Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/474“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От тур. a§evi. | — От тур. a§evi. | ||
---- | ---- | ||
| − | АШЙК<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Разг.</i> | + | <b>АШЙК</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Разг.</i> |
1. Малка кост от коляното на заден крак на агне или овца, използвана за детска игра. <i>Запасяването с нови ашици се засилваше по Великден.</i> П. Мирчев, СЗ, 72. <i>Аз пък — то се знае — за ашиците чакам. Това са кокал-четата от коленото на агнето.</i> Г. Марков-ски, СК, 109. | 1. Малка кост от коляното на заден крак на агне или овца, използвана за детска игра. <i>Запасяването с нови ашици се засилваше по Великден.</i> П. Мирчев, СЗ, 72. <i>Аз пък — то се знае — за ашиците чакам. Това са кокал-четата от коленото на агнето.</i> Г. Марков-ски, СК, 109. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— От араб. през тур. a§ik. | — От араб. през тур. a§ik. | ||
---- | ---- | ||
| − | АШИК<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.</i> 1. Любовник. <i>Кога от сон стана ашик Митре, търгна сабя дипленица.</i> Ст. Младенов, БТР 1,91. | + | <b>АШИК</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.</i> 1. Любовник. <i>Кога от сон стана ашик Митре, търгна сабя дипленица.</i> Ст. Младенов, БТР 1,91. |
2. Певец на любовни песни. <i>Понасяше се чудно маане, сякаш някой майстор ашик бе отпуснал глас.</i> Д. Немиров, Б, 146-147. <i>Но ето че каноните., секнаха изведнъж и съвсем неочаквано се разнесе песента на аши-ка.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 86. <i>„Абул Хасан чудесни песни пей! /.. / Едно е само — лип-сува им чувство!“ / Сви рамене ашик Абул Хасан.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60. | 2. Певец на любовни песни. <i>Понасяше се чудно маане, сякаш някой майстор ашик бе отпуснал глас.</i> Д. Немиров, Б, 146-147. <i>Но ето че каноните., секнаха изведнъж и съвсем неочаквано се разнесе песента на аши-ка.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 86. <i>„Абул Хасан чудесни песни пей! /.. / Едно е само — лип-сува им чувство!“ / Сви рамене ашик Абул Хасан.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
— От араб. през тур. a§ik. | — От араб. през тур. a§ik. | ||
---- | ---- | ||
| − | АШИКЕРЕ <i>нареч. Диал.</i> Явно, открито, очевидно; ачик. <i>Пуста Въла шеговита; хем приказва, хем се смее!... Ама другите етър-ви хич не се радват на тоя Лилов мерак... Виждаше се ашикере, че им не е по сърце. М.</i> Георгиев, Избр. разк., 58. — С <i>този въпрос ти ашикере вече злоупотребяваш: договорите са башка работа.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 134. <i>Ашикере сакаш да ме лажиш, мори никаквице.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 88. | + | <b>АШИКЕРЕ</b> <i>нареч. Диал.</i> Явно, открито, очевидно; ачик. <i>Пуста Въла шеговита; хем приказва, хем се смее!... Ама другите етър-ви хич не се радват на тоя Лилов мерак... Виждаше се ашикере, че им не е по сърце. М.</i> Георгиев, Избр. разк., 58. — С <i>този въпрос ти ашикере вече злоупотребяваш: договорите са башка работа.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 134. <i>Ашикере сакаш да ме лажиш, мори никаквице.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 88. |
— От перс. през тур. a§ikare. | — От перс. през тур. a§ikare. | ||
---- | ---- | ||
| − | АШКИТИ`ЙНИЦА <i>ж. Остар.</i> Постница; аскитийница. | + | <b>АШКИТИ`ЙНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Постница; аскитийница. |
---- | ---- | ||
| − | АШЙК<sup>1</sup> | + | <b>АШЙК</b><sup>1</sup> |
---- | ---- | ||
| − | АШКИТИ`Я <i>м. Остар</i>. Аскития. — <i>Ако ти е омръзнало, чадо, светът, съветувам тя да станеш ашкития.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 79. <i>Го зел в раце ашкетия-та детето и го преколнал до три пати детето, да прогоори и да кажит, кой му йет татко.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 98. | + | <b>АШКИТИ`Я</b> <i>м. Остар</i>. Аскития. — <i>Ако ти е омръзнало, чадо, светът, съветувам тя да станеш ашкития.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 79. <i>Го зел в раце ашкетия-та детето и го преколнал до три пати детето, да прогоори и да кажит, кой му йет татко.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 98. |
---- | ---- | ||
| − | АШКИТУВАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Остар.</i> Аскетувам. — <i>Имотът ми, рекох, о честний старче, желал бих да ся разположеше за сиромасите, преди да тръгна да търся място, дето да ашкитувам.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод) 79-80. | + | <b>АШКИТУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Остар.</i> Аскетувам. — <i>Имотът ми, рекох, о честний старче, желал бих да ся разположеше за сиромасите, преди да тръгна да търся място, дето да ашкитувам.</i> П. Р. Славейков, ЦП III (превод) 79-80. |
---- | ---- | ||
| − | АШКОЛСУН <i>междум. Разг.</i> Браво, отлично. <i>„Бреей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Не можахме да го излъжем. Ашколсун! Браво!“</i> Ал. Константинов, БГ, 50. — <i>Я излез! Излез да видиш хубав кон!.. Туй се казва кон! Брава, Помпадур! Ашколсун, Помпадур!</i> Й. Йовков, ЖС, 47-49. — <i>Ашколсун на тебе, докторе, разбираш от вино!</i> П. Вежинов, ЗВН, 72. | + | <b>АШКОЛСУН</b> <i>междум. Разг.</i> Браво, отлично. <i>„Бреей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Не можахме да го излъжем. Ашколсун! Браво!“</i> Ал. Константинов, БГ, 50. — <i>Я излез! Излез да видиш хубав кон!.. Туй се казва кон! Брава, Помпадур! Ашколсун, Помпадур!</i> Й. Йовков, ЖС, 47-49. — <i>Ашколсун на тебе, докторе, разбираш от вино!</i> П. Вежинов, ЗВН, 72. |
— От тур. a§kolsun ’да бъде любов’. — Друга форма: ашкоолсун. | — От тур. a§kolsun ’да бъде любов’. — Друга форма: ашкоолсун. | ||
---- | ---- | ||
| − | АШЛАДИ`САМ. Вж. ашладисвам. | + | <b>АШЛАДИ`САМ</b>. Вж. ашладисвам. |
---- | ---- | ||
| − | АШЛАДИ`СВАМ, -аш, <i>несв/,</i> ашлади`-сам, -аш и (диал.) ашлади`ша, -еш, <i>мин. св.</i> ашлади`сах, <i>св., прех. 1. Разг.</i> Облагородявам дърво или друго растение (лоза, роза и др.) чрез присаждане; присаждам. <i>Изкопаят дупки, посадят дръвчета и напролет викнат Спасе Бусара да ги auuiaduca. А той бе майстор овощар.</i> Кр. Григоров, ТГ, 5. <i>През първите дни на великите пости.. Павел Блажения тръгна из града да чисти гъсеници и да ашладисва.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 70. <i>Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави след себе си добър спомен, та да не го забравят никога. М.</i> Георгиев, Избр. разк., 99. 2. <i>Остар.</i> Ваксинирам. <i>Не отлагай да присадиш (ашладисаш) детето от големата сипаница.</i> Ст. Младенов, БТР I, 92. ашладисвам се, ашладисам се, ашлади`ша се <i>страд. Овошките се ашладисват напролет.</i> | + | <b>АШЛАДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв/,</i> ашлади`-сам, -аш и (диал.) ашлади`ша, -еш, <i>мин. св.</i> ашлади`сах, <i>св., прех. 1. Разг.</i> Облагородявам дърво или друго растение (лоза, роза и др.) чрез присаждане; присаждам. <i>Изкопаят дупки, посадят дръвчета и напролет викнат Спасе Бусара да ги auuiaduca. А той бе майстор овощар.</i> Кр. Григоров, ТГ, 5. <i>През първите дни на великите пости.. Павел Блажения тръгна из града да чисти гъсеници и да ашладисва.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 70. <i>Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави след себе си добър спомен, та да не го забравят никога. М.</i> Георгиев, Избр. разк., 99. 2. <i>Остар.</i> Ваксинирам. <i>Не отлагай да присадиш (ашладисаш) детето от големата сипаница.</i> Ст. Младенов, БТР I, 92. ашладисвам се, ашладисам се, ашлади`ша се <i>страд. Овошките се ашладисват напролет.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АШЛАДИ`СВАНЕ <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> ашладисвам <i>и от</i> ашладисвам се. <i>Било съобщено, че всеки, който желае да подобри овощарството си, може да получи калеми за ашладисване от дворцовата градина.</i> О, 1977, кн. 10, 30. | + | <b>АШЛАДИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> ашладисвам <i>и от</i> ашладисвам се. <i>Било съобщено, че всеки, който желае да подобри овощарството си, може да получи калеми за ашладисване от дворцовата градина.</i> О, 1977, кн. 10, 30. |
---- | ---- | ||
| − | АШЛАДИ`ША. Вж. ашладисвам. | + | <b>АШЛАДИ`ША</b>. Вж. ашладисвам. |
---- | ---- | ||
| − | АШЛАМА <i>ж. Диал.</i> 1. Облагородено чрез присаждане дърво или друго растение. | + | <b>АШЛАМА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Облагородено чрез присаждане дърво или друго растение. |
<i>— Братаница ще засадим с пармени и те-товки, а Заешката рътлина с праскови — ашлама.</i> А. Каралийчев, НЗ, 36. | <i>— Братаница ще засадим с пармени и те-товки, а Заешката рътлина с праскови — ашлама.</i> А. Каралийчев, НЗ, 36. | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
— Тур. а§1аша. | — Тур. а§1аша. | ||
---- | ---- | ||
| − | АШЛАМА | + | <b>АШЛАМА</b> |
Версия от 20:39, 4 декември 2012
то захлупени един върху друг сахани, бохчата с две големи пити хляб и излязоха. М.Яворски, ХСП, 8.
— От тур. a§evi.
АШЙК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг.
1. Малка кост от коляното на заден крак на агне или овца, използвана за детска игра. Запасяването с нови ашици се засилваше по Великден. П. Мирчев, СЗ, 72. Аз пък — то се знае — за ашиците чакам. Това са кокал-четата от коленото на агнето. Г. Марков-ски, СК, 109.
2. Вид детска игра с такива кокалчета, обикн. боядисани разноцветно. Сръчен и ловък като котка.., той съумяваше при всяка игра, ако не спечели, поне да не изгуби. Така биваше с него и на свинкя.. и на ашици. П. Здравков, НД, 20. По улицата играеха деца.. По-големите., играеха на ашици и се караха ожесточено помежду си. Д. Димов, Т, 30. До ушите му долитаха припрените гласове на неговия другар Тачо Орлето и едно непознато момче, което Орлето бе довел да играят на ашици. П. Проданов, С, 10.
— От араб. през тур. a§ik.
АШИК2, мн. -ци, м. Простонар. 1. Любовник. Кога от сон стана ашик Митре, търгна сабя дипленица. Ст. Младенов, БТР 1,91.
2. Певец на любовни песни. Понасяше се чудно маане, сякаш някой майстор ашик бе отпуснал глас. Д. Немиров, Б, 146-147. Но ето че каноните., секнаха изведнъж и съвсем неочаквано се разнесе песента на аши-ка. Д. Калфов, Избр. разк., 86. „Абул Хасан чудесни песни пей! /.. / Едно е само — лип-сува им чувство!“ / Сви рамене ашик Абул Хасан. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60.
3. Диал. Като прил. неизм. Влюбен, залю-бен. Подуна ветар, Стано, /подуна ветар, / де гиди, ашик Стано ле, моме, / по Вардарско поле. Нар. пес., СбНУ XI, 60. Егиди, море, тугин юначе, / като си било ашик за мене, / камо ти врано конче по тебе, / камо ти, лудо, сърма премени? К. Христов, СК, 75. О Ставам / стана (сторвам се / сторя се) ашик. Диал. Влюбвам се, залюбвам. Раки-то, тенка селвийо! / Що ашик станах за тебе, / дур да си стана сос тебе. Ст. Младенов, БТР 1,91-92.
— От араб. през тур. a§ik.
АШИКЕРЕ нареч. Диал. Явно, открито, очевидно; ачик. Пуста Въла шеговита; хем приказва, хем се смее!... Ама другите етър-ви хич не се радват на тоя Лилов мерак... Виждаше се ашикере, че им не е по сърце. М. Георгиев, Избр. разк., 58. — С този въпрос ти ашикере вече злоупотребяваш: договорите са башка работа. Хр. Ясенов, Събр. пр, 134. Ашикере сакаш да ме лажиш, мори никаквице. Нар. прик., СбНУ XV, 88.
— От перс. през тур. a§ikare.
АШКИТИ`ЙНИЦА ж. Остар. Постница; аскитийница.
АШЙК1
АШКИТИ`Я м. Остар. Аскития. — Ако ти е омръзнало, чадо, светът, съветувам тя да станеш ашкития. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 79. Го зел в раце ашкетия-та детето и го преколнал до три пати детето, да прогоори и да кажит, кой му йет татко. Нар. прик., СбНУ XV, 98.
АШКИТУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Аскетувам. — Имотът ми, рекох, о честний старче, желал бих да ся разположеше за сиромасите, преди да тръгна да търся място, дето да ашкитувам. П. Р. Славейков, ЦП III (превод) 79-80.
АШКОЛСУН междум. Разг. Браво, отлично. „Бреей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Не можахме да го излъжем. Ашколсун! Браво!“ Ал. Константинов, БГ, 50. — Я излез! Излез да видиш хубав кон!.. Туй се казва кон! Брава, Помпадур! Ашколсун, Помпадур! Й. Йовков, ЖС, 47-49. — Ашколсун на тебе, докторе, разбираш от вино! П. Вежинов, ЗВН, 72.
— От тур. a§kolsun ’да бъде любов’. — Друга форма: ашкоолсун.
АШЛАДИ`САМ. Вж. ашладисвам.
АШЛАДИ`СВАМ, -аш, несв/, ашлади`-сам, -аш и (диал.) ашлади`ша, -еш, мин. св. ашлади`сах, св., прех. 1. Разг. Облагородявам дърво или друго растение (лоза, роза и др.) чрез присаждане; присаждам. Изкопаят дупки, посадят дръвчета и напролет викнат Спасе Бусара да ги auuiaduca. А той бе майстор овощар. Кр. Григоров, ТГ, 5. През първите дни на великите пости.. Павел Блажения тръгна из града да чисти гъсеници и да ашладисва. Елин Пелин, Съч. IV, 70. Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави след себе си добър спомен, та да не го забравят никога. М. Георгиев, Избр. разк., 99. 2. Остар. Ваксинирам. Не отлагай да присадиш (ашладисаш) детето от големата сипаница. Ст. Младенов, БТР I, 92. ашладисвам се, ашладисам се, ашлади`ша се страд. Овошките се ашладисват напролет.
АШЛАДИ`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ашладисвам и от ашладисвам се. Било съобщено, че всеки, който желае да подобри овощарството си, може да получи калеми за ашладисване от дворцовата градина. О, 1977, кн. 10, 30.
АШЛАДИ`ША. Вж. ашладисвам.
АШЛАМА ж. Диал. 1. Облагородено чрез присаждане дърво или друго растение.
— Братаница ще засадим с пармени и те-товки, а Заешката рътлина с праскови — ашлама. А. Каралийчев, НЗ, 36.
2. Клонче за присад; калем (Ст. Младенов, РЧД, 1932).
— Тур. а§1аша.
АШЛАМА
