Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/986“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
О Буйна кръв. Човек, който стихийно проявява силните си чувства. — <i>А бе аз... какво? Драго е малко буйна кръв, ма дотам не е побеснял.</i> Н. Хайтов, ПЗ, 70. | О Буйна кръв. Човек, който стихийно проявява силните си чувства. — <i>А бе аз... какво? Драго е малко буйна кръв, ма дотам не е побеснял.</i> Н. Хайтов, ПЗ, 70. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУЕНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Диал.</i> Мома, облечена в красива премяна, която води лазар-ското хоро. <i>На Лазаровден малки момичета се сбират.. Едното момиче става „буенец“. Него го накичат с пъстри пешкире, с дълги игли, треперушки и жълтици.</i> Нар. пес., СбНУ XLyil, 461. | + | <b>БУЕНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Диал.</i> Мома, облечена в красива премяна, която води лазар-ското хоро. <i>На Лазаровден малки момичета се сбират.. Едното момиче става „буенец“. Него го накичат с пъстри пешкире, с дълги игли, треперушки и жълтици.</i> Нар. пес., СбНУ XLyil, 461. |
---- | ---- | ||
| − | БУЕРИЯ <i>ж. Диал.</i> Ниска ограда от дъски или от летви, с която се прегражда вход, чардак или стълба откъм двора. <i>От градинката ще минеш през отвода..: той е широк, заграден е с дъсчена буерия, хубаво излепен и изчистен.</i> Т. Влайков, Съч. II, 206. | + | <b>БУЕРИЯ</b> <i>ж. Диал.</i> Ниска ограда от дъски или от летви, с която се прегражда вход, чардак или стълба откъм двора. <i>От градинката ще минеш през отвода..: той е широк, заграден е с дъсчена буерия, хубаво излепен и изчистен.</i> Т. Влайков, Съч. II, 206. |
---- | ---- | ||
| − | БУЕТАК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Събир. Диал.</i> Буя-дак. <i>Ето и една необитавана червена къ-щурка с градинка до гърба и`. Бурени са израсли до покрива. Плетът на градинката също е обрасъл с бурени; вътре пък в градинката, всред дивия буетак, се червенее случаен стрък ружа.</i> Ил. Волен, РК, 34. | + | <b>БУЕТАК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Събир. Диал.</i> Буя-дак. <i>Ето и една необитавана червена къ-щурка с градинка до гърба и`. Бурени са израсли до покрива. Плетът на градинката също е обрасъл с бурени; вътре пък в градинката, всред дивия буетак, се червенее случаен стрък ружа.</i> Ил. Волен, РК, 34. |
---- | ---- | ||
| − | БУЕЯ, -ееш, <i>мин. св.</i> (рядко) буях, <i>прич. мин. деят.</i> буял, -а, -о, <i>мн.</i> буели, <i>несв., непрех. Диал.</i> Раста буйно. <i>Изпълни папрат скален усояк, / буей пралес във своя полумрак, / корони в слънце тръска.</i> К. Христов, ОВ, 12. | + | <b>БУЕЯ</b>, -ееш, <i>мин. св.</i> (рядко) буях, <i>прич. мин. деят.</i> буял, -а, -о, <i>мн.</i> буели, <i>несв., непрех. Диал.</i> Раста буйно. <i>Изпълни папрат скален усояк, / буей пралес във своя полумрак, / корони в слънце тръска.</i> К. Христов, ОВ, 12. |
— Друга форма: б у я я, | — Друга форма: б у я я, | ||
---- | ---- | ||
| − | БУЗА <i>ж.</i> Частта от лицето между слепоочието и долната челюст; страна на лице. <i>Когато Бойчо се изправи, две струйки сълзи бяха се проточили по бузите му.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. <i>Правеше смехории, играеше, свиреше с уста, jcamo надуваше бузите си и въртеше очи.</i> Й. Йовков, ВАХ, 157. <i>Двамата мъже се прегърнаха братски и се целунаха по двете бузи.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 91. — <i>След това ходих в Испания — Мавродинов посочи дългия розов белег, който пресичаше челото му и се губеше нейде към средата на бузата.</i> М. Грубешлиева, ГР, 77. <i>Ходеше из къщи бледа, с хлътнали бузи, тиха, мълчалива.</i> Д. Талев, ПК, 358. <i>Животното,.., беше едро и силно.. Две бели ивици минаваха през двете му бузи и правеха малката му глава шарена</i> Ем. Станев, ПГВ, 102. <i>Пълни бузи. Месести бузи. Червени бузи.</i> | + | <b>БУЗА</b> <i>ж.</i> Частта от лицето между слепоочието и долната челюст; страна на лице. <i>Когато Бойчо се изправи, две струйки сълзи бяха се проточили по бузите му.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. <i>Правеше смехории, играеше, свиреше с уста, jcamo надуваше бузите си и въртеше очи.</i> Й. Йовков, ВАХ, 157. <i>Двамата мъже се прегърнаха братски и се целунаха по двете бузи.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 91. — <i>След това ходих в Испания — Мавродинов посочи дългия розов белег, който пресичаше челото му и се губеше нейде към средата на бузата.</i> М. Грубешлиева, ГР, 77. <i>Ходеше из къщи бледа, с хлътнали бузи, тиха, мълчалива.</i> Д. Талев, ПК, 358. <i>Животното,.., беше едро и силно.. Две бели ивици минаваха през двете му бузи и правеха малката му глава шарена</i> Ем. Станев, ПГВ, 102. <i>Пълни бузи. Месести бузи. Червени бузи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БУЗЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> буза; бузка, бузичка, бузица, бузле. <i>Мълчи, мари, я каква си непослушна! — викна госпожата полушепнишком, при което й лепна и едно плесниче по бузето.</i> Т. Влайков, Съч. II, 192. <i>Леля Гена си отриваше очите, с бяла кръпица. Токо я гледаше едно нажалено, че де и той са кани да ги зарони по бузетата си.</i> Т. Влайков, Псп, 1890, кн. 34,44. | + | <b>БУЗЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> буза; бузка, бузичка, бузица, бузле. <i>Мълчи, мари, я каква си непослушна! — викна госпожата полушепнишком, при което й лепна и едно плесниче по бузето.</i> Т. Влайков, Съч. II, 192. <i>Леля Гена си отриваше очите, с бяла кръпица. Токо я гледаше едно нажалено, че де и той са кани да ги зарони по бузетата си.</i> Т. Влайков, Псп, 1890, кн. 34,44. |
---- | ---- | ||
| − | БУЕНЕЦ | + | <b>БУЕНЕЦ</b> |
---- | ---- | ||
| − | БУЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни. <i>Рядко. Прил. от</i> буза. <i>Панко издърпа лалугера из дупката. От бузните му торбички се разсипаха златни житни зрънца.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 162. | + | <b>БУЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни. <i>Рядко. Прил. от</i> буза. <i>Панко издърпа лалугера из дупката. От бузните му торбички се разсипаха златни житни зрънца.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 162. |
---- | ---- | ||
| − | БУЗЕНЦЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. галъов. от</i> бузе. <i>Бузенцата му бяха се заруме-ниле.</i> Т. Влайков, Съч. II, 69. | + | <b>БУЗЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. галъов. от</i> бузе. <i>Бузенцата му бяха се заруме-ниле.</i> Т. Влайков, Съч. II, 69. |
---- | ---- | ||
| − | БУЗЕСТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с пълни, големи бузи. <i>Той погледна с тъпо удивление бузестата Стайка Чонина.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 179. —<i>Добра си има момче.. — Едно едро, бузесто момченце — същи Богдан!</i> К. Петканов, X, 197. <i>Той беше набит, почти пълен, с едро бузесто лице и гламадни ръце.</i> И. Петров, НЛ, 13. | + | <b>БУЗЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с пълни, големи бузи. <i>Той погледна с тъпо удивление бузестата Стайка Чонина.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 179. —<i>Добра си има момче.. — Едно едро, бузесто момченце — същи Богдан!</i> К. Петканов, X, 197. <i>Той беше набит, почти пълен, с едро бузесто лице и гламадни ръце.</i> И. Петров, НЛ, 13. |
---- | ---- | ||
| − | БУЗИЦА <i>ж. Диал. Умал. от.</i> буза; бузка, бузичка, бузе, бузле. <i>По кьошковете вече успеле да са появят гиздавите невести с своите трендафилови бузици и с чашата в ръка.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 30. <i>Имаше очи черни като две маслини, вежди тънки,.., бузици румени, сякаш че са червени ябълки. Т.</i> Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 220. | + | <b>БУЗИЦА</b> <i>ж. Диал. Умал. от.</i> буза; бузка, бузичка, бузе, бузле. <i>По кьошковете вече успеле да са появят гиздавите невести с своите трендафилови бузици и с чашата в ръка.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 30. <i>Имаше очи черни като две маслини, вежди тънки,.., бузици румени, сякаш че са червени ябълки. Т.</i> Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 220. |
---- | ---- | ||
| − | БУЗИЧКА <i>ж. Умал. от</i> буза; малка буза, бузка. <i>Той с любопитство следеше бо-ричкането на ситните, с розови бузички деца, които цепеха въздуха със звънливите си смехове.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. <i>Майка е на хубаво детенце .. Ще допре страна до топлата му бузичка и с ударите на сърцето си ще му разправя колко много е щастлива с него.</i> К. Петканов, ОБ, 225. <i>Дай сега да го цунка и тати. С весели, засмени очи Сашко показа белите си зъбки, наведе се и поднесе бузичката си.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 13. | + | <b>БУЗИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> буза; малка буза, бузка. <i>Той с любопитство следеше бо-ричкането на ситните, с розови бузички деца, които цепеха въздуха със звънливите си смехове.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. <i>Майка е на хубаво детенце .. Ще допре страна до топлата му бузичка и с ударите на сърцето си ще му разправя колко много е щастлива с него.</i> К. Петканов, ОБ, 225. <i>Дай сега да го цунка и тати. С весели, засмени очи Сашко показа белите си зъбки, наведе се и поднесе бузичката си.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 13. |
---- | ---- | ||
| − | БУЗКА <i>ж. Умал. от</i> буза; малка буза, бузичка. <i>Матеев отиде на пръсти при детето си и тихичко го зацелува по розовата бузка.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 340. <i>Дако плесна детето по бузката.</i> Г. Райчев, ЗК, 45. <i>Филип се пресегна и прибра топката. Момиченцето озадачено се спря пред него. Бузките му бяха пламнали.</i> Ем. Манов, БГ, 76. | + | <b>БУЗКА</b> <i>ж. Умал. от</i> буза; малка буза, бузичка. <i>Матеев отиде на пръсти при детето си и тихичко го зацелува по розовата бузка.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 340. <i>Дако плесна детето по бузката.</i> Г. Райчев, ЗК, 45. <i>Филип се пресегна и прибра топката. Момиченцето озадачено се спря пред него. Бузките му бяха пламнали.</i> Ем. Манов, БГ, 76. |
---- | ---- | ||
| − | БУЗЛЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> буза; бузка, бузичка, бузе, бузица. <i>Сичко ми бе мило у какини Донини — ..и веселата Дича, и това жадено детенце, с заруменелите бу-злета.</i> Т. Влайкв, Съч. II, 71. | + | <b>БУЗЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> буза; бузка, бузичка, бузе, бузица. <i>Сичко ми бе мило у какини Донини — ..и веселата Дича, и това жадено детенце, с заруменелите бу-злета.</i> Т. Влайкв, Съч. II, 71. |
---- | ---- | ||
| − | БУЙ, буят, буя, <i>мн.</i> буи, след <i>числ.</i> буя, <i>м. Мор.</i> 1. Плаващ върху водната повърхност знак, който посочва опасни за плаване места; шамандура. | + | <b>БУЙ</b>, буят, буя, <i>мн.</i> буи, след <i>числ.</i> буя, <i>м. Мор.</i> 1. Плаващ върху водната повърхност знак, който посочва опасни за плаване места; шамандура. |
2. Знак за поставени риболовни и изследователски уреди във вода. | 2. Знак за поставени риболовни и изследователски уреди във вода. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
— От хол. boei. | — От хол. boei. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУЙ | + | <b>БУЙ</b> |
Версия от 22:49, 5 декември 2012
прочувствени слова на Кралича гърмяха на душата му сладко и тържествено. Ив. Вазов, Съч. XXII, 49.
О Буйна кръв. Човек, който стихийно проявява силните си чувства. — А бе аз... какво? Драго е малко буйна кръв, ма дотам не е побеснял. Н. Хайтов, ПЗ, 70.
БУЕНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Мома, облечена в красива премяна, която води лазар-ското хоро. На Лазаровден малки момичета се сбират.. Едното момиче става „буенец“. Него го накичат с пъстри пешкире, с дълги игли, треперушки и жълтици. Нар. пес., СбНУ XLyil, 461.
БУЕРИЯ ж. Диал. Ниска ограда от дъски или от летви, с която се прегражда вход, чардак или стълба откъм двора. От градинката ще минеш през отвода..: той е широк, заграден е с дъсчена буерия, хубаво излепен и изчистен. Т. Влайков, Съч. II, 206.
БУЕТАК, мн. -ци, м. Събир. Диал. Буя-дак. Ето и една необитавана червена къ-щурка с градинка до гърба и`. Бурени са израсли до покрива. Плетът на градинката също е обрасъл с бурени; вътре пък в градинката, всред дивия буетак, се червенее случаен стрък ружа. Ил. Волен, РК, 34.
БУЕЯ, -ееш, мин. св. (рядко) буях, прич. мин. деят. буял, -а, -о, мн. буели, несв., непрех. Диал. Раста буйно. Изпълни папрат скален усояк, / буей пралес във своя полумрак, / корони в слънце тръска. К. Христов, ОВ, 12.
— Друга форма: б у я я,
БУЗА ж. Частта от лицето между слепоочието и долната челюст; страна на лице. Когато Бойчо се изправи, две струйки сълзи бяха се проточили по бузите му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. Правеше смехории, играеше, свиреше с уста, jcamo надуваше бузите си и въртеше очи. Й. Йовков, ВАХ, 157. Двамата мъже се прегърнаха братски и се целунаха по двете бузи. Ст. Загорчинов, ДП, 91. — След това ходих в Испания — Мавродинов посочи дългия розов белег, който пресичаше челото му и се губеше нейде към средата на бузата. М. Грубешлиева, ГР, 77. Ходеше из къщи бледа, с хлътнали бузи, тиха, мълчалива. Д. Талев, ПК, 358. Животното,.., беше едро и силно.. Две бели ивици минаваха през двете му бузи и правеха малката му глава шарена Ем. Станев, ПГВ, 102. Пълни бузи. Месести бузи. Червени бузи.
БУЗЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от буза; бузка, бузичка, бузица, бузле. Мълчи, мари, я каква си непослушна! — викна госпожата полушепнишком, при което й лепна и едно плесниче по бузето. Т. Влайков, Съч. II, 192. Леля Гена си отриваше очите, с бяла кръпица. Токо я гледаше едно нажалено, че де и той са кани да ги зарони по бузетата си. Т. Влайков, Псп, 1890, кн. 34,44.
БУЕНЕЦ
БУЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Рядко. Прил. от буза. Панко издърпа лалугера из дупката. От бузните му торбички се разсипаха златни житни зрънца. Цв. Ангелов, ЧД, 162.
БУЗЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. галъов. от бузе. Бузенцата му бяха се заруме-ниле. Т. Влайков, Съч. II, 69.
БУЗЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с пълни, големи бузи. Той погледна с тъпо удивление бузестата Стайка Чонина. Ив. Вазов, Съч. XXII, 179. —Добра си има момче.. — Едно едро, бузесто момченце — същи Богдан! К. Петканов, X, 197. Той беше набит, почти пълен, с едро бузесто лице и гламадни ръце. И. Петров, НЛ, 13.
БУЗИЦА ж. Диал. Умал. от. буза; бузка, бузичка, бузе, бузле. По кьошковете вече успеле да са появят гиздавите невести с своите трендафилови бузици и с чашата в ръка. Л. Каравелов, Съч. II, 30. Имаше очи черни като две маслини, вежди тънки,.., бузици румени, сякаш че са червени ябълки. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 220.
БУЗИЧКА ж. Умал. от буза; малка буза, бузка. Той с любопитство следеше бо-ричкането на ситните, с розови бузички деца, които цепеха въздуха със звънливите си смехове. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. Майка е на хубаво детенце .. Ще допре страна до топлата му бузичка и с ударите на сърцето си ще му разправя колко много е щастлива с него. К. Петканов, ОБ, 225. Дай сега да го цунка и тати. С весели, засмени очи Сашко показа белите си зъбки, наведе се и поднесе бузичката си. Д. Калфов, Избр. разк., 13.
БУЗКА ж. Умал. от буза; малка буза, бузичка. Матеев отиде на пръсти при детето си и тихичко го зацелува по розовата бузка. Д. Калфов, Избр. разк., 340. Дако плесна детето по бузката. Г. Райчев, ЗК, 45. Филип се пресегна и прибра топката. Момиченцето озадачено се спря пред него. Бузките му бяха пламнали. Ем. Манов, БГ, 76.
БУЗЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от буза; бузка, бузичка, бузе, бузица. Сичко ми бе мило у какини Донини — ..и веселата Дича, и това жадено детенце, с заруменелите бу-злета. Т. Влайкв, Съч. II, 71.
БУЙ, буят, буя, мн. буи, след числ. буя, м. Мор. 1. Плаващ върху водната повърхност знак, който посочва опасни за плаване места; шамандура.
2. Знак за поставени риболовни и изследователски уреди във вода.
3. Плаващо върху водната повърхност приспособление, свързано с въже към тялото на воден спасител, използвано за изваждане на пострадали по време на къпане.
— От хол. boei.
БУЙ
