Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/874“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>местни овце., имат груба нееднородна смесена вълна,.., предимно черна, бозова и по-рядко сива.</i> Г. Ралчев, ДМЖI, 14. | <i>местни овце., имат груба нееднородна смесена вълна,.., предимно черна, бозова и по-рядко сива.</i> Г. Ралчев, ДМЖI, 14. | ||
| − | — От тур. boz | + | — От тур. boz ’сив’. — Други форми: бозав (разг.), бозев, бозяв (диал.). |
| − | + | ---- | |
БОЗОВАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Производител на боза. <i>Заплануваните 4 300 000 литра боза отдавна са произведени, а сега бозо-варите се стремят да достигнат до края на годината 5 млн. литра.</i> ВН, 1958, бр. 2284, 2. | БОЗОВАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Производител на боза. <i>Заплануваните 4 300 000 литра боза отдавна са произведени, а сега бозо-варите се стремят да достигнат до края на годината 5 млн. литра.</i> ВН, 1958, бр. 2284, 2. | ||
| − | + | ---- | |
БОЗОВАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до производство или до производител на боза. <i>Бозоварна фабрика.</i> | БОЗОВАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се отнася до производство или до производител на боза. <i>Бозоварна фабрика.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БОЗОВИЦА <i>ж. Диал.</i> Бозище. <i>Изтръгна си сабя шаварлия. / Да посече жаба кре-чанога, / изтръгна си пушка бозовица. / Да утрепе жаба кречанога.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 60. | БОЗОВИЦА <i>ж. Диал.</i> Бозище. <i>Изтръгна си сабя шаварлия. / Да посече жаба кре-чанога, / изтръгна си пушка бозовица. / Да утрепе жаба кречанога.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 60. | ||
| − | + | ---- | |
БОЗУК <i>неизм. прил. Диал.</i> Развален, повреден. <i>Работата му е бозук.</i> Н. Геров, РБЯ I, 60. | БОЗУК <i>неизм. прил. Диал.</i> Развален, повреден. <i>Работата му е бозук.</i> Н. Геров, РБЯ I, 60. | ||
| − | + | ---- | |
БОЗУЩИ`САМ.Вж. бозущисвам. | БОЗУЩИ`САМ.Вж. бозущисвам. | ||
| − | + | ---- | |
БОЗУЩИ`СВАМ, -аш, <i>несв.;</i> бозущи`-сам, -аш, и бозущи`ша, -еш, <i>мин. св.</i> бозущи`-сах, <i>св., прех. Диал.</i> Скарвам, смразявам някого с другиго, развалям отношенията на някои хора. бозущисвам се, бозущисам се, бозущи`ша се <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> | БОЗУЩИ`СВАМ, -аш, <i>несв.;</i> бозущи`-сам, -аш, и бозущи`ша, -еш, <i>мин. св.</i> бозущи`-сах, <i>св., прех. Диал.</i> Скарвам, смразявам някого с другиго, развалям отношенията на някои хора. бозущисвам се, бозущисам се, бозущи`ша се <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БОЗУЩИ`СВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бозущисвам <i>и от</i> бозущисвам се. | БОЗУЩИ`СВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бозущисвам <i>и от</i> бозущисвам се. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БОЗУЩИ`ША. Вж. бозущисвам. | БОЗУЩИ`ША. Вж. бозущисвам. | ||
| − | + | ---- | |
БОЗЧИЦА <i>ж. Разг. Умал. от</i> бозка. <i>Вимето на Бялка беше една шъпа — .., боз-чиците й бяха мънички, с два пръста трябва да ги доиш.</i> Ил. Волен, МДС, 196. | БОЗЧИЦА <i>ж. Разг. Умал. от</i> бозка. <i>Вимето на Бялка беше една шъпа — .., боз-чиците й бяха мънички, с два пръста трябва да ги доиш.</i> Ил. Волен, МДС, 196. | ||
| − | + | ---- | |
БОЗЯВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бозов; бозев. <i>В ъгъла до вратата седеше висок, рус, хубавеляк селянин с бозяви дрехи от домашен шаяк.</i> Г. Караславов, Избр, съч. II, 57. <i>А тия с бозявите потури и<sub>и</sub>бозявите абички са все от големите села</i> И. Йовков, ВАХ, 36. <i>Пътищата, коловозите се разка-ляха. Тук-там локвичките се изпълниха с мътна бозява вода.</i> Кр. Григоров, И, 118. | БОЗЯВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бозов; бозев. <i>В ъгъла до вратата седеше висок, рус, хубавеляк селянин с бозяви дрехи от домашен шаяк.</i> Г. Караславов, Избр, съч. II, 57. <i>А тия с бозявите потури и<sub>и</sub>бозявите абички са все от големите села</i> И. Йовков, ВАХ, 36. <i>Пътищата, коловозите се разка-ляха. Тук-там локвичките се изпълниха с мътна бозява вода.</i> Кр. Григоров, И, 118. | ||
| − | + | ---- | |
БОЙЛ <i>м. Истор.</i> Прабългарска титла на висш сановник; прабългарски велможа, болярин. <i>Установи се държавната власт на българския хан и на неговите боили.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 16. <i>Боилите, които придружаваха хана, се втурнаха към него, поеха го от коня на ръце и го отнесоха към аула.</i> А. Каралийчев, ПС III, 63. <i>Ханът, ограден от Чъргубил Алчек, наместник Ес-хач, боили, вестоносци и знаменосци, яздеше малко по-напред.</i> Й. Вълчев, СКН, 161. | БОЙЛ <i>м. Истор.</i> Прабългарска титла на висш сановник; прабългарски велможа, болярин. <i>Установи се държавната власт на българския хан и на неговите боили.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 16. <i>Боилите, които придружаваха хана, се втурнаха към него, поеха го от коня на ръце и го отнесоха към аула.</i> А. Каралийчев, ПС III, 63. <i>Ханът, ограден от Чъргубил Алчек, наместник Ес-хач, боили, вестоносци и знаменосци, яздеше малко по-напред.</i> Й. Вълчев, СКН, 161. | ||
— Първобълг. | — Първобълг. | ||
| − | + | ---- | |
БОЙЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на боил или е свързан с боил. <i>Той</i> [Онду-ракс] <i>беше потомък на един от най-старите боилски родове.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 344. 2. Който се състои от боили. — <i>В оня час суров унищожих без милост цялата въстанала ооилска сган.</i> В. Марковски, ПЗ, 179. | БОЙЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на боил или е свързан с боил. <i>Той</i> [Онду-ракс] <i>беше потомък на един от най-старите боилски родове.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 344. 2. Който се състои от боили. — <i>В оня час суров унищожих без милост цялата въстанала ооилска сган.</i> В. Марковски, ПЗ, 179. | ||
| − | + | ---- | |
БОЗОВАР | БОЗОВАР | ||
| − | + | ---- | |
БОЙЛСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Събир.</i> Всички боили като една общност, боилско съсловие. [Борис] <i>още страдаше дълбоко в душата си, задето беше затрил почти до корен прабългарското боилство.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 416. | БОЙЛСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Събир.</i> Всички боили като една общност, боилско съсловие. [Борис] <i>още страдаше дълбоко в душата си, задето беше затрил почти до корен прабългарското боилство.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 416. | ||
2. Състояние, положение, власт на боил. — <i>Гледай го! .. Той се перчи с дедите си! Оправдава се с боилството си!</i> А. Гуляшки, ЗВ, 257-258. | 2. Състояние, положение, власт на боил. — <i>Гледай го! .. Той се перчи с дедите си! Оправдава се с боилството си!</i> А. Гуляшки, ЗВ, 257-258. | ||
| − | + | ---- | |
БОЙЛИЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Индив.</i> Боище. <i>Велики неприятели и велики бранители Рима излизали са убо тогава от това място, дето римлянин и варварин често се биеха и работеха същата земя. Тамо е било всякога земя боилища.</i> Г. С. Раковски, БВВ, 59. | БОЙЛИЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Индив.</i> Боище. <i>Велики неприятели и велики бранители Рима излизали са убо тогава от това място, дето римлянин и варварин често се биеха и работеха същата земя. Тамо е било всякога земя боилища.</i> Г. С. Раковски, БВВ, 59. | ||
| − | + | ---- | |
БОИН <i>м. Остар.</i> Воин. <i>Но Асен и неговата войска разби, и едва избегна Алексий жив. Он, като бягаше, падна му царский шлем от главата, а болгарскии боини, които го гонеха, земаха онай шлем и го принесоха царю своему Асеню.</i> Хр. Павлович, Ц, 44. | БОИН <i>м. Остар.</i> Воин. <i>Но Асен и неговата войска разби, и едва избегна Алексий жив. Он, като бягаше, падна му царский шлем от главата, а болгарскии боини, които го гонеха, земаха онай шлем и го принесоха царю своему Асеню.</i> Хр. Павлович, Ц, 44. | ||
| − | + | ---- | |
БОЙЧКА <i>ж. 1. Умал. от</i> боя. <i>Там бяха нарисувани три дървета с кафява боичка, а листата им със зелена.</i> Ив. Остриков, ОП, 38. <i>После приклекнат в шанеца,.., мазнат се с боичка по устните или се напръскват по косата с малко евтин одеколон да убият миризмата на прах и на пот.</i> Ст. Даскалов, СД, 246. | БОЙЧКА <i>ж. 1. Умал. от</i> боя. <i>Там бяха нарисувани три дървета с кафява боичка, а листата им със зелена.</i> Ив. Остриков, ОП, 38. <i>После приклекнат в шанеца,.., мазнат се с боичка по устните или се напръскват по косата с малко евтин одеколон да убият миризмата на прах и на пот.</i> Ст. Даскалов, СД, 246. | ||
2. Обикн. <i>мн.</i> Малки цветни моливи за рисуване. С <i>кухненски нож Динчо се залови да подостри всички моливи, които намери из къщи. Подреди в кутията и олющените си боички, с които рисуваше в детската градина разни параходи, знамена и бурно море.</i> Л. Галина, Л, 75. <i>Нови боички.</i> | 2. Обикн. <i>мн.</i> Малки цветни моливи за рисуване. С <i>кухненски нож Динчо се залови да подостри всички моливи, които намери из къщи. Подреди в кутията и олющените си боички, с които рисуваше в детската градина разни параходи, знамена и бурно море.</i> Л. Галина, Л, 75. <i>Нови боички.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БОЙЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Старин.</i> Бойно поле, полесражение. <i>Разчу се бързо низ Преспа, а също и по цяла Македония за големите битки,.. Повече се говореше за турците, че били над три хиляди души срещу триста, че са дигнали от боището цели кервани със свои убити и ранени.</i> Д. Талев, ГЧ, 478. | БОЙЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Старин.</i> Бойно поле, полесражение. <i>Разчу се бързо низ Преспа, а също и по цяла Македония за големите битки,.. Повече се говореше за турците, че били над три хиляди души срещу триста, че са дигнали от боището цели кервани със свои убити и ранени.</i> Д. Талев, ГЧ, 478. | ||
| − | + | ---- | |
БОЙ<sup>1</sup>, боят, боя, <i>мн.</i> боеве и (остар. и диал.) бойове, след <i>числ.</i> боя, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Нанасяне на удари върху човек или животно с цел да се причини болка; побой. <i>Всичката вина и негодувание паднаха върху злочестия идиот, комуто игуменът с бой изтръгна изповедта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 6. — <i>Всеки ден бой, бой — за нищо и за никакво... Ще ме съсипе.</i> Елин Пелин, Съч. II, 148. <i>Янко Горски грабна един сух откършен клон и почна да налага вълчицата по гърба. Пат-кют! — съсипа я от бой.</i> А. Каралийчев, TP, 113. <i>Гурко беше заявил, че като го</i> | БОЙ<sup>1</sup>, боят, боя, <i>мн.</i> боеве и (остар. и диал.) бойове, след <i>числ.</i> боя, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Нанасяне на удари върху човек или животно с цел да се причини болка; побой. <i>Всичката вина и негодувание паднаха върху злочестия идиот, комуто игуменът с бой изтръгна изповедта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 6. — <i>Всеки ден бой, бой — за нищо и за никакво... Ще ме съсипе.</i> Елин Пелин, Съч. II, 148. <i>Янко Горски грабна един сух откършен клон и почна да налага вълчицата по гърба. Пат-кют! — съсипа я от бой.</i> А. Каралийчев, TP, 113. <i>Гурко беше заявил, че като го</i> | ||
| − | + | ---- | |
БОЙ<sup>1</sup> | БОЙ<sup>1</sup> | ||
874 | 874 | ||
Версия от 05:44, 28 ноември 2012
местни овце., имат груба нееднородна смесена вълна,.., предимно черна, бозова и по-рядко сива. Г. Ралчев, ДМЖI, 14.
— От тур. boz ’сив’. — Други форми: бозав (разг.), бозев, бозяв (диал.).
БОЗОВАР, -ят, -я, мн. -и, м. Производител на боза. Заплануваните 4 300 000 литра боза отдавна са произведени, а сега бозо-варите се стремят да достигнат до края на годината 5 млн. литра. ВН, 1958, бр. 2284, 2.
БОЗОВАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до производство или до производител на боза. Бозоварна фабрика.
БОЗОВИЦА ж. Диал. Бозище. Изтръгна си сабя шаварлия. / Да посече жаба кре-чанога, / изтръгна си пушка бозовица. / Да утрепе жаба кречанога. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 60.
БОЗУК неизм. прил. Диал. Развален, повреден. Работата му е бозук. Н. Геров, РБЯ I, 60.
БОЗУЩИ`САМ.Вж. бозущисвам.
БОЗУЩИ`СВАМ, -аш, несв.; бозущи`-сам, -аш, и бозущи`ша, -еш, мин. св. бозущи`-сах, св., прех. Диал. Скарвам, смразявам някого с другиго, развалям отношенията на някои хора. бозущисвам се, бозущисам се, бозущи`ша се страд. и взаим.
БОЗУЩИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бозущисвам и от бозущисвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЗУЩИ`ША. Вж. бозущисвам.
БОЗЧИЦА ж. Разг. Умал. от бозка. Вимето на Бялка беше една шъпа — .., боз-чиците й бяха мънички, с два пръста трябва да ги доиш. Ил. Волен, МДС, 196.
БОЗЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бозов; бозев. В ъгъла до вратата седеше висок, рус, хубавеляк селянин с бозяви дрехи от домашен шаяк. Г. Караславов, Избр, съч. II, 57. А тия с бозявите потури иибозявите абички са все от големите села И. Йовков, ВАХ, 36. Пътищата, коловозите се разка-ляха. Тук-там локвичките се изпълниха с мътна бозява вода. Кр. Григоров, И, 118.
БОЙЛ м. Истор. Прабългарска титла на висш сановник; прабългарски велможа, болярин. Установи се държавната власт на българския хан и на неговите боили. Ив. Хаджийски, БДНН I, 16. Боилите, които придружаваха хана, се втурнаха към него, поеха го от коня на ръце и го отнесоха към аула. А. Каралийчев, ПС III, 63. Ханът, ограден от Чъргубил Алчек, наместник Ес-хач, боили, вестоносци и знаменосци, яздеше малко по-напред. Й. Вълчев, СКН, 161.
— Първобълг.
БОЙЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на боил или е свързан с боил. Той [Онду-ракс] беше потомък на един от най-старите боилски родове. А. Гуляшки, ЗВ, 344. 2. Който се състои от боили. — В оня час суров унищожих без милост цялата въстанала ооилска сган. В. Марковски, ПЗ, 179.
БОЗОВАР
БОЙЛСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички боили като една общност, боилско съсловие. [Борис] още страдаше дълбоко в душата си, задето беше затрил почти до корен прабългарското боилство. А. Гуляшки, ЗВ, 416.
2. Състояние, положение, власт на боил. — Гледай го! .. Той се перчи с дедите си! Оправдава се с боилството си! А. Гуляшки, ЗВ, 257-258.
БОЙЛИЩЕ, мн. -а, ср. Индив. Боище. Велики неприятели и велики бранители Рима излизали са убо тогава от това място, дето римлянин и варварин често се биеха и работеха същата земя. Тамо е било всякога земя боилища. Г. С. Раковски, БВВ, 59.
БОИН м. Остар. Воин. Но Асен и неговата войска разби, и едва избегна Алексий жив. Он, като бягаше, падна му царский шлем от главата, а болгарскии боини, които го гонеха, земаха онай шлем и го принесоха царю своему Асеню. Хр. Павлович, Ц, 44.
БОЙЧКА ж. 1. Умал. от боя. Там бяха нарисувани три дървета с кафява боичка, а листата им със зелена. Ив. Остриков, ОП, 38. После приклекнат в шанеца,.., мазнат се с боичка по устните или се напръскват по косата с малко евтин одеколон да убият миризмата на прах и на пот. Ст. Даскалов, СД, 246.
2. Обикн. мн. Малки цветни моливи за рисуване. С кухненски нож Динчо се залови да подостри всички моливи, които намери из къщи. Подреди в кутията и олющените си боички, с които рисуваше в детската градина разни параходи, знамена и бурно море. Л. Галина, Л, 75. Нови боички.
БОЙЩЕ, мн. -а, ср. Старин. Бойно поле, полесражение. Разчу се бързо низ Преспа, а също и по цяла Македония за големите битки,.. Повече се говореше за турците, че били над три хиляди души срещу триста, че са дигнали от боището цели кервани със свои убити и ранени. Д. Талев, ГЧ, 478.
БОЙ1, боят, боя, мн. боеве и (остар. и диал.) бойове, след числ. боя, м. 1. Само ед. Нанасяне на удари върху човек или животно с цел да се причини болка; побой. Всичката вина и негодувание паднаха върху злочестия идиот, комуто игуменът с бой изтръгна изповедта. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 6. — Всеки ден бой, бой — за нищо и за никакво... Ще ме съсипе. Елин Пелин, Съч. II, 148. Янко Горски грабна един сух откършен клон и почна да налага вълчицата по гърба. Пат-кют! — съсипа я от бой. А. Каралийчев, TP, 113. Гурко беше заявил, че като го
БОЙ1
874
