Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/410“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 4: Ред 4:
 
— Ни... що. Ох, колко е... мъчително...
 
— Ни... що. Ох, колко е... мъчително...
 
— Не гледайте натам!
 
— Не гледайте натам!
— Какво ще стане? ... Какво ще стане? — питаше безсмислено тя и трепереше, плачеше.
+
— Какво ще стане?... Какво ще стане? — питаше безсмислено тя и трепереше, плачеше.
— Не гледайте натам!... Не гледайте, ще ви прилбшее — мъчеше се Йлин да закрива с ръка очите й.
+
— Не гледайте натам!... Не гледайте, ще ви прилошее — мъчеше се Илин да закрива с ръка очите й.
Нино все повече затваряше крана. Илин видсдаще, че струята започна да намалява... дори разтърка рчй да се увери, че вижда добре. Помъчи се с пръст да отпущр ушите си, защото и шумът затихваше... или ушите му заглъхваха? Той гледаше втренчено в гърлото на арматурата и мислеше з „Какво ли е това?... Наистина спира.!... Значи благопо-лучно...? Не може да бъде...“
+
Нино все повече затваряше крана. Илин виждаше, че струята започна да намалява... дори разтърка очи да се увери, че вижда добре. Помъчи се с пръст да отпуши ушите си, защото и шумът затихваше... или ушите му заглъхваха? Той гледаше втренчено в гърлото на арматурата и мислеше: „Какво ли е това?... Наистина спира!... Значи благополучно...? Не може да бъде...“
Алеко Николов, който беше залегнал недалеч от него, се протътри странишком и като почти долепи устни до ухото му, попита :
+
Алеко Николов, който беше залегнал недалеч от него, се протътри странишком и като почти долепи устни до ухото му, попита:
 
— Какво? Налягането излезе по-малко? Спира!...
 
— Какво? Налягането излезе по-малко? Спира!...
 
— Спасен ли е? — дърпаше Дора от другата страна ръката на Илин.
 
— Спасен ли е? — дърпаше Дора от другата страна ръката на Илин.
Илин продължаваше да стри с впити в арматурата очи з
+
Илин продължаваше да стои с впити в арматурата очи:
 
— Постойте. Още малко... ще узнаем. Нека докрай...
 
— Постойте. Още малко... ще узнаем. Нека докрай...
От напрежението Йлин вече не мислеше на кого {s}каквр{/s}
+
От напрежението Илин вече не мислеше на кого какво говори. Мъчеше се да успокои себе си с надеждата, че ето сега... ето, стига благополучно краят!... Сега...
говори. Мъчеше се да успокои себе си с надеждата, че ето сега... ето, стига благополучио краят 1... Сега...
+
Някой от сондьорите викаше:
Някой от сондьорите викащ,е:
 
 
— Гледайте, струята спира!
 
— Гледайте, струята спира!
 
— Намалява!... Ще спре!
 
— Намалява!... Ще спре!
й шумът затихва...
+
И шумът затихва...
 
— Спря го!
 
— Спря го!
Нино наистина стегна крана докрай, повече не мржеше да се върти.
+
Нино наистина стегна крана докрай, повече не можеше да се върти.
Кран>т беше затворен!
+
Кранът беше затворен!
— Спря го j — наскачаха сондьорите и лудо се спуснаха към сондата.
+
— Спря го! — наскачаха сондьорите и лудо се спуснаха към сондата.
Нино се загуби в прегръдките ИМ- Понесоха гр да ръце {e}с{/e} ура р вйкове.
+
Нино се загуби в прегръдките им - Понесоха го на ръце с ура и викове.
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 11:39, 30 септември 2015

Страницата е проверена