Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/987“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БУЙВАМ, -аш, <i>несв.;</i> буйна, -еш, <i>мин. св.,</i> -ах, <i>св., непрех.</i> За растение — израствам <sub>и</sub>буйно. <i>Татул растеше и край реката до Иордановия харман. Някоя година като буйнеше, стигаше близо един човешки бой.</i> Г. Караславов, Тат., 151. <i>Те се връщаха откъм глинения рът, дето тая година бе буй-нала такваз пшеница, че мало и голямо се чудеше.</i> Тонич, СбСт, 304. <i>Правилни, хубави квадрати, из които есен сноват машини, а напролет буйват ниви до човешки бой.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 47. <i>Па да буйнат напролет пшениците / и да викнат през юли жътвари: /— хе, това ни са, братя, жълтиците, / туй са нашите тежки товари!</i> Ив. Бурин, ПТ, 16. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БУЙВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> буйна, -еш, <i>мин. св.,</i> -ах, <i>св., непрех.</i> За растение — израствам <sub>и</sub>буйно. <i>Татул растеше и край реката до Иордановия харман. Някоя година като буйнеше, стигаше близо един човешки бой.</i> Г. Караславов, Тат., 151. <i>Те се връщаха откъм глинения рът, дето тая година бе буй-нала такваз пшеница, че мало и голямо се чудеше.</i> Тонич, СбСт, 304. <i>Правилни, хубави квадрати, из които есен сноват машини, а напролет буйват ниви до човешки бой.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 47. <i>Па да буйнат напролет пшениците / и да викнат през юли жътвари: /— хе, това ни са, братя, жълтиците, / туй са нашите тежки товари!</i> Ив. Бурин, ПТ, 16. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУЙВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> буйвам. | + | <b>БУЙВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> буйвам. |
---- | ---- | ||
| − | БУЙКИ <i>мн., ед.</i> (рядко) буйка <i>ж. Детск.</i> Детска обувка. <i>Тате ще дойде, да ти донесе червени оуйки — котка го майка му.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 108. <i>Дюкяните на обущарската чаршия приличаха на вехти дрипели със своите окачени по врати и прозорци разновидни кундури, калеври и буйки.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 11. | + | <b>БУЙКИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) буйка <i>ж. Детск.</i> Детска обувка. <i>Тате ще дойде, да ти донесе червени оуйки — котка го майка му.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 108. <i>Дюкяните на обущарската чаршия приличаха на вехти дрипели със своите окачени по врати и прозорци разновидни кундури, калеври и буйки.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 11. |
---- | ---- | ||
| − | БУЙНА. Вж. буйвам. | + | <b>БУЙНА</b>. Вж. буйвам. |
---- | ---- | ||
| − | БУЙНИЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> буен. <i>Ако ли пък някой по-отво-рен и по-буйничък селянин се отпусне, та каже по-остра дума за кмета,.., затварят го в обора, дето прибират селския бик. Т.</i> Влайков, Съч. III, 145. — <i>Тази учителка имала в класа си едно по-буйничко момче, което закачало другарчетата си.</i> ВН, 1961, бр. 2978, 2. | + | <b>БУЙНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> буен. <i>Ако ли пък някой по-отво-рен и по-буйничък селянин се отпусне, та каже по-остра дума за кмета,.., затварят го в обора, дето прибират селския бик. Т.</i> Влайков, Съч. III, 145. — <i>Тази учителка имала в класа си едно по-буйничко момче, което закачало другарчетата си.</i> ВН, 1961, бр. 2978, 2. |
---- | ---- | ||
| − | БУЙНО <i>нареч.</i> 1. С голяма скорост, сила; стихийно, неудържимо. <i>Реката около стотина метра широчина блесна пред нас, запенена и буйно устремена,.., към пропастта.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. <i>Огънят запали и вътре чергите и дрехите. Отвън той буйно пращеше и се издигаше на широк светъл стълб.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 153. <i>Сега крнят се хвърляше буйно и бясно напред.</i> Й. Йовков, ПК, 209. | + | <b>БУЙНО</b> <i>нареч.</i> 1. С голяма скорост, сила; стихийно, неудържимо. <i>Реката около стотина метра широчина блесна пред нас, запенена и буйно устремена,.., към пропастта.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. <i>Огънят запали и вътре чергите и дрехите. Отвън той буйно пращеше и се издигаше на широк светъл стълб.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 153. <i>Сега крнят се хвърляше буйно и бясно напред.</i> Й. Йовков, ПК, 209. |
2. Много нагъсто и нависоко. <i>Отец Игна-тий вървеше все между буйно вретенилите ниви.</i> Елин Пелин, Съч. II, 84. <i>Буйно израснали коси.</i> | 2. Много нагъсто и нависоко. <i>Отец Игна-тий вървеше все между буйно вретенилите ниви.</i> Елин Пелин, Съч. II, 84. <i>Буйно израснали коси.</i> | ||
| Ред 15: | Ред 17: | ||
3. С подчертана външна изява, с голяма енергия и разпаленост; бурно, необуздано, пламенно. <i>Младежите станаха по-дръзки и смели. Те открито агитираха против властта, събираха се на мегдана и говореха буйно и разпалено за борбата.</i> Ив. Мартинов, ПМ, 102. <i>Аз още спех, когато усетих целувката на мама. Дошла е с влака в пет часа сутринта.. Щом се върнах от училище, и тя като никога буйно ме прегърна. В.</i> Бончева, АП, 63-64. <i>Такава беше тя и в своята обич към Пазара, която изпълваше властно цялото й същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то пламтеше дълбоко в нея.</i> Д. Талев, ПК, 108. | 3. С подчертана външна изява, с голяма енергия и разпаленост; бурно, необуздано, пламенно. <i>Младежите станаха по-дръзки и смели. Те открито агитираха против властта, събираха се на мегдана и говореха буйно и разпалено за борбата.</i> Ив. Мартинов, ПМ, 102. <i>Аз още спех, когато усетих целувката на мама. Дошла е с влака в пет часа сутринта.. Щом се върнах от училище, и тя като никога буйно ме прегърна. В.</i> Бончева, АП, 63-64. <i>Такава беше тя и в своята обич към Пазара, която изпълваше властно цялото й същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то пламтеше дълбоко в нея.</i> Д. Талев, ПК, 108. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУЙВАМ | + | <b>БУЙВАМ</b> |
4. С много жизненост, енергия; вихрено. А <i>хорото се бе зафанало и буйно се люлееше там на мегдана.</i> Т. Влайков, Съч. 1,1925,253. | 4. С много жизненост, енергия; вихрено. А <i>хорото се бе зафанало и буйно се люлееше там на мегдана.</i> Т. Влайков, Съч. 1,1925,253. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУЙНО КОС, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с буйна коса. <i>Командирът на ядрото е усмихнат, буйнокос, красив и умен младеж.</i> Г. Караславов, ПМ, 29. <i>Трябва да видиш буй-нокосите търновлии, развели юнашки перчеми, но облечени в изтъркани цивилни палтенца.</i> А. Гуляшки, Л, 455. <i>Нощ нелегална. Тук сянка се скрие, / ../ Там буйнокоса глава се озърне. / Блеснат отнейде тревожни очи.</i> Бл. Димитрова, Л. 105. | + | <b>БУЙНО КОС</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с буйна коса. <i>Командирът на ядрото е усмихнат, буйнокос, красив и умен младеж.</i> Г. Караславов, ПМ, 29. <i>Трябва да видиш буй-нокосите търновлии, развели юнашки перчеми, но облечени в изтъркани цивилни палтенца.</i> А. Гуляшки, Л, 455. <i>Нощ нелегална. Тук сянка се скрие, / ../ Там буйнокоса глава се озърне. / Блеснат отнейде тревожни очи.</i> Бл. Димитрова, Л. 105. |
---- | ---- | ||
| − | БУЙНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество, проява на буен. <i>Децата извикаха едноглас-но от буйност, заобиколиха майка си и заиграха лудо хоро.</i> К. Петканов, ОБ, 46. <i>Той започна с описание на живота на доктора, отначало укротявайки буйността на чувствата си и благородното си възмущение, но не издържа.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 407. | + | <b>БУЙНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество, проява на буен. <i>Децата извикаха едноглас-но от буйност, заобиколиха майка си и заиграха лудо хоро.</i> К. Петканов, ОБ, 46. <i>Той започна с описание на живота на доктора, отначало укротявайки буйността на чувствата си и благородното си възмущение, но не издържа.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 407. |
---- | ---- | ||
| − | БУЙНОЦВЕТНАЛ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Буйно разцъфтял. • Обр. <i>Хубавите крехки начатци от буйноцветнала-та българска книжнина в края на X век полиняха и загинаха у непрестайните кървави борби.</i> Лет., 1872, 223. | + | <b>БУЙНОЦВЕТНАЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Буйно разцъфтял. • Обр. <i>Хубавите крехки начатци от буйноцветнала-та българска книжнина в края на X век полиняха и загинаха у непрестайните кървави борби.</i> Лет., 1872, 223. |
---- | ---- | ||
| − | БУЙРУМ <i>частица. Простонар.</i> Заповядай; буюр, буюрун. <i>Ние тупнахме няколко пъти крака, за да изтърсим поне голямата кал. В кауша избухна смях. — Нови клиенти — каза дебел мъжки глас, — буйрум.</i> Ем. Манов, ПЯ, 77. <i>Кога си гладен, сине, буйрум</i> | + | <b>БУЙРУМ</b> <i>частица. Простонар.</i> Заповядай; буюр, буюрун. <i>Ние тупнахме няколко пъти крака, за да изтърсим поне голямата кал. В кауша избухна смях. — Нови клиенти — каза дебел мъжки глас, — буйрум.</i> Ем. Манов, ПЯ, 77. <i>Кога си гладен, сине, буйрум</i> |
<i>— ще те нахраня, а ти ще ми се изплащаш в по-добри дни.</i> А. Гуляшки, ЗР, 103. — <i>Буйрум, левантийчета! — покани го капитанът. — И умната, брей! Да не направите някоя пакост, че туй не ви е вече вилата на Чепков! Ай наздраве!</i> С. Чернишев, ВМ, 64. | <i>— ще те нахраня, а ти ще ми се изплащаш в по-добри дни.</i> А. Гуляшки, ЗР, 103. — <i>Буйрум, левантийчета! — покани го капитанът. — И умната, брей! Да не направите някоя пакост, че туй не ви е вече вилата на Чепков! Ай наздраве!</i> С. Чернишев, ВМ, 64. | ||
| Ред 31: | Ред 33: | ||
— От тур. buyur. | — От тур. buyur. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУЙСТВАМ и БУЙСТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех.</i> Проявявам буйство, държа се невъздържано, необуздано. <i>Който го видеше с тая калимявка и с това расо, не би никога помислил, че преди трийсет години той е носил войнишка калъчка, буйству-вал, пиянствувал.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 70. <i>Силна жажда измъчваше ранения, искаше му се да вика колкото му глас държи, да се премята, да буйствува.</i> Д. Ангелов, ЖС, 435. <i>Конярът възпираше с дълга тояга конете, които буйствуваха и цвилеха припряно.</i> Г. Караславов, Йзбр. съч. I, 79. • Обр. <i>Мътна като боза, тя</i> [реката] <i>буйствува-ше из своето легло и носеше по гладката си повърхност различни вещества: дървета, търпи и коренаци.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 212. | + | <b>БУЙСТВАМ</b> и <b>БУЙСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Проявявам буйство, държа се невъздържано, необуздано. <i>Който го видеше с тая калимявка и с това расо, не би никога помислил, че преди трийсет години той е носил войнишка калъчка, буйству-вал, пиянствувал.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 70. <i>Силна жажда измъчваше ранения, искаше му се да вика колкото му глас държи, да се премята, да буйствува.</i> Д. Ангелов, ЖС, 435. <i>Конярът възпираше с дълга тояга конете, които буйствуваха и цвилеха припряно.</i> Г. Караславов, Йзбр. съч. I, 79. • Обр. <i>Мътна като боза, тя</i> [реката] <i>буйствува-ше из своето легло и носеше по гладката си повърхност различни вещества: дървета, търпи и коренаци.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 212. |
Б>ИЙСТВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буйствам; буйствуване. | Б>ИЙСТВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буйствам; буйствуване. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУЙСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Буен, неудържим, стихиен, мощен. <i>Защо</i> | + | <b>БУЙСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Буен, неудържим, стихиен, мощен. <i>Защо</i> |
---- | ---- | ||
| − | БУТИ`СТВЕН | + | <b>БУТИ`СТВЕН</b> |
Версия от 19:50, 5 декември 2012
БУЙВАМ, -аш, несв.; буйна, -еш, мин. св., -ах, св., непрех. За растение — израствам ибуйно. Татул растеше и край реката до Иордановия харман. Някоя година като буйнеше, стигаше близо един човешки бой. Г. Караславов, Тат., 151. Те се връщаха откъм глинения рът, дето тая година бе буй-нала такваз пшеница, че мало и голямо се чудеше. Тонич, СбСт, 304. Правилни, хубави квадрати, из които есен сноват машини, а напролет буйват ниви до човешки бой. Ст. Даскалов, ЕС, 47. Па да буйнат напролет пшениците / и да викнат през юли жътвари: /— хе, това ни са, братя, жълтиците, / туй са нашите тежки товари! Ив. Бурин, ПТ, 16.
БУЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от буйвам.
БУЙКИ мн., ед. (рядко) буйка ж. Детск. Детска обувка. Тате ще дойде, да ти донесе червени оуйки — котка го майка му. Ив. Вазов, Съч. VI, 108. Дюкяните на обущарската чаршия приличаха на вехти дрипели със своите окачени по врати и прозорци разновидни кундури, калеври и буйки. Ст. Чилингиров, ХНН, 11.
БУЙНА. Вж. буйвам.
БУЙНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от буен. Ако ли пък някой по-отво-рен и по-буйничък селянин се отпусне, та каже по-остра дума за кмета,.., затварят го в обора, дето прибират селския бик. Т. Влайков, Съч. III, 145. — Тази учителка имала в класа си едно по-буйничко момче, което закачало другарчетата си. ВН, 1961, бр. 2978, 2.
БУЙНО нареч. 1. С голяма скорост, сила; стихийно, неудържимо. Реката около стотина метра широчина блесна пред нас, запенена и буйно устремена,.., към пропастта. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. Огънят запали и вътре чергите и дрехите. Отвън той буйно пращеше и се издигаше на широк светъл стълб. Ив. Вазов, Съч. XIII, 153. Сега крнят се хвърляше буйно и бясно напред. Й. Йовков, ПК, 209.
2. Много нагъсто и нависоко. Отец Игна-тий вървеше все между буйно вретенилите ниви. Елин Пелин, Съч. II, 84. Буйно израснали коси.
3. С подчертана външна изява, с голяма енергия и разпаленост; бурно, необуздано, пламенно. Младежите станаха по-дръзки и смели. Те открито агитираха против властта, събираха се на мегдана и говореха буйно и разпалено за борбата. Ив. Мартинов, ПМ, 102. Аз още спех, когато усетих целувката на мама. Дошла е с влака в пет часа сутринта.. Щом се върнах от училище, и тя като никога буйно ме прегърна. В. Бончева, АП, 63-64. Такава беше тя и в своята обич към Пазара, която изпълваше властно цялото й същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то пламтеше дълбоко в нея. Д. Талев, ПК, 108.
БУЙВАМ
4. С много жизненост, енергия; вихрено. А хорото се бе зафанало и буйно се люлееше там на мегдана. Т. Влайков, Съч. 1,1925,253.
БУЙНО КОС, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с буйна коса. Командирът на ядрото е усмихнат, буйнокос, красив и умен младеж. Г. Караславов, ПМ, 29. Трябва да видиш буй-нокосите търновлии, развели юнашки перчеми, но облечени в изтъркани цивилни палтенца. А. Гуляшки, Л, 455. Нощ нелегална. Тук сянка се скрие, / ../ Там буйнокоса глава се озърне. / Блеснат отнейде тревожни очи. Бл. Димитрова, Л. 105.
БУЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество, проява на буен. Децата извикаха едноглас-но от буйност, заобиколиха майка си и заиграха лудо хоро. К. Петканов, ОБ, 46. Той започна с описание на живота на доктора, отначало укротявайки буйността на чувствата си и благородното си възмущение, но не издържа. Ем. Станев, ИК I-II, 407.
БУЙНОЦВЕТНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Буйно разцъфтял. • Обр. Хубавите крехки начатци от буйноцветнала-та българска книжнина в края на X век полиняха и загинаха у непрестайните кървави борби. Лет., 1872, 223.
БУЙРУМ частица. Простонар. Заповядай; буюр, буюрун. Ние тупнахме няколко пъти крака, за да изтърсим поне голямата кал. В кауша избухна смях. — Нови клиенти — каза дебел мъжки глас, — буйрум. Ем. Манов, ПЯ, 77. Кога си гладен, сине, буйрум
— ще те нахраня, а ти ще ми се изплащаш в по-добри дни. А. Гуляшки, ЗР, 103. — Буйрум, левантийчета! — покани го капитанът. — И умната, брей! Да не направите някоя пакост, че туй не ви е вече вилата на Чепков! Ай наздраве! С. Чернишев, ВМ, 64.
— От тур. buyur.
БУЙСТВАМ и БУЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Проявявам буйство, държа се невъздържано, необуздано. Който го видеше с тая калимявка и с това расо, не би никога помислил, че преди трийсет години той е носил войнишка калъчка, буйству-вал, пиянствувал. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 70. Силна жажда измъчваше ранения, искаше му се да вика колкото му глас държи, да се премята, да буйствува. Д. Ангелов, ЖС, 435. Конярът възпираше с дълга тояга конете, които буйствуваха и цвилеха припряно. Г. Караславов, Йзбр. съч. I, 79. • Обр. Мътна като боза, тя [реката] буйствува-ше из своето легло и носеше по гладката си повърхност различни вещества: дървета, търпи и коренаци. 3. Стоянов, ЗБВ I, 212.
Б>ИЙСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буйствам; буйствуване.
БУЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Буен, неудържим, стихиен, мощен. Защо
БУТИ`СТВЕН
