Page:RBE Tom1.djvu/395

се събират на игри и любовни срещи отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора, всеки ден, като почнеш от април, та чак до края на август. Елин Пелин, Съч. И, 128. Слънчев сноп от прозореца влиза, / цветен сняг е земята покрил / като с брачна, дантелена риза — / дойде пак неусетно април. Е. Багряна, ВС, 27. Сечко сече, март дере, април кожи продава. П. Р. Славейков, БП II, 153.

_От лат. aprilis.

---

АПРИ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Участник в Априлското въстание от 20 април 1876 г. В първите години на следосвобожденската епоха той [Захари Стоянов] има съзнанието, че продължава великите традиции на Каравелов и Ботев, на Левски и Бенковски, на апостолите априлци и на хилядите жертви от пепелищата на Средногорието и Батак. В. Йосифов, Избр. тв I, 175.

---

АПРИ`ЛИЙ, мн. няма, м. Остар. Април. От сичко това читателят ще бъде в състояние да разбере, като каква деятелност е кипела в Панагюрище още в първите числа на месец априлий. 3. Стоянов, ЗБВ I, 349. Априлий (Цветен) има 30 дни. Денят има 13 часа, а нощта 11 часа. Лет., 1869, 20. Един петъчен ден, през месец Априлий ис-тата година, времето беше твърде хубаво и прятно, а Бюлбюла пожела да се разходи след пладне по Босфорът. Св. Миларов, СЦТ, 88.

---

АПРИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от април. Беше син и топъл априлски ден. Резе-оава светлина, онази, сякаш избухваща от някаква бомба, пролетна жизненост.. , беше обхванала баирите около селото. Ч. Шинов, БС, 17. Сред блеенето на овчите стада, сред звъна на хлопатарите и песента на птиците идват чудните априлски вечери. Ем. Станев, ЯГ, 80. В такъв априлски светъл ден / бездънен извор е небето. Сл. Красински, ЗО, 65. О Априлска лъжа. Разг. Безобидна лъжа, която по обичай се пуска на първия ден на месец април. Априлски пленум. Полит. Пленум на българската комунистическа партия през 1956 г., характеризиращ се с приключване на сталинския период и преминаване към социализъм. При нас отдавна беше минал прословутият априлски пленум и освен че кремълският покойник [Сталин] бе обявен за виновник за всичките зли-ни, войни, немотия и трагедии, .., друго нищо особено не се случи. Г. Данаилов, ДС, 206. Априлско въстание. Истор. Въстанието на българския народ, избухнало на 20 април 1876 г. за смъкване на турското робство и извоюване на национална независимост. В една друга книга — „В темница“,.., Величков ни поверява в една увлекателна форма и със същата чиста и възвишена реч,.., своите лични страдания и патила, след разгрома на Априлското въстание. Ив. Вазов, ВБ, XV.

---

АПРИ`ЛЕЦ

395

---

АПРИОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Филос. Който предхожда сетивния опит и не е изведен от фактите. Противоп. апостери-орен. Противното мнение скоро ще бъде изложено научно и тогава нашите читатели ще могат да закръглят своите възгледи по този интересен въпрос, тъй като априорното отричане на витошките ледници никого вече не може да задоволи. П. Дели-радев, В, 37-38. Априорно твърдение.

---

АПРИОРИ нареч. Филос. Независимо от сетивния опит, преди запознаване с фактите. Противоп. апостериори. Не трябва да се твърди априори.

— От лат. a priori ’от по-рано’.

---

АПРИОРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Идеалистическо учение, според което съществува познание, предхождащо сетивния опит, изначално присъщо на съзнанието.

---

АПРИОРНО. Книж. Нареч. от априорен. Ние щяхме да се поумълчаване, както беше казал Ганьо Балкански. Ние сякаш притежавахме априорно познание „дека това нема да го бъде“ [чехословашките събития през 1968 г.]. Г. Данаилов, ДС, 206-207. А Не бива да се съди за нещата априорно.

---

АПРИОРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на априорен. Априорност на заключенията.

---

АПРОБАЦИЯ ж. 1. Книж. Официално изказано одобрение на нещо, направено въз основа на проверка, изпитание. Апробация на учебни програми. А Апробация на дисертация от научно звено. 2. Агрон. Контрол чрез преглед и одобряване на посеви и насаждения от земеделски култури, отглеждани за семена, семена за посев и посадъчен материал. При апробацията следва да се одобряват само напълно здрави посеви.

— От лат. approbatio.

---

АПРОБИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Одобрявам, потвърждавам официално. Апробирам научен труд.

2. Допускам до практика агроном, лекар и ДР-

3. Определям висококачествени семена за посев, апробирам се страд.

---

АПРОБИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от апробирам и от апробирам се.

---

АПРОКСИМАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Приблизителен.

---

АПРОКСИМАЦИЯ ж. Мат. Приблизително изразяване на математически величини, числа, функции и др. чрез други по-прости или по-известни.

— От лат. approximatio ’приближаване’.

---

АПРОКСИМИ`РАМ, -аш, несв. св., прех. Мат. Изразявам приблизително мате

апроксимирам