Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/407“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
Деньо Колев се обади: | Деньо Колев се обади: | ||
| − | — Ако речем да чакаме | + | — Ако речем да чакаме нов кран, ще се изложим като страхливци, другари! |
| − | Всички прихнаха. Деньо винаги ги | + | Всички прихнаха. Деньо винаги ги разсмиваше с изявяване на решителност, но все не можеше сам да измисли какво трябва да се направи. |
Кирил Цонев го подкани подигравателно: | Кирил Цонев го подкани подигравателно: | ||
— Хайде, Деньо, иди затвори крана. Какво чакащ? | — Хайде, Деньо, иди затвори крана. Какво чакащ? | ||
— Защо да не ида? Само другарят Илин да каже... | — Защо да не ида? Само другарят Илин да каже... | ||
| − | — Че и аз отивам, ако другарят | + | — Че и аз отивам, ако другарят Илин каже! — заяви Янко Анев. |
— Кой няма да отиде? — обадиха се и други. | — Кой няма да отиде? — обадиха се и други. | ||
Илин пак дигна ръка да ги усмири и каза възбудено: | Илин пак дигна ръка да ги усмири и каза възбудено: | ||
| − | — Защо аз трябва да кажа? Защо? Аз не съм | + | — Защо аз трябва да кажа? Защо? Аз не съм касапин да изпращам хората на заколение!... Някой сам би ли се решил да отиде? |
| − | Настъпиха мъчителни | + | Настъпиха мъчителни мигове на нерешителност. Сондьорите мълчаха. Бяха навели глави, не смееха да се погледнат. Страхуваха се или не разбираха какъв смисъл би имала саможертвата. |
| − | — Няма самоубийци, нали? — усмихна се Илин. — | + | — Няма самоубийци, нали? — усмихна се Илин. — И правилно! Аз много се боях да не би някой да ме разочарова. |
| − | Той погледна Нино, като че отгатна неговата готовност да заяви, | + | Той погледна Нино, като че отгатна неговата готовност да заяви, че ще затвори крана. |
Алеко Николов вече губеше контрол над нервите си: | Алеко Николов вече губеше контрол над нервите си: | ||
— Другарю Илин, стига си ни мъчил! Кажи какво да правим и това е! | — Другарю Илин, стига си ни мъчил! Кажи какво да правим и това е! | ||
| − | — Аз | + | — Аз вече казах. Най-разумно би било да чакаме нова арматура или налягането да спадне. До това време... трудно ще бъде, но хайде да се опитаме да изкопаем резервоари. |
| − | — Къде ще копаеш тук резервоари, защо само | + | — Къде ще копаеш тук резервоари, защо само приказваш? — тросна му се Алеко Николов. — Фонтанират десетки тонове нефт на денонощие. Какви резервоари? |
| − | И | + | И Аргир Льолчев се намеси |
| − | — Това | + | — Това не е толкова важно. Друга е опасността, ако речем да копаем резервоари. Щом започнем да разкъртваме камънаците, една искра от кирка може да запали фонтана. |
| − | — Ето умен човек! | + | — Ето умен човек! — възхити му се Илин. Той именно към това се стремеше да наведе мислите на сондьорите: — Една случайни искра може да запали не само фонтана, но и цялото село. Бризът от морето разнася нефт над селото, ще го опожарим! В този смисъл затварянето на крана не е |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:15, 30 септември 2015
Страницата е проверена
