Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/494“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От тур. Ьаса ’юонец, тръба за печка’. | — От тур. Ьаса ’юонец, тръба за печка’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАДЖАК, <i>мн,</i> -ци, след <i>числ,</i> -ка, <i>м.</i> | + | <b>БАДЖАК</b>, <i>мн,</i> -ци, след <i>числ,</i> -ка, <i>м.</i> |
1. <i>Простонар.</i> Бедро. | 1. <i>Простонар.</i> Бедро. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— От тур. bacak ’крак’. | — От тур. bacak ’крак’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАДЖАКЛИ`Я<sup>1</sup> <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Простонар.</i> Който е с дебели баджаци. | + | <b>БАДЖАКЛИ`Я</b><sup>1</sup> <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Простонар.</i> Който е с дебели баджаци. |
— От тур. bacakli ’дългокрак’. | — От тур. bacakli ’дългокрак’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАДЖАКЛИ`Я<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -йи, <i>ж. Диал.</i> Стара златна монета със стойност около 60 гроша. <i>Мойто лице, мари, продадено, / продадено мари, заложено, / за алтъни, мари, баджак-лии, / за грошове, мари, кръстовати.</i> Нар. пес., СбГЯ, 157. | + | <b>БАДЖАКЛИ`Я</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -йи, <i>ж. Диал.</i> Стара златна монета със стойност около 60 гроша. <i>Мойто лице, мари, продадено, / продадено мари, заложено, / за алтъни, мари, баджак-лии, / за грошове, мари, кръстовати.</i> Нар. пес., СбГЯ, 157. |
---- | ---- | ||
| − | БАДЖАНАК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Всеки един от съпрузите на сестри по отношение на другия; съпруг на балдъзата, сво-як. <i>Беше дошла на гости у дома балдъза ми от<sub>и</sub> Силистра. Тя беше млада и хубава мома и Иордан се плени от нея, та искаше да ми стане баджанак.</i> СбАСЕП, 308-309. <i>Де са я чуло, видяло,.. / две сестри — до две етър-ви, / два брата — два баджанака / като кметските синове.</i> Нар. пес., СбВСт, 428. | + | <b>БАДЖАНАК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Всеки един от съпрузите на сестри по отношение на другия; съпруг на балдъзата, сво-як. <i>Беше дошла на гости у дома балдъза ми от<sub>и</sub> Силистра. Тя беше млада и хубава мома и Иордан се плени от нея, та искаше да ми стане баджанак.</i> СбАСЕП, 308-309. <i>Де са я чуло, видяло,.. / две сестри — до две етър-ви, / два брата — два баджанака / като кметските синове.</i> Нар. пес., СбВСт, 428. |
— Тур. bacanak. | — Тур. bacanak. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАДЖАНАШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до баджанак. | + | <b>БАДЖАНАШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до баджанак. |
---- | ---- | ||
| − | БАДМИНТОН, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Вид спортна игра, при която двама или четирима играчи с леки ракети прехвърлят малка топка с пера за стабилизиране на полета й над опъната мрежа, разделяща на две игралното поле. <i>Стоянов записа ценна победа на олимпийския турнир по бадминтон.</i> ДТ, 2000, бр. 257, 27. <i>Състезание по бадминтон. Играя бадминтон.</i> | + | <b>БАДМИНТОН</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Вид спортна игра, при която двама или четирима играчи с леки ракети прехвърлят малка топка с пера за стабилизиране на полета й над опъната мрежа, разделяща на две игралното поле. <i>Стоянов записа ценна победа на олимпийския турнир по бадминтон.</i> ДТ, 2000, бр. 257, 27. <i>Състезание по бадминтон. Играя бадминтон.</i> |
— Англ. badminton от собств. | — Англ. badminton от собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАДМИНТОНИ`СТ <i>м. Спорт.</i> Спортист, който играе бадминтон. | + | <b>БАДМИНТОНИ`СТ</b> <i>м. Спорт.</i> Спортист, който играе бадминтон. |
---- | ---- | ||
| − | БАДЪН <i>м. Диал.</i> 1. Голяма бъчва; бадем<sup>2</sup>. А <i>виното, доживяло до честити румени старини в дъбовия бадън години на тъмно и хлад в зимника,.., щеше след малко да разлее своята благодат с добротата на старец, който си припомня немирни младенчески радости.</i> Т. Харманджиев, КВ, 357. | + | <b>БАДЪН</b> <i>м. Диал.</i> 1. Голяма бъчва; бадем<sup>2</sup>. А <i>виното, доживяло до честити румени старини в дъбовия бадън години на тъмно и хлад в зимника,.., щеше след малко да разлее своята благодат с добротата на старец, който си припомня немирни младенчески радости.</i> Т. Харманджиев, КВ, 357. |
---- | ---- | ||
| − | БАДЖАК | + | <b>БАДЖАК</b> |
2. <i>Прен.</i> Едър и много пълен човек. <i>Колчав си йе бадън, не може са помести от местото си.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 189. | 2. <i>Прен.</i> Едър и много пълен човек. <i>Колчав си йе бадън, не може са помести от местото си.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 189. | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
— Друга форма: б а д Ъ м. | — Друга форма: б а д Ъ м. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЕ, обикн. нечленувано, <i>вин.</i> (остар. и диал.) -я, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> 1. По-стар брат; бате, батко, байко, байно, байо, байчо, бан-ко, батьо. <i>Бае му, който също така обичаше да чрътае, подсети Джемса да преписва (копирува) рт литографии. Джемс послуша брата си.</i> И. Груев, СП (превод), 120. <i>Майкя на Босул продума: / „Синко ле, синко Бо-суле, I върни се синко, не оди, / бая си да не засрамваш, / дружина да му не грозиш?</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 26. | + | <b>БАЕ</b>, обикн. нечленувано, <i>вин.</i> (остар. и диал.) -я, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> 1. По-стар брат; бате, батко, байко, байно, байо, байчо, бан-ко, батьо. <i>Бае му, който също така обичаше да чрътае, подсети Джемса да преписва (копирува) рт литографии. Джемс послуша брата си.</i> И. Груев, СП (превод), 120. <i>Майкя на Босул продума: / „Синко ле, синко Бо-суле, I върни се синко, не оди, / бая си да не засрамваш, / дружина да му не грозиш?</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 26. |
2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име | 2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
<i>— Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, на времето. Ех, че пък хубавец беше.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 44. | <i>— Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, на времето. Ех, че пък хубавец беше.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 44. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е на бае, който се отнася до бае; батев, батков, байков, байнов, байов,байчов, банков, батьов. <i>Джошуа сираче на</i> 11 <i>годин, захвана да работи у баевата си грънчарни-ца.</i> Й. Груев, СП (превод), 76. 2. Като <i>същ.</i> баев<ият> <i>м</i>баев<ата> <i>ж.,</i> баево<то> ср., баеви<те> <i>мн.</i> Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. <i>Ти, баевото, къде си тръгнало толкова рано?</i> баеви <i>мн.</i> Домът и семейството на бае. | + | <b>БАЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е на бае, който се отнася до бае; батев, батков, байков, байнов, байов,байчов, банков, батьов. <i>Джошуа сираче на</i> 11 <i>годин, захвана да работи у баевата си грънчарни-ца.</i> Й. Груев, СП (превод), 76. 2. Като <i>същ.</i> баев<ият> <i>м</i>баев<ата> <i>ж.,</i> баево<то> ср., баеви<те> <i>мн.</i> Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. <i>Ти, баевото, къде си тръгнало толкова рано?</i> баеви <i>мн.</i> Домът и семейството на бае. |
---- | ---- | ||
| − | БАЕГИ`<sup>1</sup> <i>нареч. Диал.</i> Доста, твърде много; бая<sup>2</sup>. <i>Кога почнале жените да му но-сат понада, чунки беше залежал богатиот от треската баеги време, коя жена от коя по-сладко и по-благо се мачела да напраит и да му донесит.</i> Нар. прик., СбНУ XTV, 104. <i>Той бил баеги голям.</i> | + | <b>БАЕГИ`</b><sup>1</sup> <i>нареч. Диал.</i> Доста, твърде много; бая<sup>2</sup>. <i>Кога почнале жените да му но-сат понада, чунки беше залежал богатиот от треската баеги време, коя жена от коя по-сладко и по-благо се мачела да напраит и да му донесит.</i> Нар. прик., СбНУ XTV, 104. <i>Той бил баеги голям.</i> |
— От тур. bayagi. | — От тур. bayagi. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЕГИ`<sup>2</sup> <i>частица. Диал.</i> Уж, белким. <i>Лъгал я баеги ще я вземе.</i> Ст. Младенов, БТР I, 98. | + | <b>БАЕГИ`</b><sup>2</sup> <i>частица. Диал.</i> Уж, белким. <i>Лъгал я баеги ще я вземе.</i> Ст. Младенов, БТР I, 98. |
---- | ---- | ||
| − | БАЕНЕ ср. <i>Отгл. същ. от</i> бая. <i>Баенето е използвано често в миналото като средство за лечение от неуките хора от народа.</i> | + | <b>БАЕНЕ</b> ср. <i>Отгл. същ. от</i> бая. <i>Баенето е използвано често в миналото като средство за лечение от неуките хора от народа.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАЕНЕ | + | <b>БАЕНЕ</b> |
Версия от 20:50, 4 декември 2012
лето, що му служи като баджа, за виделина да му одело внатре. Нар. прик., СбНУ XV, 115. И му я дадоха Гюргя Самовила. IИ сия отнесе Димо в град Битоля, / и си я отнесе во своята кукя; / и той си затвори баджи и мазгалки; / и той си я държа токмо три години. Нар. пес., СбБрМ, 3.
— От тур. Ьаса ’юонец, тръба за печка’.
БАДЖАК, мн, -ци, след числ, -ка, м.
1. Простонар. Бедро.
2. Диал. Долната част на панталони, потури или други гащи; крачол. Ще си духне силен вятър, / ще развие буен огън, / ще напра-uiuui на момите, / на момите атлазите, I на момците баджаците. Нар. пес., СбВСт, 629.
3. Диал. Вълна по хълбоците на овца. Проговори Ян кехая: / — Фала тебе, вакло ягне, / какво беше твоя майкя? / А ягне му отговаря: / — Моя майкя лична беше, / лична беше, та обична, / роговци ю позлатени, / баджаци ю дур до земи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 514.
— От тур. bacak ’крак’.
БАДЖАКЛИ`Я1 ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. Който е с дебели баджаци.
— От тур. bacakli ’дългокрак’.
БАДЖАКЛИ`Я2, мн. -йи, ж. Диал. Стара златна монета със стойност около 60 гроша. Мойто лице, мари, продадено, / продадено мари, заложено, / за алтъни, мари, баджак-лии, / за грошове, мари, кръстовати. Нар. пес., СбГЯ, 157.
БАДЖАНАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Всеки един от съпрузите на сестри по отношение на другия; съпруг на балдъзата, сво-як. Беше дошла на гости у дома балдъза ми оти Силистра. Тя беше млада и хубава мома и Иордан се плени от нея, та искаше да ми стане баджанак. СбАСЕП, 308-309. Де са я чуло, видяло,.. / две сестри — до две етър-ви, / два брата — два баджанака / като кметските синове. Нар. пес., СбВСт, 428.
— Тур. bacanak.
БАДЖАНАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баджанак.
БАДМИНТОН, мн. няма, м. Вид спортна игра, при която двама или четирима играчи с леки ракети прехвърлят малка топка с пера за стабилизиране на полета й над опъната мрежа, разделяща на две игралното поле. Стоянов записа ценна победа на олимпийския турнир по бадминтон. ДТ, 2000, бр. 257, 27. Състезание по бадминтон. Играя бадминтон.
— Англ. badminton от собств.
БАДМИНТОНИ`СТ м. Спорт. Спортист, който играе бадминтон.
БАДЪН м. Диал. 1. Голяма бъчва; бадем2. А виното, доживяло до честити румени старини в дъбовия бадън години на тъмно и хлад в зимника,.., щеше след малко да разлее своята благодат с добротата на старец, който си припомня немирни младенчески радости. Т. Харманджиев, КВ, 357.
БАДЖАК
2. Прен. Едър и много пълен човек. Колчав си йе бадън, не може са помести от местото си. Нар. прик., СбНУ XIV, 189.
— Друга форма: б а д Ъ м.
БАЕ, обикн. нечленувано, вин. (остар. и диал.) -я, мн. -вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бате, батко, байко, байно, байо, байчо, бан-ко, батьо. Бае му, който също така обичаше да чрътае, подсети Джемса да преписва (копирува) рт литографии. Джемс послуша брата си. И. Груев, СП (превод), 120. Майкя на Босул продума: / „Синко ле, синко Бо-суле, I върни се синко, не оди, / бая си да не засрамваш, / дружина да му не грозиш? Нар. пес., СбНУ XXV, 26.
2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име
— за интимно, свойско назоваване на по-въ-зрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, байко, байно, байо, байчо, банко, батьо. Опълченската рота, в която служеше бае Стоян Гащникът, вървеше по дирите на настъпващите войски. Елин Пелин, Съч. II, 153. Иго: Като е план, защо продадохте яловиците на събора, та ги не оставихте да запушим плана... ами сега ме-риносите? Власи (раздразнен, с омраза): Защото, бае, трябваха пари. Н. Хайтов, ПЗ, 70. — Що чиниш, Донке? — .. — Нищо, бае Ненко. Добре съм. Т. Влайков, ПСп, 46.
— Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, на времето. Ех, че пък хубавец беше. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 44.
БАЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на бае, който се отнася до бае; батев, батков, байков, байнов, байов,байчов, банков, батьов. Джошуа сираче на 11 годин, захвана да работи у баевата си грънчарни-ца. Й. Груев, СП (превод), 76. 2. Като същ. баев<ият> мбаев<ата> ж., баево<то> ср., баеви<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. Ти, баевото, къде си тръгнало толкова рано? баеви мн. Домът и семейството на бае.
БАЕГИ`1 нареч. Диал. Доста, твърде много; бая2. Кога почнале жените да му но-сат понада, чунки беше залежал богатиот от треската баеги време, коя жена от коя по-сладко и по-благо се мачела да напраит и да му донесит. Нар. прик., СбНУ XTV, 104. Той бил баеги голям.
— От тур. bayagi.
БАЕГИ`2 частица. Диал. Уж, белким. Лъгал я баеги ще я вземе. Ст. Младенов, БТР I, 98.
БАЕНЕ ср. Отгл. същ. от бая. Баенето е използвано често в миналото като средство за лечение от неуките хора от народа.
БАЕНЕ
