Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/652“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
БЕЗРЕДНИЦА <i>ж. Рядко.</i> Жена, която няма ред, не поддържа ред в работата или вещите си. <i>Тя не чисти, не подрежда, една безредница е.</i>
+
 
 +
----
 +
<b>БЕЗРЕДНИЦА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена, която няма ред, не поддържа ред в работата или вещите си. <i>Тя не чисти, не подрежда, една безредница е.</i>
 
----
 
----
БЕЗРЕДНО <i>нареч.</i> 1. Без ред, порядък; разбъркано, безпорядъчно, хаотично. <i>Под масата лежаха нахвърляни безредно куп празни бутилки.</i> П. Бобев, К, 21. <i>Тя спря под клоните на едно китно дърво и тихо освободи малката си ръка, за да оправи кичурите черни къдрици, безредно паднали по бялото й чело.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 47. <i>Цар-полководецът спартанский бил съсе-чен, .. , а останалите спартанци отстъпили безредно и после търсили спасение с бяг.</i> Н. Михайловски и др., би (превод), 226. 2. Без ред, без система, както попадне; безразборно, безсистемно. <i>Емил и Мирко също бяха открили огън срещу приближаващите се полицаи и изведнъж от двете страни на къщата затрещяха безредно картечници и пушки.</i> Д. Ангелов, ЖС, 491. <i>Тя четеше всичко безредно и страстно, поглъщайки отровните страници, които й разкриваха чужди, недостъпни светове.</i> Д. Димов, Т, 9.
+
<b>БЕЗРЕДНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без ред, порядък; разбъркано, безпорядъчно, хаотично. <i>Под масата лежаха нахвърляни безредно куп празни бутилки.</i> П. Бобев, К, 21. <i>Тя спря под клоните на едно китно дърво и тихо освободи малката си ръка, за да оправи кичурите черни къдрици, безредно паднали по бялото й чело.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 47. <i>Цар-полководецът спартанский бил съсе-чен, .. , а останалите спартанци отстъпили безредно и после търсили спасение с бяг.</i> Н. Михайловски и др., би (превод), 226. 2. Без ред, без система, както попадне; безразборно, безсистемно. <i>Емил и Мирко също бяха открили огън срещу приближаващите се полицаи и изведнъж от двете страни на къщата затрещяха безредно картечници и пушки.</i> Д. Ангелов, ЖС, 491. <i>Тя четеше всичко безредно и страстно, поглъщайки отровните страници, които й разкриваха чужди, недостъпни светове.</i> Д. Димов, Т, 9.
 
----
 
----
БЕЗРЕДНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безреден. <i>Скъпите лихви, .., както и безредността и кражбите от страната на чиновниците .. ни изясняват защо Турция е принудена да търси секи ден нови заеми.</i> Т. Икономов, С, 1872, бр. 42, 335.
+
<b>БЕЗРЕДНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безреден. <i>Скъпите лихви, .., както и безредността и кражбите от страната на чиновниците .. ни изясняват защо Турция е принудена да търси секи ден нови заеми.</i> Т. Икономов, С, 1872, бр. 42, 335.
 
----
 
----
БЕЗРЕЗЕРВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който се прави без каквито и да било уговорки, задръжки. <i>Тъкмо напротив, да, в противовес на господина Раковски аз съм оня, който държи за пълно и безрезервно сътрудничество с благородния румънски народ!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 408. <i>Безрезервна подкрепа.</i>
+
<b>БЕЗРЕЗЕРВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който се прави без каквито и да било уговорки, задръжки. <i>Тъкмо напротив, да, в противовес на господина Раковски аз съм оня, който държи за пълно и безрезервно сътрудничество с благородния румънски народ!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 408. <i>Безрезервна подкрепа.</i>
  
 
2. Който не прави уговорки, който приема нещо без уговорки, без колебание. <i>Никой не се реши да се обяви за безрезервен привърженик на американските бази.</i> ОФ, 1958, бр. 2491,4.
 
2. Който не прави уговорки, който приема нещо без уговорки, без колебание. <i>Никой не се реши да се обяви за безрезервен привърженик на американските бази.</i> ОФ, 1958, бр. 2491,4.
 
----
 
----
БЕЗРЕЗЕРВНО. <i>Нареч. от</i> безрезервен; без уговорки, без колебание. <i>В политехниката той беше намерил спокоен кът, където сичко онова, което казваше, се възприемаше безрезервно и за студентите беше закон.</i> Д. Кисьов, Щ, 310. — <i>Приемайки безрезервно това задължение, .. , аз поемам моя дял в борбата срещу всеки противник, който дръзне да нападне съюзника ми.</i> Д. Добревски, БКН, 45.
+
<b>БЕЗРЕЗЕРВНО</b>. <i>Нареч. от</i> безрезервен; без уговорки, без колебание. <i>В политехниката той беше намерил спокоен кът, където сичко онова, което казваше, се възприемаше безрезервно и за студентите беше закон.</i> Д. Кисьов, Щ, 310. — <i>Приемайки безрезервно това задължение, .. , аз поемам моя дял в борбата срещу всеки противник, който дръзне да нападне съюзника ми.</i> Д. Добревски, БКН, 45.
 
----
 
----
БЕЗРЕЗУЛТАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който не довежа до необходимия, очаквания резултат, успех; безуспешен, безполезен, безплоден, напразен. <i>Най-напред се зае с работата комисарят. Около половин час той пъшка над възела, чопли го търпеливо с нокти, .. , но всичките му усилия останаха напразни .. Безрезултатни останаха усилията и на Червени.</i> П. Вежинов, НС, 204. <i>Полицията не можа да залови разпространителите на позивите,. . Пред бюрото му стояха мълчаливо двама от най-доверените му цивилни полицаи, които бяха току-що докладвали за безрезултатните си издирвания.</i> Д. Ангелов, ЖС, 52-53.
+
<b>БЕЗРЕЗУЛТАТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който не довежа до необходимия, очаквания резултат, успех; безуспешен, безполезен, безплоден, напразен. <i>Най-напред се зае с работата комисарят. Около половин час той пъшка над възела, чопли го търпеливо с нокти, .. , но всичките му усилия останаха напразни .. Безрезултатни останаха усилията и на Червени.</i> П. Вежинов, НС, 204. <i>Полицията не можа да залови разпространителите на позивите,. . Пред бюрото му стояха мълчаливо двама от най-доверените му цивилни полицаи, които бяха току-що докладвали за безрезултатните си издирвания.</i> Д. Ангелов, ЖС, 52-53.
  
 
безредница
 
безредница
 
----
 
----
БЕЗРЕЗУЛТАТНО. <i>Нареч. от</i> безрезултатен; безуспешно, напразно. <i>Мама на няколко пъти се опитва да я прекъсне, но безрезултатно.</i> А. Михайлов, ДШ, 20. <i>Но дългия го нямаше никакъв. Търсиха го под дърво и камък, .. , биха баща му до смърт, но безрезултатно.</i> Кр. Велков, СБ, 142.
+
<b>БЕЗРЕЗУЛТАТНО</b>. <i>Нареч. от</i> безрезултатен; безуспешно, напразно. <i>Мама на няколко пъти се опитва да я прекъсне, но безрезултатно.</i> А. Михайлов, ДШ, 20. <i>Но дългия го нямаше никакъв. Търсиха го под дърво и камък, .. , биха баща му до смърт, но безрезултатно.</i> Кр. Велков, СБ, 142.
 
----
 
----
БЕЗРЕЗУЛТАТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Отсъствие на резултат, успех от нещо; безуспешност, безполезност, безплодие, безплодност.
+
<b>БЕЗРЕЗУЛТАТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Отсъствие на резултат, успех от нещо; безуспешност, безполезност, безплодие, безплодност.
 
----
 
----
БЕЗРЕЛСОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил,</i>
+
<b>БЕЗРЕЛСОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил,</i>
  
 
1. Който не се движи или не се извършва по релси. <i>Безрелсови вагонетки. Безрелсови транспортни средства. Безрелсов транспорт.</i>
 
1. Който не се движи или не се извършва по релси. <i>Безрелсови вагонетки. Безрелсови транспортни средства. Безрелсов транспорт.</i>
Ред 25: Ред 27:
 
2. Който не е с релси, по който няма движение върху релси. <i>Безрелсови пътища.</i>
 
2. Който не е с релси, по който няма движение върху релси. <i>Безрелсови пътища.</i>
 
----
 
----
БЕЗРЕФЛЕКТОРЕН, -рна, -рно, <i>мн. -</i>рни, <i>прил. Спец.</i> Който няма рефлектор. <i>Бе-зрефлекторна камера.</i>
+
<b>БЕЗРЕФЛЕКТОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн. -</i>рни, <i>прил. Спец.</i> Който няма рефлектор. <i>Бе-зрефлекторна камера.</i>
 
----
 
----
БЕЗРИ`БЕН, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> В който или през който няма, не се въди риба. <i>Разговарят изключително само за риба и географската карта на България се превръща в „рибни и безрибни реки“.</i> Н. Стефанова, РП, 153. <i>Но когато вечер ние, другите въдичари, се прибирахме на гарата, .. , той се увираше под носовете ни — винаги ухилен, винаги с препълнена кошница, дори и в най-безрибното време.</i> Д. Калфов, КР, 11.
+
<b>БЕЗРИ`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> В който или през който няма, не се въди риба. <i>Разговарят изключително само за риба и географската карта на България се превръща в „рибни и безрибни реки“.</i> Н. Стефанова, РП, 153. <i>Но когато вечер ние, другите въдичари, се прибирахме на гарата, .. , той се увираше под носовете ни — винаги ухилен, винаги с препълнена кошница, дори и в най-безрибното време.</i> Д. Калфов, КР, 11.
 
----
 
----
БЕЗРОГ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. за рогат добитък — който е без рога; шут. <i>Тежко на безрогата коза, кога с вълка се бори.</i> Погов. <i>Безрога крава. Безрог вол.</i>
+
<b>БЕЗРОГ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. за рогат добитък — който е без рога; шут. <i>Тежко на безрогата коза, кога с вълка се бори.</i> Погов. <i>Безрога крава. Безрог вол.</i>
 
----
 
----
БЕЗРОДЕН<sup>1</sup>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i>
+
<b>БЕЗРОДЕН</b><sup>1</sup>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i>
  
 
1. <i>Рядко.</i> Неплодороден, безплоден. <i>Отляво се простира песъчлива безродна необработена почва; ни ниви, ни ливади.</i> Ив. Вазов, ИСМ, 3. <i>Ридовете наоколо — голи без-родни, с изсечена гора — бяха прошарени тук-там с някоя жалка нивица.</i> К. Константинов, ППГ, 351. <i>Ще окача нямата си аз лира / там в безводни и ронливи долини / на безродни и бодливи глогини.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1870, бр. 1, 28.
 
1. <i>Рядко.</i> Неплодороден, безплоден. <i>Отляво се простира песъчлива безродна необработена почва; ни ниви, ни ливади.</i> Ив. Вазов, ИСМ, 3. <i>Ридовете наоколо — голи без-родни, с изсечена гора — бяха прошарени тук-там с някоя жалка нивица.</i> К. Константинов, ППГ, 351. <i>Ще окача нямата си аз лира / там в безводни и ронливи долини / на безродни и бодливи глогини.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1870, бр. 1, 28.
Ред 37: Ред 39:
 
2. <i>Диал.</i> Бездетен. <i>Кула гради безродна невеста, / кула гради на друм, на раздруме, / на раздруме, на пусто разкръсте.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 131.
 
2. <i>Диал.</i> Бездетен. <i>Кула гради безродна невеста, / кула гради на друм, на раздруме, / на раздруме, на пусто разкръсте.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 131.
 
----
 
----
БЕЗРОДЕН<sup>2</sup>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж .</i> 1. Който е без род, без роднини. <i>Дядо Моно отдавна не е между живите, а неговият единствен работник Тодор Гюбре-</i>
+
<b>БЕЗРОДЕН</b><sup>2</sup>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж .</i> 1. Който е без род, без роднини. <i>Дядо Моно отдавна не е между живите, а неговият единствен работник Тодор Гюбре-</i>
  
 
безроден<sup>2</sup>
 
безроден<sup>2</sup>

Версия от 09:27, 5 декември 2012

Страницата не е проверена



БЕЗРЕДНИЦА ж. Рядко. Жена, която няма ред, не поддържа ред в работата или вещите си. Тя не чисти, не подрежда, една безредница е.


БЕЗРЕДНО нареч. 1. Без ред, порядък; разбъркано, безпорядъчно, хаотично. Под масата лежаха нахвърляни безредно куп празни бутилки. П. Бобев, К, 21. Тя спря под клоните на едно китно дърво и тихо освободи малката си ръка, за да оправи кичурите черни къдрици, безредно паднали по бялото й чело. Ц. Церковски, Съч. III, 47. Цар-полководецът спартанский бил съсе-чен, .. , а останалите спартанци отстъпили безредно и после търсили спасение с бяг. Н. Михайловски и др., би (превод), 226. 2. Без ред, без система, както попадне; безразборно, безсистемно. Емил и Мирко също бяха открили огън срещу приближаващите се полицаи и изведнъж от двете страни на къщата затрещяха безредно картечници и пушки. Д. Ангелов, ЖС, 491. Тя четеше всичко безредно и страстно, поглъщайки отровните страници, които й разкриваха чужди, недостъпни светове. Д. Димов, Т, 9.


БЕЗРЕДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безреден. Скъпите лихви, .., както и безредността и кражбите от страната на чиновниците .. ни изясняват защо Турция е принудена да търси секи ден нови заеми. Т. Икономов, С, 1872, бр. 42, 335.


БЕЗРЕЗЕРВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се прави без каквито и да било уговорки, задръжки. Тъкмо напротив, да, в противовес на господина Раковски аз съм оня, който държи за пълно и безрезервно сътрудничество с благородния румънски народ! Ст. Дичев, ЗС I, 408. Безрезервна подкрепа.

2. Който не прави уговорки, който приема нещо без уговорки, без колебание. Никой не се реши да се обяви за безрезервен привърженик на американските бази. ОФ, 1958, бр. 2491,4.


БЕЗРЕЗЕРВНО. Нареч. от безрезервен; без уговорки, без колебание. В политехниката той беше намерил спокоен кът, където сичко онова, което казваше, се възприемаше безрезервно и за студентите беше закон. Д. Кисьов, Щ, 310. — Приемайки безрезервно това задължение, .. , аз поемам моя дял в борбата срещу всеки противник, който дръзне да нападне съюзника ми. Д. Добревски, БКН, 45.


БЕЗРЕЗУЛТАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не довежа до необходимия, очаквания резултат, успех; безуспешен, безполезен, безплоден, напразен. Най-напред се зае с работата комисарят. Около половин час той пъшка над възела, чопли го търпеливо с нокти, .. , но всичките му усилия останаха напразни .. Безрезултатни останаха усилията и на Червени. П. Вежинов, НС, 204. Полицията не можа да залови разпространителите на позивите,. . Пред бюрото му стояха мълчаливо двама от най-доверените му цивилни полицаи, които бяха току-що докладвали за безрезултатните си издирвания. Д. Ангелов, ЖС, 52-53.

безредница


БЕЗРЕЗУЛТАТНО. Нареч. от безрезултатен; безуспешно, напразно. Мама на няколко пъти се опитва да я прекъсне, но безрезултатно. А. Михайлов, ДШ, 20. Но дългия го нямаше никакъв. Търсиха го под дърво и камък, .. , биха баща му до смърт, но безрезултатно. Кр. Велков, СБ, 142.


БЕЗРЕЗУЛТАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие на резултат, успех от нещо; безуспешност, безполезност, безплодие, безплодност.


БЕЗРЕЛСОВ, -а, -о, мн. -и, прил,

1. Който не се движи или не се извършва по релси. Безрелсови вагонетки. Безрелсови транспортни средства. Безрелсов транспорт.

2. Който не е с релси, по който няма движение върху релси. Безрелсови пътища.


БЕЗРЕФЛЕКТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който няма рефлектор. Бе-зрефлекторна камера.


БЕЗРИ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. В който или през който няма, не се въди риба. Разговарят изключително само за риба и географската карта на България се превръща в „рибни и безрибни реки“. Н. Стефанова, РП, 153. Но когато вечер ние, другите въдичари, се прибирахме на гарата, .. , той се увираше под носовете ни — винаги ухилен, винаги с препълнена кошница, дори и в най-безрибното време. Д. Калфов, КР, 11.


БЕЗРОГ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за рогат добитък — който е без рога; шут. Тежко на безрогата коза, кога с вълка се бори. Погов. Безрога крава. Безрог вол.


БЕЗРОДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил.

1. Рядко. Неплодороден, безплоден. Отляво се простира песъчлива безродна необработена почва; ни ниви, ни ливади. Ив. Вазов, ИСМ, 3. Ридовете наоколо — голи без-родни, с изсечена гора — бяха прошарени тук-там с някоя жалка нивица. К. Константинов, ППГ, 351. Ще окача нямата си аз лира / там в безводни и ронливи долини / на безродни и бодливи глогини. П. Р. Славейков, Ч, 1870, бр. 1, 28.

2. Диал. Бездетен. Кула гради безродна невеста, / кула гради на друм, на раздруме, / на раздруме, на пусто разкръсте. Нар. пес., СбНУ XLIV, 131.


БЕЗРОДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж . 1. Който е без род, без роднини. Дядо Моно отдавна не е между живите, а неговият единствен работник Тодор Гюбре-

безроден2

652