Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/470“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | АХКАМ СЕ <i>несв., непрех. Рядко.</i> Вайкам се; съжалявам. <i>Настръхнах, като видях какви груби печатни грешки имало — аз чак сега добих отпечатаните коли. Но късно да се ахкаме вече.</i> Ив. Вазов, НПис., 44. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АХКАМ</b> СЕ <i>несв., непрех. Рядко.</i> Вайкам се; съжалявам. <i>Настръхнах, като видях какви груби печатни грешки имало — аз чак сега добих отпечатаните коли. Но късно да се ахкаме вече.</i> Ив. Вазов, НПис., 44. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХКАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> ахкам <i>и от</i> ахкам се; ахане. — <i>Стига сте викали като цигани! — .. — Таз работа с охкане и ахкане няма да стане.</i> И. Петров, НЛ, 193. <i>Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки.</i> П. Сла-вински, ПЗ, 292. | + | <b>АХКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> ахкам <i>и от</i> ахкам се; ахане. — <i>Стига сте викали като цигани! — .. — Таз работа с охкане и ахкане няма да стане.</i> И. Петров, НЛ, 193. <i>Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки.</i> П. Сла-вински, ПЗ, 292. |
---- | ---- | ||
| − | АХМАДИЕЦ, <i>мн.</i> - | + | <b>АХМАДИЕЦ</b>, <i>мн.</i> -и`йци, <i>м.</i> Член на основана през 1889 г. в Пакистан ислямска секта, която почита като пророк наред с Мохамед и основателя на сектата Ахмад. <i>Мисията на ахмадийците е да ислямизират Европа.</i> ДТ, 1998, бр. 229, 18. |
— От араб. собств. | — От араб. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХМАДИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ахмадиец. С <i>голяма гордост</i> [родителите] <i>карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език.</i> ДТ, 1998, бр. 229, 18. | + | <b>АХМАДИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ахмадиец. С <i>голяма гордост</i> [родителите] <i>карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език.</i> ДТ, 1998, бр. 229, 18. |
---- | ---- | ||
| − | АХМАК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i> | + | <b>АХМАК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i> |
1. Глупак; будала, бунак. — <i>Ай тъй вижда</i> | 1. Глупак; будала, бунак. — <i>Ай тъй вижда</i> | ||
| Ред 19: | Ред 21: | ||
— От араб. през тур. ahmak. | — От араб. през тур. ahmak. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХМАКЛЪК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i> Глупост. <i>Глумешката шапка на фей-летониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност.</i> П. П. Славейков, Събр, съч. VI (1), 155. <i>Прочут с ахмаклъка си.</i> | + | <b>АХМАКЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i> Глупост. <i>Глумешката шапка на фей-летониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност.</i> П. П. Славейков, Събр, съч. VI (1), 155. <i>Прочут с ахмаклъка си.</i> |
— Тур. ahmaklik. | — Тур. ahmaklik. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХМАЧКА <i>ж. Простонар. Грубо.</i> Жена ахмак; глупачка. | + | <b>АХМАЧКА</b> <i>ж. Простонар. Грубо.</i> Жена ахмак; глупачка. |
---- | ---- | ||
| − | АХМАШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Простонар. Грубо.</i> Глупашки, глупав. <i>Както и да е, но священикът, пак от ахмашка точка зрение, показал са, че е удивлен за това момче.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 111. <i>Кръстьо работеше с ръце и с нозе и скоро до него се издигна трети „комита“... — струпа буци, метна над тях кебето си и даде на турцте ахмашки прицел.</i> А. Страшимиров, А, 247. <i>Ахмашки приказки. Ахмашки работи.</i> | + | <b>АХМАШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Простонар. Грубо.</i> Глупашки, глупав. <i>Както и да е, но священикът, пак от ахмашка точка зрение, показал са, че е удивлен за това момче.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 111. <i>Кръстьо работеше с ръце и с нозе и скоро до него се издигна трети „комита“... — струпа буци, метна над тях кебето си и даде на турцте ахмашки прицел.</i> А. Страшимиров, А, 247. <i>Ахмашки приказки. Ахмашки работи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АХКАНЕ | + | <b>АХКАНЕ</b> |
470 | 470 | ||
---- | ---- | ||
| − | АХМАШКИ. <i>Простонар.Грубо. Нареч. от прил.</i> ахмашки; глупаво, ахмашката. <i>И никога не съм се виждал толкова босичък по важните въпроси на живота. Те са много, но главни са тези: да не гледаш ахмашки през вестниците и литературата на силите, които движат развитието и историята.</i> Ем. Станев, ИК I, 510. | + | <b>АХМАШКИ</b>. <i>Простонар.Грубо. Нареч. от прил.</i> ахмашки; глупаво, ахмашката. <i>И никога не съм се виждал толкова босичък по важните въпроси на живота. Те са много, но главни са тези: да не гледаш ахмашки през вестниците и литературата на силите, които движат развитието и историята.</i> Ем. Станев, ИК I, 510. |
---- | ---- | ||
| − | АХМАШКАТА <i>нареч. Простонар. Грубо.</i> Ахмашки. <i>Хитрият полицаин.., като видял, че блещят ножове, нарекъл се. че ще си пали цигарата, и бутнал вратата съвсем ахмашката.</i> 3. Стоянов, ХБ, 85-86. | + | <b>АХМАШКАТА</b> <i>нареч. Простонар. Грубо.</i> Ахмашки. <i>Хитрият полицаин.., като видял, че блещят ножове, нарекъл се. че ще си пали цигарата, и бутнал вратата съвсем ахмашката.</i> 3. Стоянов, ХБ, 85-86. |
<i>— Мари Лисо / хитроумна, /../ не постъпвай / ахмашката, / прибери си / опашката.</i> СбХ, 15. | <i>— Мари Лисо / хитроумна, /../ не постъпвай / ахмашката, / прибери си / опашката.</i> СбХ, 15. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХНА. Вж. а х в а м. | + | <b>АХНА</b>. Вж. а х в а м. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АХПАП</b>ж. <i>Диал.</i> Другар, приятел; апап. <i>В интереса ви е .. да се баращисате, вие сте бееве, граждани, комшии и сте донегде си и ахпапи. Стози карез вие давате лошав пример на цялата бейска махала.</i> Ц. Гнчев, ГК, 156. <i>Щом позамърчи, ето ти го със своите ахпапи. които бе изгалатил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата.</i> Ил. Блъсков, СК, 21. | |
---- | ---- | ||
| − | АХРОЙТ <i>м. Минер.</i> Безцветен минерал, разновидност на турмалина. <i>Безцветен тур-малин — ахроит .. Среща се рядко в природата.</i> ПН, 1934, кн.4, 61. | + | <b>АХРОЙТ</b> <i>м. Минер.</i> Безцветен минерал, разновидност на турмалина. <i>Безцветен тур-малин — ахроит .. Среща се рядко в природата.</i> ПН, 1934, кн.4, 61. |
— От гр. | — От гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | АХРОМАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Опт.</i> Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове. | + | <b>АХРОМАТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Опт.</i> Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове. |
| − | — От гр. а <sup>4</sup>не* + <sup>4</sup>Ц<sup>ВЯТ</sup> | + | — От гр. а <sup>4</sup>не* + <sup>4</sup>Ц<sup>ВЯТ</sup>’ <sup>п</sup>Р<sup>ез</sup> ФР- achromatismc. |
---- | ---- | ||
| − | АХРОМАТИ`Н <i>м. Биол.</i> Слабо оцветяващо се вещество в ядрото на животинските и растителните клетки. | + | <b>АХРОМАТИ`Н</b> <i>м. Биол.</i> Слабо оцветяващо се вещество в ядрото на животинските и растителните клетки. |
---- | ---- | ||
| − | АХРОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Опт.</i> Който пропуща светлината, без да я разлага на съставните й цветове; ахроматически. <i>Ахроматична леща.</i> 2. <i>Спец.</i> За цвят — бял, черен или сив: неоцветен; ахроматически. <i>Всички цветове се разделят на две големи групи: ахроматич-ни и хроматични. Към ахроматичните цветове се отнасят белият, черният и всички сиви цветове.</i> Псих. X кл, 33. <i>Ахроматични пигменти.</i> | + | <b>АХРОМАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Опт.</i> Който пропуща светлината, без да я разлага на съставните й цветове; ахроматически. <i>Ахроматична леща.</i> 2. <i>Спец.</i> За цвят — бял, черен или сив: неоцветен; ахроматически. <i>Всички цветове се разделят на две големи групи: ахроматич-ни и хроматични. Към ахроматичните цветове се отнасят белият, черният и всички сиви цветове.</i> Псих. X кл, 33. <i>Ахроматични пигменти.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АХРОМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Спец.</i> Ахроматичен. | + | <b>АХРОМАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Спец.</i> Ахроматичен. |
---- | ---- | ||
| − | АХРЯНИН, <i>мн.</i> ахряни, <i>м. Диал.</i> Сред-нородопски българомохамеданин. — <i>Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите-мохамедани, а те самите се наричат ахря-не, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци. А.</i> Дончев, BP, 70. <i>А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят христи</i> | + | <b>АХРЯНИН</b>, <i>мн.</i> ахряни, <i>м. Диал.</i> Сред-нородопски българомохамеданин. — <i>Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите-мохамедани, а те самите се наричат ахря-не, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци. А.</i> Дончев, BP, 70. <i>А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят христи</i> |
---- | ---- | ||
| − | АХРЯНИН | + | <b>АХРЯНИН</b> |
Версия от 20:37, 4 декември 2012
АХКАМ СЕ несв., непрех. Рядко. Вайкам се; съжалявам. Настръхнах, като видях какви груби печатни грешки имало — аз чак сега добих отпечатаните коли. Но късно да се ахкаме вече. Ив. Вазов, НПис., 44.
АХКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ахкам и от ахкам се; ахане. — Стига сте викали като цигани! — .. — Таз работа с охкане и ахкане няма да стане. И. Петров, НЛ, 193. Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки. П. Сла-вински, ПЗ, 292.
АХМАДИЕЦ, мн. -и`йци, м. Член на основана през 1889 г. в Пакистан ислямска секта, която почита като пророк наред с Мохамед и основателя на сектата Ахмад. Мисията на ахмадийците е да ислямизират Европа. ДТ, 1998, бр. 229, 18.
— От араб. собств.
АХМАДИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ахмадиец. С голяма гордост [родителите] карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език. ДТ, 1998, бр. 229, 18.
АХМАК, мн. -ци, м. Простонар. Грубо.
1. Глупак; будала, бунак. — Ай тъй вижда
— в очите му го лъжат, той сякаш сам се прави на ахмак, вярва на цял свят. П. Тодоров, Събр. пр II, £38. — Ахмак! — извикал дядо Лиоен и потреперал от яд, като листо. Л. Каравелов, Съч. II, 52. — За ахмак ли ме смяташе, за какво ли, не знам, но и аз не му затраях. Кр. Григоров, Р, 57. Започвах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата. В. Мутафчиева, СД, 389. Преструва се на ахмак.
2. Като прил., ед. неизм., мн. неизм и — ци. Глупав. Догде има ахмак свят, Бай ти Гано изпуска ли келепира? Ал. Константинов, БГ, 61. Ахмак хора сте вие. А Ахмак жена. Ахмак момче.
— От араб. през тур. ahmak.
АХМАКЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. Глупост. Глумешката шапка на фей-летониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност. П. П. Славейков, Събр, съч. VI (1), 155. Прочут с ахмаклъка си.
— Тур. ahmaklik.
АХМАЧКА ж. Простонар. Грубо. Жена ахмак; глупачка.
АХМАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Грубо. Глупашки, глупав. Както и да е, но священикът, пак от ахмашка точка зрение, показал са, че е удивлен за това момче. 3. Стоянов, ЗБВ III, 111. Кръстьо работеше с ръце и с нозе и скоро до него се издигна трети „комита“... — струпа буци, метна над тях кебето си и даде на турцте ахмашки прицел. А. Страшимиров, А, 247. Ахмашки приказки. Ахмашки работи.
АХКАНЕ
470
АХМАШКИ. Простонар.Грубо. Нареч. от прил. ахмашки; глупаво, ахмашката. И никога не съм се виждал толкова босичък по важните въпроси на живота. Те са много, но главни са тези: да не гледаш ахмашки през вестниците и литературата на силите, които движат развитието и историята. Ем. Станев, ИК I, 510.
АХМАШКАТА нареч. Простонар. Грубо. Ахмашки. Хитрият полицаин.., като видял, че блещят ножове, нарекъл се. че ще си пали цигарата, и бутнал вратата съвсем ахмашката. 3. Стоянов, ХБ, 85-86.
— Мари Лисо / хитроумна, /../ не постъпвай / ахмашката, / прибери си / опашката. СбХ, 15.
АХНА. Вж. а х в а м.
АХПАПж. Диал. Другар, приятел; апап. В интереса ви е .. да се баращисате, вие сте бееве, граждани, комшии и сте донегде си и ахпапи. Стози карез вие давате лошав пример на цялата бейска махала. Ц. Гнчев, ГК, 156. Щом позамърчи, ето ти го със своите ахпапи. които бе изгалатил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата. Ил. Блъсков, СК, 21.
АХРОЙТ м. Минер. Безцветен минерал, разновидност на турмалина. Безцветен тур-малин — ахроит .. Среща се рядко в природата. ПН, 1934, кн.4, 61.
— От гр.
АХРОМАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Опт. Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.
— От гр. а 4не* + 4ЦВЯТ’ пРез ФР- achromatismc.
АХРОМАТИ`Н м. Биол. Слабо оцветяващо се вещество в ядрото на животинските и растителните клетки.
АХРОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Опт. Който пропуща светлината, без да я разлага на съставните й цветове; ахроматически. Ахроматична леща. 2. Спец. За цвят — бял, черен или сив: неоцветен; ахроматически. Всички цветове се разделят на две големи групи: ахроматич-ни и хроматични. Към ахроматичните цветове се отнасят белият, черният и всички сиви цветове. Псих. X кл, 33. Ахроматични пигменти.
АХРОМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Спец. Ахроматичен.
АХРЯНИН, мн. ахряни, м. Диал. Сред-нородопски българомохамеданин. — Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите-мохамедани, а те самите се наричат ахря-не, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци. А. Дончев, BP, 70. А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят христи
АХРЯНИН
