Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/440“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<i>ната постройка, ритъмът, асонанцията, алитерацията и асоциацията на поетичните образи й дават.</i> Б. Ангелов, ЛС, 74.
 
<i>ната постройка, ритъмът, асонанцията, алитерацията и асоциацията на поетичните образи й дават.</i> Б. Ангелов, ЛС, 74.
 
----
 
----
АСОРТИ` <i>прил. неизм.</i> 1. <i>Книж.</i> Със следв. предл. с. Обикн. за облекло — който е добре подбран в съответствие с нещо; подходящ. <i>Шапката й е асорти с костюма.</i> 2. <i>Търг.</i> За различни видове от една и съща стока — подбран с оглед на разнообразен асортимент. <i>Бонбони асорти.</i>
+
<b>АСОРТИ`</b> <i>прил. неизм.</i> 1. <i>Книж.</i> Със следв. предл. с. Обикн. за облекло — който е добре подбран в съответствие с нещо; подходящ. <i>Шапката й е асорти с костюма.</i> 2. <i>Търг.</i> За различни видове от една и съща стока — подбран с оглед на разнообразен асортимент. <i>Бонбони асорти.</i>
  
 
— Фр. assorti.
 
— Фр. assorti.
 
----
 
----
АСОРТИМЕНТ <i>м.</i> Обикн. <i>ед.</i> Съвкупност от различни видове и качества стоки в търговско предприятие или на изделия в производствено предприятие. <i>Асортиментът на вещите и стоките, които се продават тук, обхваща всички видове производства на египетското занаятчийство от всички времена и епохи на египетската история.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 199. <i>Богат асортимент. Разнообразен асортимент. Беден асортимент. Ограничен асортимент. II</i> Съвкупност от различни видове и качества от една и съща стока или едни и същи изделия. <i>От утре всеки дружинен лекар от групата ни ще разполага с асортимент от най-модерни лекарства...</i> Д. Димов, Т, 683. <i>Централният универмаг е огромна сграда с няколко етажа.. От всеки вид стока можеш да избираш, сред многообразен асортимент.</i> Н. Фурнаджиев, МГ1, 40. <i>На витрините са изложени нови асортименти тъкани, обувки и метални и порцеланови изделия.</i>
+
<b>АСОРТИМЕНТ</b> <i>м.</i> Обикн. <i>ед.</i> Съвкупност от различни видове и качества стоки в търговско предприятие или на изделия в производствено предприятие. <i>Асортиментът на вещите и стоките, които се продават тук, обхваща всички видове производства на египетското занаятчийство от всички времена и епохи на египетската история.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 199. <i>Богат асортимент. Разнообразен асортимент. Беден асортимент. Ограничен асортимент. II</i> Съвкупност от различни видове и качества от една и съща стока или едни и същи изделия. <i>От утре всеки дружинен лекар от групата ни ще разполага с асортимент от най-модерни лекарства...</i> Д. Димов, Т, 683. <i>Централният универмаг е огромна сграда с няколко етажа.. От всеки вид стока можеш да избираш, сред многообразен асортимент.</i> Н. Фурнаджиев, МГ1, 40. <i>На витрините са изложени нови асортименти тъкани, обувки и метални и порцеланови изделия.</i>
  
 
— От фр. assortment.
 
— От фр. assortment.
 
----
 
----
АСОРТИМЕНТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> асортимент. <i>Успех за нашата търговия са новосъздадените асортимен-тни кантори, които улесняват управителите на магазините при набавянето на нови стоки.</i> ВН, 1960, бр. 2675, 1. <i>Асортимен-тен кабинет. Асортиментна база. Асорти-ментна програма.</i>
+
<b>АСОРТИМЕНТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> асортимент. <i>Успех за нашата търговия са новосъздадените асортимен-тни кантори, които улесняват управителите на магазините при набавянето на нови стоки.</i> ВН, 1960, бр. 2675, 1. <i>Асортимен-тен кабинет. Асортиментна база. Асорти-ментна програма.</i>
 
----
 
----
АСОЦИАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който страни от обществения живот; саможив, себичен. <i>Асоциален човек.</i>
+
<b>АСОЦИАЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който страни от обществения живот; саможив, себичен. <i>Асоциален човек.</i>
  
 
2. Който нарушава правата или уврежда интересите на обществото. <i>И всъщност дали наред с героите — положителни образци, не се възпроизвеждат и асоциални герои, нагли „суперменчета“.</i> Хр. Домозетов, ОР, 122. <i>Асоциален тип.</i>
 
2. Който нарушава правата или уврежда интересите на обществото. <i>И всъщност дали наред с героите — положителни образци, не се възпроизвеждат и асоциални герои, нагли „суперменчета“.</i> Хр. Домозетов, ОР, 122. <i>Асоциален тип.</i>
Ред 17: Ред 17:
 
3. Който е в разрез с интересите на обществото. <i>Асоциални прояви.</i>
 
3. Който е в разрез с интересите на обществото. <i>Асоциални прояви.</i>
 
----
 
----
АСОЦИАЛНО. <i>Нареч. от</i> асоциален. <i>Постъпвам асоциално.</i>
+
<b>АСОЦИАЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> асоциален. <i>Постъпвам асоциално.</i>
 
----
 
----
АСОЦИАЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Проява и качество на асоциален човек. <i>Асо-циалност на младежи.</i>
+
<b>АСОЦИАЛНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Проява и качество на асоциален човек. <i>Асо-циалност на младежи.</i>
 
----
 
----
АСОЦИАТИ`ВЕН, вна, -вно, <i>мн.</i> -вни. <i>Псих. Прил. от</i> асоциация (в 1 знач.). <i>Много по-сложен беше пътят, по който стигнах до поезията на Борис Пастернак. Неговата лирика от 20-те години,.., в значителния си дял е изключително усложнена с трудна за разгадаване асоциативна образност, наниз от лирически ребуси.</i> Мл. Иса-ев, Н, 248. <i>Асоциативна връзка. Асоциативен процес.</i>
+
<b>АСОЦИАТИ`ВЕН</b>, вна, -вно, <i>мн.</i> -вни. <i>Псих. Прил. от</i> асоциация (в 1 знач.). <i>Много по-сложен беше пътят, по който стигнах до поезията на Борис Пастернак. Неговата лирика от 20-те години,.., в значителния си дял е изключително усложнена с трудна за разгадаване асоциативна образност, наниз от лирически ребуси.</i> Мл. Иса-ев, Н, 248. <i>Асоциативна връзка. Асоциативен процес.</i>
  
 
асорти`
 
асорти`
Ред 27: Ред 27:
 
О Асоциативна психология. <i>Псих.</i> Насока в психологията, според която асоциацията е основа на психическата дейност.
 
О Асоциативна психология. <i>Псих.</i> Насока в психологията, според която асоциацията е основа на психическата дейност.
 
----
 
----
АСОЦИАТИ`ВНО. <i>Псих. Нареч. от</i> асоцативен. <i>Възникването на някои представи става чисто асоциативно.</i>
+
<b>АСОЦИАТИ`ВНО</b>. <i>Псих. Нареч. от</i> асоцативен. <i>Възникването на някои представи става чисто асоциативно.</i>
 
----
 
----
АСОЦИАТИ`ВНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Изк. Литер.</i> Свойство на художествената творба да поражда определени асоциации в човешкото съзнание в процеса на естетическото възприемане. <i>Една монументална творба задължително трябва да бъде конкретна и лаконична; плакатът със своята графика или информация, независимо чрез хипербола или асоциативност, също трябва да действува лаконично.</i> Отеч., 1978, кн. 2, 33.
+
<b>АСОЦИАТИ`ВНО СТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Изк. Литер.</i> Свойство на художествената творба да поражда определени асоциации в човешкото съзнание в процеса на естетическото възприемане. <i>Една монументална творба задължително трябва да бъде конкретна и лаконична; плакатът със своята графика или информация, независимо чрез хипербола или асоциативност, също трябва да действува лаконично.</i> Отеч., 1978, кн. 2, 33.
 
----
 
----
АСОЦИАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар.</i> Асоциативен. <i>Истински сън наричаме почивката на висшите асоци-ационни центрове в мозъка, следователно истински спят само животните с висши умствени прояви като човека, бозайниците, птиците</i>. ПН, 1934, кн. 1, 15.
+
<b>АСОЦИАЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Остар.</i> Асоциативен. <i>Истински сън наричаме почивката на висшите асоци-ационни центрове в мозъка, следователно истински спят само животните с висши умствени прояви като човека, бозайниците, птиците</i>. ПН, 1934, кн. 1, 15.
 
----
 
----
АСОЦИАЦИЯ <i>ж. 1. Псих.</i> Връзка между представи, мисли, чувства, при която появата на едни от тях извиква други, свързани с тях по място, време, прилика, контраст и пр. <i>Представите не стоят изолирани в съзнанието ни, а се свързват и образуват асоциации.</i> Псих. XI кл, 53. — <i>Вижте само какъв хубав цвят. — Да — каза тя.. — Имам такава фланела,.. Той наля вино в чашите, малко неприятно изненадан от нейните асоциации.</i> Ем. Манов, БГ, 150. <i>Асоциация по сходство. Асоциация по съседство. Причинно-следствена асоциация.</i>
+
<b>АСОЦИАЦИЯ</b> <i>ж. 1. Псих.</i> Връзка между представи, мисли, чувства, при която появата на едни от тях извиква други, свързани с тях по място, време, прилика, контраст и пр. <i>Представите не стоят изолирани в съзнанието ни, а се свързват и образуват асоциации.</i> Псих. XI кл, 53. — <i>Вижте само какъв хубав цвят. — Да — каза тя.. — Имам такава фланела,.. Той наля вино в чашите, малко неприятно изненадан от нейните асоциации.</i> Ем. Манов, БГ, 150. <i>Асоциация по сходство. Асоциация по съседство. Причинно-следствена асоциация.</i>
  
 
2. <i>Спец.</i> Група, съединение от еднородни неща. <i>Звездна асоциация. Скална асоциация. Микробна асоциация. Растителна асоциация. Асоциация на минерали.</i>
 
2. <i>Спец.</i> Група, съединение от еднородни неща. <i>Звездна асоциация. Скална асоциация. Микробна асоциация. Растителна асоциация. Асоциация на минерали.</i>
Ред 41: Ред 41:
 
— От лат. associatio ’съсдинсние’ през рус. асоциация и нем. Assoziation.
 
— От лат. associatio ’съсдинсние’ през рус. асоциация и нем. Assoziation.
 
----
 
----
АСОЦИЙРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Псих.</i> Свързвам по асоциация (в 1 знач.). <i>Поетът асоциира преданията с природата, одухотворява я, там търси закрила и утеха.</i> Ив. Спасов, БС, 38. асоциирам се <i>страд.</i>
+
<b>АСОЦИЙРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Псих.</i> Свързвам по асоциация (в 1 знач.). <i>Поетът асоциира преданията с природата, одухотворява я, там търси закрила и утеха.</i> Ив. Спасов, БС, 38. асоциирам се <i>страд.</i>
 
----
 
----
АСОЦИЙРАМ СЕ, <i>несв., прех. 1. Псих.</i> За представи, мисъл, чувство — свързвам се. <i>Тази случайна дума конюшни се асоциира с</i>
+
<b>АСОЦИЙРАМ СЕ</b>, <i>несв., прех. 1. Псих.</i> За представи, мисъл, чувство — свързвам се. <i>Тази случайна дума конюшни се асоциира с</i>
  
 
440
 
440

Версия от 23:20, 4 декември 2012

Страницата не е проверена


ната постройка, ритъмът, асонанцията, алитерацията и асоциацията на поетичните образи й дават. Б. Ангелов, ЛС, 74.


АСОРТИ` прил. неизм. 1. Книж. Със следв. предл. с. Обикн. за облекло — който е добре подбран в съответствие с нещо; подходящ. Шапката й е асорти с костюма. 2. Търг. За различни видове от една и съща стока — подбран с оглед на разнообразен асортимент. Бонбони асорти.

— Фр. assorti.


АСОРТИМЕНТ м. Обикн. ед. Съвкупност от различни видове и качества стоки в търговско предприятие или на изделия в производствено предприятие. Асортиментът на вещите и стоките, които се продават тук, обхваща всички видове производства на египетското занаятчийство от всички времена и епохи на египетската история. Ив. Мирски, ПДЗ, 199. Богат асортимент. Разнообразен асортимент. Беден асортимент. Ограничен асортимент. II Съвкупност от различни видове и качества от една и съща стока или едни и същи изделия. От утре всеки дружинен лекар от групата ни ще разполага с асортимент от най-модерни лекарства... Д. Димов, Т, 683. Централният универмаг е огромна сграда с няколко етажа.. От всеки вид стока можеш да избираш, сред многообразен асортимент. Н. Фурнаджиев, МГ1, 40. На витрините са изложени нови асортименти тъкани, обувки и метални и порцеланови изделия.

— От фр. assortment.


АСОРТИМЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от асортимент. Успех за нашата търговия са новосъздадените асортимен-тни кантори, които улесняват управителите на магазините при набавянето на нови стоки. ВН, 1960, бр. 2675, 1. Асортимен-тен кабинет. Асортиментна база. Асорти-ментна програма.


АСОЦИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който страни от обществения живот; саможив, себичен. Асоциален човек.

2. Който нарушава правата или уврежда интересите на обществото. И всъщност дали наред с героите — положителни образци, не се възпроизвеждат и асоциални герои, нагли „суперменчета“. Хр. Домозетов, ОР, 122. Асоциален тип.

3. Който е в разрез с интересите на обществото. Асоциални прояви.


АСОЦИАЛНО. Нареч. от асоциален. Постъпвам асоциално.


АСОЦИАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Проява и качество на асоциален човек. Асо-циалност на младежи.


АСОЦИАТИ`ВЕН, вна, -вно, мн. -вни. Псих. Прил. от асоциация (в 1 знач.). Много по-сложен беше пътят, по който стигнах до поезията на Борис Пастернак. Неговата лирика от 20-те години,.., в значителния си дял е изключително усложнена с трудна за разгадаване асоциативна образност, наниз от лирически ребуси. Мл. Иса-ев, Н, 248. Асоциативна връзка. Асоциативен процес.

асорти`

О Асоциативна психология. Псих. Насока в психологията, според която асоциацията е основа на психическата дейност.


АСОЦИАТИ`ВНО. Псих. Нареч. от асоцативен. Възникването на някои представи става чисто асоциативно.


АСОЦИАТИ`ВНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Изк. Литер. Свойство на художествената творба да поражда определени асоциации в човешкото съзнание в процеса на естетическото възприемане. Една монументална творба задължително трябва да бъде конкретна и лаконична; плакатът със своята графика или информация, независимо чрез хипербола или асоциативност, също трябва да действува лаконично. Отеч., 1978, кн. 2, 33.


АСОЦИАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Асоциативен. Истински сън наричаме почивката на висшите асоци-ационни центрове в мозъка, следователно истински спят само животните с висши умствени прояви като човека, бозайниците, птиците. ПН, 1934, кн. 1, 15.


АСОЦИАЦИЯ ж. 1. Псих. Връзка между представи, мисли, чувства, при която появата на едни от тях извиква други, свързани с тях по място, време, прилика, контраст и пр. Представите не стоят изолирани в съзнанието ни, а се свързват и образуват асоциации. Псих. XI кл, 53. — Вижте само какъв хубав цвят. — Да — каза тя.. — Имам такава фланела,.. Той наля вино в чашите, малко неприятно изненадан от нейните асоциации. Ем. Манов, БГ, 150. Асоциация по сходство. Асоциация по съседство. Причинно-следствена асоциация.

2. Спец. Група, съединение от еднородни неща. Звездна асоциация. Скална асоциация. Микробна асоциация. Растителна асоциация. Асоциация на минерали.

3. Книж. Сдружение, дружество на лица с еднаква област на дейност или еднакви интереси цели. Международна работническа асоциация. Асоциация на юристите-демо-крати. Асоциация на учените.

— От лат. associatio ’съсдинсние’ през рус. асоциация и нем. Assoziation.


АСОЦИЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Псих. Свързвам по асоциация (в 1 знач.). Поетът асоциира преданията с природата, одухотворява я, там търси закрила и утеха. Ив. Спасов, БС, 38. асоциирам се страд.


АСОЦИЙРАМ СЕ, несв., прех. 1. Псих. За представи, мисъл, чувство — свързвам се. Тази случайна дума конюшни се асоциира с

440

асоцийрам