Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/37“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Одобрена)
 
(Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
та и употребявани предимно там: <i>китайска стена, сизифов труд</i> и под.
+
и употребявани предимно там: <i>китайска стена</i>, <i>сизифов труд</i> и под.
  
9. Бел. <i>Разг.</i> (разговорна дума, значение или фразеологизъм) се поставя при думите, значенията, както и при фразеологичните единици от разговорния стил на книжовния език, напр.: <b>дрънкам ...</b> <i>Разг.</i> Говоря...; <b>кристализирам ...</b> <i>Разг.</i> Измръзвам, <i>глезотия, грозотия, въртя на пръста си някого</i> и др.
+
9. Бел. <i>Разг.</i> (разговорна дума, значение или фразеологизъм) се поставя при думите, значенията, както и при фразеологичните единици от разговорния стил на книжовния език, напр.: <b>дръ`нкам</b><i>Разг.</i> Говоря…; кристализи`рам… <i>Разг.</i> Измръзвам, <i>глезотия</i>, <i>грозотия</i>, <i>въртя на пръста си някого</i> и др.
  
<b>Ш.</b> Бележки за означаване историческата перспектива в живота на думите. 1. Бел. <i>Остар.</i> се поставя при думи, които не се употребяват в съвременния книжовен език, напр.: <b>ри`тма...</b> <i>Остар.</i> Рима; <b>плакарда...</b> <i>Остар.</i> Плакат; <b>минувам...</b> <i>Остар.</i> Минавам.
 
  
Бел. <i>Остар.</i> не се поставя при думи, чиито реалии са остарели, отживели, защото в случая са остарели не думите, а понятията, които се означават с тези думи. Ограничеността на тези думи по време се отбелязва в дефиницията: <b>кри`мка...</b> Вид пушка от времето на Кримската война (1853-1856 г.); стара пушка.
+
<b>III. Бележки за означаване историческата перспектива в живота на думите.</b> 1. Бел. <i>Остар.</i> се поставя при думи, които не се употребяват в съвременния книжовен език, напр.: <b>ри`тма</b>… <i>Остар.</i> Рима; <b>плака`рда</b>… <i>Остар.</i> Плакат; <b>мину`вам</b>… <i>Остар.</i> Минавам.
  
2. Бел. <i>Истор.</i> (историческа дума или значение) се поставя само при думи или устойчиви словосъчетания, които означават понятия, свързани с общественото и държавно устройство или бит, нрави и др. на някоя по-ста-ра епоха, като <i>весталка, вестготи, висока порта</i> и др.
+
Бел. <i>Остар.</i> не се поставя при думи, чиито реалии са остарели, отживели, защото в случая са остарели не думите, а понятията, които се означават с тези думи. Ограничеността на тези думи по време се отбелязва в дефиницията: <b>кри`мка</b>… Вид пушка от времето на Кримската война (1853-1856 г.); стара пушка.
  
3. Бел. <i>Нов.</i> (нова дума или значение) се поставя при думи или значения, които са навлезли в езика през последното десетилетие (или навлизат сега в езика), напр.: <b>бодигард</b>...ЯЪв. Охранител, телохранител; <b>екшън...</b> <i>Нов.</i> Филм или друго произведение с динамично действие, сблъсъци, преследвания и под.
+
2. Бел. <i>Истор.</i> (историческа дума или значение) се поставя само при думи или устойчиви словосъчетания, които означават понятия, свързани с общественото и държавно устройство или бит, нрави и др. на някоя по-стара епоха, като <i>весталка</i>, <i>вестготи</i>, <i>висока порта</i> и др.
  
<b>IV.</b> Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите. Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите се поставят само в случаите, когато емоционалната окраска е свойствена на думата и вън от контекста. За тази цел се употребяват следните бележки:
+
3. Бел. <i>Нов.</i> (нова дума или значение) се поставя при думи или значения, които са навлезли в езика през последното десетилетие (или навлизат сега в езика), напр.: <b>бо`дигард</b>… <i>Нов.</i> Охранител, телохранител; <b>е`кшън</b>… <i>Нов.</i> Филм или друго произведение с динамично действие, сблъсъци, преследвания и под.
  
1. Бел. <i>Пренебр.</i> (пренебрежителна дума, значение, фразеологична единица), напр.: <i>критикар, селяндур, писарушка, женоря</i> и др.; <b>Вятър ме вее.</b> <i>Разг. Пренебр.</i> Не ме бива за някаква работа, негоден съм за нещо.
 
  
2. Бел. <i>Ирон.</i> (иронична дума, значение, фразеологизъм), напр. <b>гениален...</b> 3. <i>Ирон.</i> Много глупав; <b>Под чехъл съм.</b> <i>Разг. Ирон.</i> За мъж — намирам се в пълно подчинение на жена си, за всичко я слушам.
+
<b>IV. Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите.</b> Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите се поставят само в случаите, когато емоционалната окраска е свойствена на думата и вън от контекста. За тази цел се употребяват следните бележки:
 +
 
 +
1. Бел. <i>Пренебр.</i> (пренебрежителна дума, значение, фразеологична единица), напр.: <i>критикар</i>, <i>селяндур</i>, <i>писарушка</i>, <i>женоря</i> и др.; <b>Вятър ме вее.</b> <i>Разг. Пренебр.</i> Не ме бива за някаква работа, негоден съм за нещо.
 +
 
 +
2. Бел. <i>Ирон.</i> (иронична дума, значение, фразеологизъм), напр. <b>гениа`лен</b>3. <i>Ирон.</i> Много глупав; <b>Под чехъл съм.</b> <i>Разг. Ирон.</i> За мъж — намирам се в пълно подчинение на жена си, за всичко я слушам.
  
 
3. Бел. <i>Неодобр.</i> се употребява, когато експресията е отрицателна, без да може да се подведе към останалите характеристики, означени в Речника.
 
3. Бел. <i>Неодобр.</i> се употребява, когато експресията е отрицателна, без да може да се подведе към останалите характеристики, означени в Речника.
  
4. Бел. <i>Грубо</i> (груба дума, значение или фразеологизъм) — напр. <b>пукна...</b> <i>Грубо.</i> Умра, <b>плюскам...</b> <i>Разг. Грубо.</i> Ям, <b>мутра ...</b> <i>Разг. Грубо.</i> Лице.
+
4. Бел. <i>Грубо</i> (груба дума, значение или фразеологизъм) — напр. <b>пу`кна</b><i>Грубо.</i> Умра, <b>плю`скам</b><i>Разг. Грубо.</i> Ям, <b>му`тра</b><i>Разг. Грубо.</i> Лице.
  
5. Бел. <i>Руг.</i> (ругателно) — при думи като<b> <i>muckuhuh</i><i>, келеш</i> и при експресивни значения и употреби като <b>свиня...</b> <i>Разг. Руг.</i> За много лаком, дебел или мръсен човек; <b>говедо...</b> <i>Разг. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително, презрително или оскърбително отношение към някого, за когото се смята, че е прост, див, недодялан, глупав — и под.
+
5. Бел. <i>Руг.</i> (ругателно) — при думи като <i>мискинин</i>, <i>келеш</i> и при експресивни значения и употреби като <b>свиня`</b><i>Разг. Руг.</i> За много лаком, дебел или мръсен човек; <b>гове`до</b><i>Разг. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително, презрително или оскърбително отношение към някого, за когото се смята, че е прост, див, недодялан, глупав — и под.

Текуща версия към 15:02, 4 декември 2012

Корекцията на страницата е одобрена


и употребявани предимно там: китайска стена, сизифов труд и под.

9. Бел. Разг. (разговорна дума, значение или фразеологизъм) се поставя при думите, значенията, както и при фразеологичните единици от разговорния стил на книжовния език, напр.: дръ`нкамРазг. Говоря…; кристализи`рам… Разг. Измръзвам, глезотия, грозотия, въртя на пръста си някого и др.


III. Бележки за означаване историческата перспектива в живота на думите. 1. Бел. Остар. се поставя при думи, които не се употребяват в съвременния книжовен език, напр.: ри`тмаОстар. Рима; плака`рдаОстар. Плакат; мину`вамОстар. Минавам.

Бел. Остар. не се поставя при думи, чиито реалии са остарели, отживели, защото в случая са остарели не думите, а понятията, които се означават с тези думи. Ограничеността на тези думи по време се отбелязва в дефиницията: кри`мка… Вид пушка от времето на Кримската война (1853-1856 г.); стара пушка.

2. Бел. Истор. (историческа дума или значение) се поставя само при думи или устойчиви словосъчетания, които означават понятия, свързани с общественото и държавно устройство или бит, нрави и др. на някоя по-стара епоха, като весталка, вестготи, висока порта и др.

3. Бел. Нов. (нова дума или значение) се поставя при думи или значения, които са навлезли в езика през последното десетилетие (или навлизат сега в езика), напр.: бо`дигардНов. Охранител, телохранител; е`кшънНов. Филм или друго произведение с динамично действие, сблъсъци, преследвания и под.


IV. Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите. Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите се поставят само в случаите, когато емоционалната окраска е свойствена на думата и вън от контекста. За тази цел се употребяват следните бележки:

1. Бел. Пренебр. (пренебрежителна дума, значение, фразеологична единица), напр.: критикар, селяндур, писарушка, женоря и др.; Вятър ме вее. Разг. Пренебр. Не ме бива за някаква работа, негоден съм за нещо.

2. Бел. Ирон. (иронична дума, значение, фразеологизъм), напр. гениа`лен… 3. Ирон. Много глупав; Под чехъл съм. Разг. Ирон. За мъж — намирам се в пълно подчинение на жена си, за всичко я слушам.

3. Бел. Неодобр. се употребява, когато експресията е отрицателна, без да може да се подведе към останалите характеристики, означени в Речника.

4. Бел. Грубо (груба дума, значение или фразеологизъм) — напр. пу`кнаГрубо. Умра, плю`скамРазг. Грубо. Ям, му`траРазг. Грубо. Лице.

5. Бел. Руг. (ругателно) — при думи като мискинин, келеш и при експресивни значения и употреби като свиня`Разг. Руг. За много лаком, дебел или мръсен човек; гове`доРазг. Руг. За изразяване на пренебрежително, презрително или оскърбително отношение към някого, за когото се смята, че е прост, див, недодялан, глупав — и под.