Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/36“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | са термини в някоя област, но са повсеместно употребявани, се дават без бележка, напр. <i>дъб, мечка, олово, туберкулоза</i> и др. | + | са термини в някоя област, но са повсеместно употребявани, се дават без бележка, напр. <i>дъб</i>, <i>мечка</i>, <i>олово</i>, <i>туберкулоза</i> и др. |
| − | Бележките <i>Зоол.</i> и | + | Бележките <i>Зоол.</i> и <i>Бот.</i> се поставят само към тясно специални термини като <i>еднокопитен</i>, <i>тревопасен</i>, <i>двудомен</i>, <i>венче</i> и под., но не и при названията на различни (макар и несвойствени за нашите места) животни и растения, напр. <i>антилопа, крокодил, боа, лиана, палма, ананас</i> и под. |
| − | 2. Бел. | + | 2. Бел. <i>Спец.</i> (специална дума или значение) се поставя, когато някой термин се употребява в няколко области, а също и когато е трудно да се посочи определена тясна сфера на употребата на термина, напр.: <b>термоста`т</b>… <i>Спец.</i> Устройство, в което може да се поддържа автоматично определена постоянна температура. |
| − | 3. Бел. <i>Поет.</i> се поставя при думи или значения, свойствени на художествения стил и особено на поезията. Тези думи обикновено имат синоними, от които се различават по сферата на употребата си и по експресивната си окраска: | + | 3. Бел. <i>Поет.</i> се поставя при думи или значения, свойствени на художествения стил и особено на поезията. Тези думи обикновено имат синоними, от които се различават по сферата на употребата си и по експресивната си окраска: <b>разлъ`ка</b>… <i>Поет.</i> Раздяла; <b>безбре`жен</b>… <i>Поет.</i> Безкраен. Тук спадат също думи, които са влезли в поезията от народните говори: <b>друм</b>… <i>Поет.</i> Път; архаизми или русизми: <b>ло`же</b>… <i>Поет.</i> Легло; <b>звон</b> <i>Поет.</i> Звън; сложни думи като <i>волнокрил</i>, <i>бледолик</i> и др. Бел. <i>Поет.</i> се поставя и към отделни форми на някои думи, които се употребяват само в художествения стил: <b>дърво`</b>… дървеса (поет.); <b>враг</b>… врази (поет.). |
| − | 4. При някои архаизми, които придават старинно приповдигната експресия на изказа, се поставя бел. <i>Старин</i>., напр.: тат<i> | + | 4. При някои архаизми, които придават старинно приповдигната експресия на изказа, се поставя бел. <i>Старин</i>., напр.: <b>тат</b>… <i>Старин.</i> Крадец, разбойник; <b>възда`вам</b>… <i>Старин.</i> Отдавам някому заслуженото. При тези от тях, които са свойствени на поетическия стил, се поставят бел. <i>Старин. Поет.,</i> напр. <b>бран</b>… <i>Старин. Поет.</i> Война, битка, бой. |
| − | 5. Бел. <i>Ритор.</i> (риторическа дума или фразеологизъм) се поставя при думите и изразите, които спадат към тържествената, възвишената лексика, напр.: <i>витяз</i>, <i>грядущ, мъзда, възликувам, бъднини</i>, <i>витая</i> и др. Тази лексика има по-широка употреба от поетическата — тя се употребява широко в публицистиката, в ораторската реч и пр. | + | 5. Бел. <i>Ритор.</i> (риторическа дума или фразеологизъм) се поставя при думите и изразите, които спадат към тържествената, възвишената лексика, напр.: <i>витяз</i>, <i>грядущ</i>, <i>мъзда</i>, <i>възликувам</i>, <i>бъднини</i>, <i>витая</i> и др. Тази лексика има по-широка употреба от поетическата — тя се употребява широко в публицистиката, в ораторската реч и пр. |
| − | 6. Бел. <i>Нар.-поет.</i> (народно-поетична дума) се поставя при думите, които са влезли в книжовния език от устното народно творчество, от народните песни и приказки, като напр.: <i>дипленица</i> (в съчетание <i>сабя | + | 6. Бел. <i>Нар.-поет.</i> (народно-поетична дума) се поставя при думите, които са влезли в книжовния език от устното народно творчество, от народните песни и приказки, като напр.: <i>дипленица</i> (в съчетание <i>сабя дипленица</i>), <i>чимшир</i> ’чимширен’ (<i>чимшир порти)</i> и др. |
| − | 7. Бел. <i>Канц.</i> (канцеларска дума или значение) се поставя при думи, значения и съчетания, типични за административния стил, напр. <i>изключая | + | 7. Бел. <i>Канц.</i> (канцеларска дума или значение) се поставя при думи, значения и съчетания, типични за административния стил, напр. <i>изключая</i>, <i>включая</i>, <i>входящ</i>, <i>требвам</i> (пари). |
| − | |||
| − | |||
| + | 8. С бел. <i>Книж.</i> (литературно-книжна дума, значение или фразеологизъм) се означават думи, значения или фразеологични единици, които не са прикрепени само към един определен стил, а са характерни за книжната реч изобщо. Тази бележка се употребява особено предпазливо. Тя се поставя при думи от чужд произход, които имат неутрални синоними:{{попр|замяна на „;“ с „:“}} <b>коре`кция</b>… <i>Книж.</i> Поправка, <b>калигра`фия</b>… <i>Книж.</i> Краснопис; при думи, които се срещат в старобългарски и църковнославянски език и обикновено имат общоупотребими синоними: <b>изцеле`ние</b>… <i>Книж.</i> Излекуване; при сложни думи като <i>многоначалие</i> и др.; при фразеологизми, навлезли чрез книжнината | ||
Текуща версия към 18:53, 5 декември 2012
са термини в някоя област, но са повсеместно употребявани, се дават без бележка, напр. дъб, мечка, олово, туберкулоза и др.
Бележките Зоол. и Бот. се поставят само към тясно специални термини като еднокопитен, тревопасен, двудомен, венче и под., но не и при названията на различни (макар и несвойствени за нашите места) животни и растения, напр. антилопа, крокодил, боа, лиана, палма, ананас и под.
2. Бел. Спец. (специална дума или значение) се поставя, когато някой термин се употребява в няколко области, а също и когато е трудно да се посочи определена тясна сфера на употребата на термина, напр.: термоста`т… Спец. Устройство, в което може да се поддържа автоматично определена постоянна температура.
3. Бел. Поет. се поставя при думи или значения, свойствени на художествения стил и особено на поезията. Тези думи обикновено имат синоними, от които се различават по сферата на употребата си и по експресивната си окраска: разлъ`ка… Поет. Раздяла; безбре`жен… Поет. Безкраен. Тук спадат също думи, които са влезли в поезията от народните говори: друм… Поет. Път; архаизми или русизми: ло`же… Поет. Легло; звон Поет. Звън; сложни думи като волнокрил, бледолик и др. Бел. Поет. се поставя и към отделни форми на някои думи, които се употребяват само в художествения стил: дърво`… дървеса (поет.); враг… врази (поет.).
4. При някои архаизми, които придават старинно приповдигната експресия на изказа, се поставя бел. Старин., напр.: тат… Старин. Крадец, разбойник; възда`вам… Старин. Отдавам някому заслуженото. При тези от тях, които са свойствени на поетическия стил, се поставят бел. Старин. Поет., напр. бран… Старин. Поет. Война, битка, бой.
5. Бел. Ритор. (риторическа дума или фразеологизъм) се поставя при думите и изразите, които спадат към тържествената, възвишената лексика, напр.: витяз, грядущ, мъзда, възликувам, бъднини, витая и др. Тази лексика има по-широка употреба от поетическата — тя се употребява широко в публицистиката, в ораторската реч и пр.
6. Бел. Нар.-поет. (народно-поетична дума) се поставя при думите, които са влезли в книжовния език от устното народно творчество, от народните песни и приказки, като напр.: дипленица (в съчетание сабя дипленица), чимшир ’чимширен’ (чимшир порти) и др.
7. Бел. Канц. (канцеларска дума или значение) се поставя при думи, значения и съчетания, типични за административния стил, напр. изключая, включая, входящ, требвам (пари).
8. С бел. Книж. (литературно-книжна дума, значение или фразеологизъм) се означават думи, значения или фразеологични единици, които не са прикрепени само към един определен стил, а са характерни за книжната реч изобщо. Тази бележка се употребява особено предпазливо. Тя се поставя при думи от чужд произход, които имат неутрални синоними:* коре`кция… Книж. Поправка, калигра`фия… Книж. Краснопис; при думи, които се срещат в старобългарски и църковнославянски език и обикновено имат общоупотребими синоними: изцеле`ние… Книж. Излекуване; при сложни думи като многоначалие и др.; при фразеологизми, навлезли чрез книжнината
