Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/610“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
2. За глас, плач и под. — който е лишен от звучност; тих, глух, слаб. — <i>Има ли някой вкъщи, Биляно? Да не би войникът ти да е дошъл? — Да, тетко... Гласът на Биляна беше тих, беззвучен — какво ще стане сега?</i> Д. Талев, С II, 43. <i>Стиснах устни, едва удържащ сълзите си, а до мене сестра Ио-шико разправяше с тих, беззвучен плач.</i> П. Бобев, К, 65. <i>Беззвучен смях.</i> О Беззвучна съгласна. <i>Езикозн.</i> Съгласна, която се учленява, без да се приведат в трептение гласилките, и се състои само от характеристичен шум. | 2. За глас, плач и под. — който е лишен от звучност; тих, глух, слаб. — <i>Има ли някой вкъщи, Биляно? Да не би войникът ти да е дошъл? — Да, тетко... Гласът на Биляна беше тих, беззвучен — какво ще стане сега?</i> Д. Талев, С II, 43. <i>Стиснах устни, едва удържащ сълзите си, а до мене сестра Ио-шико разправяше с тих, беззвучен плач.</i> П. Бобев, К, 65. <i>Беззвучен смях.</i> О Беззвучна съгласна. <i>Езикозн.</i> Съгласна, която се учленява, без да се приведат в трептение гласилките, и се състои само от характеристичен шум. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЗВУЧИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Отсъствие на звук, шум. <i>Сега едва доловимо се чува тих шум, някакво леко пърхане на криле... И това шумолене, тоя единствен звук е по-страшен от беззвучието.</i> К. Константинов, ПЗ, 87. | + | <b>БЕЗЗВУЧИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Отсъствие на звук, шум. <i>Сега едва доловимо се чува тих шум, някакво леко пърхане на криле... И това шумолене, тоя единствен звук е по-страшен от беззвучието.</i> К. Константинов, ПЗ, 87. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЗВУЧНО <i>нареч.</i> 1. Без шум, без звук или глас; безшумно, безгласно. <i>По асфалтираните шосета беззвучно се плъзгат луксозни коли и изчезват зад позлатените решетки на летни дворци.</i> К. Константинов, ПЗ, 152. <i>Седеше беззвучно на прага на колата, зад него лежаха два чувала с царевично брашно.</i> Д. Фучеджиев, Р, 148. 2. С много глух, слаб глас; глухо, сподавено. <i>Елена си зарови лицето в покрова и беззвучно зарида.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 166. — <i>Не</i> | + | <b>БЕЗЗВУЧНО</b> <i>нареч.</i> 1. Без шум, без звук или глас; безшумно, безгласно. <i>По асфалтираните шосета беззвучно се плъзгат луксозни коли и изчезват зад позлатените решетки на летни дворци.</i> К. Константинов, ПЗ, 152. <i>Седеше беззвучно на прага на колата, зад него лежаха два чувала с царевично брашно.</i> Д. Фучеджиев, Р, 148. 2. С много глух, слаб глас; глухо, сподавено. <i>Елена си зарови лицето в покрова и беззвучно зарида.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 166. — <i>Не</i> |
<i>— каза тя беззвучно. — Аз ще остана тука.</i> В. Геновска, СГ, 28. — <i>Избягал ли е</i> [Хил-вулд]? <i>Няма ли го в града?. . Княгинята затвори очите си. „Защо?“ — попита беззвучно.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 107. | <i>— каза тя беззвучно. — Аз ще остана тука.</i> В. Геновска, СГ, 28. — <i>Избягал ли е</i> [Хил-вулд]? <i>Няма ли го в града?. . Княгинята затвори очите си. „Защо?“ — попита беззвучно.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 107. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЗВУЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на беззвучен. | + | <b>БЕЗЗВУЧНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на беззвучен. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЗЕМЛЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който няма собствена земя за обработване, не притежава земя или има съвсем малко. <i>Селската реформа</i> [в царска Русия] от <i>1861 г. дала силен тласък на индустрията, .. Много освободени безземлени и малоземлени селяни напуснали селото и отивали в града да търсят работа.</i> Ист. X кл, 107. <i>Вие не ми навирайте в очите руския мужик. Той от памтивека си е такъв, безземлен. Не е свикнал свое да работи.</i> А. Гуляшки, МТС, 200. | + | <b>БЕЗЗЕМЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който няма собствена земя за обработване, не притежава земя или има съвсем малко. <i>Селската реформа</i> [в царска Русия] от <i>1861 г. дала силен тласък на индустрията, .. Много освободени безземлени и малоземлени селяни напуснали селото и отивали в града да търсят работа.</i> Ист. X кл, 107. <i>Вие не ми навирайте в очите руския мужик. Той от памтивека си е такъв, безземлен. Не е свикнал свое да работи.</i> А. Гуляшки, МТС, 200. |
— От рус. безземельнь1й. — Друга (рядка) форма: б е з — земен. | — От рус. безземельнь1й. — Друга (рядка) форма: б е з — земен. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЗЛОБЕН, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> | + | <b>БЕЗЗЛОБЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> |
1. Който не изпитва и не проявява злоба; не-злобив. <i>Здрав, безгрижен, беззлобен, с постоянна усмивка на устните, той беше наивен като дете и готов на всяка минута да пламне от ентусиазъм.</i> К. Величков, ПССъч. I, 82. | 1. Който не изпитва и не проявява злоба; не-злобив. <i>Здрав, безгрижен, беззлобен, с постоянна усмивка на устните, той беше наивен като дете и готов на всяка минута да пламне от ентусиазъм.</i> К. Величков, ПССъч. I, 82. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
2. Който не изразява злоба, в който няма злоба; незлоблив. <i>За пръв път Кирков забеляза върху мургавото му сухо лице щастлива, беззлобна усмивка.</i> П. Бобев, К, 114. <i>Беззлобен смях. Беззлобен поглед.</i> | 2. Който не изразява злоба, в който няма злоба; незлоблив. <i>За пръв път Кирков забеляза върху мургавото му сухо лице щастлива, беззлобна усмивка.</i> П. Бобев, К, 114. <i>Беззлобен смях. Беззлобен поглед.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЗВУЧИЕ | + | <b>БЕЗЗВУЧИЕ</b> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЗЛОБИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Отсъствие, липса на злоба; беззлобност, незло-бивост. | + | <b>БЕЗЗЛОБИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Отсъствие, липса на злоба; беззлобност, незло-бивост. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЗЛОБНО. <i>Нареч. от</i> беззлобен; без злоба, незлобливо. <i>Другите се смееха весело, беззлобно, но това обиди чувствителното момче.</i> С. Чернишев, ВМ, 1962, 37. <i>От всяка тъмна мисъл се отричам, / край всеки враг беззлобно ще отмина. Е.</i> Багряна, ВС, 10. | + | <b>БЕЗЗЛОБНО</b>. <i>Нареч. от</i> беззлобен; без злоба, незлобливо. <i>Другите се смееха весело, беззлобно, но това обиди чувствителното момче.</i> С. Чернишев, ВМ, 1962, 37. <i>От всяка тъмна мисъл се отричам, / край всеки враг беззлобно ще отмина. Е.</i> Багряна, ВС, 10. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЗЛОБНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на беззлобен; беззлобие, незлобивост. | + | <b>БЕЗЗЛОБНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на беззлобен; беззлобие, незлобивост. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЗРАЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Поет.</i> 1. Лишен от зрение; сляп. <i>В косите й възпламваха оникси, / като в беззрачните очи на мрачна птица.</i> Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 2-3, 89. | + | <b>БЕЗЗРАЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Поет.</i> 1. Лишен от зрение; сляп. <i>В косите й възпламваха оникси, / като в беззрачните очи на мрачна птица.</i> Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 2-3, 89. |
2. <i>Прен.</i> През който погледът не може да проникне, лишен от светлина; непрогледен. <i>Кръгозорът се е стеснил, и от Антиб до Вилфрант виене, като похлупак, едно без-зрачно небе от сгъстена влага.</i> К. Константинов, ПЗ, 131. <i>Безкрайна нощ — беззрачен ден / и в тмата чувам окол мен / потайни стъпки.</i> Ц. Церковски, Съч. I, 249. | 2. <i>Прен.</i> През който погледът не може да проникне, лишен от светлина; непрогледен. <i>Кръгозорът се е стеснил, и от Антиб до Вилфрант виене, като похлупак, едно без-зрачно небе от сгъстена влага.</i> К. Константинов, ПЗ, 131. <i>Безкрайна нощ — беззрачен ден / и в тмата чувам окол мен / потайни стъпки.</i> Ц. Церковски, Съч. I, 249. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЗРАЧНО. <i>Рядко. Поет. Нареч. от</i> беззрачен. | + | <b>БЕЗЗРАЧНО</b>. <i>Рядко. Поет. Нареч. от</i> беззрачен. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЗЪБ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който няма зъби или е останал без зъби. <i>Вратата на стаята ми полека се отвори. Влязоха, една по една, две беззъби, грозни баби.</i> Елин Пелин, Съч. V, 56. <i>Детенцето трепна цяло, .. и току се усмихна с беззъбата си уста.</i> Д. Талев, ЖС, 95. | + | <b>БЕЗЗЪБ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който няма зъби или е останал без зъби. <i>Вратата на стаята ми полека се отвори. Влязоха, една по една, две беззъби, грозни баби.</i> Елин Пелин, Съч. V, 56. <i>Детенцето трепна цяло, .. и току се усмихна с беззъбата си уста.</i> Д. Талев, ЖС, 95. |
2. <i>Прен. Книж.</i> Лишен от острота, рязкост, неспособен да уязви, да засегне. <i>Беззъба критика. Беззъба злоба. Беззъби проповеди.</i> | 2. <i>Прен. Книж.</i> Лишен от острота, рязкост, неспособен да уязви, да засегне. <i>Беззъба критика. Беззъба злоба. Беззъби проповеди.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗИДЕЕН, -ейна, -ейно, <i>мн.</i> -ейни, <i>прил. 1. Рядко.</i> Който е без политическа идеология. <i>Свободният политически живот може да даде рождение на талантливи държавници или на шумящи и безидейни демагози.</i> Ив. Вазов. Съч. XIII, 50. 2. За художествено произведение — в който няма определена, явна идейност, идеен творчески замисъл. <i>Безидейна поезия. Безидейна пиеса. Безидейно произведение.</i> | + | <b>БЕЗИДЕЕН</b>, -ейна, -ейно, <i>мн.</i> -ейни, <i>прил. 1. Рядко.</i> Който е без политическа идеология. <i>Свободният политически живот може да даде рождение на талантливи държавници или на шумящи и безидейни демагози.</i> Ив. Вазов. Съч. XIII, 50. 2. За художествено произведение — в който няма определена, явна идейност, идеен творчески замисъл. <i>Безидейна поезия. Безидейна пиеса. Безидейно произведение.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗИДЕЙНО. <i>Нареч. от</i> безидеен. | + | <b>БЕЗИДЕЙНО</b>. <i>Нареч. от</i> безидеен. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗИДЕЙНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> безидеен. <i>Вместо театралната безидейност, в произведението трябва да има основна идея, която да се разкрива от актьорите.</i> А. Иванова, Т, 1954, кн. 5,31. | + | <b>БЕЗИДЕЙНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> безидеен. <i>Вместо театралната безидейност, в произведението трябва да има основна идея, която да се разкрива от актьорите.</i> А. Иванова, Т, 1954, кн. 5,31. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗИЗВЕСТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко.</i> Неизвестен, незнаен. — <i>Не, той трябва да се уедини — безизвестен!. . И си представи тайнствен живот някъде в</i> | + | <b>БЕЗИЗВЕСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко.</i> Неизвестен, незнаен. — <i>Не, той трябва да се уедини — безизвестен!. . И си представи тайнствен живот някъде в</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗИЗВЕСТЕН | + | <b>БЕЗИЗВЕСТЕН</b> |
Версия от 09:05, 5 декември 2012
Сарафов със стъпките на пантера, меки и беззвучни, се промъкваше напред. Ст. Грудев, ББ, 87.
2. За глас, плач и под. — който е лишен от звучност; тих, глух, слаб. — Има ли някой вкъщи, Биляно? Да не би войникът ти да е дошъл? — Да, тетко... Гласът на Биляна беше тих, беззвучен — какво ще стане сега? Д. Талев, С II, 43. Стиснах устни, едва удържащ сълзите си, а до мене сестра Ио-шико разправяше с тих, беззвучен плач. П. Бобев, К, 65. Беззвучен смях. О Беззвучна съгласна. Езикозн. Съгласна, която се учленява, без да се приведат в трептение гласилките, и се състои само от характеристичен шум.
БЕЗЗВУЧИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие на звук, шум. Сега едва доловимо се чува тих шум, някакво леко пърхане на криле... И това шумолене, тоя единствен звук е по-страшен от беззвучието. К. Константинов, ПЗ, 87.
БЕЗЗВУЧНО нареч. 1. Без шум, без звук или глас; безшумно, безгласно. По асфалтираните шосета беззвучно се плъзгат луксозни коли и изчезват зад позлатените решетки на летни дворци. К. Константинов, ПЗ, 152. Седеше беззвучно на прага на колата, зад него лежаха два чувала с царевично брашно. Д. Фучеджиев, Р, 148. 2. С много глух, слаб глас; глухо, сподавено. Елена си зарови лицето в покрова и беззвучно зарида. Ст. Загорчинов, ДП, 166. — Не
— каза тя беззвучно. — Аз ще остана тука. В. Геновска, СГ, 28. — Избягал ли е [Хил-вулд]? Няма ли го в града?. . Княгинята затвори очите си. „Защо?“ — попита беззвучно. Ст. Загорчинов, ЛСС, 107.
БЕЗЗВУЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на беззвучен.
БЕЗЗЕМЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма собствена земя за обработване, не притежава земя или има съвсем малко. Селската реформа [в царска Русия] от 1861 г. дала силен тласък на индустрията, .. Много освободени безземлени и малоземлени селяни напуснали селото и отивали в града да търсят работа. Ист. X кл, 107. Вие не ми навирайте в очите руския мужик. Той от памтивека си е такъв, безземлен. Не е свикнал свое да работи. А. Гуляшки, МТС, 200.
— От рус. безземельнь1й. — Друга (рядка) форма: б е з — земен.
БЕЗЗЛОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил.
1. Който не изпитва и не проявява злоба; не-злобив. Здрав, безгрижен, беззлобен, с постоянна усмивка на устните, той беше наивен като дете и готов на всяка минута да пламне от ентусиазъм. К. Величков, ПССъч. I, 82.
2. Който не изразява злоба, в който няма злоба; незлоблив. За пръв път Кирков забеляза върху мургавото му сухо лице щастлива, беззлобна усмивка. П. Бобев, К, 114. Беззлобен смях. Беззлобен поглед.
БЕЗЗВУЧИЕ
БЕЗЗЛОБИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие, липса на злоба; беззлобност, незло-бивост.
БЕЗЗЛОБНО. Нареч. от беззлобен; без злоба, незлобливо. Другите се смееха весело, беззлобно, но това обиди чувствителното момче. С. Чернишев, ВМ, 1962, 37. От всяка тъмна мисъл се отричам, / край всеки враг беззлобно ще отмина. Е. Багряна, ВС, 10.
БЕЗЗЛОБНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на беззлобен; беззлобие, незлобивост.
БЕЗЗРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. 1. Лишен от зрение; сляп. В косите й възпламваха оникси, / като в беззрачните очи на мрачна птица. Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 2-3, 89.
2. Прен. През който погледът не може да проникне, лишен от светлина; непрогледен. Кръгозорът се е стеснил, и от Антиб до Вилфрант виене, като похлупак, едно без-зрачно небе от сгъстена влага. К. Константинов, ПЗ, 131. Безкрайна нощ — беззрачен ден / и в тмата чувам окол мен / потайни стъпки. Ц. Церковски, Съч. I, 249.
БЕЗЗРАЧНО. Рядко. Поет. Нареч. от беззрачен.
БЕЗЗЪБ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма зъби или е останал без зъби. Вратата на стаята ми полека се отвори. Влязоха, една по една, две беззъби, грозни баби. Елин Пелин, Съч. V, 56. Детенцето трепна цяло, .. и току се усмихна с беззъбата си уста. Д. Талев, ЖС, 95.
2. Прен. Книж. Лишен от острота, рязкост, неспособен да уязви, да засегне. Беззъба критика. Беззъба злоба. Беззъби проповеди.
БЕЗИДЕЕН, -ейна, -ейно, мн. -ейни, прил. 1. Рядко. Който е без политическа идеология. Свободният политически живот може да даде рождение на талантливи държавници или на шумящи и безидейни демагози. Ив. Вазов. Съч. XIII, 50. 2. За художествено произведение — в който няма определена, явна идейност, идеен творчески замисъл. Безидейна поезия. Безидейна пиеса. Безидейно произведение.
БЕЗИДЕЙНО. Нареч. от безидеен.
БЕЗИДЕЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безидеен. Вместо театралната безидейност, в произведението трябва да има основна идея, която да се разкрива от актьорите. А. Иванова, Т, 1954, кн. 5,31.
БЕЗИЗВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Неизвестен, незнаен. — Не, той трябва да се уедини — безизвестен!. . И си представи тайнствен живот някъде в
БЕЗИЗВЕСТЕН
