Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/40“
Zelenkroki (беседа | приноси) (Прочит с корекции. В началото е преместена завършваща част на разкъсана дума към предната страница.) |
(→Одобрена) |
||
(Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Одобрена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
и редица диалектни значения на включените в Речника думи, особено когато думите в тези свои значения се срещат в художествената литература или в народното творчество. Застъпени са и онези специални (терминологични) значения на думите, които се срещат в учебниците за средните училища, в някои списания и др. По-широко място е отделено и на разговорните значения и употреби, както и на жаргонните значения. Изключени са обаче онези, които са вулгарни или неприлични. | и редица диалектни значения на включените в Речника думи, особено когато думите в тези свои значения се срещат в художествената литература или в народното творчество. Застъпени са и онези специални (терминологични) значения на думите, които се срещат в учебниците за средните училища, в някои списания и др. По-широко място е отделено и на разговорните значения и употреби, както и на жаргонните значения. Изключени са обаче онези, които са вулгарни или неприлични. | ||
− | Включени са (в редки случаи, само от класици на българската литература, и то със съответна стилистична бележка <i>Индив.</i> — индивидуално) и отделни индивидуални значения на дадени лексикални единици, срв. напр.: <b>бурли`в</b>… <i>Прен. Индив.</i> Който се проявява с голяма сила, много силен. <i>И не ревът на битката бурлива,/ а отзвук и в душата на народа,/ певецът съща струна е звънлива:/ кънти във радост и във зла несгода.</i> Ив. Вазов. | + | Включени са (в редки случаи, само от класици на българската литература, и то със съответна стилистична бележка <i>Индив.</i> — индивидуално) и отделни индивидуални значения на дадени лексикални единици, срв. напр.: <b>бурли`в</b>{{попр|В думата е оставен интервал: „бурл ив“}}… <i>Прен. Индив.</i> Който се проявява с голяма сила, много силен. <i>И не ревът на битката бурлива,/ а отзвук и в душата на народа,/ певецът съща струна е звънлива:/ кънти във радост и във зла несгода.</i> Ив. Вазов. |
− | III. За разлика от тритомния Речник на съвременния български книжовен език (и още повече от еднотомния Български тълковен речник) в Речника на българския език за пръв път се представя много детайлно системата от значенията, нюансите и употребата на думите. Тук се има предвид не само по-пълното отразяване на остарели, редки или намиращи се в периферията на книжовния език (простонародни, жаргонни) или дори вън от рамките на книжовния език диалектни и други значения, за които стана дума по-горе, а начинът на описване на значенията. Докато в един речник с по-малък обем значенията могат да се дадат обобщено, като няколко близки значения се обединят, уедрят в едно значение (особено при думите с по-богата семантична структура), при многозначните думи в Речника на българския език във всички случаи се дава разгърнато системата на значенията. За да изпъкне по-нагледно разликата в това отношение между Речника на българския език и предходните тълковни речници на българския език, достатъчно е да се направи едно сравнение, напр.: <b>би`я</b> в Речника на съвременния български книжовен език е с шест значения и с три нюанса, а в Речника на българския език — с двадесет значения, три употреби и два нюанса; <b>бу`рен</b>, -рна… в Речника на съвременния български книжовен език има две значения и един нюанс, а в Речника на българския език — десет значения и един нюанс. Освен това много обстойно са разработени отсенките (нюансите) в значенията на думите (отбелязани със знак //) и т. нар. употреби на думите (дадени със специален знак •). При това се отразяват и случаите, когато дадено значение се използва в художествената литература за изграждане на поетичен образ. | + | <b>III.</b> За разлика от тритомния Речник на съвременния български книжовен език (и още повече от еднотомния Български тълковен речник) в Речника на българския език за пръв път се представя много детайлно системата от значенията, нюансите и употребата на думите. Тук се има предвид не само по-пълното отразяване на остарели, редки или намиращи се в периферията на книжовния език (простонародни, жаргонни) или дори вън от рамките на книжовния език диалектни и други значения, за които стана дума по-горе, а начинът на описване на значенията. Докато в един речник с по-малък обем значенията могат да се дадат обобщено, като няколко близки значения се обединят, уедрят в едно значение (особено при думите с по-богата семантична структура), при многозначните думи в Речника на българския език във всички случаи се дава разгърнато системата на значенията. За да изпъкне по-нагледно разликата в това отношение между Речника на българския език и предходните тълковни речници на българския език, достатъчно е да се направи едно сравнение, напр.: <b>би`я</b> в Речника на съвременния български книжовен език е с шест значения и с три нюанса, а в Речника на българския език — с двадесет значения, три употреби и два нюанса; <b>бу`рен</b>, -рна… в Речника на съвременния български книжовен език има две значения и един нюанс, а в Речника на българския език — десет значения и един нюанс. Освен това много обстойно са разработени отсенките (нюансите) в значенията на думите (отбелязани със знак //) и т. нар. употреби на думите (дадени със специален знак •). При това се отразяват и случаите, когато дадено значение се използва в художествената литература за изграждане на поетичен образ. |
− | IV. Отделните значения в речниковите статии са подредени с оглед на вътрешната йерархия между тях, определена от семантичната им производност едно от друго или от степента на съвременност, стилистичната им багра или честота на използването. Характеризирани са с оглед на начина, по който е извършено семантичното изменение (пренасяне). | + | <b>IV.</b> Отделните значения в речниковите статии са подредени с оглед на вътрешната йерархия между тях, определена от семантичната им производност едно от друго или от степента на съвременност, стилистичната им багра или честота на използването. Характеризирани са с оглед на начина, по който е извършено семантичното изменение (пренасяне). |
Обикновено като първо значение е поставено основното значение на думата. За основно се приема онова значение, което изпъква в съзнанието на говорителя, когато го запитат за значението на съответната дума, взета | Обикновено като първо значение е поставено основното значение на думата. За основно се приема онова значение, което изпъква в съзнанието на говорителя, когато го запитат за значението на съответната дума, взета |
Текуща версия към 13:45, 4 декември 2012
и редица диалектни значения на включените в Речника думи, особено когато думите в тези свои значения се срещат в художествената литература или в народното творчество. Застъпени са и онези специални (терминологични) значения на думите, които се срещат в учебниците за средните училища, в някои списания и др. По-широко място е отделено и на разговорните значения и употреби, както и на жаргонните значения. Изключени са обаче онези, които са вулгарни или неприлични.
Включени са (в редки случаи, само от класици на българската литература, и то със съответна стилистична бележка Индив. — индивидуално) и отделни индивидуални значения на дадени лексикални единици, срв. напр.: бурли`в*… Прен. Индив. Който се проявява с голяма сила, много силен. И не ревът на битката бурлива,/ а отзвук и в душата на народа,/ певецът съща струна е звънлива:/ кънти във радост и във зла несгода. Ив. Вазов.
III. За разлика от тритомния Речник на съвременния български книжовен език (и още повече от еднотомния Български тълковен речник) в Речника на българския език за пръв път се представя много детайлно системата от значенията, нюансите и употребата на думите. Тук се има предвид не само по-пълното отразяване на остарели, редки или намиращи се в периферията на книжовния език (простонародни, жаргонни) или дори вън от рамките на книжовния език диалектни и други значения, за които стана дума по-горе, а начинът на описване на значенията. Докато в един речник с по-малък обем значенията могат да се дадат обобщено, като няколко близки значения се обединят, уедрят в едно значение (особено при думите с по-богата семантична структура), при многозначните думи в Речника на българския език във всички случаи се дава разгърнато системата на значенията. За да изпъкне по-нагледно разликата в това отношение между Речника на българския език и предходните тълковни речници на българския език, достатъчно е да се направи едно сравнение, напр.: би`я в Речника на съвременния български книжовен език е с шест значения и с три нюанса, а в Речника на българския език — с двадесет значения, три употреби и два нюанса; бу`рен, -рна… в Речника на съвременния български книжовен език има две значения и един нюанс, а в Речника на българския език — десет значения и един нюанс. Освен това много обстойно са разработени отсенките (нюансите) в значенията на думите (отбелязани със знак //) и т. нар. употреби на думите (дадени със специален знак •). При това се отразяват и случаите, когато дадено значение се използва в художествената литература за изграждане на поетичен образ.
IV. Отделните значения в речниковите статии са подредени с оглед на вътрешната йерархия между тях, определена от семантичната им производност едно от друго или от степента на съвременност, стилистичната им багра или честота на използването. Характеризирани са с оглед на начина, по който е извършено семантичното изменение (пренасяне).
Обикновено като първо значение е поставено основното значение на думата. За основно се приема онова значение, което изпъква в съзнанието на говорителя, когато го запитат за значението на съответната дума, взета