Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/852“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>между си, за да наложат една истина, — едни я отричат, други я боготворят.</i> Д. Немиров, Др., 51. <i>Оставаше й неизменно предан и покорен само Стоян, който и сега, почти четиридесет години след женитбата им, се възхищаваше от нея и вярваше непоколебимо в нейния ум, в знанията и`, в силата и`, макар и той понякога да хитруваше и да се отклоняваше, но пак със същото наивно и чисто простодушие, с което и боготвореше своята жена.</i> Д. Талев, ПК, 326. <i>Жена му не го обичаше — .. Единствената му дъщеря обаче боготвореше своя баща.</i> П. Спасов, ХлХ, 334. боготворя се <i>страд. Най-чудното е това, че почти у сичките старовременни народи са е уважавало и боготворило дървото.</i> Знан., 1875, бр, 8, 119. | <i>между си, за да наложат една истина, — едни я отричат, други я боготворят.</i> Д. Немиров, Др., 51. <i>Оставаше й неизменно предан и покорен само Стоян, който и сега, почти четиридесет години след женитбата им, се възхищаваше от нея и вярваше непоколебимо в нейния ум, в знанията и`, в силата и`, макар и той понякога да хитруваше и да се отклоняваше, но пак със същото наивно и чисто простодушие, с което и боготвореше своята жена.</i> Д. Талев, ПК, 326. <i>Жена му не го обичаше — .. Единствената му дъщеря обаче боготвореше своя баща.</i> П. Спасов, ХлХ, 334. боготворя се <i>страд. Най-чудното е това, че почти у сичките старовременни народи са е уважавало и боготворило дървото.</i> Знан., 1875, бр, 8, 119. | ||
| − | + | ---- | |
БОГОУБИ`ЕЦ, <i>мн.</i> -ййци, <i>м. Остар. Книж.</i> Убиец на Бога. <i>Родителубийци ся казват тези, които убиват баща си и майка си;., и богоубийци евреите, които разп-наха Исуса Христа.</i> Кр. Пишурка, МК, 456. | БОГОУБИ`ЕЦ, <i>мн.</i> -ййци, <i>м. Остар. Книж.</i> Убиец на Бога. <i>Родителубийци ся казват тези, които убиват баща си и майка си;., и богоубийци евреите, които разп-наха Исуса Христа.</i> Кр. Пишурка, МК, 456. | ||
| − | + | ---- | |
БОГОУБИ`ЙСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се отнася до богоубиец. | БОГОУБИ`ЙСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се отнася до богоубиец. | ||
| − | + | ---- | |
БОГОУГОДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който постъпва според волята на Бога, според изискванията на християнската религия; праведен. <i>В една от тия килии кандилото осветяваше сухите ликове на богоугодните мъже и жени, наредени в иконостаса между увехнали върбини и китки чемшир.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 156. <i>В Ханаан живеяли тогава язичници, и евреите трябувало да ги изпъдят, зачтото Бог искал да направи тамо ново господство, в което да живеят само богоугодни че-ловеци.</i> Г. Йошев, КВИ, 40. | БОГОУГОДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който постъпва според волята на Бога, според изискванията на християнската религия; праведен. <i>В една от тия килии кандилото осветяваше сухите ликове на богоугодните мъже и жени, наредени в иконостаса между увехнали върбини и китки чемшир.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 156. <i>В Ханаан живеяли тогава язичници, и евреите трябувало да ги изпъдят, зачтото Бог искал да направи тамо ново господство, в което да живеят само богоугодни че-ловеци.</i> Г. Йошев, КВИ, 40. | ||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
3. Който е свързан с благотворителност, с материална помощ, оказвана на страдащи, бедни; благотворителен. <i>Устроението на нашите училища не е работа на един човек. Всеки българин трябва да вложи в това богоугодно дело своята пара и труд. Н.</i> Бончев, Съч., 81. | 3. Който е свързан с благотворителност, с материална помощ, оказвана на страдащи, бедни; благотворителен. <i>Устроението на нашите училища не е работа на един човек. Всеки българин трябва да вложи в това богоугодно дело своята пара и труд. Н.</i> Бончев, Съч., 81. | ||
| − | + | ---- | |
БОГОУБИ`ЕЦ | БОГОУБИ`ЕЦ | ||
О Богоугодно заведение. 1. Учреждение, което изпълнява благотворителна или общественополезна дейност. <i>Подобно и ако забележва в своето паство някои благочестиви стремления, като: трезвен живот, готовност към устройството на школи, черкви, болници и други богоугодни заведения, той одобрява таквози побуждение. Т.</i> Шишков, ТС (превод), 157. В <i>пътят си из селото, кръвожадните плячкаджии,.., спрели са около черковните стени и училището. Знаели тие отдавна, че стените на тие богоугодни заведения крият беззащитните жертви.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 338. 2. <i>Ирон.</i> Нощно увеселително заведение. <i>Който се съмнява в думите ми, може да посети „Алказар“, „Кабарето“, „Амброзия“ и пр. богоугодни заведения..</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 99. | О Богоугодно заведение. 1. Учреждение, което изпълнява благотворителна или общественополезна дейност. <i>Подобно и ако забележва в своето паство някои благочестиви стремления, като: трезвен живот, готовност към устройството на школи, черкви, болници и други богоугодни заведения, той одобрява таквози побуждение. Т.</i> Шишков, ТС (превод), 157. В <i>пътят си из селото, кръвожадните плячкаджии,.., спрели са около черковните стени и училището. Знаели тие отдавна, че стените на тие богоугодни заведения крият беззащитните жертви.</i> 3. Стоянов, ЗБВ III, 338. 2. <i>Ирон.</i> Нощно увеселително заведение. <i>Който се съмнява в думите ми, може да посети „Алказар“, „Кабарето“, „Амброзия“ и пр. богоугодни заведения..</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 99. | ||
| − | + | ---- | |
БОГОУГОДИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Богоугодничество. | БОГОУГОДИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Богоугодничество. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БОГОУГОДНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> 1. Човек, който живее според изискванията на християнската религия; праведник. <i>Понеже Бог е наш отец, не трябва,.., да ся боим от него, както от един строг мучител, нито да мислим, че някой богоугодник трябва да го предумува да ни прии-ма.</i> КТЕМ, 89. | БОГОУГОДНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> 1. Човек, който живее според изискванията на християнската религия; праведник. <i>Понеже Бог е наш отец, не трябва,.., да ся боим от него, както от един строг мучител, нито да мислим, че някой богоугодник трябва да го предумува да ни прии-ма.</i> КТЕМ, 89. | ||
2. <i>Рядко.</i> Благодетел, благотворител. <i>Богоугодник сред гората / чешма за спомен е сг-радил.</i> П.П. Славейков, Събр. съч. II, 62. | 2. <i>Рядко.</i> Благодетел, благотворител. <i>Богоугодник сред гората / чешма за спомен е сг-радил.</i> П.П. Славейков, Събр. съч. II, 62. | ||
| − | + | ---- | |
БОГОУГОДНИЦА <i>ж. Остар. Книж.</i> Жена богоугодник; праведница. | БОГОУГОДНИЦА <i>ж. Остар. Книж.</i> Жена богоугодник; праведница. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БОГОУГОДНИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се отнася до богоугодник. | БОГОУГОДНИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който се отнася до богоугодник. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
БОГОУГОДНИЧЕСКИ. <i>Остар. Книж. Нареч. от прил.</i> богоугоднически. | БОГОУГОДНИЧЕСКИ. <i>Остар. Книж. Нареч. от прил.</i> богоугоднически. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
БОГОУГОДНИЧЕСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Угаждане на Бога, като се живее според изискванията на християнската религия и църквата. | БОГОУГОДНИЧЕСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Угаждане на Бога, като се живее според изискванията на християнската религия и църквата. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
БОГОУГОДНО <i>нареч. Остар. Книж. 1.</i> Според желанията, волята на Бога. <i>И преживя дни мирни с добрите деца, които беше възпитал богоугодно.</i> Й. Ненов, ЧГ (превод), 52. <i>Във второто прошение молим Бога да ся смили., и да ни даде напредък в всяка добра работа, та с това и тук на земята да поживеем богоугодно, спокойно и благополучно.</i> Хр. Данов, ППК (превод), 103. <i>Поклоните ся пред него</i> [Бога] <i>и помолите му ся, за да ви настави да преми</i> | БОГОУГОДНО <i>нареч. Остар. Книж. 1.</i> Според желанията, волята на Бога. <i>И преживя дни мирни с добрите деца, които беше възпитал богоугодно.</i> Й. Ненов, ЧГ (превод), 52. <i>Във второто прошение молим Бога да ся смили., и да ни даде напредък в всяка добра работа, та с това и тук на земята да поживеем богоугодно, спокойно и благополучно.</i> Хр. Данов, ППК (превод), 103. <i>Поклоните ся пред него</i> [Бога] <i>и помолите му ся, за да ви настави да преми</i> | ||
852 | 852 | ||
| − | + | ---- | |
БОГОУГОДНО | БОГОУГОДНО | ||
Версия от 08:40, 28 ноември 2012
между си, за да наложат една истина, — едни я отричат, други я боготворят. Д. Немиров, Др., 51. Оставаше й неизменно предан и покорен само Стоян, който и сега, почти четиридесет години след женитбата им, се възхищаваше от нея и вярваше непоколебимо в нейния ум, в знанията и`, в силата и`, макар и той понякога да хитруваше и да се отклоняваше, но пак със същото наивно и чисто простодушие, с което и боготвореше своята жена. Д. Талев, ПК, 326. Жена му не го обичаше — .. Единствената му дъщеря обаче боготвореше своя баща. П. Спасов, ХлХ, 334. боготворя се страд. Най-чудното е това, че почти у сичките старовременни народи са е уважавало и боготворило дървото. Знан., 1875, бр, 8, 119.
БОГОУБИ`ЕЦ, мн. -ййци, м. Остар. Книж. Убиец на Бога. Родителубийци ся казват тези, които убиват баща си и майка си;., и богоубийци евреите, които разп-наха Исуса Христа. Кр. Пишурка, МК, 456.
БОГОУБИ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоубиец.
БОГОУГОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. 1. Който постъпва според волята на Бога, според изискванията на християнската религия; праведен. В една от тия килии кандилото осветяваше сухите ликове на богоугодните мъже и жени, наредени в иконостаса между увехнали върбини и китки чемшир. Ст. Загорчинов, ДП, 156. В Ханаан живеяли тогава язичници, и евреите трябувало да ги изпъдят, зачтото Бог искал да направи тамо ново господство, в което да живеят само богоугодни че-ловеци. Г. Йошев, КВИ, 40.
2. Който се осъществява или се извършва според волята на Бога, според изискванията на християнската религия; праведен, благонравен. След смъртта на угодника [Ив. Рилски] няколкото му горещи ученици и подражатели на негова богоугоден отшелнически живот съградили по-насам от пещерата,.., постница, за да се приберат в нея. Ив. Вазов, Съч. XV, 24. — То се вижда и отдавна е премислено: нужна ни е нова църква!.. — Ти недей така, Клименте — обади се наместникът. — Ще питаме и владиката, а той няма да ни спре за такова богоугодно дело. Д. Талев, ЖС, 126. Първото нещо, което человек трябва да пита, когато иска да върши някоя работа, е не колко ще спечели от нея, но дали тя е справедлива и богоугодна. ИЗ 1874-1881, 1882, 203-204.
3. Който е свързан с благотворителност, с материална помощ, оказвана на страдащи, бедни; благотворителен. Устроението на нашите училища не е работа на един човек. Всеки българин трябва да вложи в това богоугодно дело своята пара и труд. Н. Бончев, Съч., 81.
БОГОУБИ`ЕЦ
О Богоугодно заведение. 1. Учреждение, което изпълнява благотворителна или общественополезна дейност. Подобно и ако забележва в своето паство някои благочестиви стремления, като: трезвен живот, готовност към устройството на школи, черкви, болници и други богоугодни заведения, той одобрява таквози побуждение. Т. Шишков, ТС (превод), 157. В пътят си из селото, кръвожадните плячкаджии,.., спрели са около черковните стени и училището. Знаели тие отдавна, че стените на тие богоугодни заведения крият беззащитните жертви. 3. Стоянов, ЗБВ III, 338. 2. Ирон. Нощно увеселително заведение. Който се съмнява в думите ми, може да посети „Алказар“, „Кабарето“, „Амброзия“ и пр. богоугодни заведения.. Хр. Смирненски, Съч. III, 99.
БОГОУГОДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Богоугодничество.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОГОУГОДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Човек, който живее според изискванията на християнската религия; праведник. Понеже Бог е наш отец, не трябва,.., да ся боим от него, както от един строг мучител, нито да мислим, че някой богоугодник трябва да го предумува да ни прии-ма. КТЕМ, 89.
2. Рядко. Благодетел, благотворител. Богоугодник сред гората / чешма за спомен е сг-радил. П.П. Славейков, Събр. съч. II, 62.
БОГОУГОДНИЦА ж. Остар. Книж. Жена богоугодник; праведница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОГОУГОДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоугодник.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОУГОДНИЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. богоугоднически.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОУГОДНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Угаждане на Бога, като се живее според изискванията на християнската религия и църквата.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОУГОДНО нареч. Остар. Книж. 1. Според желанията, волята на Бога. И преживя дни мирни с добрите деца, които беше възпитал богоугодно. Й. Ненов, ЧГ (превод), 52. Във второто прошение молим Бога да ся смили., и да ни даде напредък в всяка добра работа, та с това и тук на земята да поживеем богоугодно, спокойно и благополучно. Хр. Данов, ППК (превод), 103. Поклоните ся пред него [Бога] и помолите му ся, за да ви настави да преми
852
БОГОУГОДНО
