Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/873“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БОЗИНЯВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който по цвят се доближава, прилича на бозовия; боз-ляв, бозинов, възбозов. <i>Огънал се в отънялото си палтенце и бозинявите потурки, и зиморничаво потропваше с крака.</i> Д. Боза-ков, ДС, 52. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОЗИНЯВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който по цвят се доближава, прилича на бозовия; боз-ляв, бозинов, възбозов. <i>Огънал се в отънялото си палтенце и бозинявите потурки, и зиморничаво потропваше с крака.</i> Д. Боза-ков, ДС, 52. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОЗИЦА <i>ж. Умал. галъов. от</i> боза. <i>“.оза, сладка бозица“ — проточено канеше албанец-бозаджия.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 51. | + | <b>БОЗИЦА</b> <i>ж. Умал. галъов. от</i> боза. <i>“.оза, сладка бозица“ — проточено канеше албанец-бозаджия.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 51. |
<i>— Ти, синко, си купувай по-честичко бозица, а понякога и шербетец.</i> А. Каралийчев, ТР, 172. | <i>— Ти, синко, си купувай по-честичко бозица, а понякога и шербетец.</i> А. Каралийчев, ТР, 172. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОЗИЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Детска играчка; бъзова пушкалка, бозовица. | + | <b>БОЗИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Детска играчка; бъзова пушкалка, бозовица. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОЗКА <i>ж.</i> 1. Млечен орган у женско бозайно животно; цицка. <i>Стрина Денка я</i> [кравата] <i>доеше и сутрин, и вечер, оставяше по две бозки за телето и пак пълнеше черния голям котлак.</i> Ил. Волен, БХ, 33. <i>Той си спомни как ги е очувал тия кравици. Бяха телета, пъргави и луди, прескачаха като сърнета оградата.. Караше се на Гена, ако не им остави по две бозки да бозаят! Като се върнеше с бялото котле, из-доила кравите, той все питаше: — За телците остави ли! — Оставих! — отвръща-ще тя кисело, а той я гледаше подозрително.</i> Ст. Даскалов, БМ, 267. 2. <i>Простонар.</i> Женска гръд или зърно на гръд; гърда, нянка, цицка. <i>Аз с него от една бозка съм ци-цицал, от дете още все заедно и залъка си дели той с мене.</i> Д. Талев, С II, 99. | + | <b>БОЗКА</b> <i>ж.</i> 1. Млечен орган у женско бозайно животно; цицка. <i>Стрина Денка я</i> [кравата] <i>доеше и сутрин, и вечер, оставяше по две бозки за телето и пак пълнеше черния голям котлак.</i> Ил. Волен, БХ, 33. <i>Той си спомни как ги е очувал тия кравици. Бяха телета, пъргави и луди, прескачаха като сърнета оградата.. Караше се на Гена, ако не им остави по две бозки да бозаят! Като се върнеше с бялото котле, из-доила кравите, той все питаше: — За телците остави ли! — Оставих! — отвръща-ще тя кисело, а той я гледаше подозрително.</i> Ст. Даскалов, БМ, 267. 2. <i>Простонар.</i> Женска гръд или зърно на гръд; гърда, нянка, цицка. <i>Аз с него от една бозка съм ци-цицал, от дете още все заедно и залъка си дели той с мене.</i> Д. Талев, С II, 99. |
О Дете на бозка. <i>Простонар.</i> Кърмаче. <i>А тия сто хиляди души, осъдени да мрат, бяха, уви, бедни, беззащитни бащи, слаби майки, дечица на бозка или в утробата още.</i> Ив. Вазов, БМ II, 34. | О Дете на бозка. <i>Простонар.</i> Кърмаче. <i>А тия сто хиляди души, осъдени да мрат, бяха, уви, бедни, беззащитни бащи, слаби майки, дечица на бозка или в утробата още.</i> Ив. Вазов, БМ II, 34. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОЗЛУК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Бозалък (във 2 знач.) <i>Нека изоррт<sub>и</sub>най-напред голямата нива на бозлука.</i> И. Йовков, ЧКГ, 108. <i>Няколко големи салкъма от близките лозя хвърляха дълги черни сенки по бозлука.</i> СбАСЕП, 325. | + | <b>БОЗЛУК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Бозалък (във 2 знач.) <i>Нека изоррт<sub>и</sub>най-напред голямата нива на бозлука.</i> И. Йовков, ЧКГ, 108. <i>Няколко големи салкъма от близките лозя хвърляха дълги черни сенки по бозлука.</i> СбАСЕП, 325. |
---- | ---- | ||
| − | БОЗЛЯВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бо-зиняв. — <i>Здраве да е.. —Думаше си честич-ко и, като си крехнеше бозлявото калпаче, ходи пак подир колата.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 128-129. | + | <b>БОЗЛЯВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бо-зиняв. — <i>Здраве да е.. —Думаше си честич-ко и, като си крехнеше бозлявото калпаче, ходи пак подир колата.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 128-129. |
---- | ---- | ||
| − | БОЗНА. Вж. бозвам. | + | <b>БОЗНА</b>. Вж. бозвам. |
---- | ---- | ||
| − | БОЗНА <i>частица. Остар.</i> и <i>диал.</i> Само в съчет. с въпрос, местоим. и наречия (какъв, колко, къде, кога, що и под.). За изразяване на несигурност, неизвестност. <i>Понякога не вижда, не дочува, / и бозна де по цели дни из къщи / се дява.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 155. <i>Тъмно край тъмният Етър пред тях / бозна що шепнат ракити...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 2$8. — <i>Бозна къде е Савата — попари ни беловласият. — Тая утрин му са бялнаха ръкавите към Черешица.Н.</i> Хайтов, ПП, 94. О Бозна какво. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> В отриц. из-реч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За лице, предмет или действие, чиито качества обикн. незаслужено се преувеличават в положителен или отрицателен смисъл — нещо значително, голямо или нещо незначително, лошо, неприятно; кой знае какво. <i>Всички я гледаха изпод вежди, като че всеки бозна какво знаеше за нея.</i> П. Тодоров, И I, 94. <i>Не е бозна какво станало.</i> Бозна какъв. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За качество, което обикн. незаслужено се преувеличава в положителен или отрицателен смисъл — много голям, значителен, много добър или незначителен, некачествен. <i>Па и печалбата на Станчо не е бозна каква.</i> Т. Влайков, Съч. II, 60. <i>Аз са считах за щастлив, като че бозна какво имане бях придобил, защото можах да намеря най-после разковничето на толкова въпроси, които ме вълнуваха от по-напред.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 111. <i>Да се даде благотворително представление не е бозна каква работа.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 11. — <i>Ела де, поот-бий се,.., нямаш бозна за каква работа да бързаш.</i> Ил. Блъсков, TCP, 6. <i>Одумваха я като че е бозна каква.</i> Бозна колко. В отриц. изреч. или изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За количество, което обикн. незаслужено се преувеличава — много, толкова много. <i>Чепинско беше едно от тия достъпни места, не бозна колко далеч.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 74. <i>Не струва бозна колко.</i> Бозна къде. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че ли, сякаш. 1. За място, което обикн. незаслужено се схваща като отдалечено — много далече. <i>Остани по-докъсно, не живееш бозна къде, че да се безпокоиш.</i> 2. На много добро или лошо място, в много добра или лоша среда. <i>Като че ли си расъл бозна къде, че все си недоволен.</i> Бозна що. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. 1. За качество — бозна какъв. <i>Филмът не е бозна що, че да съжаляваш, че не си го видял.</i> 2. За лице, предмет или действие — бозна какво. <i>Такива глупави препоръчвания, които правят някои наши публицисти, принасят двойни вреди: едно, препоръчваният с този начин се разгалва и започва да мисли бозна що за себе си, ако той не е такъв, за какъвто го препоръчват.</i> Н. Бончев, Съч. I, 140. <i>Не смятай, че си извършил бозна що.</i> | + | <b>БОЗНА</b> <i>частица. Остар.</i> и <i>диал.</i> Само в съчет. с въпрос, местоим. и наречия (какъв, колко, къде, кога, що и под.). За изразяване на несигурност, неизвестност. <i>Понякога не вижда, не дочува, / и бозна де по цели дни из къщи / се дява.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 155. <i>Тъмно край тъмният Етър пред тях / бозна що шепнат ракити...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 2$8. — <i>Бозна къде е Савата — попари ни беловласият. — Тая утрин му са бялнаха ръкавите към Черешица.Н.</i> Хайтов, ПП, 94. О Бозна какво. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> В отриц. из-реч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За лице, предмет или действие, чиито качества обикн. незаслужено се преувеличават в положителен или отрицателен смисъл — нещо значително, голямо или нещо незначително, лошо, неприятно; кой знае какво. <i>Всички я гледаха изпод вежди, като че всеки бозна какво знаеше за нея.</i> П. Тодоров, И I, 94. <i>Не е бозна какво станало.</i> Бозна какъв. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За качество, което обикн. незаслужено се преувеличава в положителен или отрицателен смисъл — много голям, значителен, много добър или незначителен, некачествен. <i>Па и печалбата на Станчо не е бозна каква.</i> Т. Влайков, Съч. II, 60. <i>Аз са считах за щастлив, като че бозна какво имане бях придобил, защото можах да намеря най-после разковничето на толкова въпроси, които ме вълнуваха от по-напред.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 111. <i>Да се даде благотворително представление не е бозна каква работа.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 11. — <i>Ела де, поот-бий се,.., нямаш бозна за каква работа да бързаш.</i> Ил. Блъсков, TCP, 6. <i>Одумваха я като че е бозна каква.</i> Бозна колко. В отриц. изреч. или изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За количество, което обикн. незаслужено се преувеличава — много, толкова много. <i>Чепинско беше едно от тия достъпни места, не бозна колко далеч.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 74. <i>Не струва бозна колко.</i> Бозна къде. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че ли, сякаш. 1. За място, което обикн. незаслужено се схваща като отдалечено — много далече. <i>Остани по-докъсно, не живееш бозна къде, че да се безпокоиш.</i> 2. На много добро или лошо място, в много добра или лоша среда. <i>Като че ли си расъл бозна къде, че все си недоволен.</i> Бозна що. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. 1. За качество — бозна какъв. <i>Филмът не е бозна що, че да съжаляваш, че не си го видял.</i> 2. За лице, предмет или действие — бозна какво. <i>Такива глупави препоръчвания, които правят някои наши публицисти, принасят двойни вреди: едно, препоръчваният с този начин се разгалва и започва да мисли бозна що за себе си, ако той не е такъв, за какъвто го препоръчват.</i> Н. Бончев, Съч. I, 140. <i>Не смятай, че си извършил бозна що.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОЗИНЯВ | + | <b>БОЗИНЯВ</b> |
---- | ---- | ||
| − | БОЗОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има светлокафяв цвят с пепелява отсянка; сиво-бежов. <i>Откъм портичката на лозето се зададе селянин с протрити бозови потури и черна салтамарка.</i> В. Геновска, СГ, 241. <i>Някои от тях на гърбовете си, в цедилки от бозов домашен шаяк, носеха сукалчета-та си.</i> Д. Спространов, С, 142. <i>Нашите</i> | + | <b>БОЗОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има светлокафяв цвят с пепелява отсянка; сиво-бежов. <i>Откъм портичката на лозето се зададе селянин с протрити бозови потури и черна салтамарка.</i> В. Геновска, СГ, 241. <i>Някои от тях на гърбовете си, в цедилки от бозов домашен шаяк, носеха сукалчета-та си.</i> Д. Спространов, С, 142. <i>Нашите</i> |
---- | ---- | ||
| − | БОЗОВ | + | <b>БОЗОВ</b> |
Версия от 18:46, 5 декември 2012
БОЗИНЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който по цвят се доближава, прилича на бозовия; боз-ляв, бозинов, възбозов. Огънал се в отънялото си палтенце и бозинявите потурки, и зиморничаво потропваше с крака. Д. Боза-ков, ДС, 52.
БОЗИЦА ж. Умал. галъов. от боза. “.оза, сладка бозица“ — проточено канеше албанец-бозаджия. Гр. Угаров, ПСЗ, 51.
— Ти, синко, си купувай по-честичко бозица, а понякога и шербетец. А. Каралийчев, ТР, 172.
БОЗИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Детска играчка; бъзова пушкалка, бозовица.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БОЗКА ж. 1. Млечен орган у женско бозайно животно; цицка. Стрина Денка я [кравата] доеше и сутрин, и вечер, оставяше по две бозки за телето и пак пълнеше черния голям котлак. Ил. Волен, БХ, 33. Той си спомни как ги е очувал тия кравици. Бяха телета, пъргави и луди, прескачаха като сърнета оградата.. Караше се на Гена, ако не им остави по две бозки да бозаят! Като се върнеше с бялото котле, из-доила кравите, той все питаше: — За телците остави ли! — Оставих! — отвръща-ще тя кисело, а той я гледаше подозрително. Ст. Даскалов, БМ, 267. 2. Простонар. Женска гръд или зърно на гръд; гърда, нянка, цицка. Аз с него от една бозка съм ци-цицал, от дете още все заедно и залъка си дели той с мене. Д. Талев, С II, 99.
О Дете на бозка. Простонар. Кърмаче. А тия сто хиляди души, осъдени да мрат, бяха, уви, бедни, беззащитни бащи, слаби майки, дечица на бозка или в утробата още. Ив. Вазов, БМ II, 34.
БОЗЛУК, мн. -ци, м. Диал. Бозалък (във 2 знач.) Нека изорртинай-напред голямата нива на бозлука. И. Йовков, ЧКГ, 108. Няколко големи салкъма от близките лозя хвърляха дълги черни сенки по бозлука. СбАСЕП, 325.
БОЗЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бо-зиняв. — Здраве да е.. —Думаше си честич-ко и, като си крехнеше бозлявото калпаче, ходи пак подир колата. Ил. Блъсков, ЗК, 128-129.
БОЗНА. Вж. бозвам.
БОЗНА частица. Остар. и диал. Само в съчет. с въпрос, местоим. и наречия (какъв, колко, къде, кога, що и под.). За изразяване на несигурност, неизвестност. Понякога не вижда, не дочува, / и бозна де по цели дни из къщи / се дява. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 155. Тъмно край тъмният Етър пред тях / бозна що шепнат ракити... П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 2$8. — Бозна къде е Савата — попари ни беловласият. — Тая утрин му са бялнаха ръкавите към Черешица.Н. Хайтов, ПП, 94. О Бозна какво. Остар. и диал. В отриц. из-реч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За лице, предмет или действие, чиито качества обикн. незаслужено се преувеличават в положителен или отрицателен смисъл — нещо значително, голямо или нещо незначително, лошо, неприятно; кой знае какво. Всички я гледаха изпод вежди, като че всеки бозна какво знаеше за нея. П. Тодоров, И I, 94. Не е бозна какво станало. Бозна какъв. Остар. и диал. В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За качество, което обикн. незаслужено се преувеличава в положителен или отрицателен смисъл — много голям, значителен, много добър или незначителен, некачествен. Па и печалбата на Станчо не е бозна каква. Т. Влайков, Съч. II, 60. Аз са считах за щастлив, като че бозна какво имане бях придобил, защото можах да намеря най-после разковничето на толкова въпроси, които ме вълнуваха от по-напред. 3. Стоянов, ЗБВ I, 111. Да се даде благотворително представление не е бозна каква работа. Хр. Смирненски, Съч. III, 11. — Ела де, поот-бий се,.., нямаш бозна за каква работа да бързаш. Ил. Блъсков, TCP, 6. Одумваха я като че е бозна каква. Бозна колко. В отриц. изреч. или изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. За количество, което обикн. незаслужено се преувеличава — много, толкова много. Чепинско беше едно от тия достъпни места, не бозна колко далеч. Ив. Вазов, Съч. XVI, 74. Не струва бозна колко. Бозна къде. Остар. и диал. В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че ли, сякаш. 1. За място, което обикн. незаслужено се схваща като отдалечено — много далече. Остани по-докъсно, не живееш бозна къде, че да се безпокоиш. 2. На много добро или лошо място, в много добра или лоша среда. Като че ли си расъл бозна къде, че все си недоволен. Бозна що. Остар. и диал. В отриц. изреч. или в изреч. с като да, като че, като че ли, сякаш. 1. За качество — бозна какъв. Филмът не е бозна що, че да съжаляваш, че не си го видял. 2. За лице, предмет или действие — бозна какво. Такива глупави препоръчвания, които правят някои наши публицисти, принасят двойни вреди: едно, препоръчваният с този начин се разгалва и започва да мисли бозна що за себе си, ако той не е такъв, за какъвто го препоръчват. Н. Бончев, Съч. I, 140. Не смятай, че си извършил бозна що.
БОЗИНЯВ
БОЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има светлокафяв цвят с пепелява отсянка; сиво-бежов. Откъм портичката на лозето се зададе селянин с протрити бозови потури и черна салтамарка. В. Геновска, СГ, 241. Някои от тях на гърбовете си, в цедилки от бозов домашен шаяк, носеха сукалчета-та си. Д. Спространов, С, 142. Нашите
БОЗОВ
