Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/38“
Zelenkroki (беседа | приноси) (Прочит с корекции) |
(→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{+}} | {{+}} | ||
| − | 6. Бел. <i> | + | 6. Бел. <i>Гальов.</i> (гальовна дума или значение). Тази бележка се поставя най-вече при умалителни имена, с които се изразява емоционално отношение, напр. <i>гълъбче</i>, <i>пиленце</i>, <i>детенце</i> и др. |
7. Бел. <i>Шег.</i> (шеговито) — при значения или фразеологизми, с които се изразява лека, безобидна насмешка, напр. <b>Стъклен багаж.</b> <i>Разг. Шег</i>. Жени и деца (при пътуване, екскурзия). | 7. Бел. <i>Шег.</i> (шеговито) — при значения или фразеологизми, с които се изразява лека, безобидна насмешка, напр. <b>Стъклен багаж.</b> <i>Разг. Шег</i>. Жени и деца (при пътуване, екскурзия). | ||
| − | V. Бележки за означаване честотата (фреквенцията) на употребата на думите. 1. Бел. <i>Рядко</i> се поставя при думи, които се употребяват рядко. Често това са словообразувателни варианти на по-широко разпространени в езика думи, както и глаголи с представки, образувани правилно по типичния за дадената представка словообразувателен тип, но рядко употребявани, макар и възможни теоретически, напр.: <b> | + | <b>V. Бележки за означаване честотата (фреквенцията) на употребата на думите.</b> 1. Бел. <i>Рядко</i> се поставя при думи, които се употребяват рядко. Често това са словообразувателни варианти на по-широко разпространени в езика думи, както и глаголи с представки, образувани правилно по типичния за дадената представка словообразувателен тип, но рядко употребявани, макар и възможни теоретически, напр.: <b>тра`пище</b>… Само <i>ед. Рядко</i>. Трап; <b>планини`ст</b>… <i>Рядко.</i> Планински; <b>дребна`вщина</b> <i>ж. Рядко.</i> Дребнавост. |
| − | 2. Бел. <i>Рядко</i> се поставя и при някои форми за отделни граматични категории на думите, които се срещат рядко или са теоретически възможни, напр. <b>догово`рвам</b>… <i>несв.</i> (рядко); <b>догово`ря</b>…, <i>св., прех.</i> Говоря докрай, доизказвам; договарям<sup>1</sup>. | + | 2. Бел. <i>Рядко</i> се поставя и при някои форми за отделни граматични категории на думите, които се срещат рядко или са теоретически възможни, напр. <b>догово`рвам</b>… <i>несв.</i> (рядко); <b>догово`ря</b>…, <i>св.</i>, <i>прех.</i> Говоря докрай, доизказвам; договарям<sup>1</sup>. |
3. С такава бележка се характеризират и отделни значения на многозначната дума, напр.: <b>изма`мвам</b>… 4. <i>Рядко.</i> Прелъстявам, съблазнявам. | 3. С такава бележка се характеризират и отделни значения на многозначната дума, напр.: <b>изма`мвам</b>… 4. <i>Рядко.</i> Прелъстявам, съблазнявам. | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
| − | VI. Бележки за оценка на мястото на думата в съвременния език. От този тип е бел. <i>Нежел.</i> (нежелатена дума), която изразява оценката на езиковедите, че дадена дума е неуместна и ненужна в нашия език обикн. като чуждица, тъй като има утвърдени равностойни домашни синоними, напр.: <b>финализи`рам</b>… <i>Книж. Нежел.</i> Завършвам, приключвам, привършвам; <b>фен</b>… <i>Нежел.</i> Почитател, поклонник, любител. | + | <b>VI.</b> Бележки за оценка на мястото на думата в съвременния език. От този тип е бел. <i>Нежел.</i> (нежелатена дума), която изразява оценката на езиковедите, че дадена дума е неуместна и ненужна в нашия език обикн. като чуждица, тъй като има утвърдени равностойни домашни синоними, напр.: <b>финализи`рам</b>… <i>Книж. Нежел.</i> Завършвам, приключвам, привършвам; <b>фен</b>… <i>Нежел.</i> Почитател, поклонник, любител. |
| − | VII. Отбелязване промените в стилистичните отсенки. 1. Ако промените засягат не само стилистичната багра, но и значението на думата, отделят се две значения и се посочва стилистичната отсянка, напр. <b>коко`на</b>… 1. <i>Остар.</i> Дама, госпожа. 2. <i>Разг. Пренебр.</i> Разглезена жена, която обича да се гизди и труфи. | + | <b>VII. Отбелязване промените в стилистичните отсенки.</b> 1. Ако промените засягат не само стилистичната багра, но и значението на думата, отделят се две значения и се посочва стилистичната отсянка, напр. <b>коко`на</b>… 1. <i>Остар.</i> Дама, госпожа. 2. <i>Разг. Пренебр.</i> Разглезена жена, която обича да се гизди и труфи. |
2. Ако думата по-рано е била неутрална, а днес принадлежи към някой езиков стил или употребата й е ограничена в дадена сфера или има експресивна отсянка, каквато по-рано не е имала, поставя се на първо място бел. <i>Остар.</i> и след указание „сега“ бележката, с която се характеризира съвременната стилистична багра на думата, напр.: <b>да`скал</b>… <i>Остар.</i>, сега <i>пренебр.</i> Учител; <b>комши`я</b>… <i>Остар.</i>, сега <i>разг.</i> Съсед. | 2. Ако думата по-рано е била неутрална, а днес принадлежи към някой езиков стил или употребата й е ограничена в дадена сфера или има експресивна отсянка, каквато по-рано не е имала, поставя се на първо място бел. <i>Остар.</i> и след указание „сега“ бележката, с която се характеризира съвременната стилистична багра на думата, напр.: <b>да`скал</b>… <i>Остар.</i>, сега <i>пренебр.</i> Учител; <b>комши`я</b>… <i>Остар.</i>, сега <i>разг.</i> Съсед. | ||
3. В случаите, когато думата в по-ранен период от развоя на езика ни не е била неутрална, имала е някаква стилистична характеристика, но сега тази дума е вече остаряла, поставя се на първо място бележката <i>Остар.</i> и | 3. В случаите, когато думата в по-ранен период от развоя на езика ни не е била неутрална, имала е някаква стилистична характеристика, но сега тази дума е вече остаряла, поставя се на първо място бележката <i>Остар.</i> и | ||
Текуща версия към 15:15, 4 декември 2012
6. Бел. Гальов. (гальовна дума или значение). Тази бележка се поставя най-вече при умалителни имена, с които се изразява емоционално отношение, напр. гълъбче, пиленце, детенце и др.
7. Бел. Шег. (шеговито) — при значения или фразеологизми, с които се изразява лека, безобидна насмешка, напр. Стъклен багаж. Разг. Шег. Жени и деца (при пътуване, екскурзия).
V. Бележки за означаване честотата (фреквенцията) на употребата на думите. 1. Бел. Рядко се поставя при думи, които се употребяват рядко. Често това са словообразувателни варианти на по-широко разпространени в езика думи, както и глаголи с представки, образувани правилно по типичния за дадената представка словообразувателен тип, но рядко употребявани, макар и възможни теоретически, напр.: тра`пище… Само ед. Рядко. Трап; планини`ст… Рядко. Планински; дребна`вщина ж. Рядко. Дребнавост.
2. Бел. Рядко се поставя и при някои форми за отделни граматични категории на думите, които се срещат рядко или са теоретически възможни, напр. догово`рвам… несв. (рядко); догово`ря…, св., прех. Говоря докрай, доизказвам; договарям1.
3. С такава бележка се характеризират и отделни значения на многозначната дума, напр.: изма`мвам… 4. Рядко. Прелъстявам, съблазнявам.
4. Бел. Индив. (индивидуализъм) се поставя при думи или употреби, отнасящи се до индивидуалния език на даден автор, напр.: бедови`т… Индив. Изпълнен с беди; гъ`рмот… Индив. Силен шум, бучене; безхле`бен… 3. Индив. Който не носи хляб, няма работа.
VI. Бележки за оценка на мястото на думата в съвременния език. От този тип е бел. Нежел. (нежелатена дума), която изразява оценката на езиковедите, че дадена дума е неуместна и ненужна в нашия език обикн. като чуждица, тъй като има утвърдени равностойни домашни синоними, напр.: финализи`рам… Книж. Нежел. Завършвам, приключвам, привършвам; фен… Нежел. Почитател, поклонник, любител.
VII. Отбелязване промените в стилистичните отсенки. 1. Ако промените засягат не само стилистичната багра, но и значението на думата, отделят се две значения и се посочва стилистичната отсянка, напр. коко`на… 1. Остар. Дама, госпожа. 2. Разг. Пренебр. Разглезена жена, която обича да се гизди и труфи.
2. Ако думата по-рано е била неутрална, а днес принадлежи към някой езиков стил или употребата й е ограничена в дадена сфера или има експресивна отсянка, каквато по-рано не е имала, поставя се на първо място бел. Остар. и след указание „сега“ бележката, с която се характеризира съвременната стилистична багра на думата, напр.: да`скал… Остар., сега пренебр. Учител; комши`я… Остар., сега разг. Съсед.
3. В случаите, когато думата в по-ранен период от развоя на езика ни не е била неутрална, имала е някаква стилистична характеристика, но сега тази дума е вече остаряла, поставя се на първо място бележката Остар. и
