Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1041“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
- От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. — Други (диал.) форми: бъкъл, бъкял, бъкал, бъкил, бокол. | - От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. — Други (диал.) форми: бъкъл, бъкял, бъкал, бъкил, бокол. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪКЕЛ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Мехур, който се образува в локва при силен, продължителен дъжд. <i>А дъждът все плиска, и подскачат / бъкели по локвите събрани.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 42. | + | <b>БЪКЕЛ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Мехур, който се образува в локва при силен, продължителен дъжд. <i>А дъждът все плиска, и подскачат / бъкели по локвите събрани.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 42. |
---- | ---- | ||
| − | БЪКЕЛ<sup>3</sup> <i>м.</i> Само в съчет.: Не зная (не разбирам) <нито> бъкел <i>от нещо. Разг.</i> Пълен невежа съм в някаква област. <i>Бъкел не знае български, ама харно момче се види.</i> Й. Йовков, Разк. I, 207. — <i>Ха така, док-торче! — подскачаше ми Беро, който, без да разбира бъкел немски, удивително точно схващаше всички нюанси на разговора.</i> Н. Антонов, ВОМ, 39. | + | <b>БЪКЕЛ</b><sup>3</sup> <i>м.</i> Само в съчет.: Не зная (не разбирам) <нито> бъкел <i>от нещо. Разг.</i> Пълен невежа съм в някаква област. <i>Бъкел не знае български, ама харно момче се види.</i> Й. Йовков, Разк. I, 207. — <i>Ха така, док-торче! — подскачаше ми Беро, който, без да разбира бъкел немски, удивително точно схващаше всички нюанси на разговора.</i> Н. Антонов, ВОМ, 39. |
---- | ---- | ||
| − | БЪКЕЛЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бъкел; малък бъкел. <i>В това време един другоселец беше стъпил на два камъка току до водата на извора и наливаше малко бъкелче.</i> Г. Караславов, СИ, 39-40. | + | <b>БЪКЕЛЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бъкел; малък бъкел. <i>В това време един другоселец беше стъпил на два камъка току до водата на извора и наливаше малко бъкелче.</i> Г. Караславов, СИ, 39-40. |
— Друга (диал.) форма: бъкълче. | — Друга (диал.) форма: бъкълче. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪКЛЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бъкел; бъкелче, бъкленце. <i>На прощавка с горянина пихме студена вода от бъклето, което младата дърварка,.., напълни от близкия леден извор.</i> Ст. Станчев, HP, 73. | + | <b>БЪКЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бъкел; бъкелче, бъкленце. <i>На прощавка с горянина пихме студена вода от бъклето, което младата дърварка,.., напълни от близкия леден извор.</i> Ст. Станчев, HP, 73. |
---- | ---- | ||
| − | БЪКЛЕНЦЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бъкле. | + | <b>БЪКЛЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бъкле. |
---- | ---- | ||
| − | БЪКЛИЦА <i>ж.</i> 1. Плосък кръгъл дървен съд подобен на бутилка, изработен на струг, от които се пие вино обикн. на селски сватби, погребения, народни празници и под. <i>Потеглили. Най-напред гайдарят, след него канениците с бъклици в ръце, че деверът с булката от лява страна и отдясно с хе-ругвица.</i> П. Росен, ВПШ, 162. <i>Неда вдовицата го дарила с нова-новеничка риза,.., Ива-новите снахи му занесли ядене и бъклица видо да помене свекъра им.</i> Чудомир, Избр. пр., 293. <i>За народната трапеза в училищния двор бяха подкладени казаните с десетина заклани овни, а невестите час по час внасяха шишета със сливовица и бъклици с вино от Тракия.</i> А. Каралийчев, С, 294. <i>Среща ни сватба идеше: / най-напред кума</i> | + | <b>БЪКЛИЦА</b> <i>ж.</i> 1. Плосък кръгъл дървен съд подобен на бутилка, изработен на струг, от които се пие вино обикн. на селски сватби, погребения, народни празници и под. <i>Потеглили. Най-напред гайдарят, след него канениците с бъклици в ръце, че деверът с булката от лява страна и отдясно с хе-ругвица.</i> П. Росен, ВПШ, 162. <i>Неда вдовицата го дарила с нова-новеничка риза,.., Ива-новите снахи му занесли ядене и бъклица видо да помене свекъра им.</i> Чудомир, Избр. пр., 293. <i>За народната трапеза в училищния двор бяха подкладени казаните с десетина заклани овни, а невестите час по час внасяха шишета със сливовица и бъклици с вино от Тракия.</i> А. Каралийчев, С, 294. <i>Среща ни сватба идеше: / най-напред кума</i> |
6( Речник на българския език, т. I <i>вървеше, кума бъклица носеше.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 194. <i>„Либе убава Калино! / А ся убаве премени, / па убаве ся натруфи, /..,/ па налей злата бъклица / с това ли вино червено, / та накалесай, Калино, / сичката моя роднина.</i> Нар. пес., СбБрМ, 188. 2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 82-83. | 6( Речник на българския език, т. I <i>вървеше, кума бъклица носеше.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 194. <i>„Либе убава Калино! / А ся убаве премени, / па убаве ся натруфи, /..,/ па налей злата бъклица / с това ли вино червено, / та накалесай, Калино, / сичката моя роднина.</i> Нар. пес., СбБрМ, 188. 2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 82-83. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
— От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. Друга (диал.) форма: беклица. | — От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. Друга (диал.) форма: беклица. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪКЛИЧАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който изработва и продава бъклици. | + | <b>БЪКЛИЧАР</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който изработва и продава бъклици. |
---- | ---- | ||
| − | БЪКЛИЧАРКА <i>ж.</i> 1. <i>Диал.</i> Мома, която кани с бъклица на годеж, сватба, кръщене; калесница (Т. Панчев, РБЯд). | + | <b>БЪКЛИЧАРКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Диал.</i> Мома, която кани с бъклица на годеж, сватба, кръщене; калесница (Т. Панчев, РБЯд). |
2. <i>Диал.</i> Жена, изпратена да иска мома за женене; сватовница, сватя, годежарка (Н. Геров, РБЯ). | 2. <i>Диал.</i> Жена, изпратена да иска мома за женене; сватовница, сватя, годежарка (Н. Геров, РБЯ). | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
3. Жена на бъкличар. | 3. Жена на бъкличар. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪКЛИЧАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с бъкличар и с бъкличарс-тво. | + | <b>БЪКЛИЧАРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с бъкличар и с бъкличарс-тво. |
---- | ---- | ||
| − | БЪКЛИЧАРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занаят на бъкличар. | + | <b>БЪКЛИЧАРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занаят на бъкличар. |
---- | ---- | ||
| − | БЪКЛИЧКА <i>ж. Умал: от</i> бъклица. <i>“.ибе Петкано, Петкано, /млада ми, млада джелепке, / утрина рано да станеш: / бели ръкаве засучи, / кисело тесто замеси, / се-какви манджи наготви, /.. / земи си жлъта бъкличка, / покани сички роднини, / че ще си госте да сбера!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 117. <i>Налей желта бъкличка, / с ройно вино червено, / че калесай, калесай / твойта майка и мойта.</i> Нар. пес., СбГЯ, 124. | + | <b>БЪКЛИЧКА</b> <i>ж. Умал: от</i> бъклица. <i>“.ибе Петкано, Петкано, /млада ми, млада джелепке, / утрина рано да станеш: / бели ръкаве засучи, / кисело тесто замеси, / се-какви манджи наготви, /.. / земи си жлъта бъкличка, / покани сички роднини, / че ще си госте да сбера!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 117. <i>Налей желта бъкличка, / с ройно вино червено, / че калесай, калесай / твойта майка и мойта.</i> Нар. пес., СбГЯ, 124. |
---- | ---- | ||
| − | БЪКНА<sup>1</sup> Вж. бъквам. | + | <b>БЪКНА</b><sup>1</sup> Вж. бъквам. |
---- | ---- | ||
| − | БЪКНА<sup>2</sup>. Вж. бъквам<sup>2</sup> | + | <b>БЪКНА</b><sup>2</sup>. Вж. бъквам<sup>2</sup> |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛБОЛЕНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бъл-боля; бъблене, бъбрене, бълбочене,бълбу-кане, бълботене. <i>Реката започна да се стеснява, бреговете й се издигаха и водата с глухо бълболене се плъзгаше бързо между надвиснали върби и тънки трепетлики.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. <i>Някъде високо в планината прошумоляха гъстите зелени гори и техният тих и спокоен шепот потъна в неспокойното бълболене на палавата река...</i> Г. Караславов, С, 76. | + | <b>БЪЛБОЛЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бъл-боля; бъблене, бъбрене, бълбочене,бълбу-кане, бълботене. <i>Реката започна да се стеснява, бреговете й се издигаха и водата с глухо бълболене се плъзгаше бързо между надвиснали върби и тънки трепетлики.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. <i>Някъде високо в планината прошумоляха гъстите зелени гори и техният тих и спокоен шепот потъна в неспокойното бълболене на палавата река...</i> Г. Караславов, С, 76. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛБОЛЯ, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв.</i> 1. <i>Непрех.</i> За река, поток и др. — тека, като издавам тих, еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бъбля, бъбря, бълбоча, бълбукам. <i>На честите бързеи водата беше</i> | + | <b>БЪЛБОЛЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв.</i> 1. <i>Непрех.</i> За река, поток и др. — тека, като издавам тих, еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бъбля, бъбря, бълбоча, бълбукам. <i>На честите бързеи водата беше</i> |
Версия от 23:19, 5 декември 2012
лязна верижка до вратата, и като разбра, че е празен, реши да го напълни с вода. Л. Галина, Л, 69. Пихме вода от Каиндерско-то кладенче .. Оттук съм носил вода с бъ-кела на дяда Ангела, на мама, на жетварките. А. Каралийчев, С, 57. Трима души водо-носци грабнаха стомните и бъкелите,.., напълниха ги от сенчестия извор и задъхани се върнаха на поетата. К. Петканов, ЗлЗ, 130. Неколцина от бежанците проникнаха до самата Цалапица. Там,.., натовариха .. няколко коня с хляб и бъкли в вода. Г. Караиванов, П, 60.
2. Количеството вода, което се вмества, съдържа в такъв съд. Излей един бъкел и огънят ще угасне. А Кацата е почти пълна с вода, но излей още един-два бъкела.
- От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. — Други (диал.) форми: бъкъл, бъкял, бъкал, бъкил, бокол.
БЪКЕЛ2, мн. -и, м. Диал. Мехур, който се образува в локва при силен, продължителен дъжд. А дъждът все плиска, и подскачат / бъкели по локвите събрани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 42.
БЪКЕЛ3 м. Само в съчет.: Не зная (не разбирам) <нито> бъкел от нещо. Разг. Пълен невежа съм в някаква област. Бъкел не знае български, ама харно момче се види. Й. Йовков, Разк. I, 207. — Ха така, док-торче! — подскачаше ми Беро, който, без да разбира бъкел немски, удивително точно схващаше всички нюанси на разговора. Н. Антонов, ВОМ, 39.
БЪКЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бъкел; малък бъкел. В това време един другоселец беше стъпил на два камъка току до водата на извора и наливаше малко бъкелче. Г. Караславов, СИ, 39-40.
— Друга (диал.) форма: бъкълче.
БЪКЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бъкел; бъкелче, бъкленце. На прощавка с горянина пихме студена вода от бъклето, което младата дърварка,.., напълни от близкия леден извор. Ст. Станчев, HP, 73.
БЪКЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бъкле.
БЪКЛИЦА ж. 1. Плосък кръгъл дървен съд подобен на бутилка, изработен на струг, от които се пие вино обикн. на селски сватби, погребения, народни празници и под. Потеглили. Най-напред гайдарят, след него канениците с бъклици в ръце, че деверът с булката от лява страна и отдясно с хе-ругвица. П. Росен, ВПШ, 162. Неда вдовицата го дарила с нова-новеничка риза,.., Ива-новите снахи му занесли ядене и бъклица видо да помене свекъра им. Чудомир, Избр. пр., 293. За народната трапеза в училищния двор бяха подкладени казаните с десетина заклани овни, а невестите час по час внасяха шишета със сливовица и бъклици с вино от Тракия. А. Каралийчев, С, 294. Среща ни сватба идеше: / най-напред кума
6( Речник на българския език, т. I вървеше, кума бъклица носеше. Нар. пес., СбНУ XXVII, 194. „Либе убава Калино! / А ся убаве премени, / па убаве ся натруфи, /..,/ па налей злата бъклица / с това ли вино червено, / та накалесай, Калино, / сичката моя роднина. Нар. пес., СбБрМ, 188. 2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството. Ив. Вазов, Съч. XXII, 82-83.
О Бъклица ли чакаш. Разг. Специална покана ли очакваш. С бъклица, каня (ка-лесвам). Разг. Специално, нарочно (каня, калесвам). — С бъклица да бях те калесал, пак тъй навреме нямаше да ми дойдеш!... За сина, за моя син ще ни посвириш днеска! Г. Караславов, Избр. съч. II, 72.
— От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. Друга (диал.) форма: беклица.
БЪКЛИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва и продава бъклици.
БЪКЛИЧАРКА ж. 1. Диал. Мома, която кани с бъклица на годеж, сватба, кръщене; калесница (Т. Панчев, РБЯд).
2. Диал. Жена, изпратена да иска мома за женене; сватовница, сватя, годежарка (Н. Геров, РБЯ).
3. Жена на бъкличар.
БЪКЛИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бъкличар и с бъкличарс-тво.
БЪКЛИЧАРСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бъкличар.
БЪКЛИЧКА ж. Умал: от бъклица. “.ибе Петкано, Петкано, /млада ми, млада джелепке, / утрина рано да станеш: / бели ръкаве засучи, / кисело тесто замеси, / се-какви манджи наготви, /.. / земи си жлъта бъкличка, / покани сички роднини, / че ще си госте да сбера!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 117. Налей желта бъкличка, / с ройно вино червено, / че калесай, калесай / твойта майка и мойта. Нар. пес., СбГЯ, 124.
БЪКНА1 Вж. бъквам.
БЪКНА2. Вж. бъквам2
БЪЛБОЛЕНЕ ср. Отгл. същ. от бъл-боля; бъблене, бъбрене, бълбочене,бълбу-кане, бълботене. Реката започна да се стеснява, бреговете й се издигаха и водата с глухо бълболене се плъзгаше бързо между надвиснали върби и тънки трепетлики. Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. Някъде високо в планината прошумоляха гъстите зелени гори и техният тих и спокоен шепот потъна в неспокойното бълболене на палавата река... Г. Караславов, С, 76.
БЪЛБОЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Непрех. За река, поток и др. — тека, като издавам тих, еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бъбля, бъбря, бълбоча, бълбукам. На честите бързеи водата беше
