Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1015“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— Тур. burun. | — Тур. burun. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРУНДЖУК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> 1. Сурова коприна. <i>Е говори войводата: / „О ти моме, малко моме! / Не прилегаш за каурка, /тук прилегаш за кадина, / на диван горе да седиш / и бурунджук да си предеш.“</i> Нар. пес., СбБрМ, 420. | + | <b>БУРУНДЖУК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> 1. Сурова коприна. <i>Е говори войводата: / „О ти моме, малко моме! / Не прилегаш за каурка, /тук прилегаш за кадина, / на диван горе да седиш / и бурунджук да си предеш.“</i> Нар. пес., СбБрМ, 420. |
2. Копринено платно. <i>Неда ткае тенко платно, / тенко платно, бял бурунджук.</i> Нар. пес., СбБрМ, 359. <i>Се облече малка Стана / кошулята копринена, / ръкавето бял бурунджук, / върз кошуля сина сая.</i> Нар. пес., СбБрМ, 422. | 2. Копринено платно. <i>Неда ткае тенко платно, / тенко платно, бял бурунджук.</i> Нар. пес., СбБрМ, 359. <i>Се облече малка Стана / кошулята копринена, / ръкавето бял бурунджук, / върз кошуля сина сая.</i> Нар. пес., СбБрМ, 422. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
— От тур. biiriinciik. | — От тур. biiriinciik. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРУНДЖУЧЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и — чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Диал.</i> Направен от бурунджук; копринен, свилен. <i>Под чепкеня се видеше бяла, къдрава, тънка бурунджучена риза с широки ръкави, на които нежното платно трепепеше като паяжина и през него му се видеха белите ръце.</i> Ц. Гинчев, ГК, 376. <i>Бурунджучни дарове.</i> | + | <b>БУРУНДЖУЧЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и — чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Диал.</i> Направен от бурунджук; копринен, свилен. <i>Под чепкеня се видеше бяла, къдрава, тънка бурунджучена риза с широки ръкави, на които нежното платно трепепеше като паяжина и през него му се видеха белите ръце.</i> Ц. Гинчев, ГК, 376. <i>Бурунджучни дарове.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БУРХАНИ`Я <i>ж. Диал.</i> Бурения. <i>Обикновено Станка вареше по шепа фасул и цяла тенджера кисело зеле, слагаше по няколко капки мазнинка, колкото да се размаже червеният пипер, за да помътнее бурхания-та.</i> Г. Караславов, ОХ II, 490. | + | <b>БУРХАНИ`Я</b> <i>ж. Диал.</i> Бурения. <i>Обикновено Станка вареше по шепа фасул и цяла тенджера кисело зеле, слагаше по няколко капки мазнинка, колкото да се размаже червеният пипер, за да помътнее бурхания-та.</i> Г. Караславов, ОХ II, 490. |
---- | ---- | ||
| − | БУРЧАК, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> 1. Вид едногодишно фуражно растение от семейство бобови, с бели цветове и плод във форма на зърна в шушулка; уров. Vicia ervilia. 2. Ситна смес за храна на добитък; ярма. | + | <b>БУРЧАК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> 1. Вид едногодишно фуражно растение от семейство бобови, с бели цветове и плод във форма на зърна в шушулка; уров. Vicia ervilia. 2. Ситна смес за храна на добитък; ярма. |
— Тур. bun;ak ’грах’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник. .., 1951. | — Тур. bun;ak ’грах’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник. .., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУРЯ <i>ж.</i> 1. Много силен, стихиен вятър, обикн. придружен с дъжд, гръмотевици и светкавици, а понякога със сняг. <i>Наоколо притъмня, светна се и гърмът продъни небесата. Бурята се разрази с цялата си сила. Дъждът плисна внезапно.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 10. <i>Бурята беснееше немилостиво, и старецът едвам се задържа на краката си под напора на студения вятър.</i> Елин Пелин, Съч. III, 78. <i>Излезе буря. Дърветата на двора шумяха и в тъмните стъкла, плискани от дъжда, от време на време нещо проблясваше.</i> И. Йовков, Разк. II, 122. <i>Буря се изви, гръм удари — и мощният дъб биде повален.</i> Т. Влайков, Съч. III, 147. // Силно раздвижване на морската водна маса, причинено от силен вятър, при което се получават високи, големи вълни. <i>Беснее бурята и в пустий бряг / вълните буйно блъскат се, реват.</i> К. Величков, ПССъч. II, 112. <i>Изведнъж ся подигнала страшна буря на морето, която ударила о скалите кораба и разбила го.</i> С. Радулов, НД, 108-109. | + | <b>БУРЯ</b> <i>ж.</i> 1. Много силен, стихиен вятър, обикн. придружен с дъжд, гръмотевици и светкавици, а понякога със сняг. <i>Наоколо притъмня, светна се и гърмът продъни небесата. Бурята се разрази с цялата си сила. Дъждът плисна внезапно.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 10. <i>Бурята беснееше немилостиво, и старецът едвам се задържа на краката си под напора на студения вятър.</i> Елин Пелин, Съч. III, 78. <i>Излезе буря. Дърветата на двора шумяха и в тъмните стъкла, плискани от дъжда, от време на време нещо проблясваше.</i> И. Йовков, Разк. II, 122. <i>Буря се изви, гръм удари — и мощният дъб биде повален.</i> Т. Влайков, Съч. III, 147. // Силно раздвижване на морската водна маса, причинено от силен вятър, при което се получават високи, големи вълни. <i>Беснее бурята и в пустий бряг / вълните буйно блъскат се, реват.</i> К. Величков, ПССъч. II, 112. <i>Изведнъж ся подигнала страшна буря на морето, която ударила о скалите кораба и разбила го.</i> С. Радулов, НД, 108-109. |
2. <i>Прен. Поет.</i> Обикн. с предл. на, от. Изблик на неудържимо чувство на радост, възторг, мъка, негодувание и под., обикн. едновременно у много хора. <i>Ръкоплясканията се умножиха, усилиха се, някой извика „ура“. След миг дворът гърмеше от много-гласната буря на радостта.</i> Ем. Манов, ДСР, 471. <i>Като каза тия думи, избухна буря от възторжени викове и ръкопляскания.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 42. <i>Буря от негодувание се вдигнала против Верешчагина заради картините му „Окръжили са ни“, „Преследват ни“ и особено „Забравен“.</i> Худ., 1909, кн. 7, 15. <i>Дамян отново седна на стола. Той реши да почака известно време, докато премине бурята. Не е много хубаво, дето мъж и жена се карат на Димитровден. К.</i> Петканов, ДЧ, 272. <i>През това време видях се и с Ботева.. По-после повдигнал страшна буря против себе си от страна на браил-ското общество.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 166. | 2. <i>Прен. Поет.</i> Обикн. с предл. на, от. Изблик на неудържимо чувство на радост, възторг, мъка, негодувание и под., обикн. едновременно у много хора. <i>Ръкоплясканията се умножиха, усилиха се, някой извика „ура“. След миг дворът гърмеше от много-гласната буря на радостта.</i> Ем. Манов, ДСР, 471. <i>Като каза тия думи, избухна буря от възторжени викове и ръкопляскания.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 42. <i>Буря от негодувание се вдигнала против Верешчагина заради картините му „Окръжили са ни“, „Преследват ни“ и особено „Забравен“.</i> Худ., 1909, кн. 7, 15. <i>Дамян отново седна на стола. Той реши да почака известно време, докато премине бурята. Не е много хубаво, дето мъж и жена се карат на Димитровден. К.</i> Петканов, ДЧ, 272. <i>През това време видях се и с Ботева.. По-после повдигнал страшна буря против себе си от страна на браил-ското общество.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 166. | ||
Версия от 20:05, 5 декември 2012
даше блесналата на слънцето кубическа сграда на военноморската база в N. С. Чер-нишев, ВМ, 27.
2. Рътлина, бърдо.
3. Предна част, връх на обувка; нос. Така изпод тия алияти обущата излизаха гиздави, лъскави, с жълти железца на буруните. Д. Немиров, Б, 81.
— Тур. burun.
БУРУНДЖУК, мн. -ци, м. Диал. 1. Сурова коприна. Е говори войводата: / „О ти моме, малко моме! / Не прилегаш за каурка, /тук прилегаш за кадина, / на диван горе да седиш / и бурунджук да си предеш.“ Нар. пес., СбБрМ, 420.
2. Копринено платно. Неда ткае тенко платно, / тенко платно, бял бурунджук. Нар. пес., СбБрМ, 359. Се облече малка Стана / кошулята копринена, / ръкавето бял бурунджук, / върз кошуля сина сая. Нар. пес., СбБрМ, 422.
3. Като прил. За коприна — сурова, естествена. Тотка на порти стоеше, бурунджук свила предеше. Нар. пес., СбНУ XLI, 401.
— От тур. biiriinciik.
БУРУНДЖУЧЕН, -а, -о, мн. -и — чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. Направен от бурунджук; копринен, свилен. Под чепкеня се видеше бяла, къдрава, тънка бурунджучена риза с широки ръкави, на които нежното платно трепепеше като паяжина и през него му се видеха белите ръце. Ц. Гинчев, ГК, 376. Бурунджучни дарове.
БУРХАНИ`Я ж. Диал. Бурения. Обикновено Станка вареше по шепа фасул и цяла тенджера кисело зеле, слагаше по няколко капки мазнинка, колкото да се размаже червеният пипер, за да помътнее бурхания-та. Г. Караславов, ОХ II, 490.
БУРЧАК, мн. няма, м. Диал. 1. Вид едногодишно фуражно растение от семейство бобови, с бели цветове и плод във форма на зърна в шушулка; уров. Vicia ervilia. 2. Ситна смес за храна на добитък; ярма.
— Тур. bun;ak ’грах’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник. .., 1951.
БУРЯ ж. 1. Много силен, стихиен вятър, обикн. придружен с дъжд, гръмотевици и светкавици, а понякога със сняг. Наоколо притъмня, светна се и гърмът продъни небесата. Бурята се разрази с цялата си сила. Дъждът плисна внезапно. Ем. Станев, ИК I-II, 10. Бурята беснееше немилостиво, и старецът едвам се задържа на краката си под напора на студения вятър. Елин Пелин, Съч. III, 78. Излезе буря. Дърветата на двора шумяха и в тъмните стъкла, плискани от дъжда, от време на време нещо проблясваше. И. Йовков, Разк. II, 122. Буря се изви, гръм удари — и мощният дъб биде повален. Т. Влайков, Съч. III, 147. // Силно раздвижване на морската водна маса, причинено от силен вятър, при което се получават високи, големи вълни. Беснее бурята и в пустий бряг / вълните буйно блъскат се, реват. К. Величков, ПССъч. II, 112. Изведнъж ся подигнала страшна буря на морето, която ударила о скалите кораба и разбила го. С. Радулов, НД, 108-109.
2. Прен. Поет. Обикн. с предл. на, от. Изблик на неудържимо чувство на радост, възторг, мъка, негодувание и под., обикн. едновременно у много хора. Ръкоплясканията се умножиха, усилиха се, някой извика „ура“. След миг дворът гърмеше от много-гласната буря на радостта. Ем. Манов, ДСР, 471. Като каза тия думи, избухна буря от възторжени викове и ръкопляскания. Елин Пелин, ЯБЛ, 42. Буря от негодувание се вдигнала против Верешчагина заради картините му „Окръжили са ни“, „Преследват ни“ и особено „Забравен“. Худ., 1909, кн. 7, 15. Дамян отново седна на стола. Той реши да почака известно време, докато премине бурята. Не е много хубаво, дето мъж и жена се карат на Димитровден. К. Петканов, ДЧ, 272. През това време видях се и с Ботева.. По-после повдигнал страшна буря против себе си от страна на браил-ското общество. Ив. Вазов, Съч. VII, 166.
3. Прен. Поет. Силно душевно вълнение, предизвикано от конфликт на чувства, мисли, обикн. тревожни, мъчителни. Да беше турчинът по-внимателен, той би забелязал в погледа и`,.. опустошителната дива сила на бурята в душата й и късите, мрачни затишия на тая страшна буря. Д. Талев, иИ, 431. Буря се подигаше в душата му. Й. Йовков, Ж, 1945, 167. От мойта обич видиш ти зарите, / що осияват моето лице, /но ти не видиш бурите, тъгите, / кои раздират моето сърце. К. Величков, ПССъч. II, 5.
4. Прен. Поет. Силни преживявания, приключения, премеждия, беди в живота на някого. Бурите не бяха прекършили този ветеран, кален в народните борби. К. Митев, ПБ, 335. — Кой знае, може би бурите, които преживях на фронта, да са ми спечелили нещо, което едва сега виждам. Д. Немиров, ДР, 64. Мила дружка ми заспала... / Спи ми, пиле, спи ми, агне, спи, почивай. / Забрави в живота бурите горчиви. П. Р. Славейков, В, 23. Повикаха и нас, бунтовниците. Разбрахме веднага, че буря висеше над главите ни... Пръчките запращяха по месата ни. Ив. Вазов, Съч. X, 165.
5. Прен. Поет. Голямо обществено вълнение; бунт, размирици, междуособици. Но Александър с тая женитба готви бъдещи бури за царството, разцеплението му, меж-дуособия опасни! Ив. Вазов, Съч. XX, 180. Мнозина вече люде, дори и сред тия, които стояха по-далеко от революционното брожение, усещаха с мисъл и със сърце, че над цяла Македония се надигаше буря. Д. Талев, Й, 436. Ний се родихме в дни на бури / и посред бурите растем, / и посред бури в блян лазурен / за слънце няма ний да спрем! С.
