 161. <i>Ние не можем да не кажем, че гореказаното предание е старо и че то са е появило още в онова време, когато славянските народи са биле идолопок-лонници и когато са боготвориле природата.</i> Знан., 1875, бр. 1, 13. <i>Тии [германците] ся делили на много дребни народи,.., боготворили силите на естеството и старите си юнаци.</i> ВИ, 65. |
2. Изпитвам дълбока почит, възхищение или силно чувство на обич към някого или нещо, обикн. заради изключителните качества и достойнства, които виждам в него и проявите му; прекланям се пред някого или нещо, обожавам го. <i>Когато мама се връщаше от болницата в къщи, постоянно разказваше как болните „боготворели“ доктор Платнаров и как той ги лекувал „повече с благородството си, отколкото с лекарства“.</i> П. Славински, МСК, 51. Тя <i>имаше един поет, когото боготвореше, чиито песни декламираше по забавите и вечеринките и нощем заспиваше с песните му. К.</i> Калчев, СТ II, 101. <i>Как можеха да ме питат дали обичам Ермолова, Садовская, Лешков-ская и ролите им? Та аз боготворях изкуството им, личностите им и ги смятах не за обикновени хора, а за полубогове.</i> Ст. Грудев, АБ, 31. <i>Хиляди умове се борят по</i> | 2. Изпитвам дълбока почит, възхищение или силно чувство на обич към някого или нещо, обикн. заради изключителните качества и достойнства, които виждам в него и проявите му; прекланям се пред някого или нещо, обожавам го. <i>Когато мама се връщаше от болницата в къщи, постоянно разказваше как болните „боготворели“ доктор Платнаров и как той ги лекувал „повече с благородството си, отколкото с лекарства“.</i> П. Славински, МСК, 51. Тя <i>имаше един поет, когото боготвореше, чиито песни декламираше по забавите и вечеринките и нощем заспиваше с песните му. К.</i> Калчев, СТ II, 101. <i>Как можеха да ме питат дали обичам Ермолова, Садовская, Лешков-ская и ролите им? Та аз боготворях изкуството им, личностите им и ги смятах не за обикновени хора, а за полубогове.</i> Ст. Грудев, АБ, 31. <i>Хиляди умове се борят по</i> | ||
Версия от 00:51, 8 декември 2012
жи се безл. В него время в Атонски синки мънастири ся богослужило на черковни български язик. Г. С. Раковски, П 1, XIX-XXI.
БОГОСЛУЖБА ж. Книж. Богослужение. Храмът Св. Георги, в София, — отколе езическо капище,.., и сега неосветен, но служащ за християнска богослужба. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 156.
БОГОСЛУЖЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е свързан с богослужение. Той е първият църковен певец в Острец. Чете старобългарски. Има си малка библиотека от богослужебни книги. А. Каралийчев, С, 10. — На многая лета! — запяха свещениците в притвора. Те навлякоха богослужебната мантия на владиката — лилава, зла-тошита и дълга, почти до петите. А. Христофоров, А, 262. Богослужебни обреди.
БОГОСЛУЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Извършване на религиозни обреди и четене на молитви от свещеник или друг свещенослужител, обикн. в църква. В стойката му — във време на богослужение — в кръстенето, в служенето около светилниците и кандилата — имаше чудна привързаност към църквата. Д. Немиров, Б, 192. Винаги досега бе ги посрещал отец Емилиян, застанал пред олтара. И веднага започваше службата, която беше повече проповед, и някакво тържествено богослужение. Д. Талев, С II, 247. Той [Давид] написал много псалми (духовни песни), които евреите пели при богослужението. Г. Иошев, КВИ, 42. 2. Събир. Съвкупност от такива обреди и молитви; църковна служба. Те побързаха със своите клевети в Рим и оклеветиха Ме-тодия пред папата като отстъпник от вярата и като противник на Римското учение за произхождението на Духа Свята-го и от Сина, че не признавал папата за глава на черковата, а разпространявал само славянското богуслужение. Р. Каролев, УБЧИ, 18. На 29 май I860 г. Карлово заедно с много други български градове изхвърля името на гръцкия патриарх от богослужението. Ив. Унджиев, ВЛ, 30. // Разш. Съвкупност от обреди и ритуали на дадена религия, извършвани от съответен свещенослужител. Греците и римляните имаха едно чудно богослужение, което християнството до край изкорени. Ем. Васкидович, ПП (превод), 62.
БОГОСЛУЖИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, Лице, което извършва богослужение; свещеник.
БОГОСПАСЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който, когото Бог пази; спасителен. И така ден след ден изпълнявах аз повелята на своя пастир, докле срещнах на петия ден зографа Захарий, и ме отклони той с грешния свой разказ от богоспасяе-мия труд. П. Спасов-* ГЛЗЗ, 61. Тъй и аз съм запомнил един Великден над Великде-ните, е който още детинският ми ум се убеди, че дяволът наистина се е загнездил в богоспасяемия град. Ем. Станев, А, 13.
851
БОГОСЛУЖБА
БОГОСЪЗДАДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Богосътворен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОСЪТВОРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е направен, създаден от Бога; богосъздаден.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОТВОРЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от боготворя и от боготворя се. И ето го подигнат против мен — / за богохулство — чрез боготворене / на туй що е божествено в живота, — /на туй що сам принася жъртви той! П. П. Славейков, Събр. съч. 1,42.
БОГОТВОРЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Боготворене. Убедиха царя да издаде заповед, която запретяваше поклонението на друго божество в разстояние на трийсет дене и заповядваше боготворе-нието на царското лице. Н. Михайловски, ССИ, (превод), 85.
БОГОТВОРЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Книж. 1. Почитам някого или нещо като божество, заради свръхестествените, божествени сили, които смятам, че притежава; обожествявам. Планинците имаха малко страх от официалния бог, но продължаваха да боготворят животните, водата, огъня,.., старите дървета и хляба. П. Здравков, НД, 161. Ние не можем да не кажем, че гореказаното предание е старо и че то са е появило още в онова време, когато славянските народи са биле идолопок-лонници и когато са боготвориле природата. Знан., 1875, бр. 1, 13. Тии [германците] ся делили на много дребни народи,.., боготворили силите на естеството и старите си юнаци. ВИ, 65.
2. Изпитвам дълбока почит, възхищение или силно чувство на обич към някого или нещо, обикн. заради изключителните качества и достойнства, които виждам в него и проявите му; прекланям се пред някого или нещо, обожавам го. Когато мама се връщаше от болницата в къщи, постоянно разказваше как болните „боготворели“ доктор Платнаров и как той ги лекувал „повече с благородството си, отколкото с лекарства“. П. Славински, МСК, 51. Тя имаше един поет, когото боготвореше, чиито песни декламираше по забавите и вечеринките и нощем заспиваше с песните му. К. Калчев, СТ II, 101. Как можеха да ме питат дали обичам Ермолова, Садовская, Лешков-ская и ролите им? Та аз боготворях изкуството им, личностите им и ги смятах не за обикновени хора, а за полубогове. Ст. Грудев, АБ, 31. Хиляди умове се борят по
БОГОТВОРЯ
