Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/564“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>целуваше косматата му глава, галеше го — и едновременно с това му се караше, удряше го да не скимти и бафка.</i> П. Славински, ПЗ, 178. | <i>целуваше косматата му глава, галеше го — и едновременно с това му се караше, удряше го да не скимти и бафка.</i> П. Славински, ПЗ, 178. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАФКАНЕ <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> бафкам. <i>Чуваше се само неспокойното баф-кане на кучето.</i> П. Славински, ПЗ, 77. | + | <b>БАФКАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> бафкам. <i>Чуваше се само неспокойното баф-кане на кучето.</i> П. Славински, ПЗ, 77. |
---- | ---- | ||
| − | БАФНА. Вж. бафвам. | + | <b>БАФНА</b>. Вж. бафвам. |
---- | ---- | ||
| − | БАХ <i>междум.</i> 1. <i>Диал.</i> За израз на внезапно досещане за нещо. <i>Изведнаж мама скача u се затичва към радиото. — Бах, мари чеда, забравих! Колкото остарявам, по-за-бравана ставам — и тя пуска радиото. В.</i> Чертовенски, ГО. 24. | + | <b>БАХ</b> <i>междум.</i> 1. <i>Диал.</i> За израз на внезапно досещане за нещо. <i>Изведнаж мама скача u се затичва към радиото. — Бах, мари чеда, забравих! Колкото остарявам, по-за-бравана ставам — и тя пуска радиото. В.</i> Чертовенски, ГО. 24. |
2. В сказ. функция. <i>Разг.</i> Бухвам, удрям; бам, прас. <i>И ето — мечката успяла да освободи едната си лапа и пляс — право в лицето на Вълкана .. Разгневил се той. Сетил се за ножа, измъкнал го и бах — право в сърцето.</i> Ив. Мартинов, ПМ, 15. | 2. В сказ. функция. <i>Разг.</i> Бухвам, удрям; бам, прас. <i>И ето — мечката успяла да освободи едната си лапа и пляс — право в лицето на Вълкана .. Разгневил се той. Сетил се за ножа, измъкнал го и бах — право в сърцето.</i> Ив. Мартинов, ПМ, 15. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАХАИ <i>мн., ед</i> (рядко) бахай <i>м. Рел.</i> Последователи на бахайството. <i>Организирана от Духовния съвет на бахаите в България, инициативата бе посветена на световната мирна среща на религиозните и духовни лидери.</i> ВЖ, 2000, бр. 36, 10. | + | <b>БАХАИ</b> <i>мн., ед</i> (рядко) бахай <i>м. Рел.</i> Последователи на бахайството. <i>Организирана от Духовния съвет на бахаите в България, инициативата бе посветена на световната мирна среща на религиозните и духовни лидери.</i> ВЖ, 2000, бр. 36, 10. |
— От перс. собств. | — От перс. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАХАИСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рел.</i> Който се отнася до бахаи и до бахайство. <i>Основното послание на бахайската вяра е за единство на всички световни религии.</i> ВЖ, 2000, бр. 36, 10. <i>Бахайска вяра.</i> | + | <b>БАХАИСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рел.</i> Който се отнася до бахаи и до бахайство. <i>Основното послание на бахайската вяра е за единство на всички световни религии.</i> ВЖ, 2000, бр. 36, 10. <i>Бахайска вяра.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАХАЙСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рел.</i> Синк-ретично религиозно учение, възникнало през XIX век като ислямска ерес, което проповядва единство между всички религии, раси и народности. <i>Бахайството не е под възбрана у нас.</i> ДТ, 1998, бр. 87, 23. | + | <b>БАХАЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рел.</i> Синк-ретично религиозно учение, възникнало през XIX век като ислямска ерес, което проповядва единство между всички религии, раси и народности. <i>Бахайството не е под възбрана у нас.</i> ДТ, 1998, бр. 87, 23. |
---- | ---- | ||
| − | БАХАР, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Тропическо растение с ароматичен зърнест плод. Eugenia imenta. | + | <b>БАХАР</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Тропическо растение с ароматичен зърнест плод. Eugenia imenta. |
. Плодът на това растение — ароматични тъмносиви зърна, които се употребяват за подправка на ястия. <i>В тия кутийки има и сушени крушки,.. ; освен тях сякакви мериз-ливи треви и плодове: чубрица, сминдух, канела, кимион, бахар, чер пипер.</i> Л. Каравелов, Съч. И, 12. <i>Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообразна и по-богата:.. Хаджибричката — тенджера лозови сърми, кълцано месо с бахар, кимион и чер пипер.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 186. | . Плодът на това растение — ароматични тъмносиви зърна, които се употребяват за подправка на ястия. <i>В тия кутийки има и сушени крушки,.. ; освен тях сякакви мериз-ливи треви и плодове: чубрица, сминдух, канела, кимион, бахар, чер пипер.</i> Л. Каравелов, Съч. И, 12. <i>Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообразна и по-богата:.. Хаджибричката — тенджера лозови сърми, кълцано месо с бахар, кимион и чер пипер.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 186. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
— От араб. през тур. bahar. | — От араб. през тур. bahar. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАХТ, бахтът, бахта, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Късмет, щастие. <i>Един козарев-чанин, .. , се придружи при момчетата и взе да играе и да скача с малките долноорехов-чанчета, но подир малко кавалите млъкнаха и козаревчанинът не си доигра.- Ий, хо-лам, за моя бахт се свърши свирнята</i> Ц. Гинчев, ГК, 95. <i>Работи ми бахтът.</i> Ст. Младенов, БТР I, 110. | + | <b>БАХТ</b>, бахтът, бахта, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Късмет, щастие. <i>Един козарев-чанин, .. , се придружи при момчетата и взе да играе и да скача с малките долноорехов-чанчета, но подир малко кавалите млъкнаха и козаревчанинът не си доигра.- Ий, хо-лам, за моя бахт се свърши свирнята</i> Ц. Гинчев, ГК, 95. <i>Работи ми бахтът.</i> Ст. Младенов, БТР I, 110. |
О Днес бахт, заран тахт. <i>Диал.</i> Казва се за човек, който не пести и когато има пари, харчи, без да мисли за утрешния ден. Я бахт, я тахт. <i>Диал.</i> Или сполука, щастие, или беда, гибел. — <i>Той, чоджум, рече един по-стар, нощем ще мине, както е минувал толкова пъти, и то — дето не се надява никой. .. — Дотогава аллах-керим, рече трети — я тахт, я бахт. ..</i> Ц. Гинчев, ГК, 357. | О Днес бахт, заран тахт. <i>Диал.</i> Казва се за човек, който не пести и когато има пари, харчи, без да мисли за утрешния ден. Я бахт, я тахт. <i>Диал.</i> Или сполука, щастие, или беда, гибел. — <i>Той, чоджум, рече един по-стар, нощем ще мине, както е минувал толкова пъти, и то — дето не се надява никой. .. — Дотогава аллах-керим, рече трети — я тахт, я бахт. ..</i> Ц. Гинчев, ГК, 357. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
— От перс. през тур. baht. | — От перс. през тур. baht. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАХУКАМ, -аш, <i>несв, непрех. Диал.</i> Ба-уча, баукам. <i>Влязохме в селото само че-тирма, но докато стигнем на определеното място, съпровождахме са от други двайсетина другари, които се мятаха през плетищата и бахукаха отчаяно. Аз говоря за кучетата.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 300. | + | <b>БАХУКАМ</b>, -аш, <i>несв, непрех. Диал.</i> Ба-уча, баукам. <i>Влязохме в селото само че-тирма, но докато стигнем на определеното място, съпровождахме са от други двайсетина другари, които се мятаха през плетищата и бахукаха отчаяно. Аз говоря за кучетата.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 300. |
---- | ---- | ||
| − | БАХУР <i>м. 1. Диал.</i> Дебелото черво на животно. | + | <b>БАХУР</b> <i>м. 1. Диал.</i> Дебелото черво на животно. |
2. Вид кървавица — нарязани говежди и свински вътрешности, подправени с чубрица и кромид лук и натъпкани в свински дебели черва, които се варят. <i>Из близките заведения .. вече бяха приготвени за продан топъл бахур и бурета с червен пелин.</i> К. Константинов, ППГ, 67. | 2. Вид кървавица — нарязани говежди и свински вътрешности, подправени с чубрица и кромид лук и натъпкани в свински дебели черва, които се варят. <i>Из близките заведения .. вече бяха приготвени за продан топъл бахур и бурета с червен пелин.</i> К. Константинов, ППГ, 67. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАХУР <i>м. Диал.</i> Объл, с тънка шийка калаен съд за ракия; павур. | + | <b>БАХУР</b> <i>м. Диал.</i> Объл, с тънка шийка калаен съд за ракия; павур. |
---- | ---- | ||
| − | БАХУРЧЕ <i>мн.</i> -та. <i>ср. Диал. Умал. от</i> бахур; малък бахур, павурче. | + | <b>БАХУРЧЕ</b> <i>мн.</i> -та. <i>ср. Диал. Умал. от</i> бахур; малък бахур, павурче. |
---- | ---- | ||
| − | БАХЧА <i>ж.</i> 1. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Овощна, зеленчукова или цветна градина. <i>Дадохме им зеленчук от бохчата.</i> Й. Йовков, Разк. И, 24. <i>Поо дядо Тасевата къща се простираше бахчата им. Какви ли не дръвчета имаше в нея: и круши, и стамболки, и кюстендилски сливи, и петровки ябълки, и череши.</i> Кр. Григоров, Н, 210. <i>Тогава той им каза: — .. , да ви преведа през бахчата, да ми видите гюла, шадрафана, пчелите, овошките и цветята.</i> Ц. Гинчев, ГК, 195. <i>Стоян из бахча ходеше / пипер, патладжан береше.</i> Нар. пес., СбВСт, 741. 2. <i>Етногр.</i> Клонче от дърво, накитено с плодове и панделки, което се носи или за-бучва на хляб при сватбарски обреди, като символ на плодородие. <i>Буките ояха с кървавочервени листи, .., а дивачките круши бяха накичени като сватбарска бахча. К.</i> Григоров, ТГ, 34. <i>Кумът е нанизал през деня стъбло от бор с ябълки, пуканици, телове, на ябълките вощени свещи, .. , което се дума бахча.</i> Ст. Младенов, БТР I, 110. О Ще поливаш / ще полееш бахчата. <i>Диал. Шег.</i> Ще се напикаваш (казва се обикновено на деца, когато пият много вода). | + | <b>БАХЧА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Овощна, зеленчукова или цветна градина. <i>Дадохме им зеленчук от бохчата.</i> Й. Йовков, Разк. И, 24. <i>Поо дядо Тасевата къща се простираше бахчата им. Какви ли не дръвчета имаше в нея: и круши, и стамболки, и кюстендилски сливи, и петровки ябълки, и череши.</i> Кр. Григоров, Н, 210. <i>Тогава той им каза: — .. , да ви преведа през бахчата, да ми видите гюла, шадрафана, пчелите, овошките и цветята.</i> Ц. Гинчев, ГК, 195. <i>Стоян из бахча ходеше / пипер, патладжан береше.</i> Нар. пес., СбВСт, 741. 2. <i>Етногр.</i> Клонче от дърво, накитено с плодове и панделки, което се носи или за-бучва на хляб при сватбарски обреди, като символ на плодородие. <i>Буките ояха с кървавочервени листи, .., а дивачките круши бяха накичени като сватбарска бахча. К.</i> Григоров, ТГ, 34. <i>Кумът е нанизал през деня стъбло от бор с ябълки, пуканици, телове, на ябълките вощени свещи, .. , което се дума бахча.</i> Ст. Младенов, БТР I, 110. О Ще поливаш / ще полееш бахчата. <i>Диал. Шег.</i> Ще се напикаваш (казва се обикновено на деца, когато пият много вода). |
— От перс. през тур. bah^e ’градина’. | — От перс. през тур. bah^e ’градина’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАХЧЕВАН <i>м. Диал.</i> Бахчеванин. | + | <b>БАХЧЕВАН</b> <i>м. Диал.</i> Бахчеванин. |
— От тур. bah^ivan. - Друга форма: бахчован. | — От тур. bah^ivan. - Друга форма: бахчован. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАХЧЕВАНДЖИ`ЙКА <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Жена бахчеванджия. 2. Жена на бахчеванджия. | + | <b>БАХЧЕВАНДЖИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Жена бахчеванджия. 2. Жена на бахчеванджия. |
— Друга (диал.) форма: бахчованджи`йка. | — Друга (диал.) форма: бахчованджи`йка. | ||
Версия от 00:32, 5 декември 2012
целуваше косматата му глава, галеше го — и едновременно с това му се караше, удряше го да не скимти и бафка. П. Славински, ПЗ, 178.
БАФКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бафкам. Чуваше се само неспокойното баф-кане на кучето. П. Славински, ПЗ, 77.
БАФНА. Вж. бафвам.
БАХ междум. 1. Диал. За израз на внезапно досещане за нещо. Изведнаж мама скача u се затичва към радиото. — Бах, мари чеда, забравих! Колкото остарявам, по-за-бравана ставам — и тя пуска радиото. В. Чертовенски, ГО. 24.
2. В сказ. функция. Разг. Бухвам, удрям; бам, прас. И ето — мечката успяла да освободи едната си лапа и пляс — право в лицето на Вълкана .. Разгневил се той. Сетил се за ножа, измъкнал го и бах — право в сърцето. Ив. Мартинов, ПМ, 15.
БАХАИ мн., ед (рядко) бахай м. Рел. Последователи на бахайството. Организирана от Духовния съвет на бахаите в България, инициативата бе посветена на световната мирна среща на религиозните и духовни лидери. ВЖ, 2000, бр. 36, 10.
— От перс. собств.
БАХАИСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рел. Който се отнася до бахаи и до бахайство. Основното послание на бахайската вяра е за единство на всички световни религии. ВЖ, 2000, бр. 36, 10. Бахайска вяра.
БАХАЙСТВО, мн. няма, ср. Рел. Синк-ретично религиозно учение, възникнало през XIX век като ислямска ерес, което проповядва единство между всички религии, раси и народности. Бахайството не е под възбрана у нас. ДТ, 1998, бр. 87, 23.
БАХАР, мн. няма, м. 1. Тропическо растение с ароматичен зърнест плод. Eugenia imenta.
. Плодът на това растение — ароматични тъмносиви зърна, които се употребяват за подправка на ястия. В тия кутийки има и сушени крушки,.. ; освен тях сякакви мериз-ливи треви и плодове: чубрица, сминдух, канела, кимион, бахар, чер пипер. Л. Каравелов, Съч. И, 12. Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообразна и по-богата:.. Хаджибричката — тенджера лозови сърми, кълцано месо с бахар, кимион и чер пипер. Ст. Чилингиров, ПЖ, 186.
— От араб. през тур. bahar.
БАХТ, бахтът, бахта, мн. няма, м. Остар. и диал. Късмет, щастие. Един козарев-чанин, .. , се придружи при момчетата и взе да играе и да скача с малките долноорехов-чанчета, но подир малко кавалите млъкнаха и козаревчанинът не си доигра.- Ий, хо-лам, за моя бахт се свърши свирнята Ц. Гинчев, ГК, 95. Работи ми бахтът. Ст. Младенов, БТР I, 110.
О Днес бахт, заран тахт. Диал. Казва се за човек, който не пести и когато има пари, харчи, без да мисли за утрешния ден. Я бахт, я тахт. Диал. Или сполука, щастие, или беда, гибел. — Той, чоджум, рече един по-стар, нощем ще мине, както е минувал толкова пъти, и то — дето не се надява никой. .. — Дотогава аллах-керим, рече трети — я тахт, я бахт. .. Ц. Гинчев, ГК, 357.
бафкане
— От перс. през тур. baht.
БАХУКАМ, -аш, несв, непрех. Диал. Ба-уча, баукам. Влязохме в селото само че-тирма, но докато стигнем на определеното място, съпровождахме са от други двайсетина другари, които се мятаха през плетищата и бахукаха отчаяно. Аз говоря за кучетата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 300.
БАХУР м. 1. Диал. Дебелото черво на животно.
2. Вид кървавица — нарязани говежди и свински вътрешности, подправени с чубрица и кромид лук и натъпкани в свински дебели черва, които се варят. Из близките заведения .. вече бяха приготвени за продан топъл бахур и бурета с червен пелин. К. Константинов, ППГ, 67.
БАХУР м. Диал. Объл, с тънка шийка калаен съд за ракия; павур.
БАХУРЧЕ мн. -та. ср. Диал. Умал. от бахур; малък бахур, павурче.
БАХЧА ж. 1. Остар. и диал. Овощна, зеленчукова или цветна градина. Дадохме им зеленчук от бохчата. Й. Йовков, Разк. И, 24. Поо дядо Тасевата къща се простираше бахчата им. Какви ли не дръвчета имаше в нея: и круши, и стамболки, и кюстендилски сливи, и петровки ябълки, и череши. Кр. Григоров, Н, 210. Тогава той им каза: — .. , да ви преведа през бахчата, да ми видите гюла, шадрафана, пчелите, овошките и цветята. Ц. Гинчев, ГК, 195. Стоян из бахча ходеше / пипер, патладжан береше. Нар. пес., СбВСт, 741. 2. Етногр. Клонче от дърво, накитено с плодове и панделки, което се носи или за-бучва на хляб при сватбарски обреди, като символ на плодородие. Буките ояха с кървавочервени листи, .., а дивачките круши бяха накичени като сватбарска бахча. К. Григоров, ТГ, 34. Кумът е нанизал през деня стъбло от бор с ябълки, пуканици, телове, на ябълките вощени свещи, .. , което се дума бахча. Ст. Младенов, БТР I, 110. О Ще поливаш / ще полееш бахчата. Диал. Шег. Ще се напикаваш (казва се обикновено на деца, когато пият много вода).
— От перс. през тур. bah^e ’градина’.
БАХЧЕВАН м. Диал. Бахчеванин.
— От тур. bah^ivan. - Друга форма: бахчован.
БАХЧЕВАНДЖИ`ЙКА ж. Остар. и диал. 1. Жена бахчеванджия. 2. Жена на бахчеванджия.
— Друга (диал.) форма: бахчованджи`йка.
бахчеванджийка
