Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/597“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
<b>БЕЗГЛАГОЛЕН</b><sup>2</sup> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който не говори, не произнася ни дума; безмълвен, безгласен, мълчалив. <i>И там, пред вечното смирение / на безглаголните светци, / пророци с висше поведение / и мечоносни мъдреци, / ще спомниш някое деяние / от живата си летопис, / и на дълбоко разкаяние / ще прозвучи езикът чист.</i> Т. Траянов, Съч. Ш, 153. // Който не се придружава с говор, с думи. <i>Народа въстана — .. / хора на черния труд / с безг-лаголно търпение — I не гении / таланти .. / А / селяци / работници.</i> Гео Милев, С, 29-30. | <b>БЕЗГЛАГОЛЕН</b><sup>2</sup> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който не говори, не произнася ни дума; безмълвен, безгласен, мълчалив. <i>И там, пред вечното смирение / на безглаголните светци, / пророци с висше поведение / и мечоносни мъдреци, / ще спомниш някое деяние / от живата си летопис, / и на дълбоко разкаяние / ще прозвучи езикът чист.</i> Т. Траянов, Съч. Ш, 153. // Който не се придружава с говор, с думи. <i>Народа въстана — .. / хора на черния труд / с безг-лаголно търпение — I не гении / таланти .. / А / селяци / работници.</i> Гео Милев, С, 29-30. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗГЛАС</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Поет.</i> Безгласен. <i>Близките му | + | <b>БЕЗГЛАС</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Поет.</i> Безгласен. <i>Близките му [на мъртвия] не виеха и не оплакваха, не издаваха звук. И пред този безглас ужас .. Първан си спомняше погребенията в Конаре като някакъв спокоен, тих празник.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ II, 99. <i>Хлебарчето, блед юноша, разнася / поръчките й нужни като хляб. / Приемат го със слисаност безгласа. / Кой би посмял да е страхлив и слаб / пред младия смел-чак?</i> Бл. Димитрова, Л, 219. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗГЛАСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. Който става без да се чува глас, звук, или шум; беззвучен. <i>Снагата му се затресе от безгласен плач.</i> К. Петканов, ОБ, 153. <i>Двете мъжки тела се сборичкаха и паднаха на земята, преплетени в безгласна, кървава</i> | <b>БЕЗГЛАСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. Който става без да се чува глас, звук, или шум; беззвучен. <i>Снагата му се затресе от безгласен плач.</i> К. Петканов, ОБ, 153. <i>Двете мъжки тела се сборичкаха и паднаха на земята, преплетени в безгласна, кървава</i> | ||
Версия от 21:44, 7 декември 2012
трябваше да й каже кое именно бе го заставило сега да иска развод, и то развод вече безвъзвратен, истински развод. Д. Калфов, Избр. разк., 348. Безвъзвратно решение.
БЕЗВЪЗВРАТНО. Нареч. от безвъзвратен. Сега вече всичко остана безвъзвратно назад; Стефан чувствуваше, че никога няма да се върне предишният му живот. Ст. Дичев, ЗС I, 388. И моето детство литна безвъзвратно, и сегашните ми сънища не са онези! Хр. Максимов, СбЗР, 48. Димо беше прекрачил неусетно и вече безвъзвратно от слънчевата морава на юношеството в пропастта на житейските изпитания и омъдряването. Г. Манов, КД, 54. Повече аз не чух. Но думите бяха произнесени безвъзвратно тежко и уверено — като че огнен гръм падна по средата на тая малка бедна стая. П. Михайлов, ПЗ, 7.
БЕЗВЪЗВРАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безвъзвратен; невъз-вратимост. Във вцепенения му мозък със съзнанието за безвъзвратността на станалото и с ужаса на новото убийство, до което тъй неочаквано стигна, бе заседнала гордата и дива мисъл, че ето сега той е вече нелегален. Ем. Станев, ИК I, 421-422.
БЕЗВЪЗДУШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. В който няма въздух, лишен от въздух. Човекът и животните не могат да живеят в безвъздушна среда даже и няколко минути. М. Беляков, А (превод), 3. Звуковите вълни най-често достигат до нас чрез въздуха. В безвъздушно пространство звукът не може да се разпространява. Физ. VIII кл, 1965, 5. // За затворено пространство — от което е изтеглен въздухът. Живачният термометър се състои от тънка стъклена тръбичка, еднакво широка навсякъде, която в единия си край има разширение — резервоар, изпълнен с живак .. Над живака в тръбата остава безвъздушно пространство. Физ. VII кл, 45.
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който става или се получава без заплащане, без възнаграждение. Той бе решил да отпразнува по най-тържествен начин сватбата си с дъщерята на унгарския крал и да наложи нови извънредни данъци и безвъзмездно събиране на добитък от българското население. Д. Линков, ЗБ, 27. В характера му отначало не липсваше известно чувство за безвъзмездна обществена дейност. На младини той беше участвувал като четник в лявото крило на македонското революционно движение. Д. Димов, Т, 136. Безвъзмездна помощ. Безвъзмезден труд.
О Безвъзмезден данък. Юрид. Държавен еднократен данък върху имоти, получени от наследство, върху дарения и под.
БЕЗВЪЗМЕЗДНО. Нареч. от безвъзмезден; без възнаграждение. И, винаги пъргав и внимателен, той ще свърши безвъзмездно работа за неколцина. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 41.
безвъзвратно
БЕЗВЪЗМЕЗДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безвъзмезден.
БЕЗВЪЛНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За животно, кожа, който няма вълна, не е покрит с вълна. Има и овца, кръстосана с домашно куче. Тя не дава мляко и е безвълнес-та като чакал.Тонич, ББК, 195.
БЕЗВЪС, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е без мустаци; безмустакат. // На който няма мустаци. Стоянов и кожабашията — едър българин с безвъсо керемидено лице — излязоха на сайванта, сподирени от четници и селяни. П. К. Яворов, ХК, 65.
БЕЗГЛАВ, -а, -о, мн, -и, прил. Рядко.
1. Който е останал без глава; обезглавен. Ножът изсвистя в утринния въздух и главата на Георги отхвръкна на три разкрача. През вече безглавото тяло мина тръпка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410.
2. Прен. Ирон. Който не е умен, няма достатъчно ум. Нам са нужни не високоучени мъже, не буквоеди, не безглави ритори, .., а честни граждане, умни и разсъдителни работници. Знан., 1875. бр. 1, 7.
БЕЗГЛАГОЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. За изречение, израз — в който няма и не се подразбира глагол. Безглагол-но изречение. Безглаголен израз.
БЕЗГЛАГОЛЕН2 -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който не говори, не произнася ни дума; безмълвен, безгласен, мълчалив. И там, пред вечното смирение / на безглаголните светци, / пророци с висше поведение / и мечоносни мъдреци, / ще спомниш някое деяние / от живата си летопис, / и на дълбоко разкаяние / ще прозвучи езикът чист. Т. Траянов, Съч. Ш, 153. // Който не се придружава с говор, с думи. Народа въстана — .. / хора на черния труд / с безг-лаголно търпение — I не гении / таланти .. / А / селяци / работници. Гео Милев, С, 29-30.
БЕЗГЛАС, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Поет. Безгласен. Близките му [на мъртвия] не виеха и не оплакваха, не издаваха звук. И пред този безглас ужас .. Първан си спомняше погребенията в Конаре като някакъв спокоен, тих празник. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 99. Хлебарчето, блед юноша, разнася / поръчките й нужни като хляб. / Приемат го със слисаност безгласа. / Кой би посмял да е страхлив и слаб / пред младия смел-чак? Бл. Димитрова, Л, 219.
БЕЗГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който става без да се чува глас, звук, или шум; беззвучен. Снагата му се затресе от безгласен плач. К. Петканов, ОБ, 153. Двете мъжки тела се сборичкаха и паднаха на земята, преплетени в безгласна, кървава
безгласен
