Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/377“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | в огледалото — във вагон-ресторантите от стария тип двете срещуположни стени са с огледала. В първия момент той помислил, че металическата кутийка в ръката на човека е | + | в огледалото — във вагон-ресторантите от стария тип двете срещуположни стени са с огледала. В първия момент той помислил, че металическата кутийка в ръката на човека е кибритиера, клечките в нея са се свършили и той е решил да си вземе клечка от Йоловия кибрит. Отпосле се оказало, че от тази кутийка човекът е сипал отрова в чашата на Йолов. |
| − | — Що за глупости? — все още не можеше да повярва Лидия, но тревога вече давеше гърлото й. — Защо този човек да е Йосиф Илел? И защо непременно отрова е сипал в | + | — Що за глупости? — все още не можеше да повярва Лидия, но тревога вече давеше гърлото й. — Защо този човек да е Йосиф Илел? И защо непременно отрова е сипал в Йоловата чаша? |
| − | — Лидия, той е, разбери! — настояваше възбудено Льолчев. — На гарата в Русе Йолов видя този човек, когато сваляше куфарите си от съседното до нашето купе. Започна да ми разказва, че той бил Иван Горбанов, но всъщност не се казвал Горбанов и не бил никакъв англичанин Орвил... Бил унгарец еди-кой | + | — Лидия, той е, разбери! — настояваше възбудено Льолчев. — На гарата в Русе Йолов видя този човек, когато сваляше куфарите си от съседното до нашето купе. Започна да ми разказва, че той бил Иван Горбанов, но всъщност не се казвал Горбанов и не бил никакъв англичанин Орвил... Бил унгарец еди-кой си, не му помнел името, някакъв международен мошеник, който искал да го вплете в шпионска мрежа... |
— Идиот! — кресна разтреперана Лидия. — Обезумял ли е, що ли? | — Идиот! — кресна разтреперана Лидия. — Обезумял ли е, що ли? | ||
— Аз чак тогава разбрах защо този човек, който седеше с гръб до нашата маса, но го виждах в отсрещното огледало, ни слушаше толкова внимателно какво разговаряхме... Йолов ми разправяше за тайната си къде имало нефт. След като изсипа отровата, човекът побърза да си плати, сложи си черни очила, макар че нямаше слънце... | — Аз чак тогава разбрах защо този човек, който седеше с гръб до нашата маса, но го виждах в отсрещното огледало, ни слушаше толкова внимателно какво разговаряхме... Йолов ми разправяше за тайната си къде имало нефт. След като изсипа отровата, човекът побърза да си плати, сложи си черни очила, макар че нямаше слънце... | ||
— А какво стана с Йолов? Умря ли? | — А какво стана с Йолов? Умря ли? | ||
| − | — Ще ти кажа. На гарата взех файтон, за да го отведа у тях. Оплакваше се, че му било много тежко, умира. Още по пътя очите му започнаха да се извръщат и езикът му ставаше неподвижен. Едва успя да проговори, че Йосиф Илел го е отровил. Йосиф Илел било истинското име на Горбанов, спомни си го пред смъртта!... Свалихме го | + | — Ще ти кажа. На гарата взех файтон, за да го отведа у тях. Оплакваше се, че му било много тежко, умира. Още по пътя очите му започнаха да се извръщат и езикът му ставаше неподвижен. Едва успя да проговори, че Йосиф Илел го е отровил. Йосиф Илел било истинското име на Горбанов, спомни си го пред смъртта!... Свалихме го с файтонджията на ръце в къщи, почти труп. Обясних на жена му, че случайно сме пътували във вагон-ресторанта, той много се е напил и трябваше да го доведа... |
— Той каза ли и пред жена си, че Илел го е отровил? — все повече трепереше от тревога Лидия. | — Той каза ли и пред жена си, че Илел го е отровил? — все повече трепереше от тревога Лидия. | ||
| − | — Не. Езикът му вече се беше вцепенил. Само очите му сякаш казваха тъжно : „Аз умирам!“ ... | + | — Не. Езикът му вече се беше вцепенил. Само очите му сякаш казваха тъжно: „Аз умирам!“... |
— Умря ли? | — Умря ли? | ||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 08:28, 30 септември 2015
Страницата е проверена
