Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/934“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
БРАКОСЪЧЕТАВАМ, -аш, <i>несв.;</i> бракосъчетая, -аеш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех., Книж.</i> Извършвам бракосъчетание, бракосъчетавам се, бракосъчетая се <i>страд.</i> БРАКОСЪЧЕТАВАМ СЕ <i>несв.;</i> бракосъчетая се <i>св., сред.</i> Встъпвам в брак. <i>Бях се запознал с едно девойче:.. Та когато се готвехме да се бракосъчетаем, взе че се обяви Отечествената война.</i> В. Чертовенски, НИ, 59. | БРАКОСЪЧЕТАВАМ, -аш, <i>несв.;</i> бракосъчетая, -аеш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех., Книж.</i> Извършвам бракосъчетание, бракосъчетавам се, бракосъчетая се <i>страд.</i> БРАКОСЪЧЕТАВАМ СЕ <i>несв.;</i> бракосъчетая се <i>св., сред.</i> Встъпвам в брак. <i>Бях се запознал с едно девойче:.. Та когато се готвехме да се бракосъчетаем, взе че се обяви Отечествената война.</i> В. Чертовенски, НИ, 59. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОСЪЧЕТАВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракосъчетавам <i>и от</i> бракосъчетавам се; бракосъчетание. | БРАКОСЪЧЕТАВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракосъчетавам <i>и от</i> бракосъчетавам се; бракосъчетание. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОСЪЧЕТАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Сключване на брак по установен граждански ред или чрез църковен обред. <i>След два дена стана, скромно, бракосъчетанието на Светослав с Фрасина в черквата „Св. 40 мъченици“.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 64. <i>Нашите герои стоят смирено върху шареното черковно килимче и приемат с благоговение светото тайнство на бракосъчетанието..</i> Св. Минков, РТК, 127. <i>Бракосъчетанието се извършва публично в общинския народен съвет, в присъствието на двама свидетели.</i> | БРАКОСЪЧЕТАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Сключване на брак по установен граждански ред или чрез църковен обред. <i>След два дена стана, скромно, бракосъчетанието на Светослав с Фрасина в черквата „Св. 40 мъченици“.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 64. <i>Нашите герои стоят смирено върху шареното черковно килимче и приемат с благоговение светото тайнство на бракосъчетанието..</i> Св. Минков, РТК, 127. <i>Бракосъчетанието се извършва публично в общинския народен съвет, в присъствието на двама свидетели.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОСЪЧЕТАТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до бракосъчетание. <i>Бракосъчетателните свръзки на литовския княжески дом с домовете на руските князе само могли да пробият първия път на християнството там в XIII-ия век.</i> Д. Душанов, ИПЧ, 166. <i>Брако-съчетателна зала.</i> | БРАКОСЪЧЕТАТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до бракосъчетание. <i>Бракосъчетателните свръзки на литовския княжески дом с домовете на руските князе само могли да пробият първия път на християнството там в XIII-ия век.</i> Д. Душанов, ИПЧ, 166. <i>Брако-съчетателна зала.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОСЪЧЕТАЯ. Вж. бракосъчетавам. | БРАКОСЪЧЕТАЯ. Вж. бракосъчетавам. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКТИ`САМ.Вж. брактисвам. | БРАКТИ`САМ.Вж. брактисвам. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКТИ`СВАМ, -аш, <i>несв.;</i> бракти`сам, | БРАКТИ`СВАМ, -аш, <i>несв.;</i> бракти`сам, | ||
-аш, <i>св., прех. Диал.</i> За овца — раждам мъртво агне^изплавям се. | -аш, <i>св., прех. Диал.</i> За овца — раждам мъртво агне^изплавям се. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКТИСВАМ СЕ <i>несв.;</i> бракти`сам се <i>св., непрех.</i> Брактисвам. | БРАКТИСВАМ СЕ <i>несв.;</i> бракти`сам се <i>св., непрех.</i> Брактисвам. | ||
| − | — От тур. birakmak | + | — От тур. birakmak ’изоставям’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. |
| − | + | ---- | |
БРАКТИ`СВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брактисвам <i>и от</i> брактисвам се; изготвяне. | БРАКТИ`СВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брактисвам <i>и от</i> брактисвам се; изготвяне. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКУВАМ<sup>1</sup>, -аш, <i>несв., прех.</i> Определям нещо като некачествено, негодно за употреба. <i>Ето,.., онзи предприемач.. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки?</i> Ал. Константинов, Съч. I, 120. <i>Наистина, конят си имаше някои недостатъци, инак нямаше и да го бракувауг: беше сляп с едното око и накуцваше.</i> И. Йовков, Разк. I, 239. бракувам се <i>страд. Той си спомни и за тръбопровода, който заради тази</i> [белгийската] <i>ламарина се забави и част от него се бракува.</i> Д. Кисьов, Щ, 409. | БРАКУВАМ<sup>1</sup>, -аш, <i>несв., прех.</i> Определям нещо като некачествено, негодно за употреба. <i>Ето,.., онзи предприемач.. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки?</i> Ал. Константинов, Съч. I, 120. <i>Наистина, конят си имаше някои недостатъци, инак нямаше и да го бракувауг: беше сляп с едното око и накуцваше.</i> И. Йовков, Разк. I, 239. бракувам се <i>страд. Той си спомни и за тръбопровода, който заради тази</i> [белгийската] <i>ламарина се забави и част от него се бракува.</i> Д. Кисьов, Щ, 409. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКУВАМ<sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i> и се., <i>прех. Разг.</i> Бракосъчетавам, женя. бракувам се <i>страд.</i> | БРАКУВАМ<sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i> и се., <i>прех. Разг.</i> Бракосъчетавам, женя. бракувам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОСЪЧЕТАВАМ | БРАКОСЪЧЕТАВАМ | ||
| − | + | ---- | |
БРАКУВАМ СЕ <i>несв., непрех. Разг.</i> Бракосъчетавам се, женя се. | БРАКУВАМ СЕ <i>несв., непрех. Разг.</i> Бракосъчетавам се, женя се. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКУВАНЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракувам<sup>1</sup> и <i>от</i> бракувам се. <i>На много места има машини за бракуване, които дълго време лежат като отпадъци по дворовете на предприятията.</i> | БРАКУВАНЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракувам<sup>1</sup> и <i>от</i> бракувам се. <i>На много места има машини за бракуване, които дълго време лежат като отпадъци по дворовете на предприятията.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРАКУВАНЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракувам<sup>2</sup> и <i>от</i> бракувам се. | БРАКУВАНЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракувам<sup>2</sup> и <i>от</i> бракувам се. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКУВАТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до бракуване. <i>Гумите, които не могат да бъдат възстановени, се бракуват. Бракуването на автомобилните гуми става от специално назначена комисия, която съставя бракувателен протокол.</i> В. Вълев, Е А, 219. | БРАКУВАТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до бракуване. <i>Гумите, които не могат да бъдат възстановени, се бракуват. Бракуването на автомобилните гуми става от специално назначена комисия, която съставя бракувателен протокол.</i> В. Вълев, Е А, 219. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКУВАЧ <i>м.</i> Длъжностно лице, което определя кои материали, предмети и др. са негодни за употреба. <i>Към същата категория</i> [съсредоточена работа] <i>се отнася и работата на бракувана, на телефонистка-та и др.</i> Псих. X кл. 87. | БРАКУВАЧ <i>м.</i> Длъжностно лице, което определя кои материали, предмети и др. са негодни за употреба. <i>Към същата категория</i> [съсредоточена работа] <i>се отнася и работата на бракувана, на телефонистка-та и др.</i> Псих. X кл. 87. | ||
| − | + | ---- | |
БРАЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Изплетена от пръти преграда на воденична вада или на улей, която спира твърдите предмети, носени от течението на водата. | БРАЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Изплетена от пръти преграда на воденична вада или на улей, която спира твърдите предмети, носени от течението на водата. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БРАМАНж. Брамин. | БРАМАНж. Брамин. | ||
— Друга (остар.) форма: брахман. | — Друга (остар.) форма: брахман. | ||
| − | + | ---- | |
БРАМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Религия на ранното робовладелско общество в Индия, оформила се през първото хилядолетие пр. н. е., която носи името си от главното божество Брама; брамизъм. В <i>различните периоди в Индонезия са се разпространили няколко религии: будизмът, ораманизмът, мохамеданството.</i> РД, 1961, бр. 318, 2. | БРАМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Религия на ранното робовладелско общество в Индия, оформила се през първото хилядолетие пр. н. е., която носи името си от главното божество Брама; брамизъм. В <i>различните периоди в Индонезия са се разпространили няколко религии: будизмът, ораманизмът, мохамеданството.</i> РД, 1961, бр. 318, 2. | ||
| − | — От инд. brahman | + | — От инд. brahman ’дух’. — Друга (остар.) форма: б р а — хмани`зъм. |
| − | + | ---- | |
БРАМАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до браман и браманизъм; бра-мински. <i>Погребалната церемония се извършваше спокойно и делово от свещениците. Близките на покойните съвсем нямаха по-къртен и тъжен вид, защото според бра-манската вяра човешката душа може да се прероди като човек, животно или растение.</i> Е. Мечкова, СМ, 29. | БРАМАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до браман и браманизъм; бра-мински. <i>Погребалната церемония се извършваше спокойно и делово от свещениците. Близките на покойните съвсем нямаха по-къртен и тъжен вид, защото според бра-манската вяра човешката душа може да се прероди като човек, животно или растение.</i> Е. Мечкова, СМ, 29. | ||
— Друга (остар.) форма: брахмански. | — Друга (остар.) форма: брахмански. | ||
| − | + | ---- | |
БРАМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Браманизъм. <i>И в будизма, както в християнството, се наброяват доста направления и секти — брамизъм, ламизъм и др.</i> Ал. Гетман, ВС, 44. | БРАМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Браманизъм. <i>И в будизма, както в християнството, се наброяват доста направления и секти — брамизъм, ламизъм и др.</i> Ал. Гетман, ВС, 44. | ||
| − | + | ---- | |
БРАМИ`Н <i>м.</i> Представител на една от висшите касти (жреческата) у индусите бра-министи. <i>Жерците са носиле име брамини, т. е. служители на бога Брама. Който е бил роден от брамини, той не е можел да бъде нищо друго освен брамин.</i> Знан., 1875, бр. 9, 132. <i>Главни касти са четири: първа</i> | БРАМИ`Н <i>м.</i> Представител на една от висшите касти (жреческата) у индусите бра-министи. <i>Жерците са носиле име брамини, т. е. служители на бога Брама. Който е бил роден от брамини, той не е можел да бъде нищо друго освен брамин.</i> Знан., 1875, бр. 9, 132. <i>Главни касти са четири: първа</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРАМИН | БРАМИН | ||
Версия от 05:56, 28 ноември 2012
БРАКОСЪЧЕТАВАМ, -аш, несв.; бракосъчетая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех., Книж. Извършвам бракосъчетание, бракосъчетавам се, бракосъчетая се страд. БРАКОСЪЧЕТАВАМ СЕ несв.; бракосъчетая се св., сред. Встъпвам в брак. Бях се запознал с едно девойче:.. Та когато се готвехме да се бракосъчетаем, взе че се обяви Отечествената война. В. Чертовенски, НИ, 59.
БРАКОСЪЧЕТАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракосъчетавам и от бракосъчетавам се; бракосъчетание.
БРАКОСЪЧЕТАНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Сключване на брак по установен граждански ред или чрез църковен обред. След два дена стана, скромно, бракосъчетанието на Светослав с Фрасина в черквата „Св. 40 мъченици“. Ив. Вазов, Съч. XIV, 64. Нашите герои стоят смирено върху шареното черковно килимче и приемат с благоговение светото тайнство на бракосъчетанието.. Св. Минков, РТК, 127. Бракосъчетанието се извършва публично в общинския народен съвет, в присъствието на двама свидетели.
БРАКОСЪЧЕТАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който се отнася до бракосъчетание. Бракосъчетателните свръзки на литовския княжески дом с домовете на руските князе само могли да пробият първия път на християнството там в XIII-ия век. Д. Душанов, ИПЧ, 166. Брако-съчетателна зала.
БРАКОСЪЧЕТАЯ. Вж. бракосъчетавам.
БРАКТИ`САМ.Вж. брактисвам.
БРАКТИ`СВАМ, -аш, несв.; бракти`сам,
-аш, св., прех. Диал. За овца — раждам мъртво агне^изплавям се.
БРАКТИСВАМ СЕ несв.; бракти`сам се св., непрех. Брактисвам.
— От тур. birakmak ’изоставям’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БРАКТИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брактисвам и от брактисвам се; изготвяне.
БРАКУВАМ1, -аш, несв., прех. Определям нещо като некачествено, негодно за употреба. Ето,.., онзи предприемач.. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? Ал. Константинов, Съч. I, 120. Наистина, конят си имаше някои недостатъци, инак нямаше и да го бракувауг: беше сляп с едното око и накуцваше. И. Йовков, Разк. I, 239. бракувам се страд. Той си спомни и за тръбопровода, който заради тази [белгийската] ламарина се забави и част от него се бракува. Д. Кисьов, Щ, 409.
БРАКУВАМ2, -аш, несв. и се., прех. Разг. Бракосъчетавам, женя. бракувам се страд.
БРАКОСЪЧЕТАВАМ
БРАКУВАМ СЕ несв., непрех. Разг. Бракосъчетавам се, женя се.
БРАКУВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракувам1 и от бракувам се. На много места има машини за бракуване, които дълго време лежат като отпадъци по дворовете на предприятията.
БРАКУВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракувам2 и от бракувам се.
БРАКУВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до бракуване. Гумите, които не могат да бъдат възстановени, се бракуват. Бракуването на автомобилните гуми става от специално назначена комисия, която съставя бракувателен протокол. В. Вълев, Е А, 219.
БРАКУВАЧ м. Длъжностно лице, което определя кои материали, предмети и др. са негодни за употреба. Към същата категория [съсредоточена работа] се отнася и работата на бракувана, на телефонистка-та и др. Псих. X кл. 87.
БРАЛО, мн. -а, ср. Диал. Изплетена от пръти преграда на воденична вада или на улей, която спира твърдите предмети, носени от течението на водата.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРАМАНж. Брамин.
— Друга (остар.) форма: брахман.
БРАМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Религия на ранното робовладелско общество в Индия, оформила се през първото хилядолетие пр. н. е., която носи името си от главното божество Брама; брамизъм. В различните периоди в Индонезия са се разпространили няколко религии: будизмът, ораманизмът, мохамеданството. РД, 1961, бр. 318, 2.
— От инд. brahman ’дух’. — Друга (остар.) форма: б р а — хмани`зъм.
БРАМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до браман и браманизъм; бра-мински. Погребалната церемония се извършваше спокойно и делово от свещениците. Близките на покойните съвсем нямаха по-къртен и тъжен вид, защото според бра-манската вяра човешката душа може да се прероди като човек, животно или растение. Е. Мечкова, СМ, 29.
— Друга (остар.) форма: брахмански.
БРАМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Браманизъм. И в будизма, както в християнството, се наброяват доста направления и секти — брамизъм, ламизъм и др. Ал. Гетман, ВС, 44.
БРАМИ`Н м. Представител на една от висшите касти (жреческата) у индусите бра-министи. Жерците са носиле име брамини, т. е. служители на бога Брама. Който е бил роден от брамини, той не е можел да бъде нищо друго освен брамин. Знан., 1875, бр. 9, 132. Главни касти са четири: първа
БРАМИН
