Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/613“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>БЕЗИ`МЕННИЦА</b> ж. <i>Рядко.</i> Жена, която няма име, чието име не е известно. <i>Аз бих желал да беше изплетен от мене тоя благоуханен венец от лъчезарни цветя, за да го сложа като царствен дар върху главата на безименницата, която обичам. П. К.</i> Яворов, Съч. 1П, 247. | <b>БЕЗИ`МЕННИЦА</b> ж. <i>Рядко.</i> Жена, която няма име, чието име не е известно. <i>Аз бих желал да беше изплетен от мене тоя благоуханен венец от лъчезарни цветя, за да го сложа като царствен дар върху главата на безименницата, която обичам. П. К.</i> Яворов, Съч. 1П, 247. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗИ`МЕННО</b> <i>нареч. Рядко.</i> 1. Без име, без обръщение с име. — <i>То се знае, че и мама от своя страна не може и не смее да му спомене името и винаги, кога трябва нещо да му каже, обръща се към него също безименно.</i> Т. Влайков, Пр, 72. 2. Без посочване на име; анонимно. <i>Според това моление на съчинителят й ми я | + | <b>БЕЗИ`МЕННО</b> <i>нареч. Рядко.</i> 1. Без име, без обръщение с име. — <i>То се знае, че и мама от своя страна не може и не смее да му спомене името и винаги, кога трябва нещо да му каже, обръща се към него също безименно.</i> Т. Влайков, Пр, 72. 2. Без посочване на име; анонимно. <i>Според това моление на съчинителят й ми я [статията] поместихме така безименно.</i> БКн, 1859, кн. 1, 227. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗИ`МЕННОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Рядко. Отвл. същ. от</i> безименен. <i>Народните поети, певци и разказвачи предават устно своите творения, които се поемат от близката среда и се ширят извън нея по-на-татък без тяхното участие, затова като автори те се губят в безименността на народа.</i> Б. Ангелов, ЛС, 28-29. | <b>БЕЗИ`МЕННОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Рядко. Отвл. същ. от</i> безименен. <i>Народните поети, певци и разказвачи предават устно своите творения, които се поемат от близката среда и се ширят извън нея по-на-татък без тяхното участие, затова като автори те се губят в безименността на народа.</i> Б. Ангелов, ЛС, 28-29. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>БЕЗИНТЕРЕСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил</i>. 1. Който не буди, не предизвиква интерес; неинтересен, еднообразен, скучен. <i>Когато седна оо масата, Младенов реши да му разкаже случката с убийците. Това не е безинтересно за един адвокат.</i> Д. Немиров, Д № 9, 115. <i>Безинтересен роман. Безинтересна история.</i> | <b>БЕЗИНТЕРЕСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил</i>. 1. Който не буди, не предизвиква интерес; неинтересен, еднообразен, скучен. <i>Когато седна оо масата, Младенов реши да му разкаже случката с убийците. Това не е безинтересно за един адвокат.</i> Д. Немиров, Д № 9, 115. <i>Безинтересен роман. Безинтересна история.</i> | ||
| − | 2. <i>Остар.</i> който не е обусловен от корист, не е свързан с изгода, с корист, с интерес. <i>Онези, които нямат понятие за тези смели и юначни пътници, може да си мислят, че те отиват тамо бо | + | 2. <i>Остар.</i> който не е обусловен от корист, не е свързан с изгода, с корист, с интерес. <i>Онези, които нямат понятие за тези смели и юначни пътници, може да си мислят, че те отиват тамо бо [бог] зна за какви диаманти, .. Но не такваз е целта на великите пътешественици в Средна Африка. Тази цел е благородна, висока, безинтересна, общечеловеческа. Те струват толкоз трудове само и само да са запознаят с Средна Африка.</i> Ч, 1875, кн. 5, 195. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗИНТЕРЕСНО</b> <i>нареч.</i> Неинтересно, еднообразно, скучно. <i>Разказва безинтересно. Преподава безинтересно.</i> | <b>БЕЗИНТЕРЕСНО</b> <i>нареч.</i> Неинтересно, еднообразно, скучно. <i>Разказва безинтересно. Преподава безинтересно.</i> | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>БЕЗИНТЕРЕСНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Отвл. същ. от</i> безинтересен. <i>Но аз, при пълно съзнание на безинтересността на такова едно предприятие в настоящата минута, мисля, че литературата (изящната) у нас е твърде много изоставена, .. и по желание да сторя нещо добро, .., аз днес имах куража да пусна, .., това беззащитно произведение.</i> Ив. Вазов, ПМЧ, 92. | <b>БЕЗИНТЕРЕСНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Отвл. същ. от</i> безинтересен. <i>Но аз, при пълно съзнание на безинтересността на такова едно предприятие в настоящата минута, мисля, че литературата (изящната) у нас е твърде много изоставена, .. и по желание да сторя нещо добро, .., аз днес имах куража да пусна, .., това беззащитно произведение.</i> Ив. Вазов, ПМЧ, 92. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗИ`Р</b> <i>м.</i> Преработено растително масло, обикн. ленено, което се употребява за приготвяне на блажни бои, маслени лакове и др. <i>Ние само гледаме тетин в ръцете. Той я | + | <b>БЕЗИ`Р</b> <i>м.</i> Преработено растително масло, обикн. ленено, което се употребява за приготвяне на блажни бои, маслени лакове и др. <i>Ние само гледаме тетин в ръцете. Той я [етажерката] попритегна още тук-таме, закова гайките отзад и мина с четка кафявия безир.</i> В. Бончева, АП, 118. |
— От араб. през тур. bezir. | — От араб. през тур. bezir. | ||
Версия от 21:44, 7 декември 2012
Мъж, който няма име, чието име не е известно.
БЕЗИ`МЕННИЦА ж. Рядко. Жена, която няма име, чието име не е известно. Аз бих желал да беше изплетен от мене тоя благоуханен венец от лъчезарни цветя, за да го сложа като царствен дар върху главата на безименницата, която обичам. П. К. Яворов, Съч. 1П, 247.
БЕЗИ`МЕННО нареч. Рядко. 1. Без име, без обръщение с име. — То се знае, че и мама от своя страна не може и не смее да му спомене името и винаги, кога трябва нещо да му каже, обръща се към него също безименно. Т. Влайков, Пр, 72. 2. Без посочване на име; анонимно. Според това моление на съчинителят й ми я [статията] поместихме така безименно. БКн, 1859, кн. 1, 227.
БЕЗИ`МЕННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безименен. Народните поети, певци и разказвачи предават устно своите творения, които се поемат от близката среда и се ширят извън нея по-на-татък без тяхното участие, затова като автори те се губят в безименността на народа. Б. Ангелов, ЛС, 28-29.
БЕЗИ`МКА ж. Диал. Дъщеря, която е родена последна след много деца (и още не е кръстена). Бре девет черки руменки. / .. / що немах мъжко детенце, I.. I Осем са били кръщани, девета черка безимка. Нар. пес, СбНУ XLIV, 191. А Банко баш Балабанът, I.. / Той има девет дъщери, / десета й Димка безимка — / девет е годин бозала, / на десетата — отбита. Нар. пес., СбНУ XLVI, 137.
БЕЗИМОТЕН, -тна, -тно, мн, -тни, прил. 1. Който няма, не притежава недвижим имот, обикн. земя. Излишъкът земя от кулаците и чифликчиите се вземаше, за да се разпредели между безимотните и малоимотни селяни. Ем. Манов, ДСР, 321. Изселиха се цели околии турци и изпразнените земи се заеха от безимотни наши коли-бари. А. Страшимиров, ЕД, 6. 2. Като същ. безимотният лс., безимотната ж., безимотни<те> мн: Лице, което няма, не притежава имот, земя. Жена си започна да гледа накриво, като враг. Ако не беше се оженил за нея, безимотната, той Демир, и досега щеше да се емчи по ведровските улици като свободен, безгрижен млад човек. А. Гуляшки, МТС, 181. — Щом се възстановява конституцията, защо трябва да се изменя тя „относно народното представи-телствои. Някои шушукаха, че с това щели да бъдат лишени от право на гласуване всички малоимотни и безимотни. В. Геновска, СГ, 211.
БЕЗИМОТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Състояние на безимотен; липса на собствен имот. Концентрацията на собствеността, от една страна, безимот-ността и малоимотността от друга, обуславяли арендните отношения. Арендата заемала 50-70% от реколтата. Г. Костов и др.. К, 129-130.
бези`менница
БЕЗИНИЦИАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Рядко. Книж. Който не проявява инициатива; неинициативен. Безинициати-вен ръководител.
БЕЗИНИЦИАТИ`ВНОСТ, -тта, мн. няма. ж. Рядко. Книж. Отсъствие, липса на инициатива; неинициативност.
БЕЗИНТЕРЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който не буди, не предизвиква интерес; неинтересен, еднообразен, скучен. Когато седна оо масата, Младенов реши да му разкаже случката с убийците. Това не е безинтересно за един адвокат. Д. Немиров, Д № 9, 115. Безинтересен роман. Безинтересна история.
2. Остар. който не е обусловен от корист, не е свързан с изгода, с корист, с интерес. Онези, които нямат понятие за тези смели и юначни пътници, може да си мислят, че те отиват тамо бо [бог] зна за какви диаманти, .. Но не такваз е целта на великите пътешественици в Средна Африка. Тази цел е благородна, висока, безинтересна, общечеловеческа. Те струват толкоз трудове само и само да са запознаят с Средна Африка. Ч, 1875, кн. 5, 195.
БЕЗИНТЕРЕСНО нареч. Неинтересно, еднообразно, скучно. Разказва безинтересно. Преподава безинтересно.
БЕЗИНТЕРЕСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безинтересен. Но аз, при пълно съзнание на безинтересността на такова едно предприятие в настоящата минута, мисля, че литературата (изящната) у нас е твърде много изоставена, .. и по желание да сторя нещо добро, .., аз днес имах куража да пусна, .., това беззащитно произведение. Ив. Вазов, ПМЧ, 92.
БЕЗИ`Р м. Преработено растително масло, обикн. ленено, което се употребява за приготвяне на блажни бои, маслени лакове и др. Ние само гледаме тетин в ръцете. Той я [етажерката] попритегна още тук-таме, закова гайките отзад и мина с четка кафявия безир. В. Бончева, АП, 118.
— От араб. през тур. bezir.
БЕЗИ`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа безир; безиров. Безирена боя.
БЕЗИ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Безирен. Безирова боя.
БЕЗИРОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Намазвам с безир дървени мебели; бе-зиросвам. безировам се страд.
БЕЗИРОВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от безировам и от безировам се; безирос-ване.
БЕЗИРОСВАМ, -аш, несв. и св., прех.
безиросвам
