Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/37“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
(→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | и употребявани предимно там: <i>китайска стена, сизифов труд</i> и под. | + | и употребявани предимно там: <i>китайска стена</i>, <i>сизифов труд</i> и под. |
| − | 9. Бел. <i>Разг.</i> (разговорна дума, значение или фразеологизъм) се поставя при думите, значенията, както и при фразеологичните единици от разговорния стил на книжовния език, напр.: <b>дръ`нкам</b>… <i>Разг.</i> Говоря…; кристализи`рам… <i>Разг.</i> Измръзвам, <i>глезотия, грозотия, въртя на пръста си някого</i> и др. | + | 9. Бел. <i>Разг.</i> (разговорна дума, значение или фразеологизъм) се поставя при думите, значенията, както и при фразеологичните единици от разговорния стил на книжовния език, напр.: <b>дръ`нкам</b>… <i>Разг.</i> Говоря…; кристализи`рам… <i>Разг.</i> Измръзвам, <i>глезотия</i>, <i>грозотия</i>, <i>въртя на пръста си някого</i> и др. |
| − | III. Бележки за означаване историческата перспектива в живота на думите. 1. Бел. <i>Остар.</i> се поставя при думи, които не се употребяват в съвременния книжовен език, напр.: <b>ри`тма</b>… <i>Остар.</i> Рима; <b>плака`рда</b>… <i>Остар.</i> Плакат; <b>мину`вам</b>… <i>Остар.</i> Минавам. | + | <b>III. Бележки за означаване историческата перспектива в живота на думите.</b> 1. Бел. <i>Остар.</i> се поставя при думи, които не се употребяват в съвременния книжовен език, напр.: <b>ри`тма</b>… <i>Остар.</i> Рима; <b>плака`рда</b>… <i>Остар.</i> Плакат; <b>мину`вам</b>… <i>Остар.</i> Минавам. |
Бел. <i>Остар.</i> не се поставя при думи, чиито реалии са остарели, отживели, защото в случая са остарели не думите, а понятията, които се означават с тези думи. Ограничеността на тези думи по време се отбелязва в дефиницията: <b>кри`мка</b>… Вид пушка от времето на Кримската война (1853-1856 г.); стара пушка. | Бел. <i>Остар.</i> не се поставя при думи, чиито реалии са остарели, отживели, защото в случая са остарели не думите, а понятията, които се означават с тези думи. Ограничеността на тези думи по време се отбелязва в дефиницията: <b>кри`мка</b>… Вид пушка от времето на Кримската война (1853-1856 г.); стара пушка. | ||
| − | 2. Бел. <i>Истор.</i> (историческа дума или значение) се поставя само при думи или устойчиви словосъчетания, които означават понятия, свързани с общественото и държавно устройство или бит, нрави и др. на някоя по-стара епоха, като <i>весталка, вестготи, висока порта</i> и др. | + | 2. Бел. <i>Истор.</i> (историческа дума или значение) се поставя само при думи или устойчиви словосъчетания, които означават понятия, свързани с общественото и държавно устройство или бит, нрави и др. на някоя по-стара епоха, като <i>весталка</i>, <i>вестготи</i>, <i>висока порта</i> и др. |
3. Бел. <i>Нов.</i> (нова дума или значение) се поставя при думи или значения, които са навлезли в езика през последното десетилетие (или навлизат сега в езика), напр.: <b>бо`дигард</b>… <i>Нов.</i> Охранител, телохранител; <b>е`кшън</b>… <i>Нов.</i> Филм или друго произведение с динамично действие, сблъсъци, преследвания и под. | 3. Бел. <i>Нов.</i> (нова дума или значение) се поставя при думи или значения, които са навлезли в езика през последното десетилетие (или навлизат сега в езика), напр.: <b>бо`дигард</b>… <i>Нов.</i> Охранител, телохранител; <b>е`кшън</b>… <i>Нов.</i> Филм или друго произведение с динамично действие, сблъсъци, преследвания и под. | ||
| − | IV. Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите. Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите се поставят само в случаите, когато емоционалната окраска е свойствена на думата и вън от контекста. За тази цел се употребяват следните бележки: | + | <b>IV. Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите.</b> Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите се поставят само в случаите, когато емоционалната окраска е свойствена на думата и вън от контекста. За тази цел се употребяват следните бележки: |
| − | 1. Бел. <i>Пренебр.</i> (пренебрежителна дума, значение, фразеологична единица), напр.: <i>критикар, селяндур, писарушка, женоря</i> и др.; <b>Вятър ме вее.</b> <i>Разг. Пренебр.</i> Не ме бива за някаква работа, негоден съм за нещо. | + | 1. Бел. <i>Пренебр.</i> (пренебрежителна дума, значение, фразеологична единица), напр.: <i>критикар</i>, <i>селяндур</i>, <i>писарушка</i>, <i>женоря</i> и др.; <b>Вятър ме вее.</b> <i>Разг. Пренебр.</i> Не ме бива за някаква работа, негоден съм за нещо. |
2. Бел. <i>Ирон.</i> (иронична дума, значение, фразеологизъм), напр. <b>гениа`лен</b>… 3. <i>Ирон.</i> Много глупав; <b>Под чехъл съм.</b> <i>Разг. Ирон.</i> За мъж — намирам се в пълно подчинение на жена си, за всичко я слушам. | 2. Бел. <i>Ирон.</i> (иронична дума, значение, фразеологизъм), напр. <b>гениа`лен</b>… 3. <i>Ирон.</i> Много глупав; <b>Под чехъл съм.</b> <i>Разг. Ирон.</i> За мъж — намирам се в пълно подчинение на жена си, за всичко я слушам. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
4. Бел. <i>Грубо</i> (груба дума, значение или фразеологизъм) — напр. <b>пу`кна</b>… <i>Грубо.</i> Умра, <b>плю`скам</b>… <i>Разг. Грубо.</i> Ям, <b>му`тра</b>… <i>Разг. Грубо.</i> Лице. | 4. Бел. <i>Грубо</i> (груба дума, значение или фразеологизъм) — напр. <b>пу`кна</b>… <i>Грубо.</i> Умра, <b>плю`скам</b>… <i>Разг. Грубо.</i> Ям, <b>му`тра</b>… <i>Разг. Грубо.</i> Лице. | ||
| − | 5. Бел. <i>Руг.</i> (ругателно) — при думи като <i>мискинин, келеш</i> и при експресивни значения и употреби като <b>свиня`</b>… <i>Разг. Руг.</i> За много лаком, дебел или мръсен човек; <b>гове`до</b>… <i>Разг. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително, презрително или оскърбително отношение към някого, за когото се смята, че е прост, див, недодялан, глупав — и под. | + | 5. Бел. <i>Руг.</i> (ругателно) — при думи като <i>мискинин</i>, <i>келеш</i> и при експресивни значения и употреби като <b>свиня`</b>… <i>Разг. Руг.</i> За много лаком, дебел или мръсен човек; <b>гове`до</b>… <i>Разг. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително, презрително или оскърбително отношение към някого, за когото се смята, че е прост, див, недодялан, глупав — и под. |
Текуща версия към 12:02, 4 декември 2012
и употребявани предимно там: китайска стена, сизифов труд и под.
9. Бел. Разг. (разговорна дума, значение или фразеологизъм) се поставя при думите, значенията, както и при фразеологичните единици от разговорния стил на книжовния език, напр.: дръ`нкам… Разг. Говоря…; кристализи`рам… Разг. Измръзвам, глезотия, грозотия, въртя на пръста си някого и др.
III. Бележки за означаване историческата перспектива в живота на думите. 1. Бел. Остар. се поставя при думи, които не се употребяват в съвременния книжовен език, напр.: ри`тма… Остар. Рима; плака`рда… Остар. Плакат; мину`вам… Остар. Минавам.
Бел. Остар. не се поставя при думи, чиито реалии са остарели, отживели, защото в случая са остарели не думите, а понятията, които се означават с тези думи. Ограничеността на тези думи по време се отбелязва в дефиницията: кри`мка… Вид пушка от времето на Кримската война (1853-1856 г.); стара пушка.
2. Бел. Истор. (историческа дума или значение) се поставя само при думи или устойчиви словосъчетания, които означават понятия, свързани с общественото и държавно устройство или бит, нрави и др. на някоя по-стара епоха, като весталка, вестготи, висока порта и др.
3. Бел. Нов. (нова дума или значение) се поставя при думи или значения, които са навлезли в езика през последното десетилетие (или навлизат сега в езика), напр.: бо`дигард… Нов. Охранител, телохранител; е`кшън… Нов. Филм или друго произведение с динамично действие, сблъсъци, преследвания и под.
IV. Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите. Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите се поставят само в случаите, когато емоционалната окраска е свойствена на думата и вън от контекста. За тази цел се употребяват следните бележки:
1. Бел. Пренебр. (пренебрежителна дума, значение, фразеологична единица), напр.: критикар, селяндур, писарушка, женоря и др.; Вятър ме вее. Разг. Пренебр. Не ме бива за някаква работа, негоден съм за нещо.
2. Бел. Ирон. (иронична дума, значение, фразеологизъм), напр. гениа`лен… 3. Ирон. Много глупав; Под чехъл съм. Разг. Ирон. За мъж — намирам се в пълно подчинение на жена си, за всичко я слушам.
3. Бел. Неодобр. се употребява, когато експресията е отрицателна, без да може да се подведе към останалите характеристики, означени в Речника.
4. Бел. Грубо (груба дума, значение или фразеологизъм) — напр. пу`кна… Грубо. Умра, плю`скам… Разг. Грубо. Ям, му`тра… Разг. Грубо. Лице.
5. Бел. Руг. (ругателно) — при думи като мискинин, келеш и при експресивни значения и употреби като свиня`… Разг. Руг. За много лаком, дебел или мръсен човек; гове`до… Разг. Руг. За изразяване на пренебрежително, презрително или оскърбително отношение към някого, за когото се смята, че е прост, див, недодялан, глупав — и под.
