Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/425“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<b>АРФАНИ`СТ</b>, <i>м. Остар.</i> Арфист. АРФАНИ`СТКА <i>ж. Остар.</i> Арфистка. АРФЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> арфа. АРФИСТ <i>м.</i> Музикант, който свири на арфа. | <b>АРФАНИ`СТ</b>, <i>м. Остар.</i> Арфист. АРФАНИ`СТКА <i>ж. Остар.</i> Арфистка. АРФЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> арфа. АРФИСТ <i>м.</i> Музикант, който свири на арфа. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АРФИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена арфист. АРФОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> арфа. <i>Под арфов звън се тя | + | <b>АРФИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена арфист. АРФОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> арфа. <i>Под арфов звън се тя [красавицата] понася плавно, / из въздуха, като че леко плува.</i> Ем.Попдимитров, СР, 86. О Арфови инструменти. <i>Муз.</i> Група струнни инструменти, към които спадат арфата, китарата, мандолината, цитрата и под., на които се свири с дърпане на струните с пръсти или с перце. |
---- | ---- | ||
<b>АРХ</b>, архът, арха, <i>мн.</i> архове, след <i>числ.</i> арха, <i>м. Остар.</i> Печатна кола. <i>Историята на българския народ вече свършувам; .. Ще съдържа повече от 20 арха, с една карта.</i> Ч, 1875, кн.6, 267-268. | <b>АРХ</b>, архът, арха, <i>мн.</i> архове, след <i>числ.</i> арха, <i>м. Остар.</i> Печатна кола. <i>Историята на българския народ вече свършувам; .. Ще съдържа повече от 20 арха, с една карта.</i> Ч, 1875, кн.6, 267-268. | ||
Версия от 00:39, 8 декември 2012
ните с пръсти. Понякога се залавяше със старата арфа на майка си. Тя се бе учила да свири с най-голямо усърдие Д. Талев, С П, 265. Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къ-дърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37.
О Еолова арфа. Муз. Музикален инструмент, на мода в Германия през Романтизма
— дървена рамка с обтегнати на нея струни, които се привеждат в трептене чрез въздушна струя и произвеждат нежни, хармонични звуци (по названието на арфата на древногръцкия бог на ветровете Еол).
— От нем. Harfe.
АРФАНИ`СТ, м. Остар. Арфист. АРФАНИ`СТКА ж. Остар. Арфистка. АРФЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от арфа. АРФИСТ м. Музикант, който свири на арфа.
АРФИ`СТКА ж. Жена арфист. АРФОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от арфа. Под арфов звън се тя [красавицата] понася плавно, / из въздуха, като че леко плува. Ем.Попдимитров, СР, 86. О Арфови инструменти. Муз. Група струнни инструменти, към които спадат арфата, китарата, мандолината, цитрата и под., на които се свири с дърпане на струните с пръсти или с перце.
АРХ, архът, арха, мн. архове, след числ. арха, м. Остар. Печатна кола. Историята на българския народ вече свършувам; .. Ще съдържа повече от 20 арха, с една карта. Ч, 1875, кн.6, 267-268.
— От лат. arcus ’арка, свод’.
АРХАИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Архаизиране. Архаизация на обичаите. Ар-хаизация на езика.
АРХАИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Придавам старинни черти на нещо. Някои писатели съзнателно архаизират езика си, за да му придадат старинен колорит. архаизирам се страд. АРХАИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Загубвам съвременния си характер, като придобивам архаични, старинни черти. Така е и с киното, формите и изразните средства с течение на времето ще се архаизират, но правдата — никога! РД, 1961, бр. 57, 2.
АРХАИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от архаизирам и от архаизирам се.
АРХАЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Книж. Нещо отживяло, неприсъщо на съвременната действителност; отживелица. Кочияшът е облечен във фрак и с цилиндър на главата — архаизъм. Г. Велев, KB А, 293.
425
арфани`ст
2. Езикозн. Старинна дума, граматическа форма или старинен обрат на речта в съвременен език.
— От фр. archaisme през рус. архаизм.
АРХАИКА ж. Книж. 1. Старинни, древни особености.
2. Предмети от древността; старини.
АРХАИКУМ, мн. няма, м. Геол. Ар-хайска ера, азойска ера.
АРХАИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Архаичен.
АРХАИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Рядко. Архаичен.
АРХАИСТИ`ЧНО. Нареч. от архаисти-чен.
АРХАИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който е свързан с ранния период от културното развитие на човечеството; архаи-чески, старинен, древен. Архаичните танци, под звуковете на първобитни „музикални“ мотиви. . , са първият творчески изблик на чувството за показ. Р, 1927, бр. 240-241, 3. Помпейската статуя не може да се припише на аргоската школа. Нейната глава, с елегантно фризирани коси, в които личи още архаичната склонност към силно стилизиране, .. , има чисто античес-ки характер. Р, 1927, бр. 236, 2.
2. Който притежава белези, характерни за твърде отдалечена от съвременността епоха; старинен. Обстоятелството, че Любо-словието е писано на един език, който със своите своеобразни архаични форми се хвърля днес толкова силно в очите на читателя, .., е една от главните причини, защо толкова малцина са се интересували у нас за него. Ив. Шишманов, СБНУ XI, 685. Архаичен език. Архаичен стил. Архаична дума. Архаичен израз. II Който е излязъл от употреба; остарял, отживял, старомоден.
3. Геол. Който е свързан с архайската ера. На югозапад се издига архаичният рид на низката планина Верила. П. Делирадев, В, 20. Рила е съставена от първобитни камъни (архаична група). Ив. Вазов, Съч. XV, 58.
— От гр. ар^аТо^ ’първоначален, старинен, древен’.
АРХАЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Архаичен.
АРХАЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на архаичен.
АРХАЙ, мн. няма, м. Геол. Архайска ера. Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или проте-розой. Гр. Николаев и др., ОГ, 164.
АРХАЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. в съчет. Архайска ера. Геол. Най-старата ера в историята на земята, през която няма следи от живи организми; азойска ера, архаикум.
2. Който е свързан с тази ера. Първоначално към архайската група са се отнасяли скали, дебелината на които достигала до
АРХАЙСКИ
