Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/439“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
разтваря във вода и се разрушава от кислорода във въздуха, необходимо при обмяната на веществата в организма; витамин С. | разтваря във вода и се разрушава от кислорода във въздуха, необходимо при обмяната на веществата в организма; витамин С. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСКОФЕН <i>м. Фарм.</i> Комбинирано лекарство от аспирин, кофеин и фенацетин във вид на бели таблетки, употребявано против простудни заболявания за понижаване на температурата и за спиране на болки. | + | <b>АСКОФЕН</b> <i>м. Фарм.</i> Комбинирано лекарство от аспирин, кофеин и фенацетин във вид на бели таблетки, употребявано против простудни заболявания за понижаване на температурата и за спиране на болки. |
---- | ---- | ||
| − | АСЛАН <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Лъв. — <i>В София имаше един мост с четири</i> <i>големи</i> <i>аслани от желязо. Стоят ли още асланите? — Стоят. Дядо Петко се успокои, като разбра, че лъвовете са на мястото си.</i> А. Каралийчев, НЗ, 212. <i>Подир една минута видя, че иде един лев (аслан) към тази пещера.</i> Кр. Пишурка, МК (превод), 170. — <i>Хората от едно правят сто, от мравката аслан!</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 134. <i>По-добре жива мишка, а не умрял аслан.</i> П. Р. Славейков, БП II, 58. О Правя от мравката аслан. <i>Диал.</i> Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо, без нужда. | + | <b>АСЛАН</b> <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Лъв. — <i>В София имаше един мост с четири</i> <i>големи</i> <i>аслани от желязо. Стоят ли още асланите? — Стоят. Дядо Петко се успокои, като разбра, че лъвовете са на мястото си.</i> А. Каралийчев, НЗ, 212. <i>Подир една минута видя, че иде един лев (аслан) към тази пещера.</i> Кр. Пишурка, МК (превод), 170. — <i>Хората от едно правят сто, от мравката аслан!</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 134. <i>По-добре жива мишка, а не умрял аслан.</i> П. Р. Славейков, БП II, 58. О Правя от мравката аслан. <i>Диал.</i> Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо, без нужда. |
_Тур. aslan. — Друга (остар и диал.) форма: а р с л а н. | _Тур. aslan. — Друга (остар и диал.) форма: а р с л а н. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСЛАНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Който е на аслан; лъвски. <i>Асланова кожа.</i> | + | <b>АСЛАНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Който е на аслан; лъвски. <i>Асланова кожа.</i> |
— Друга (остар. и диал.) форма: арсланов. | — Друга (остар. и диал.) форма: арсланов. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСЛАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар..</i> сега <i>простонар. Прил. от</i> аслан; лъвски. <i>Изви кривака, свали го бърже / с ръка юнашка, със сила асланска.</i> Ив. Вазов, БМ И, 97. | + | <b>АСЛАНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар..</i> сега <i>простонар. Прил. от</i> аслан; лъвски. <i>Изви кривака, свали го бърже / с ръка юнашка, със сила асланска.</i> Ив. Вазов, БМ И, 97. |
— Друга (остар. и диал.) форма: арс лански. | — Друга (остар. и диал.) форма: арс лански. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСЛАНЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Малкото на аслан; лъвче. | + | <b>АСЛАНЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Малкото на аслан; лъвче. |
— Друга (остар. и диал.) форма: арсланче. | — Друга (остар. и диал.) форма: арсланче. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСЛЪ <i>нареч. Простонар.</i> Като <i>вмет. дума.</i> Наистина, всъщност. — <i>Ако им трябват душите ни — да ги вземат! То, аслъ, само една душа дето е останала у нас! А.</i> Гуляшки, СВ, 258. <i>Всички мислят, че съм освободен от съда поради недоказаност и това аслъ си е така...</i> Ем. Станев, ИК I, 347. — <i>Ти аслъ все такива сънища сънуваш, дето няма да ги бъде!</i> И. Петров, НЛ, 20. | + | <b>АСЛЪ</b> <i>нареч. Простонар.</i> Като <i>вмет. дума.</i> Наистина, всъщност. — <i>Ако им трябват душите ни — да ги вземат! То, аслъ, само една душа дето е останала у нас! А.</i> Гуляшки, СВ, 258. <i>Всички мислят, че съм освободен от съда поради недоказаност и това аслъ си е така...</i> Ем. Станев, ИК I, 347. — <i>Ти аслъ все такива сънища сънуваш, дето няма да ги бъде!</i> И. Петров, НЛ, 20. |
— От араб. през тур. asil, ash ’основание, същност; преди всичко, главно’. Други (диал.) форми: арсла, асли`. | — От араб. през тур. asil, ash ’основание, същност; преди всичко, главно’. Други (диал.) форми: арсла, асли`. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСМА <i>ж.</i> 1. Висока, дълга и разклонена, обикн. дворна лоза, издигната на дървено или железно скеле; лозница. <i>На двора под асмата, под уерните гроздове, играеше голямо хоро.</i> Й. Йовков, СЛ, 173. <i>В дворчето на тая къща има .. красива асма от пътните врата чак до стълбите.</i> Д. Немиров, Д, 124. // Само <i>ед. Събир.</i> Лоза, която израства като дълго стебло. <i>В гората има много дива асма, диво лозе <sub>и</sub>— влече се по дърветата като повет.</i> Й. Йовков, ПГ, 50. <i>По чардаците кротко се вият асми.</i> Н. Ти-холов, ДКД, 123. | + | <b>АСМА</b> <i>ж.</i> 1. Висока, дълга и разклонена, обикн. дворна лоза, издигната на дървено или железно скеле; лозница. <i>На двора под асмата, под уерните гроздове, играеше голямо хоро.</i> Й. Йовков, СЛ, 173. <i>В дворчето на тая къща има .. красива асма от пътните врата чак до стълбите.</i> Д. Немиров, Д, 124. // Само <i>ед. Събир.</i> Лоза, която израства като дълго стебло. <i>В гората има много дива асма, диво лозе <sub>и</sub>— влече се по дърветата като повет.</i> Й. Йовков, ПГ, 50. <i>По чардаците кротко се вият асми.</i> Н. Ти-холов, ДКД, 123. |
2. Висока подпора, скеля за лоза. <i>Минахме покрай лозя, дигнати целите на асми. Н.</i> Тихолов, ДКД, 214. <i>Лозата по телената асма се бе разшумила и засенчила площадката.</i> Т. Харманджиев, Р, 71. <i>По асмите резе-кията почерня.</i> Н. Каралиева, Н, 136. | 2. Висока подпора, скеля за лоза. <i>Минахме покрай лозя, дигнати целите на асми. Н.</i> Тихолов, ДКД, 214. <i>Лозата по телената асма се бе разшумила и засенчила площадката.</i> Т. Харманджиев, Р, 71. <i>По асмите резе-кията почерня.</i> Н. Каралиева, Н, 136. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
— Тур. asma. | — Тур. asma. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСМАЛИЯ, <i>ед., неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Диал.</i> Който е с асма (във 2 знач.). <i>Дойна дори мете, / дори като поле, / бахча асма-лия,/ къщя чердаклия.</i> Нар. пес., СбГЯ, 195. | + | <b>АСМАЛИЯ</b>, <i>ед., неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Диал.</i> Който е с асма (във 2 знач.). <i>Дойна дори мете, / дори като поле, / бахча асма-лия,/ къщя чердаклия.</i> Нар. пес., СбГЯ, 195. |
---- | ---- | ||
| − | АСМАЛЪК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Лозница, асма (в 1 знач.). <i>Къщите тук бяха на два ката, с градинки отпред. Почти пред всяка имаше асмалък или беседка.</i> П. Здравков, НД, 66. <i>Кирчо сред дора седеше, / на дора под асмалъци.</i> Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 43. | + | <b>АСМАЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Лозница, асма (в 1 знач.). <i>Къщите тук бяха на два ката, с градинки отпред. Почти пред всяка имаше асмалък или беседка.</i> П. Здравков, НД, 66. <i>Кирчо сред дора седеше, / на дора под асмалъци.</i> Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 43. |
---- | ---- | ||
| − | АСМЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> асма (в 1 знач.). <i>Къде бе виждал Петко асмения чардак на улицата и желязната порта, отгоре с изострени като копия железа?...</i> Ст. Сивриев, ПВ, 84. | + | <b>АСМЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> асма (в 1 знач.). <i>Къде бе виждал Петко асмения чардак на улицата и желязната порта, отгоре с изострени като копия железа?...</i> Ст. Сивриев, ПВ, 84. |
---- | ---- | ||
| − | АСМИ`ЦА <i>ж. Умал. от</i> асма; асмичка. | + | <b>АСМИ`ЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> асма; асмичка. |
---- | ---- | ||
| − | АСМИ`ЧКА <i>ж. Умал. от</i> асма; асмица. <i>Няма никога да обходи двора,.., да прегледа кошерите, да подреже асмичките.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 95. | + | <b>АСМИ`ЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> асма; асмица. <i>Няма никога да обходи двора,.., да прегледа кошерите, да подреже асмичките.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 95. |
---- | ---- | ||
| − | АСО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Ас; бирлик, туз. <i>Попът седеше в кухнята и гледаше как попадията нарежда картите. Пак пика асо му се падаше.</i> Ст. Дичев, ЗСII, 680. <i>При чистенето на картите беше изхвърлил купа поп и Насъо х. Грозданов можеше да го бе само с каре от аса.</i> Д. Ангелов, ЖС, 31. — <i>Бате Фанчо тегли две карти. Ами сега?... Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. И аз тегля две карти. Имах пики рига, вале, десятка, получих асо и дама. А той,.., си получава четвърта осмица. Първа заигравам аз — десет чипа.</i> П. Вежинов, НБК, 136. | + | <b>АСО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Ас; бирлик, туз. <i>Попът седеше в кухнята и гледаше как попадията нарежда картите. Пак пика асо му се падаше.</i> Ст. Дичев, ЗСII, 680. <i>При чистенето на картите беше изхвърлил купа поп и Насъо х. Грозданов можеше да го бе само с каре от аса.</i> Д. Ангелов, ЖС, 31. — <i>Бате Фанчо тегли две карти. Ами сега?... Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. И аз тегля две карти. Имах пики рига, вале, десятка, получих асо и дама. А той,.., си получава четвърта осмица. Първа заигравам аз — десет чипа.</i> П. Вежинов, НБК, 136. |
— Ит. asso през гр. асю (вж. В. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, с. 178—179). — Ив. Богоров, Френско—български речник, 1869. | — Ит. asso през гр. асю (вж. В. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, с. 178—179). — Ив. Богоров, Френско—български речник, 1869. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Спорт.</i> При фехтовка | + | <b>АСО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Спорт.</i> При фехтовка |
— сполучливо нападение; докосване с рапи-рата на противниковия състезател. | — сполучливо нападение; докосване с рапи-рата на противниковия състезател. | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
— От фр. assaut ’нападение’. | — От фр. assaut ’нападение’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Безплътен, безтелесен. | + | <b>АСОМАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Безплътен, безтелесен. |
---- | ---- | ||
| − | АСОНАНС <i>м. Литер.</i> 1. Съзвучие, повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко стиха, напр.: Настане вечер — месец изгрее, /звезди обсипят свода небесен; /гора зашуми, вятър повее, / — Балканът пее хайдушка песен. Хр. Ботев. 2. Непълна рима, основана само върху еднакви ударени гласни звукове, напр.: сега-смъртта. | + | <b>АСОНАНС</b> <i>м. Литер.</i> 1. Съзвучие, повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко стиха, напр.: Настане вечер — месец изгрее, /звезди обсипят свода небесен; /гора зашуми, вятър повее, / — Балканът пее хайдушка песен. Хр. Ботев. 2. Непълна рима, основана само върху еднакви ударени гласни звукове, напр.: сега-смъртта. |
— Фр. assonance. | — Фр. assonance. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСОНАНЦИЯ <i>ж. Литер. Рядко.</i> Асо-нанс. <i>Тя</i> [пословицата] <i>се запазва през вековете в паметта на народа поради онази завършена, строга форма, която симетрич</i> | + | <b>АСОНАНЦИЯ</b> <i>ж. Литер. Рядко.</i> Асо-нанс. <i>Тя</i> [пословицата] <i>се запазва през вековете в паметта на народа поради онази завършена, строга форма, която симетрич</i> |
439 | 439 | ||
Версия от 23:19, 4 декември 2012
разтваря във вода и се разрушава от кислорода във въздуха, необходимо при обмяната на веществата в организма; витамин С.
АСКОФЕН м. Фарм. Комбинирано лекарство от аспирин, кофеин и фенацетин във вид на бели таблетки, употребявано против простудни заболявания за понижаване на температурата и за спиране на болки.
АСЛАН м. Остар., сега простонар. Лъв. — В София имаше един мост с четири големи аслани от желязо. Стоят ли още асланите? — Стоят. Дядо Петко се успокои, като разбра, че лъвовете са на мястото си. А. Каралийчев, НЗ, 212. Подир една минута видя, че иде един лев (аслан) към тази пещера. Кр. Пишурка, МК (превод), 170. — Хората от едно правят сто, от мравката аслан! Ив. Вазов, Съч. ХХП, 134. По-добре жива мишка, а не умрял аслан. П. Р. Славейков, БП II, 58. О Правя от мравката аслан. Диал. Силно преувеличавам нещо, без да е необходимо, без нужда.
_Тур. aslan. — Друга (остар и диал.) форма: а р с л а н.
АСЛАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега простонар. Който е на аслан; лъвски. Асланова кожа.
— Друга (остар. и диал.) форма: арсланов.
АСЛАНСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар.. сега простонар. Прил. от аслан; лъвски. Изви кривака, свали го бърже / с ръка юнашка, със сила асланска. Ив. Вазов, БМ И, 97.
— Друга (остар. и диал.) форма: арс лански.
АСЛАНЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сега простонар. Малкото на аслан; лъвче.
— Друга (остар. и диал.) форма: арсланче.
АСЛЪ нареч. Простонар. Като вмет. дума. Наистина, всъщност. — Ако им трябват душите ни — да ги вземат! То, аслъ, само една душа дето е останала у нас! А. Гуляшки, СВ, 258. Всички мислят, че съм освободен от съда поради недоказаност и това аслъ си е така... Ем. Станев, ИК I, 347. — Ти аслъ все такива сънища сънуваш, дето няма да ги бъде! И. Петров, НЛ, 20.
— От араб. през тур. asil, ash ’основание, същност; преди всичко, главно’. Други (диал.) форми: арсла, асли`.
АСМА ж. 1. Висока, дълга и разклонена, обикн. дворна лоза, издигната на дървено или железно скеле; лозница. На двора под асмата, под уерните гроздове, играеше голямо хоро. Й. Йовков, СЛ, 173. В дворчето на тая къща има .. красива асма от пътните врата чак до стълбите. Д. Немиров, Д, 124. // Само ед. Събир. Лоза, която израства като дълго стебло. В гората има много дива асма, диво лозе и— влече се по дърветата като повет. Й. Йовков, ПГ, 50. По чардаците кротко се вият асми. Н. Ти-холов, ДКД, 123.
2. Висока подпора, скеля за лоза. Минахме покрай лозя, дигнати целите на асми. Н. Тихолов, ДКД, 214. Лозата по телената асма се бе разшумила и засенчила площадката. Т. Харманджиев, Р, 71. По асмите резе-кията почерня. Н. Каралиева, Н, 136.
аскофен
— Тур. asma.
АСМАЛИЯ, ед., неизм., мн. -йи, прил. Диал. Който е с асма (във 2 знач.). Дойна дори мете, / дори като поле, / бахча асма-лия,/ къщя чердаклия. Нар. пес., СбГЯ, 195.
АСМАЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лозница, асма (в 1 знач.). Къщите тук бяха на два ката, с градинки отпред. Почти пред всяка имаше асмалък или беседка. П. Здравков, НД, 66. Кирчо сред дора седеше, / на дора под асмалъци. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 43.
АСМЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от асма (в 1 знач.). Къде бе виждал Петко асмения чардак на улицата и желязната порта, отгоре с изострени като копия железа?... Ст. Сивриев, ПВ, 84.
АСМИ`ЦА ж. Умал. от асма; асмичка.
АСМИ`ЧКА ж. Умал. от асма; асмица. Няма никога да обходи двора,.., да прегледа кошерите, да подреже асмичките. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95.
АСО, мн. -а, ср. Ас; бирлик, туз. Попът седеше в кухнята и гледаше как попадията нарежда картите. Пак пика асо му се падаше. Ст. Дичев, ЗСII, 680. При чистенето на картите беше изхвърлил купа поп и Насъо х. Грозданов можеше да го бе само с каре от аса. Д. Ангелов, ЖС, 31. — Бате Фанчо тегли две карти. Ами сега?... Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. И аз тегля две карти. Имах пики рига, вале, десятка, получих асо и дама. А той,.., си получава четвърта осмица. Първа заигравам аз — десет чипа. П. Вежинов, НБК, 136.
— Ит. asso през гр. асю (вж. В. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, с. 178—179). — Ив. Богоров, Френско—български речник, 1869.
АСО, мн. -а, ср. Спорт. При фехтовка
— сполучливо нападение; докосване с рапи-рата на противниковия състезател.
— От фр. assaut ’нападение’.
АСОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Книж. Безплътен, безтелесен.
АСОНАНС м. Литер. 1. Съзвучие, повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко стиха, напр.: Настане вечер — месец изгрее, /звезди обсипят свода небесен; /гора зашуми, вятър повее, / — Балканът пее хайдушка песен. Хр. Ботев. 2. Непълна рима, основана само върху еднакви ударени гласни звукове, напр.: сега-смъртта.
— Фр. assonance.
АСОНАНЦИЯ ж. Литер. Рядко. Асо-нанс. Тя [пословицата] се запазва през вековете в паметта на народа поради онази завършена, строга форма, която симетрич
439
асонанция
