Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/783“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>тел за всичките училища по цялата епархия и неговата длъжност да състои в това:.. там, дето намери недостатък в нещо, да дава приличните съвети и наставления с един благопристоен начин.</i> Лет., 1876, 17. <i>Погледна внимателно^ лицето на пътника. Нямаше вид на комита. Имаше благопристойно лице, прилични дрехи.</i> В. Геновска, СГ, 258. | <i>тел за всичките училища по цялата епархия и неговата длъжност да състои в това:.. там, дето намери недостатък в нещо, да дава приличните съвети и наставления с един благопристоен начин.</i> Лет., 1876, 17. <i>Погледна внимателно^ лицето на пътника. Нямаше вид на комита. Имаше благопристойно лице, прилични дрехи.</i> В. Геновска, СГ, 258. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОПРИСТОЙНО. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благопристоен; благоприлично. <i>Боян много се боеше, че тя ще каже някоя неуместна дума или ще се впусне в спомени, но нищо такова не се случи. Пирева през цялото време се държа чинно и благопристойно.</i> Ем. Манов, ДСР, 188. | + | <b>БЛАГОПРИСТОЙНО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благопристоен; благоприлично. <i>Боян много се боеше, че тя ще каже някоя неуместна дума или ще се впусне в спомени, но нищо такова не се случи. Пирева през цялото време се държа чинно и благопристойно.</i> Ем. Манов, ДСР, 188. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОПРИСТОЙНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Благоприличие. <i>Една калугерка, с вид съвършено евангелский и с чудна благопристойност, излезе на двора и я попита: — Какво искате?</i> П. Р. Славейков, ЦП Ш (превод), 43. <i>Всички, които ся намират в публичното заведение на съдилището, са длъжни строго да пазят правилата на благопристойността, редът и тишината.</i> ВП, 13. | + | <b>БЛАГОПРИСТОЙНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Благоприличие. <i>Една калугерка, с вид съвършено евангелский и с чудна благопристойност, излезе на двора и я попита: — Какво искате?</i> П. Р. Славейков, ЦП Ш (превод), 43. <i>Всички, които ся намират в публичното заведение на съдилището, са длъжни строго да пазят правилата на благопристойността, редът и тишината.</i> ВП, 13. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОПРИЯТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който съдейства за успеха, за развитието и доброто състояние на нещо; удобен, сгоден. <i>Не след дълго се яви един нов, извънредно благоприятен случай, с нетърпение очакван от Доча, при който можа той още по-високо да се издигне в очите на началника и още по-здраво да затвърди своето положение.</i> Т. Влайков, Съч. П1, 121. <i>Там пък, където работата е била по-немарлива и нескопосна ръка е засявала, нивата беше по-слаба, изникнала на гнезда и обхваната от плевел. Все пак дъждът и благоприятното време<sub>и</sub> здличаваха много от тия недостатъци.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 208. <i>А трябваше да се бърза с въоръжението, защото благоприятни моменти, каквито бяха Арменското и Критското въстания и Гръцко-турската война, не можеха да се повтарят вечно.</i> П. К. Яворов, Съч. II 203. <i>Когато се прибрах в София, по благоприятно стечение на обстоятелствата станахме съкварталци</i> [с Иван Спасов]. В. Пернишки, РД, 34. <i>Въздухът обаче е твърде здрав и благоприятен за здравето; тук не е рядко да срещнете старци стогодишни. С.</i> Бобчев, ПОС (превод), 174. 2. Който изразява съгласие, одобрение или дава положителна характеристика, оценка за някого или нещо; положителен, одобрителен. <i>Обадиха се още няколко гласове благоприятни за Стефчова.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 141. <i>Сега ще им покаже той кой е капитан Стотелов.. Володя ще съумее да го</i> [Стотелов] <i>представи в благоприятна светлина пред адмирал-командуващия...</i> Д. До-бревски, БКН, 150-151. <i>Благоприятен отзив. Благоприятен отговор.</i> | + | <b>БЛАГОПРИЯТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който съдейства за успеха, за развитието и доброто състояние на нещо; удобен, сгоден. <i>Не след дълго се яви един нов, извънредно благоприятен случай, с нетърпение очакван от Доча, при който можа той още по-високо да се издигне в очите на началника и още по-здраво да затвърди своето положение.</i> Т. Влайков, Съч. П1, 121. <i>Там пък, където работата е била по-немарлива и нескопосна ръка е засявала, нивата беше по-слаба, изникнала на гнезда и обхваната от плевел. Все пак дъждът и благоприятното време<sub>и</sub> здличаваха много от тия недостатъци.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 208. <i>А трябваше да се бърза с въоръжението, защото благоприятни моменти, каквито бяха Арменското и Критското въстания и Гръцко-турската война, не можеха да се повтарят вечно.</i> П. К. Яворов, Съч. II 203. <i>Когато се прибрах в София, по благоприятно стечение на обстоятелствата станахме съкварталци</i> [с Иван Спасов]. В. Пернишки, РД, 34. <i>Въздухът обаче е твърде здрав и благоприятен за здравето; тук не е рядко да срещнете старци стогодишни. С.</i> Бобчев, ПОС (превод), 174. 2. Който изразява съгласие, одобрение или дава положителна характеристика, оценка за някого или нещо; положителен, одобрителен. <i>Обадиха се още няколко гласове благоприятни за Стефчова.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 141. <i>Сега ще им покаже той кой е капитан Стотелов.. Володя ще съумее да го</i> [Стотелов] <i>представи в благоприятна светлина пред адмирал-командуващия...</i> Д. До-бревски, БКН, 150-151. <i>Благоприятен отзив. Благоприятен отговор.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОПРИЯТНО. <i>Нареч. от</i> благоприятен; добре, в положителен смисъл, в полза на някого или на нещо. <i>Телчаров каза, че това дело ще може да бъде решено благоприятно.</i> Т. Влайков, Съч. III, 180. <i>Секретарят изтълкува благоприятно неговото мълчание и продължи настойчиво: — Нещо повече. Вие искате от нас волонти-ри. Това добре. Но защо само волонтири.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 410. <i>Местните инспектори на труда дадоха да се разбере, че въпросът за тонгата ще се реши благоприятно.</i> Д. Димов, Т. 259. <i>Когато ледниковият период завършил, климатът станал по-топъл,.. В растителния и животинския свят станали промени. Всичко това се отразило благоприятно върху живота на хората.</i> Ист. VII кл, 4. | + | <b>БЛАГОПРИЯТНО</b>. <i>Нареч. от</i> благоприятен; добре, в положителен смисъл, в полза на някого или на нещо. <i>Телчаров каза, че това дело ще може да бъде решено благоприятно.</i> Т. Влайков, Съч. III, 180. <i>Секретарят изтълкува благоприятно неговото мълчание и продължи настойчиво: — Нещо повече. Вие искате от нас волонти-ри. Това добре. Но защо само волонтири.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 410. <i>Местните инспектори на труда дадоха да се разбере, че въпросът за тонгата ще се реши благоприятно.</i> Д. Димов, Т. 259. <i>Когато ледниковият период завършил, климатът станал по-топъл,.. В растителния и животинския свят станали промени. Всичко това се отразило благоприятно върху живота на хората.</i> Ист. VII кл, 4. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОПРИЯТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, | + | <b>БЛАГОПРИЯТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, |
<i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> благоприятен. — <i>Молят войводата да заповяда. Това първо известие, изненадващо поради своята благоприятност — .. — хвърли четата в луда радост.</i> Л. Стоянов, Б. 90. | <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> благоприятен. — <i>Молят войводата да заповяда. Това първо известие, изненадващо поради своята благоприятност — .. — хвърли четата в луда радост.</i> Л. Стоянов, Б. 90. | ||
---- | ---- | ||
| − | БДУАГОПРИЯТСТВАМ и БЛАГО-ПРИЯТСТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех.</i> и (остар.) <i>прех. Книж.</i> 1. Подпомагам, улеснявам успешното извършване, развитие на нещо; съдействам, помагам. <i>Сърбите се възраждат по-рано от нас, защото условията са благоприятствували за това.</i> Б. Пенев, НБВ, 20. <i>Алеутете убиват морските животни много по-лесно,.., защото им благоп-риятствува и самата природа.</i> Знан., 1875, бр. 17, 2оЗ. <i>Времято било есе хубаво.. Ко-ломб ся радвал, дето му благоприятству-вало времято, но спътниците му нямали неговийт ум и неговото мъжество, затова начнали да роптаят.</i> Лет., 1873, 124. <i>Аз все повече се убеждавах, че самата съдба благо-приятствува моето решение и ме тика в пътя на приключенията...</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 343. | + | <b>БДУАГОПРИЯТСТВАМ</b> и <b>БЛАГО-ПРИЯТСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> и (остар.) <i>прех. Книж.</i> 1. Подпомагам, улеснявам успешното извършване, развитие на нещо; съдействам, помагам. <i>Сърбите се възраждат по-рано от нас, защото условията са благоприятствували за това.</i> Б. Пенев, НБВ, 20. <i>Алеутете убиват морските животни много по-лесно,.., защото им благоп-риятствува и самата природа.</i> Знан., 1875, бр. 17, 2оЗ. <i>Времято било есе хубаво.. Ко-ломб ся радвал, дето му благоприятству-вало времято, но спътниците му нямали неговийт ум и неговото мъжество, затова начнали да роптаят.</i> Лет., 1873, 124. <i>Аз все повече се убеждавах, че самата съдба благо-приятствува моето решение и ме тика в пътя на приключенията...</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 343. |
2. <i>Остар.</i> Оказвам се добър, полезен за някого или за нещо. <i>Но тъй като пасбищата на тие села</i> [балкански] <i>не благоприятст-вуват на стадата,., то, от старо време още, тие са си намерили леснината, где именно трябва да отвеждат стадата си.</i> | 2. <i>Остар.</i> Оказвам се добър, полезен за някого или за нещо. <i>Но тъй като пасбищата на тие села</i> [балкански] <i>не благоприятст-вуват на стадата,., то, от старо време още, тие са си намерили леснината, где именно трябва да отвеждат стадата си.</i> | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
з. Стоянов, ЗБВ I, 21 <i>.В онова време атмосферата била такава, каквато не би благоп-риятствувала за человеците, но тази атмосфера била крайно полезна за дръвесата и растенията.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 210. | з. Стоянов, ЗБВ I, 21 <i>.В онова време атмосферата била такава, каквато не би благоп-риятствувала за человеците, но тази атмосфера била крайно полезна за дръвесата и растенията.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 210. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОПРИЯТСТВАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> благоприятствам; благопри-ятствуване. | + | <b>БЛАГОПРИЯТСТВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> благоприятствам; благопри-ятствуване. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОПРИЯТСТВУВАМ. Вж. бла | + | <b>БЛАГОПРИЯТСТВУВАМ</b>. Вж. бла |
гоприятствам. | гоприятствам. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОПРИЯТСТВУВАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> благоприятствувам. | + | <b>БЛАГОПРИЯТСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> благоприятствувам. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОРАЗПОЛАГАМ, -аш, <i>несв.\</i> благоразположа, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> | + | <b>БЛАГОРАЗПОЛАГАМ</b>, -аш, <i>несв.\</i> благоразположа, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> |
Версия от 17:55, 5 декември 2012
тел за всичките училища по цялата епархия и неговата длъжност да състои в това:.. там, дето намери недостатък в нещо, да дава приличните съвети и наставления с един благопристоен начин. Лет., 1876, 17. Погледна внимателно^ лицето на пътника. Нямаше вид на комита. Имаше благопристойно лице, прилични дрехи. В. Геновска, СГ, 258.
БЛАГОПРИСТОЙНО. Остар. Книж. Нареч. от благопристоен; благоприлично. Боян много се боеше, че тя ще каже някоя неуместна дума или ще се впусне в спомени, но нищо такова не се случи. Пирева през цялото време се държа чинно и благопристойно. Ем. Манов, ДСР, 188.
БЛАГОПРИСТОЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благоприличие. Една калугерка, с вид съвършено евангелский и с чудна благопристойност, излезе на двора и я попита: — Какво искате? П. Р. Славейков, ЦП Ш (превод), 43. Всички, които ся намират в публичното заведение на съдилището, са длъжни строго да пазят правилата на благопристойността, редът и тишината. ВП, 13.
БЛАГОПРИЯТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който съдейства за успеха, за развитието и доброто състояние на нещо; удобен, сгоден. Не след дълго се яви един нов, извънредно благоприятен случай, с нетърпение очакван от Доча, при който можа той още по-високо да се издигне в очите на началника и още по-здраво да затвърди своето положение. Т. Влайков, Съч. П1, 121. Там пък, където работата е била по-немарлива и нескопосна ръка е засявала, нивата беше по-слаба, изникнала на гнезда и обхваната от плевел. Все пак дъждът и благоприятното времеи здличаваха много от тия недостатъци. Й. Йовков, Ж, 1945, 208. А трябваше да се бърза с въоръжението, защото благоприятни моменти, каквито бяха Арменското и Критското въстания и Гръцко-турската война, не можеха да се повтарят вечно. П. К. Яворов, Съч. II 203. Когато се прибрах в София, по благоприятно стечение на обстоятелствата станахме съкварталци [с Иван Спасов]. В. Пернишки, РД, 34. Въздухът обаче е твърде здрав и благоприятен за здравето; тук не е рядко да срещнете старци стогодишни. С. Бобчев, ПОС (превод), 174. 2. Който изразява съгласие, одобрение или дава положителна характеристика, оценка за някого или нещо; положителен, одобрителен. Обадиха се още няколко гласове благоприятни за Стефчова. Ив. Вазов, Съч. XXII, 141. Сега ще им покаже той кой е капитан Стотелов.. Володя ще съумее да го [Стотелов] представи в благоприятна светлина пред адмирал-командуващия... Д. До-бревски, БКН, 150-151. Благоприятен отзив. Благоприятен отговор.
БЛАГОПРИЯТНО. Нареч. от благоприятен; добре, в положителен смисъл, в полза на някого или на нещо. Телчаров каза, че това дело ще може да бъде решено благоприятно. Т. Влайков, Съч. III, 180. Секретарят изтълкува благоприятно неговото мълчание и продължи настойчиво: — Нещо повече. Вие искате от нас волонти-ри. Това добре. Но защо само волонтири. Ст. Дичев, ЗС I, 410. Местните инспектори на труда дадоха да се разбере, че въпросът за тонгата ще се реши благоприятно. Д. Димов, Т. 259. Когато ледниковият период завършил, климатът станал по-топъл,.. В растителния и животинския свят станали промени. Всичко това се отразило благоприятно върху живота на хората. Ист. VII кл, 4.
БЛАГОПРИЯТНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от благоприятен. — Молят войводата да заповяда. Това първо известие, изненадващо поради своята благоприятност — .. — хвърли четата в луда радост. Л. Стоянов, Б. 90.
БДУАГОПРИЯТСТВАМ и БЛАГО-ПРИЯТСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. и (остар.) прех. Книж. 1. Подпомагам, улеснявам успешното извършване, развитие на нещо; съдействам, помагам. Сърбите се възраждат по-рано от нас, защото условията са благоприятствували за това. Б. Пенев, НБВ, 20. Алеутете убиват морските животни много по-лесно,.., защото им благоп-риятствува и самата природа. Знан., 1875, бр. 17, 2оЗ. Времято било есе хубаво.. Ко-ломб ся радвал, дето му благоприятству-вало времято, но спътниците му нямали неговийт ум и неговото мъжество, затова начнали да роптаят. Лет., 1873, 124. Аз все повече се убеждавах, че самата съдба благо-приятствува моето решение и ме тика в пътя на приключенията... Стр. Кринчев, СбЗР, 343.
2. Остар. Оказвам се добър, полезен за някого или за нещо. Но тъй като пасбищата на тие села [балкански] не благоприятст-вуват на стадата,., то, от старо време още, тие са си намерили леснината, где именно трябва да отвеждат стадата си.
з. Стоянов, ЗБВ I, 21 .В онова време атмосферата била такава, каквато не би благоп-риятствувала за человеците, но тази атмосфера била крайно полезна за дръвесата и растенията. ИЗ 1874-1881, 1882, 210.
БЛАГОПРИЯТСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от благоприятствам; благопри-ятствуване.
БЛАГОПРИЯТСТВУВАМ. Вж. бла
гоприятствам.
БЛАГОПРИЯТСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от благоприятствувам.
БЛАГОРАЗПОЛАГАМ, -аш, несв.\ благоразположа, -иш, мин. св. -их, св., прех.
