Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/933“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
2. Обръщение към девер; братко, бате. <i>Снахата наричаше деверите си по възраст от най-големия надолу така, брайно, драгинко, убавенкъо.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 154. <i>А баба Стана ще отвърне: „Е, па ти знаеш, брайно, ти си мъжка страна у къщи, най-стар, на какво ти решиш, оно ще е и харно.</i> „ М. Георгиев, Избр. разк., 44. | 2. Обръщение към девер; братко, бате. <i>Снахата наричаше деверите си по възраст от най-големия надолу така, брайно, драгинко, убавенкъо.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 154. <i>А баба Стана ще отвърне: „Е, па ти знаеш, брайно, ти си мъжка страна у къщи, най-стар, на какво ти решиш, оно ще е и харно.</i> „ М. Георгиев, Избр. разк., 44. | ||
| − | 3. Интимно, приятелско или иронично обръщение към мъж; брате, братко. <i>Болград, мой брайно, прави такава пастърма, която са топи в устата ти като овчо масло.</i> | + | 3. Интимно, приятелско или иронично обръщение към мъж; брате, братко. <i>Болград, мой брайно, прави такава пастърма, която са топи в устата ти като овчо масло.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 47. <i>Ти, мой брайно, пиши на Пеева и тук-таме по Влашко.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 393. <i>Подлец ли? Архипод-лец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет!</i> Ал. Константинов, Съч. I, 205. — <i>Като поживееш тук, ще разбереш! — озъби се Пантелей! — Аз, брайновци, съм потрошил петстотин гроша, за да си изкопая кладенец.</i> А. Гуляшки, СВ, 14. |
| − | + | ---- | |
БРАК<sup>1</sup>, бракът, брака, <i>мн.</i> бракове, след <i>числ.</i> брака, <i>м.</i> 1. Официално, узаконено чрез формален акт съжителство (икономическо, социално и биологическо) на мъж и жена. <i>Бракът и семейството са под закрилата на държавата.</i> Конст., 24. <i>Мисля, че най-добрият отговор от моя страна ще бъде да дам рапорт, с който да цоидкам да ми се разреши да встъпя в брак.</i> И. Йовков, ЧКГ, 253. — <i>Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат.</i> Ем. Станев, I—II, 40. <i>Граждански брак. Църковен брак. Неравен брак. Смесен брак. Сключвам брак. Разтрогвам брак.</i> | БРАК<sup>1</sup>, бракът, брака, <i>мн.</i> бракове, след <i>числ.</i> брака, <i>м.</i> 1. Официално, узаконено чрез формален акт съжителство (икономическо, социално и биологическо) на мъж и жена. <i>Бракът и семейството са под закрилата на държавата.</i> Конст., 24. <i>Мисля, че най-добрият отговор от моя страна ще бъде да дам рапорт, с който да цоидкам да ми се разреши да встъпя в брак.</i> И. Йовков, ЧКГ, 253. — <i>Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат.</i> Ем. Станев, I—II, 40. <i>Граждански брак. Църковен брак. Неравен брак. Смесен брак. Сключвам брак. Разтрогвам брак.</i> | ||
2. Сватба. <i>Ние на брак те канихме, / да ми ядеш, да ми пиеш.</i> Нар. пес., СбБрМ, 24. О Незаконен (свободен) брак. Съвмесно съжителство между мъж и жена, неоформено по законен път. | 2. Сватба. <i>Ние на брак те канихме, / да ми ядеш, да ми пиеш.</i> Нар. пес., СбБрМ, 24. О Незаконен (свободен) брак. Съвмесно съжителство между мъж и жена, неоформено по законен път. | ||
| − | + | ---- | |
БРАК<sup>2</sup>, бракът, брака, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. В производството — продукция, която не отговаря на определения стандарт; недоброкачествена продукция. <i>Големи количества нагрята асфалтова смес .. трябваше да се изхвърли като брак.</i> | БРАК<sup>2</sup>, бракът, брака, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. В производството — продукция, която не отговаря на определения стандарт; недоброкачествена продукция. <i>Големи количества нагрята асфалтова смес .. трябваше да се изхвърли като брак.</i> | ||
2. Бракуване. <i>Комисията препоръча предвидените за брак машини оа се ремонтират.</i> | 2. Бракуване. <i>Комисията препоръча предвидените за брак машини оа се ремонтират.</i> | ||
| − | — Нем. Brack | + | — Нем. Brack ’лоша стока’. |
| − | + | ---- | |
БРАКМА <i>ж. Простонар.</i> Нещо много износено, остаряло (обикн. машина, механизъм и др.), което не може да се използува повече. <i>Димов не се въздържа да отбележи, че който дойде тук, най-първо бърза да се обзаведе с кола, та дори тая кола да е последната бракма.</i> Б. Райнов, ГН, 58. — <i>Веднъж, като бяхме в Одеса, пристигна една гръцка бракма. Ама едно ръждясало корито, само търси по-дълбоко място, за да потъне.</i> Б. Трайков, ВО, 23. | БРАКМА <i>ж. Простонар.</i> Нещо много износено, остаряло (обикн. машина, механизъм и др.), което не може да се използува повече. <i>Димов не се въздържа да отбележи, че който дойде тук, най-първо бърза да се обзаведе с кола, та дори тая кола да е последната бракма.</i> Б. Райнов, ГН, 58. — <i>Веднъж, като бяхме в Одеса, пристигна една гръцка бракма. Ама едно ръждясало корито, само търси по-дълбоко място, за да потъне.</i> Б. Трайков, ВО, 23. | ||
— От тур. birakma. | — От тур. birakma. | ||
| − | + | ---- | |
БРАК<sup>1</sup> | БРАК<sup>1</sup> | ||
| − | + | ---- | |
БРАКМА <i>ж. Диал.</i> Овца, която е родила мъртво агне; брактисала овца. | БРАКМА <i>ж. Диал.</i> Овца, която е родила мъртво агне; брактисала овца. | ||
| − | — От тур. birakmak | + | — От тур. birakmak ’изоставям’. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. |
| − | + | ---- | |
БРАКОНИЕР <i>м.</i> Човек, който върши бракониерство, който се занимава с бракониерство. <i>Бракониерите от околните махали и села избиваха във всяко време на годината дивеча и ловяха пъстървата със всички законни и незаконни средства.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 5. <i>Край един от вировете бе нагазил във водата възрастен мъж, гол до пояса,.. — Бракониер — отвърна железничарят в сините работни дрехи. — Ще хване, ама и някоя глоба може да се заплете в серкмето му.</i> Ем. Манов, ДСР, 345. | БРАКОНИЕР <i>м.</i> Човек, който върши бракониерство, който се занимава с бракониерство. <i>Бракониерите от околните махали и села избиваха във всяко време на годината дивеча и ловяха пъстървата със всички законни и незаконни средства.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 5. <i>Край един от вировете бе нагазил във водата възрастен мъж, гол до пояса,.. — Бракониер — отвърна железничарят в сините работни дрехи. — Ще хване, ама и някоя глоба може да се заплете в серкмето му.</i> Ем. Манов, ДСР, 345. | ||
— От фр. braconier. | — От фр. braconier. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОНИЕРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бракониер. <i>Ловът се разви още по-силно и благодарение на организираното и бракониерско избиване на дивеча нашата планина е почти обезлюдена.</i> П. Делирадев, В, 229. | БРАКОНИЕРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бракониер. <i>Ловът се разви още по-силно и благодарение на организираното и бракониерско избиване на дивеча нашата планина е почти обезлюдена.</i> П. Делирадев, В, 229. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОНИЕРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Незаконен лов или риболов в забранено време, в забранени места или извършван по непозволен начин. — <i>Ловът, знаеш, Дилко, е забранен по нашия край. Ако такова нещо има, то е нарушение и е бракониерство! — отсича той.</i> Т. Ганчев, РД, 1965, бр. 133, 2. <i>И от бракониерство разбира</i> [Атанас], <i>и закона за лова знае наизуст. Курсовете е минал, пък аз не съм запознат с тия работи.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 8. | БРАКОНИЕРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Незаконен лов или риболов в забранено време, в забранени места или извършван по непозволен начин. — <i>Ловът, знаеш, Дилко, е забранен по нашия край. Ако такова нещо има, то е нарушение и е бракониерство! — отсича той.</i> Т. Ганчев, РД, 1965, бр. 133, 2. <i>И от бракониерство разбира</i> [Атанас], <i>и закона за лова знае наизуст. Курсовете е минал, пък аз не съм запознат с тия работи.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 8. | ||
<sub>ч</sub> БРАКОНИЕРСТВАМ и БРАКОНИ-ЕРСТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех.</i> Върша бракониерство. <i>Как не е маломерна</i> [рибата]/ <i>Не виждам ли? — Не виждаш!.. — Я! Не стига, че бракониерствува, ами още иска и много да знае.</i> Д. Калфов, КР, 85-86. | <sub>ч</sub> БРАКОНИЕРСТВАМ и БРАКОНИ-ЕРСТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех.</i> Върша бракониерство. <i>Как не е маломерна</i> [рибата]/ <i>Не виждам ли? — Не виждаш!.. — Я! Не стига, че бракониерствува, ами още иска и много да знае.</i> Д. Калфов, КР, 85-86. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОНИЕРСТВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракониерствам; бракониерствуване. | БРАКОНИЕРСТВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракониерствам; бракониерствуване. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОНИЕРСТВУВАМ. Вж. бра кониерствам. | БРАКОНИЕРСТВУВАМ. Вж. бра кониерствам. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОНИЕРСТВУВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракониерствувам; бракониерства-не. | БРАКОНИЕРСТВУВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракониерствувам; бракониерства-не. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОРАЗВОД <i>м. Книж.</i> Прекратяване, разтрогване на брак по съдебен ред; развод. <i>Интересно е, че в едни щати бракоразводите стават много лесно, а в други по-мъчно. А този въпрос много интересува днешните американци и затова някои щати са направили от него обект на търговия.</i> Г. Белев, КВА, 162. <i>Подавам молба за бракоразвод.</i> | БРАКОРАЗВОД <i>м. Книж.</i> Прекратяване, разтрогване на брак по съдебен ред; развод. <i>Интересно е, че в едни щати бракоразводите стават много лесно, а в други по-мъчно. А този въпрос много интересува днешните американци и затова някои щати са направили от него обект на търговия.</i> Г. Белев, КВА, 162. <i>Подавам молба за бракоразвод.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОРАЗВОДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> бракоразвод. <i>Много неща свърши Генади по организирането и подготвянето на бракоразводния процес. К.</i> Калчев, СТ, 224. — <i>Получи се — сложи той листчето пред себе си — тая призовка за бракоразводно дело.</i> Б. Болгар, Б, 124. | БРАКОРАЗВОДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> бракоразвод. <i>Много неща свърши Генади по организирането и подготвянето на бракоразводния процес. К.</i> Калчев, СТ, 224. — <i>Получи се — сложи той листчето пред себе си — тая призовка за бракоразводно дело.</i> Б. Болгар, Б, 124. | ||
| − | + | ---- | |
БРАКОРАЗВОДЕН | БРАКОРАЗВОДЕН | ||
Версия от 05:56, 28 ноември 2012
2. Обръщение към девер; братко, бате. Снахата наричаше деверите си по възраст от най-големия надолу така, брайно, драгинко, убавенкъо. Ив. Хаджийски, БДНН I, 154. А баба Стана ще отвърне: „Е, па ти знаеш, брайно, ти си мъжка страна у къщи, най-стар, на какво ти решиш, оно ще е и харно. „ М. Георгиев, Избр. разк., 44.
3. Интимно, приятелско или иронично обръщение към мъж; брате, братко. Болград, мой брайно, прави такава пастърма, която са топи в устата ти като овчо масло. Л. Каравелов, Съч. VII, 47. Ти, мой брайно, пиши на Пеева и тук-таме по Влашко. Хр. Ботев, Съч. 1929, 393. Подлец ли? Архипод-лец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет! Ал. Константинов, Съч. I, 205. — Като поживееш тук, ще разбереш! — озъби се Пантелей! — Аз, брайновци, съм потрошил петстотин гроша, за да си изкопая кладенец. А. Гуляшки, СВ, 14.
БРАК1, бракът, брака, мн. бракове, след числ. брака, м. 1. Официално, узаконено чрез формален акт съжителство (икономическо, социално и биологическо) на мъж и жена. Бракът и семейството са под закрилата на държавата. Конст., 24. Мисля, че най-добрият отговор от моя страна ще бъде да дам рапорт, с който да цоидкам да ми се разреши да встъпя в брак. И. Йовков, ЧКГ, 253. — Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат. Ем. Станев, I—II, 40. Граждански брак. Църковен брак. Неравен брак. Смесен брак. Сключвам брак. Разтрогвам брак.
2. Сватба. Ние на брак те канихме, / да ми ядеш, да ми пиеш. Нар. пес., СбБрМ, 24. О Незаконен (свободен) брак. Съвмесно съжителство между мъж и жена, неоформено по законен път.
БРАК2, бракът, брака, мн. няма, м. 1. В производството — продукция, която не отговаря на определения стандарт; недоброкачествена продукция. Големи количества нагрята асфалтова смес .. трябваше да се изхвърли като брак.
2. Бракуване. Комисията препоръча предвидените за брак машини оа се ремонтират.
— Нем. Brack ’лоша стока’.
БРАКМА ж. Простонар. Нещо много износено, остаряло (обикн. машина, механизъм и др.), което не може да се използува повече. Димов не се въздържа да отбележи, че който дойде тук, най-първо бърза да се обзаведе с кола, та дори тая кола да е последната бракма. Б. Райнов, ГН, 58. — Веднъж, като бяхме в Одеса, пристигна една гръцка бракма. Ама едно ръждясало корито, само търси по-дълбоко място, за да потъне. Б. Трайков, ВО, 23.
— От тур. birakma.
БРАК1
БРАКМА ж. Диал. Овца, която е родила мъртво агне; брактисала овца.
— От тур. birakmak ’изоставям’. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БРАКОНИЕР м. Човек, който върши бракониерство, който се занимава с бракониерство. Бракониерите от околните махали и села избиваха във всяко време на годината дивеча и ловяха пъстървата със всички законни и незаконни средства. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Край един от вировете бе нагазил във водата възрастен мъж, гол до пояса,.. — Бракониер — отвърна железничарят в сините работни дрехи. — Ще хване, ама и някоя глоба може да се заплете в серкмето му. Ем. Манов, ДСР, 345.
— От фр. braconier.
БРАКОНИЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бракониер. Ловът се разви още по-силно и благодарение на организираното и бракониерско избиване на дивеча нашата планина е почти обезлюдена. П. Делирадев, В, 229.
БРАКОНИЕРСТВО, мн. няма, ср. Незаконен лов или риболов в забранено време, в забранени места или извършван по непозволен начин. — Ловът, знаеш, Дилко, е забранен по нашия край. Ако такова нещо има, то е нарушение и е бракониерство! — отсича той. Т. Ганчев, РД, 1965, бр. 133, 2. И от бракониерство разбира [Атанас], и закона за лова знае наизуст. Курсовете е минал, пък аз не съм запознат с тия работи. Ем. Станев, ПЕГ, 8.
ч БРАКОНИЕРСТВАМ и БРАКОНИ-ЕРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Върша бракониерство. Как не е маломерна [рибата]/ Не виждам ли? — Не виждаш!.. — Я! Не стига, че бракониерствува, ами още иска и много да знае. Д. Калфов, КР, 85-86.
БРАКОНИЕРСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от бракониерствам; бракониерствуване.
БРАКОНИЕРСТВУВАМ. Вж. бра кониерствам.
БРАКОНИЕРСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от бракониерствувам; бракониерства-не.
БРАКОРАЗВОД м. Книж. Прекратяване, разтрогване на брак по съдебен ред; развод. Интересно е, че в едни щати бракоразводите стават много лесно, а в други по-мъчно. А този въпрос много интересува днешните американци и затова някои щати са направили от него обект на търговия. Г. Белев, КВА, 162. Подавам молба за бракоразвод.
БРАКОРАЗВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от бракоразвод. Много неща свърши Генади по организирането и подготвянето на бракоразводния процес. К. Калчев, СТ, 224. — Получи се — сложи той листчето пред себе си — тая призовка за бракоразводно дело. Б. Болгар, Б, 124.
БРАКОРАЗВОДЕН
