Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/546“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— Ит. bametta. | — Ит. bametta. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРЕТКА <i>ж.</i> Барета. <i>Първа софийска девическа гимназия бе монашески строга. Черни чорапи (..), бяла колосана яка, която реже врата.., прибрани коси с безброй фиби, баретка.</i> Бл. Димитрова, ОтОт, 19. <i>Тя беше облечена вече съвсем по градски, с тясна къса рокля, с червена баретка, .. и с обуща с високи токове.</i> Г. Райчев, ЗК, 93-94. <i>Филчо има пистолет, карти за игра и моряшка баретка с дълги ширити, които висят на гърба му като женски плитки. К.</i> Калчев, ПИЖ, 59. <i>Ученическа баретка.</i> | + | <b>БАРЕТКА</b> <i>ж.</i> Барета. <i>Първа софийска девическа гимназия бе монашески строга. Черни чорапи (..), бяла колосана яка, която реже врата.., прибрани коси с безброй фиби, баретка.</i> Бл. Димитрова, ОтОт, 19. <i>Тя беше облечена вече съвсем по градски, с тясна къса рокля, с червена баретка, .. и с обуща с високи токове.</i> Г. Райчев, ЗК, 93-94. <i>Филчо има пистолет, карти за игра и моряшка баретка с дълги ширити, които висят на гърба му като женски плитки. К.</i> Калчев, ПИЖ, 59. <i>Ученическа баретка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАРЖА <i>ж. Мор.</i> Шлеп. <i>Вечерните светлини позлатиха водите на Волга, по които се точат кервани от параходи, бар-жи, водни трамваи.</i> А. Каралиичев, С, 148. <i>През една нощ буря откъснала някаква баржа. На баржата имало двсцла човека и те били отнесени в океана.</i> И. Радичков, НД, 121. | + | <b>БАРЖА</b> <i>ж. Мор.</i> Шлеп. <i>Вечерните светлини позлатиха водите на Волга, по които се точат кервани от параходи, бар-жи, водни трамваи.</i> А. Каралиичев, С, 148. <i>През една нощ буря откъснала някаква баржа. На баржата имало двсцла човека и те били отнесени в океана.</i> И. Радичков, НД, 121. |
— От фр. barge през рус. баржа. | — От фр. barge през рус. баржа. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРЗАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е сив с бели и черни косми по тялото и по главата. <i>Барзава овца.</i> | + | <b>БАРЗАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е сив с бели и черни косми по тялото и по главата. <i>Барзава овца.</i> |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРИЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим.</i> Който се отнася до барий и негови съединения. <i>Бариев двуокис. Бариев карбонат. Бариев нитрат. Бариева основа. Бариев сулфат. Бариев хлорид. Бариеви съединения.</i> | + | <b>БАРИЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим.</i> Който се отнася до барий и негови съединения. <i>Бариев двуокис. Бариев карбонат. Бариев нитрат. Бариева основа. Бариев сулфат. Бариев хлорид. Бариеви съединения.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАРИЕРА <i>ж.</i> 1. Подвижна преграда от дървени или метални греди, с които се затваря временно път, обикн. железопътен прелез, за да се спре, прекъсне движението на превозни средства и на пешеходци. <i>Край влака пробягват телеграфните стълбове, железопътните прелези с шарени бариери, а някъде по полето жълтеят големите петна на вече узрели ечемици.</i> В. Нешков, Н, 253. <i>В ниската опушена сграда на кантона няма тишина и спокойствие. През час, през два удря камбаната на звънеца и съобщава: иде влак, спусни бариерата!</i> Л. Галина, Л, 24. <i>Наблизо не се виждаше никаква гара.. Бариерата беше спусната. Пред нея, на тесния междуселски път, който пресичаше линията, .., се дърпаха уплашени два буйни гривести коня, впрегнати в новичка шарена каруца.</i> Ив. Мартинов, М, 59. // <i>Стесн.</i> Препятствие за прескачане при конни състезания, в манеж и др. | + | <b>БАРИЕРА</b> <i>ж.</i> 1. Подвижна преграда от дървени или метални греди, с които се затваря временно път, обикн. железопътен прелез, за да се спре, прекъсне движението на превозни средства и на пешеходци. <i>Край влака пробягват телеграфните стълбове, железопътните прелези с шарени бариери, а някъде по полето жълтеят големите петна на вече узрели ечемици.</i> В. Нешков, Н, 253. <i>В ниската опушена сграда на кантона няма тишина и спокойствие. През час, през два удря камбаната на звънеца и съобщава: иде влак, спусни бариерата!</i> Л. Галина, Л, 24. <i>Наблизо не се виждаше никаква гара.. Бариерата беше спусната. Пред нея, на тесния междуселски път, който пресичаше линията, .., се дърпаха уплашени два буйни гривести коня, впрегнати в новичка шарена каруца.</i> Ив. Мартинов, М, 59. // <i>Стесн.</i> Препятствие за прескачане при конни състезания, в манеж и др. |
2. Място на път, където се спира движението за проверяване на пътници или на стока. | 2. Място на път, където се спира движението за проверяване на пътници или на стока. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРЕТКА | + | <b>БАРЕТКА</b> |
<i>После се помъчи да се настани служител в някоя митница, .., па най-после стана благодарен и да го турят на бариерата да наглежда за бача.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 93-94. | <i>После се помъчи да се настани служител в някоя митница, .., па най-после стана благодарен и да го турят на бариерата да наглежда за бача.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 93-94. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
— От фр. baniere. | — От фр. baniere. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРИЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> бариера. <i>При бариерната барака тя се спря; разбрах, че тя приказваше със стра-жарина там.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 166-167. О Бариерен риф. <i>Геогр.</i> Система от подводни или малко издигнати над морската повърхност коралови скали, успоредни на бреговата линия. | + | <b>БАРИЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> бариера. <i>При бариерната барака тя се спря; разбрах, че тя приказваше със стра-жарина там.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 166-167. О Бариерен риф. <i>Геогр.</i> Система от подводни или малко издигнати над морската повърхност коралови скали, успоредни на бреговата линия. |
---- | ---- | ||
| − | БАРИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Химически елемент В а — мек метал със среб-ристобял или жълтеникав цвят, чиито съединения се използват за изработване на катоди на електронни лампи, за поглъщане на газове и др. | + | <b>БАРИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Химически елемент В а — мек метал със среб-ристобял или жълтеникав цвят, чиито съединения се използват за изработване на катоди на електронни лампи, за поглъщане на газове и др. |
— От гр. Paptx; ’тежък’. | — От гр. Paptx; ’тежък’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАРИЙ | + | <b>БАРИЙ</b> |
Версия от 21:22, 4 декември 2012
що, то е защото косъм не падна от главите на бандитите в екшъна за задържането им. Тр, 26 ноември 1999, 32. Две барети загиват при скок с парашут. С, 1998, бр. 2034, 1. Районът бе отцепен от барети. О Червени барети. 1. Специални части към МВР за борба с тероризма. 2. Части от българската армия за изпълнение на специални задачи.
— Ит. bametta.
БАРЕТКА ж. Барета. Първа софийска девическа гимназия бе монашески строга. Черни чорапи (..), бяла колосана яка, която реже врата.., прибрани коси с безброй фиби, баретка. Бл. Димитрова, ОтОт, 19. Тя беше облечена вече съвсем по градски, с тясна къса рокля, с червена баретка, .. и с обуща с високи токове. Г. Райчев, ЗК, 93-94. Филчо има пистолет, карти за игра и моряшка баретка с дълги ширити, които висят на гърба му като женски плитки. К. Калчев, ПИЖ, 59. Ученическа баретка.
БАРЖА ж. Мор. Шлеп. Вечерните светлини позлатиха водите на Волга, по които се точат кервани от параходи, бар-жи, водни трамваи. А. Каралиичев, С, 148. През една нощ буря откъснала някаква баржа. На баржата имало двсцла човека и те били отнесени в океана. И. Радичков, НД, 121.
— От фр. barge през рус. баржа.
БАРЗАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е сив с бели и черни косми по тялото и по главата. Барзава овца.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БАРИЕВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Който се отнася до барий и негови съединения. Бариев двуокис. Бариев карбонат. Бариев нитрат. Бариева основа. Бариев сулфат. Бариев хлорид. Бариеви съединения.
БАРИЕРА ж. 1. Подвижна преграда от дървени или метални греди, с които се затваря временно път, обикн. железопътен прелез, за да се спре, прекъсне движението на превозни средства и на пешеходци. Край влака пробягват телеграфните стълбове, железопътните прелези с шарени бариери, а някъде по полето жълтеят големите петна на вече узрели ечемици. В. Нешков, Н, 253. В ниската опушена сграда на кантона няма тишина и спокойствие. През час, през два удря камбаната на звънеца и съобщава: иде влак, спусни бариерата! Л. Галина, Л, 24. Наблизо не се виждаше никаква гара.. Бариерата беше спусната. Пред нея, на тесния междуселски път, който пресичаше линията, .., се дърпаха уплашени два буйни гривести коня, впрегнати в новичка шарена каруца. Ив. Мартинов, М, 59. // Стесн. Препятствие за прескачане при конни състезания, в манеж и др.
2. Място на път, където се спира движението за проверяване на пътници или на стока.
БАРЕТКА
После се помъчи да се настани служител в някоя митница, .., па най-после стана благодарен и да го турят на бариерата да наглежда за бача. Ив. Вазов, Съч. XI, 93-94.
3. Разш. Изкуствено издигната преграда, парапет, насип и под. за защита, предпазване от нещо. В редица страни със силно развит автомобилен транспорт, всички крайпътни дървета се изсичат и се заменят с храсти, които могат до голяма степен да поемат и смекчат удара, .. В това отношение широко се използуват еластичните крайпътни бариери и ограждания. НТМ, 1966, кн. 211- zl2, 16-17. Те издигнали бариера успоредно на Дунава и по тоя начин спасили не само земята от заливане, но и хората, и цялата покъщнина. РД, 1950. бр. 154, 2.
4. Прен. Действия, идеи, качества, които служат за защита, предпазване на някого. И тримата [Солженицин, Сахаров, Ростропо-вич] бяха получили широко признание в Русия, ползваха се със световна слава и това за тях все пак беше някаква защитна бариера. Г. Данаилов, ДС, 212.
5. Прен. Спънка, пречка, която трябва да се преодолее за извършването, осъществяването на нещо. През 1906 година настават тежки дни за работническата кооперация. Конкуренция, бариери, издигани от общината и държавата, .. - впрегната е цялата машина в действие. К. Странджев, ЖБ, 99-100. След часове на самота случайната среща на тътрещите се край шосето стада на берберски овчари повдига самочувствието ни, връща вярата ни в човешката близост. Тогава дори езиковите и социалните бариери губят смисъла си и ние се поздравяваме с тия мършави и изсушени сякаш на огън човеци-чирузи като с познати. Г. Го-тев, ПШ, 155.
О Митническа бариера. Мита, такси, които с високия си размер са спънка за размяна на някои стоки между две стоани. Само когато паднат митническите бариери, когато се притъпи острото национално чувство и се даде пълна свобода на малцинствата, само тогава ще имаме една истинска Европа. Б. Шивачев, Съч. I, 21.
— От фр. baniere.
БАРИЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от бариера. При бариерната барака тя се спря; разбрах, че тя приказваше със стра-жарина там. Ив. Вазов, Съч. VIII, 166-167. О Бариерен риф. Геогр. Система от подводни или малко издигнати над морската повърхност коралови скали, успоредни на бреговата линия.
БАРИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Химически елемент В а — мек метал със среб-ристобял или жълтеникав цвят, чиито съединения се използват за изработване на катоди на електронни лампи, за поглъщане на газове и др.
— От гр. Paptx; ’тежък’.
БАРИЙ
