Page:RBE Tom1.djvu/676

се забави един миг!. .. Всичкият народ ще въстане в един ден, и Турция взе-даде/ — каза бай Мичо разпалено. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 76. Но срещат са и такива натури, които са хвъргат в обятията на другиго и великодушните мъже биват принудени да носят воловски рогове и да скриват своето безчестие. Л. Каравелов, Съч. VIII, 50. // Стесн. Поругание на моминска или женска чест. И храмът ехтеше от моми, невести, / кат падаха в кръве или във безчесте! Ив. Вазов, Съч. I, 181.

безчестник, мн. -ци, м. Нечестен, непочтен човек. — Тодор ме обиди! Нарече ме безчестник, а аз безчестник не съм! Може да имам хиляди други грехове, но чак до безчестие не съм стигнал. Ст. Марков, ДБ, 307. — Нас [карикатуристите] са ни убеждавали, че политиката е лъжа, безчестие, корист и измама. Такава са я направили лъжците, безчестниците,.., за да я имат само те в ръцете си. Ал. Гетман и др., СБ, 160. — Господине Министре, ако бе ви Бог дал дъщеря, и тази ви дъщеря, когато би стигнала в цветът на възрастът си, да дойдеше безчестник някой да я излъсти и след това да я остави, що бихте направили? П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 154.

безчестница ж. Нечестна, безнравствена жена.

безчестно нареч. 1. По нечестен, непочтен начин; нечестно. — С Ана ли искал да се раздели? — .. „Възможно ли е Боян да е постъпил така безчестно и с това момиче!“ М. Грубешлиева, ПИУ, 93. По-добре честно да умреш, а не безчестно да живееш. П. Р. Славейков, БП II, 60. 2. Сгл. съм, виждами се, изглеждаи др. в 3 л. ед. Означава, че нещо става по безчестен начин, че има безчестна същност. — Нима е безчестно да искам да ми станеш законна жена? Д. Димов, ЖСМ, 85.

безчестност, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на безчестен; нечестност, непочтеност. Той можеше да го счита способен на всяка друга слабост, но не и за без-честност. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 102. Обвиняваше едни в безхарактерност, а други в безчестност, сипяше хули върху всичко честно. С, 1888, бр. 210, 2.

безчестя, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. несв. деят. безчестял, -а, -о, мн. безчестели, несв.у прех. 1. Лишавам от чест; позоря. — Нека Бог да убие секи един българин, който би дозволил на турските поганци да безчестят христовият храм и да са подиграват с народността ни! — рекъл Цено. Л. Каравелов, Съч. IV, 161. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен1 Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. Недей безчести святото имя на приятеля, не давай го Чо-веку, който или никак няма, или има твърде малки добродетели. У, 1871, бр. 14, 218.

---

БЕЗЧЕСТНИК

2. Отнемам честта на мома, жена; изнасилвам. Раята робуваше, а спахиите събираха плода иа земята, безчестяха жените, отнемаха мъжките им рожби. М. Марчевски, П, 21. Но от едно време насам тие захванаха не само да убиват хора, но и да безчестят булки и жени и да убиват девствената невинност на младите моми. Хр. Ботев, Съч. 1929, 235. безчестя се страд. Българският хайдутин знае, че неговото занятие е честно; а ако е така, то това занятие не тряба да са безчести с никакви безчестни дела. П. Хитов, МП, 28. Къщите ни, дюкя-нете ни, имането ни и добитъкът ни са палят и отнимат; жените ни и дъщерите ни са безчестят. Л. Каравелов, Съч. IV, 67.

безчет нареч. Книж. В съчет. със същ. за нещо, което може да се брои, измерва по количество. Много голямо количество от нещо, извънредно много на брой; безброй. Безчет звезди се стичат в небесата. Д. Дебелянов, С, 1936, 43. Милионите й са безчет. Собственичка е на няколко фабрики, заводи и на шест от най-големшпе вестници в Щатите. Ал. Бабек, МЕ, 59. По-нататък ще видиш млад персианец, че удря огромна тамбура с безчет жици, която се казва „саз“. Св. Миларов, СЦТ, 125. Саксии до саксии — по прозори, / по маси, вред е майка ми безчет / натрупала. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 136.

безчетен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който не може да се изброи; безброен, безчислен, неизброим. Ето в общи чър-ти как прекарахме един ден в града на най-крайните противоположности: в града на хладния егоизъм и модния алтруизъм, на безчетните богатства и на отчаяната бедност. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 79. Мъкотия, разочарования люти, угризения на съвестта, болеж за безчетните жертви нахалост, , . — всичко беше в тия сълзи. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 180. И конниците вървяха — и безчетните пълчища иа Аспаруха покриваха дългата прашна лента на задушния друм. Н. Райнов, ВДБ, 18. Сам-си и Никифор, синките му големци и без-четната му войска погинаха там от ножа на българите. М, 1857, 79.

безчи`нен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. 1. Който има лошо, осъдително държание и морал; безпътен, неморален, непочтен. Безчинни жени да не стъпят в къщата ти, защо тия са самий дявол. П. Радов, КТБР, 85. Султан Махмуд II /../ като строши силата на независимите паши и като изтреби безчинните орди яничари, захвана да съсредоточава и да преустроява държавата си. Г. Бенев, БК (превод), 17. // Който нарушава реда; палав, немирен, безреден. Понякога както надзирателят, така и някой от прегледниците, като извикват имената на един или друг провинен ученик, ще добавят: — Два пъти!, или:

---

БЕЗЧИНЕН