Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/779“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БЛАГОЕВГРАДЧАНИН, <i>мн.</i> благоевградчани, <i>м.</i> Човек, който е роден или живее в Благоевград. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛАГОЕВГРАДЧАНИН</b>, <i>мн.</i> благоевградчани, <i>м.</i> Човек, който е роден или живее в Благоевград. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЕВГРАДЧАНКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Благоевград. | + | <b>БЛАГОЕВГРАДЧАНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Благоевград. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЕВСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до дейността на Димитър Благоев — Дядото (1856-1924 г.) — общественик и политик, основател на социалдемократическата партия в България. <i>Излизането от еснафството означаваше за тоя</i> [българския] <i>народ, за неговата работническа класа и интелигенция, закаляване на духа на благоевската партия.</i> Р. Ликова, ВК, 5. <i>Благоевски традиции.</i> | + | <b>БЛАГОЕВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до дейността на Димитър Благоев — Дядото (1856-1924 г.) — общественик и политик, основател на социалдемократическата партия в България. <i>Излизането от еснафството означаваше за тоя</i> [българския] <i>народ, за неговата работническа класа и интелигенция, закаляване на духа на благоевската партия.</i> Р. Ликова, ВК, 5. <i>Благоевски традиции.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЖЕЛАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Доброжелателство. <i>От старина по-лаганието на ръката било е знак за благо-желание, милост и благословение.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 123. | + | <b>БЛАГОЖЕЛАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Доброжелателство. <i>От старина по-лаганието на ръката било е знак за благо-желание, милост и благословение.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 123. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЖЕЛАТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Доброжелател. | + | <b>БЛАГОЖЕЛАТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Доброжелател. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЖЕЛАТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Доброжелателен. <i>— Царицата ни възложи радостното послание да ти поднесем в дар и като знак на нейното благожелателно приятелство ключовете на Търново и властта над царството.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 81. <i>Благожелателни погледи изпращат девойката, додето се изгуби в мегданското множество с майка си.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 77. | + | <b>БЛАГОЖЕЛАТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Доброжелателен. <i>— Царицата ни възложи радостното послание да ти поднесем в дар и като знак на нейното благожелателно приятелство ключовете на Търново и властта над царството.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 81. <i>Благожелателни погледи изпращат девойката, додето се изгуби в мегданското множество с майка си.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 77. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЖЕЛАТЕЛКА <i>ж. Остар. Книж.</i> Доброжелателка. | + | <b>БЛАГОЖЕЛАТЕЛКА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Доброжелателка. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЖЕЛАТЕЛНО. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благожелателен; доброжелателно. | + | <b>БЛАГОЖЕЛАТЕЛНО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благожелателен; доброжелателно. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЖЕЛАТЕЛСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> благожелателен; доброжелателство. | + | <b>БЛАГОЖЕЛАТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> благожелателен; доброжелателство. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЗВУЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който звучи приятно, приятен за слуха. <i>Дъщерята беше заковала погледа си в малкия музикант.. Как се движеха тези дълги, тънки, пъргави пръсти, та бликаха такива удивително благозвучни напеви?</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 275. <i>И аз, като противник на замяната на едни букви, т. е. звукове, с други, изхождам., от възгледа, че езикът трябва да бъде благозвучен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 140. | + | <b>БЛАГОЗВУЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който звучи приятно, приятен за слуха. <i>Дъщерята беше заковала погледа си в малкия музикант.. Как се движеха тези дълги, тънки, пъргави пръсти, та бликаха такива удивително благозвучни напеви?</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 275. <i>И аз, като противник на замяната на едни букви, т. е. звукове, с други, изхождам., от възгледа, че езикът трябва да бъде благозвучен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 140. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЗВУЧИЕ, (рядко) <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Приятна съгласуваност на звукове, приятно звучене. <i>Колкото по-богат е регистърът на звуковете в един език,.., толкова повече и благозвучие се явява.</i> П. П. Славейков, Събр. съч, VI (2), 133. <i>Отнякъде долитаха сладки, мили, упоителни звуци.. Той .. не можеше да повярва, че в тези глухи пущинаци могат да се чуят такива неземни, нечувани благозвучия.</i> Г. Караславов, Избр, съч. V, 237. <i>Благозвучието на поетичното слово се крие в равномерното съчетание на съгласни и гласни.</i> Н. Лилиев, Т. 1954, кн. 3,7. | + | <b>БЛАГОЗВУЧИЕ</b>, (рядко) <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Приятна съгласуваност на звукове, приятно звучене. <i>Колкото по-богат е регистърът на звуковете в един език,.., толкова повече и благозвучие се явява.</i> П. П. Славейков, Събр. съч, VI (2), 133. <i>Отнякъде долитаха сладки, мили, упоителни звуци.. Той .. не можеше да повярва, че в тези глухи пущинаци могат да се чуят такива неземни, нечувани благозвучия.</i> Г. Караславов, Избр, съч. V, 237. <i>Благозвучието на поетичното слово се крие в равномерното съчетание на съгласни и гласни.</i> Н. Лилиев, Т. 1954, кн. 3,7. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЗВУЧНО. <i>Нареч. от</i> благозвучен. <i>Само най-добрите учени и публицисти пишат не само умно, точно, дълбоко, а — и просто, и хубаво, и благозвучно.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 304-305. | + | <b>БЛАГОЗВУЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> благозвучен. <i>Само най-добрите учени и публицисти пишат не само умно, точно, дълбоко, а — и просто, и хубаво, и благозвучно.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 304-305. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЗВУЧНОСТ, -тга, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> благозвучен. <i>Академик Балон се бори за благозвучността и чистотата на българския литуратурен език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език.</i> П. Ди-неков, С, 1954, кн. 11. 169. | + | <b>БЛАГОЗВУЧНОСТ</b>, -тга, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> благозвучен. <i>Академик Балон се бори за благозвучността и чистотата на българския литуратурен език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език.</i> П. Ди-неков, С, 1954, кн. 11. 169. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОИЗВОЛЕНИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Благоволение. | + | <b>БЛАГОИЗВОЛЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Благоволение. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОИЗВОЛЯ. Вж. благоизво-лявам. | + | <b>БЛАГОИЗВОЛЯ</b>. Вж. благоизво-лявам. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОИЗВОЛЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> бла-гоизволя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Със следв, изр. със съюз д а. Благоволявам. <i>Една лоша вълшебница мя беше осъдила да остана под този образ дотогава, докогато една хубава девойка благоиз-воли да мя земе, и беше ми забранила да показвам моя человеческий образ.</i> Кр. Пишур-ка, МК (превод), 58. <i>„Госпожа, ще ли благо-изволите да видите вавилонската княгиня?“</i> И. Адженов, ВК (превод), 60. | + | <b>БЛАГОИЗВОЛЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> бла-гоизволя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Със следв, изр. със съюз д а. Благоволявам. <i>Една лоша вълшебница мя беше осъдила да остана под този образ дотогава, докогато една хубава девойка благоиз-воли да мя земе, и беше ми забранила да показвам моя человеческий образ.</i> Кр. Пишур-ка, МК (превод), 58. <i>„Госпожа, ще ли благо-изволите да видите вавилонската княгиня?“</i> И. Адженов, ВК (превод), 60. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЛЕПЕН, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Хубав, красив, прекрасен. <i>Добила свобода</i> [черквата] <i>и захванала е да става по-благолепна и украсена, за което ся е престолът облякъл във великолепна.. материя.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 16. | + | <b>БЛАГОЛЕПЕН</b>, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Хубав, красив, прекрасен. <i>Добила свобода</i> [черквата] <i>и захванала е да става по-благолепна и украсена, за което ся е престолът облякъл във великолепна.. материя.</i> 3. Петров и др., ЧБ (превод), 16. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЛЕПИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Великолепие, красота, хубост. <i>Кесар Хрел обновил съвсем манастира,.. Приведен в благолепие по този начин, манастирът зафанал да напредва и цъфти.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 24. <i>Училищните стени вън и вътре бяха украсени с надписи, мъдри изречения, такива, каквито изписваха по тях времена за украшение и благолепие и по стените на градските училища.</i> Ил. Блъсков, КУ, 22. <i>И зовяха го</i> [чужденеца] <i>зидар на нов живот, казваха, че., дълго живял в пустиня,.., презрял благолепие на пъстри празници, за да възлюби строго съзерцание. Н.</i> Райнов, КЦ, 119-120. | + | <b>БЛАГОЛЕПИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Великолепие, красота, хубост. <i>Кесар Хрел обновил съвсем манастира,.. Приведен в благолепие по този начин, манастирът зафанал да напредва и цъфти.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 24. <i>Училищните стени вън и вътре бяха украсени с надписи, мъдри изречения, такива, каквито изписваха по тях времена за украшение и благолепие и по стените на градските училища.</i> Ил. Блъсков, КУ, 22. <i>И зовяха го</i> [чужденеца] <i>зидар на нов живот, казваха, че., дълго живял в пустиня,.., презрял благолепие на пъстри празници, за да възлюби строго съзерцание. Н.</i> Райнов, КЦ, 119-120. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЛЕПНО <i>нареч. Остар. Книж.</i> | + | <b>БЛАГОЛЕПНО</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> |
1. Красиво, хубаво. <i>Имаше много домове сделани,.. от дъски обдълбани и благолепно сочетани.</i> Г. Кръстевич, ИБ I, 326-327. | 1. Красиво, хубаво. <i>Имаше много домове сделани,.. от дъски обдълбани и благолепно сочетани.</i> Г. Кръстевич, ИБ I, 326-327. | ||
| Ред 41: | Ред 43: | ||
2. Почтително. <i>А в пътят кога срещнем стар человек, трябва., да му струваме път и да го поздравяваме благолепно и согласно с възрастта му.</i> П. Р. Славейков, Пч. 1871, кн. 5, 77. | 2. Почтително. <i>А в пътят кога срещнем стар человек, трябва., да му струваме път и да го поздравяваме благолепно и согласно с възрастта му.</i> П. Р. Славейков, Пч. 1871, кн. 5, 77. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОЛИК, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е с благо, добро лице. | + | <b>БЛАГОЛИК</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е с благо, добро лице. |
Версия от 17:53, 5 декември 2012
БЛАГОЕВГРАДЧАНИН, мн. благоевградчани, м. Човек, който е роден или живее в Благоевград.
БЛАГОЕВГРАДЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Благоевград.
БЛАГОЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до дейността на Димитър Благоев — Дядото (1856-1924 г.) — общественик и политик, основател на социалдемократическата партия в България. Излизането от еснафството означаваше за тоя [българския] народ, за неговата работническа класа и интелигенция, закаляване на духа на благоевската партия. Р. Ликова, ВК, 5. Благоевски традиции.
БЛАГОЖЕЛАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Доброжелателство. От старина по-лаганието на ръката било е знак за благо-желание, милост и благословение. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 123.
БЛАГОЖЕЛАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Доброжелател.
БЛАГОЖЕЛАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Доброжелателен. — Царицата ни възложи радостното послание да ти поднесем в дар и като знак на нейното благожелателно приятелство ключовете на Търново и властта над царството. Ив. Вазов, Съч. XXI, 81. Благожелателни погледи изпращат девойката, додето се изгуби в мегданското множество с майка си. Ив. Вазов, Съч. XI, 77.
БЛАГОЖЕЛАТЕЛКА ж. Остар. Книж. Доброжелателка.
БЛАГОЖЕЛАТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благожелателен; доброжелателно.
БЛАГОЖЕЛАТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отвл. същ. от благожелателен; доброжелателство.
БЛАГОЗВУЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който звучи приятно, приятен за слуха. Дъщерята беше заковала погледа си в малкия музикант.. Как се движеха тези дълги, тънки, пъргави пръсти, та бликаха такива удивително благозвучни напеви? Г. Караславов, Избр. съч. V, 275. И аз, като противник на замяната на едни букви, т. е. звукове, с други, изхождам., от възгледа, че езикът трябва да бъде благозвучен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 140.
БЛАГОЗВУЧИЕ, (рядко) мн. -ия, ср. Приятна съгласуваност на звукове, приятно звучене. Колкото по-богат е регистърът на звуковете в един език,.., толкова повече и благозвучие се явява. П. П. Славейков, Събр. съч, VI (2), 133. Отнякъде долитаха сладки, мили, упоителни звуци.. Той .. не можеше да повярва, че в тези глухи пущинаци могат да се чуят такива неземни, нечувани благозвучия. Г. Караславов, Избр, съч. V, 237. Благозвучието на поетичното слово се крие в равномерното съчетание на съгласни и гласни. Н. Лилиев, Т. 1954, кн. 3,7.
БЛАГОЗВУЧНО. Нареч. от благозвучен. Само най-добрите учени и публицисти пишат не само умно, точно, дълбоко, а — и просто, и хубаво, и благозвучно. Н. Лилиев, Съч. III, 304-305.
БЛАГОЗВУЧНОСТ, -тга, мн. няма, ж. Отвл. същ. от благозвучен. Академик Балон се бори за благозвучността и чистотата на българския литуратурен език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език. П. Ди-неков, С, 1954, кн. 11. 169.
БЛАГОИЗВОЛЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благоволение.
БЛАГОИЗВОЛЯ. Вж. благоизво-лявам.
БЛАГОИЗВОЛЯВАМ, -аш, несв.; бла-гоизволя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Със следв, изр. със съюз д а. Благоволявам. Една лоша вълшебница мя беше осъдила да остана под този образ дотогава, докогато една хубава девойка благоиз-воли да мя земе, и беше ми забранила да показвам моя человеческий образ. Кр. Пишур-ка, МК (превод), 58. „Госпожа, ще ли благо-изволите да видите вавилонската княгиня?“ И. Адженов, ВК (превод), 60.
БЛАГОЛЕПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. Книж. Хубав, красив, прекрасен. Добила свобода [черквата] и захванала е да става по-благолепна и украсена, за което ся е престолът облякъл във великолепна.. материя. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 16.
БЛАГОЛЕПИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Великолепие, красота, хубост. Кесар Хрел обновил съвсем манастира,.. Приведен в благолепие по този начин, манастирът зафанал да напредва и цъфти. Ив. Вазов, Съч. XV, 24. Училищните стени вън и вътре бяха украсени с надписи, мъдри изречения, такива, каквито изписваха по тях времена за украшение и благолепие и по стените на градските училища. Ил. Блъсков, КУ, 22. И зовяха го [чужденеца] зидар на нов живот, казваха, че., дълго живял в пустиня,.., презрял благолепие на пъстри празници, за да възлюби строго съзерцание. Н. Райнов, КЦ, 119-120.
БЛАГОЛЕПНО нареч. Остар. Книж.
1. Красиво, хубаво. Имаше много домове сделани,.. от дъски обдълбани и благолепно сочетани. Г. Кръстевич, ИБ I, 326-327.
2. Почтително. А в пътят кога срещнем стар человек, трябва., да му струваме път и да го поздравяваме благолепно и согласно с възрастта му. П. Р. Славейков, Пч. 1871, кн. 5, 77.
БЛАГОЛИК, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е с благо, добро лице.
