Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/755“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
О Бистър като сълза. Много, съвсем бистър. <i>От няколко чучура шурти бистра като сълза и студена като лед вода.</i> Т. Влайков, ПР I, 172. <i>Наядеш ли се — на изворчето!.. Та и кажи ми, къде се намира такова нещо, да ти извира от букови и борови корени, да е бистро като сълза,.., от такава вода по-сладко нещо няма.</i> Г. Караславов, Избр. съч. П, 165. | О Бистър като сълза. Много, съвсем бистър. <i>От няколко чучура шурти бистра като сълза и студена като лед вода.</i> Т. Влайков, ПР I, 172. <i>Наядеш ли се — на изворчето!.. Та и кажи ми, къде се намира такова нещо, да ти извира от букови и борови корени, да е бистро като сълза,.., от такава вода по-сладко нещо няма.</i> Г. Караславов, Избр. съч. П, 165. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИСУЛФАТ <i>м. Хим.</i> Кисела сол на сярната киселина, в която единият водороден атом е заместен с метал. | + | <b>БИСУЛФАТ</b> <i>м. Хим.</i> Кисела сол на сярната киселина, в която единият водороден атом е заместен с метал. |
— От лат. | — От лат. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИСУЛФИ`Т <i>м. Хим.</i> Кисела сол на се-ристата киселина, която се употребява като проявител във фотографията. <i>Пречистените газове .. постъпват в долната част на друг абсорбер — за бисулфит.</i> НТМ, 1961, кн. 9, 9. | + | <b>БИСУЛФИ`Т</b> <i>м. Хим.</i> Кисела сол на се-ристата киселина, която се употребява като проявител във фотографията. <i>Пречистените газове .. постъпват в долната част на друг абсорбер — за бисулфит.</i> НТМ, 1961, кн. 9, 9. |
— От лат. | — От лат. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИТ<sup>1</sup>, битът, бита, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Начин на живот — съвкупност от условия, нрави, обичаи, традиции и др., присъщи на даден народ, обществена класа, социална група и под. <i>Може би те</i> [старите къщи] <i>са били добри за миналата епоха. Епоха на робство и патриархален бит.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 53. <i>Салонът е просторен, с гладки стени, по които са нарисувани грамадни по размери картини, изобразяващи някогашния американски бит: група колонизатори, плуващи с лодки и салове по Хъдсон.</i> Г. Белев, КВА, 70. <i>Чистата и естествена реч, своеобразната красота на един старинен бит, още жизнен и запа^ен^— всичко това го трогваше дълбоко. И.</i> Йовков, Ж, 1920, 65. <i>Победите увлекли спартанците към военни предприятия вън от отечеството; а тези предприятия., докарали отпосле изменение в простия им и суров бит.</i> Н. Михайловски, РВИ (превод), 83. <i>Селски бит. Градски бит. Народен бит. Домашен бит. Социален бит. Н Разш.</i> Живот, битие. <i>Книгата навлезе широко в бита на хората.</i> | + | <b>БИТ</b><sup>1</sup>, битът, бита, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Начин на живот — съвкупност от условия, нрави, обичаи, традиции и др., присъщи на даден народ, обществена класа, социална група и под. <i>Може би те</i> [старите къщи] <i>са били добри за миналата епоха. Епоха на робство и патриархален бит.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 53. <i>Салонът е просторен, с гладки стени, по които са нарисувани грамадни по размери картини, изобразяващи някогашния американски бит: група колонизатори, плуващи с лодки и салове по Хъдсон.</i> Г. Белев, КВА, 70. <i>Чистата и естествена реч, своеобразната красота на един старинен бит, още жизнен и запа^ен^— всичко това го трогваше дълбоко. И.</i> Йовков, Ж, 1920, 65. <i>Победите увлекли спартанците към военни предприятия вън от отечеството; а тези предприятия., докарали отпосле изменение в простия им и суров бит.</i> Н. Михайловски, РВИ (превод), 83. <i>Селски бит. Градски бит. Народен бит. Домашен бит. Социален бит. Н Разш.</i> Живот, битие. <i>Книгата навлезе широко в бита на хората.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БИТ<sup>2</sup> <i>м. Информ.</i> Основна единица за количество информация, която може да се изрази само с две различни стойности (отбелязвани с 1 и 0). <i>Пропускателната способност, измервана в битове за секунда, характеризира капацитета на връзката към Интернет.</i> ИЗВ, 12. | + | <b>БИТ</b><sup>2</sup> <i>м. Информ.</i> Основна единица за количество информация, която може да се изрази само с две различни стойности (отбелязвани с 1 и 0). <i>Пропускателната способност, измервана в битове за секунда, характеризира капацитета на връзката към Интернет.</i> ИЗВ, 12. |
— Англ. bit (съкр. от binary digit ’двоичен знак’). | — Англ. bit (съкр. от binary digit ’двоичен знак’). | ||
---- | ---- | ||
| − | БИТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> бия като <i>прил.</i> Само в съчет.: Бито мляко. Обезмаслено мляко. Бито платно. <i>Диал.</i> Гъсто тъкано платно. Бито сирене. Обезмаслено сирене. <i>Тие ядат отделно, и ядат ръжен хляб и сухо бито сирене.</i> Л. Каравелов, Съч. И, 6. <i>Кръчмарят сложи трапеза, на която донесе хляб, кромид, сол и бито сирене.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 123. О Бита карта. Човек, който повече няма власт, значение, влияние. | + | <b>БИТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> бия като <i>прил.</i> Само в съчет.: Бито мляко. Обезмаслено мляко. Бито платно. <i>Диал.</i> Гъсто тъкано платно. Бито сирене. Обезмаслено сирене. <i>Тие ядат отделно, и ядат ръжен хляб и сухо бито сирене.</i> Л. Каравелов, Съч. И, 6. <i>Кръчмарят сложи трапеза, на която донесе хляб, кромид, сол и бито сирене.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 123. О Бита карта. Човек, който повече няма власт, значение, влияние. |
---- | ---- | ||
| − | БИТАК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Разг.</i> Неорганизиран пазар, където се продават всякакви видове стоки, включително стари, употребявани вещи; битпазар. <i>По пазари и битаци се опитват да пробутват менте-та с изтекъл срок на годност.</i> ЖТ, 1998, бр. 22, 26. <i>Трети ден обикаляше битака.</i> Диал., 1990, бр. 6, 13. | + | <b>БИТАК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Разг.</i> Неорганизиран пазар, където се продават всякакви видове стоки, включително стари, употребявани вещи; битпазар. <i>По пазари и битаци се опитват да пробутват менте-та с изтекъл срок на годност.</i> ЖТ, 1998, бр. 22, 26. <i>Трети ден обикаляше битака.</i> Диал., 1990, бр. 6, 13. |
---- | ---- | ||
| − | БИТАЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до битак; биташки. <i>Битач-на търговия. Битачни дрехи.</i> | + | <b>БИТАЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до битак; биташки. <i>Битач-на търговия. Битачни дрехи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БИТАШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Битачен. <i>Биташки стоки.</i> | + | <b>БИТАШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Битачен. <i>Биташки стоки.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БИТВА <i>ж. Остар.</i> Битка. <i>Брацигово падна подир славни битви.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 200. <i>Падналий в битви юнак да се слави! / Живи, пирувайте. Сладко ви здраве.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 127. <i>Внезапно, додето еще битвата ся продължаваше, счу ся женский глас,..: — Войска! Войска! Пашата иде!</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 50. <i>След Косовската битва, в която падна султан My pad, османците покориха цяла Сърбия и я държаха под властта си до 1806 л.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 95 -96. • Обр. <i>Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. /../Духът ми се цери след жизнената битва.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 179. <i>Стозвучний рев във битвата вседневна / не стихва в снежните поля.</i> Хр. Смирненски, ДБД, 37. | + | <b>БИТВА</b> <i>ж. Остар.</i> Битка. <i>Брацигово падна подир славни битви.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 200. <i>Падналий в битви юнак да се слави! / Живи, пирувайте. Сладко ви здраве.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 127. <i>Внезапно, додето еще битвата ся продължаваше, счу ся женский глас,..: — Войска! Войска! Пашата иде!</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 50. <i>След Косовската битва, в която падна султан My pad, османците покориха цяла Сърбия и я държаха под властта си до 1806 л.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 95 -96. • Обр. <i>Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. /../Духът ми се цери след жизнената битва.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 179. <i>Стозвучний рев във битвата вседневна / не стихва в снежните поля.</i> Хр. Смирненски, ДБД, 37. |
— Рус. битва. | — Рус. битва. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИТЕР, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Натурален шоколад, без мляко и др. добавки, с възгор-чив вкус. | + | <b>БИТЕР</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Натурален шоколад, без мляко и др. добавки, с възгор-чив вкус. |
— От нем. bitter ’горчив’. | — От нем. bitter ’горчив’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БИТИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Книж.</i> Съществуване, живот. <i>Човек често се превръща на дете, усеща тайнствената радост на битието.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 160. <i>Та знае ли той нещо за живота на широкия свят, познава ли мъжеството на обикновените човешки усилия, познава ли стихията на обикновените всекидневни човешки победи — онова, което дава сладостта на битието?</i> Й. Вълчев, СКН, 418. — <i>Отдавна, отдавна, преди милион години, ти си бил паяк — започна със задавен глас ясновидецът.. Можех ли нещо да възразя на тоя, който говореше с такава непоколебима увереност за</i> | + | <b>БИТИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Книж.</i> Съществуване, живот. <i>Човек често се превръща на дете, усеща тайнствената радост на битието.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 160. <i>Та знае ли той нещо за живота на широкия свят, познава ли мъжеството на обикновените човешки усилия, познава ли стихията на обикновените всекидневни човешки победи — онова, което дава сладостта на битието?</i> Й. Вълчев, СКН, 418. — <i>Отдавна, отдавна, преди милион години, ти си бил паяк — започна със задавен глас ясновидецът.. Можех ли нещо да възразя на тоя, който говореше с такава непоколебима увереност за</i> |
Версия от 20:39, 5 декември 2012
тра памет — каза той чрез преводача, — но и предвидлив ум. X. Русев, ПЗ, 63.
4. Прен. Който има ясно, схватливо мислене, способност за съобразяване. Противоп. мътен, замътен. — По-добре е тая вечер да не пием ракия. Утре е последният ни ден и трябва да бъдем с бистри глави. К. Петканов, ЗлЗ, 260.
5. Прен. За глас, смях и под. — който е ясен, звънлив. Неговият сипкав, но приятен и силен бас се присъедини към бистрия глас на момичето. И. Йовков, Разк. II, 49. Къдрокосото момиченце тичаше подир една голяма топка .. То я гонеше със ситен бистър смях. Ем. Манов, БГ, 75 -76.
О Бистър като сълза. Много, съвсем бистър. От няколко чучура шурти бистра като сълза и студена като лед вода. Т. Влайков, ПР I, 172. Наядеш ли се — на изворчето!.. Та и кажи ми, къде се намира такова нещо, да ти извира от букови и борови корени, да е бистро като сълза,.., от такава вода по-сладко нещо няма. Г. Караславов, Избр. съч. П, 165.
БИСУЛФАТ м. Хим. Кисела сол на сярната киселина, в която единият водороден атом е заместен с метал.
— От лат.
БИСУЛФИ`Т м. Хим. Кисела сол на се-ристата киселина, която се употребява като проявител във фотографията. Пречистените газове .. постъпват в долната част на друг абсорбер — за бисулфит. НТМ, 1961, кн. 9, 9.
— От лат.
БИТ1, битът, бита, мн. няма, м. Начин на живот — съвкупност от условия, нрави, обичаи, традиции и др., присъщи на даден народ, обществена класа, социална група и под. Може би те [старите къщи] са били добри за миналата епоха. Епоха на робство и патриархален бит. Б. Шивачев, Съч. I, 53. Салонът е просторен, с гладки стени, по които са нарисувани грамадни по размери картини, изобразяващи някогашния американски бит: група колонизатори, плуващи с лодки и салове по Хъдсон. Г. Белев, КВА, 70. Чистата и естествена реч, своеобразната красота на един старинен бит, още жизнен и запа^ен^— всичко това го трогваше дълбоко. И. Йовков, Ж, 1920, 65. Победите увлекли спартанците към военни предприятия вън от отечеството; а тези предприятия., докарали отпосле изменение в простия им и суров бит. Н. Михайловски, РВИ (превод), 83. Селски бит. Градски бит. Народен бит. Домашен бит. Социален бит. Н Разш. Живот, битие. Книгата навлезе широко в бита на хората.
БИТ2 м. Информ. Основна единица за количество информация, която може да се изрази само с две различни стойности (отбелязвани с 1 и 0). Пропускателната способност, измервана в битове за секунда, характеризира капацитета на връзката към Интернет. ИЗВ, 12.
— Англ. bit (съкр. от binary digit ’двоичен знак’).
БИТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бия като прил. Само в съчет.: Бито мляко. Обезмаслено мляко. Бито платно. Диал. Гъсто тъкано платно. Бито сирене. Обезмаслено сирене. Тие ядат отделно, и ядат ръжен хляб и сухо бито сирене. Л. Каравелов, Съч. И, 6. Кръчмарят сложи трапеза, на която донесе хляб, кромид, сол и бито сирене. Ив. Вазов, Съч. XIV, 123. О Бита карта. Човек, който повече няма власт, значение, влияние.
БИТАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Неорганизиран пазар, където се продават всякакви видове стоки, включително стари, употребявани вещи; битпазар. По пазари и битаци се опитват да пробутват менте-та с изтекъл срок на годност. ЖТ, 1998, бр. 22, 26. Трети ден обикаляше битака. Диал., 1990, бр. 6, 13.
БИТАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до битак; биташки. Битач-на търговия. Битачни дрехи.
БИТАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Битачен. Биташки стоки.
БИТВА ж. Остар. Битка. Брацигово падна подир славни битви. Ив. Вазов, Съч. I, 200. Падналий в битви юнак да се слави! / Живи, пирувайте. Сладко ви здраве. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 127. Внезапно, додето еще битвата ся продължаваше, счу ся женский глас,..: — Войска! Войска! Пашата иде! П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 50. След Косовската битва, в която падна султан My pad, османците покориха цяла Сърбия и я държаха под властта си до 1806 л. С. Бобчев, ПОС (превод), 95 -96. • Обр. Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. /../Духът ми се цери след жизнената битва. Ив. Вазов, Съч. II, 179. Стозвучний рев във битвата вседневна / не стихва в снежните поля. Хр. Смирненски, ДБД, 37.
— Рус. битва.
БИТЕР, мн. няма, м. Книж. Натурален шоколад, без мляко и др. добавки, с възгор-чив вкус.
— От нем. bitter ’горчив’.
БИТИЕ, мн. няма, ср. 1. Книж. Съществуване, живот. Човек често се превръща на дете, усеща тайнствената радост на битието. Ив. Вазов, Съч. VIII, 160. Та знае ли той нещо за живота на широкия свят, познава ли мъжеството на обикновените човешки усилия, познава ли стихията на обикновените всекидневни човешки победи — онова, което дава сладостта на битието? Й. Вълчев, СКН, 418. — Отдавна, отдавна, преди милион години, ти си бил паяк — започна със задавен глас ясновидецът.. Можех ли нещо да възразя на тоя, който говореше с такава непоколебима увереност за
