Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/364“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | Това едва ли оказваше някакво въздействие за | + | Това едва ли оказваше някакво въздействие за изтрезняването му (пияниците казваха: „Клин клин избива“), но самият ритуал по вземането на аспирин с коняк въздействуваше психически на Йолов тъй, че непосредствено подобряваше настроението му. |
− | — Ти не си прав, Арго! Щом не искаш да слушаш, добре, няма да ти разправям по-нататък. Но виж какво ще | + | — Ти не си прав, Арго! Щом не искаш да слушаш, добре, няма да ти разправям по-нататък. Но виж какво ще ти. кажа. Не си прав! Истинският нефтотърсач, ако си истински нефтотърсач, не може да не слуша за такива работи. Не си прав!... |
− | Льолчев, гладен и сънлив от безсънната нощ и дългото пътуване, каза с досада, като все поглеждаше кога ще се зададе келнерът с обеда : | + | Льолчев, гладен и сънлив от безсънната нощ и дългото пътуване, каза с досада, като все поглеждаше кога ще се зададе келнерът с обеда: |
− | — Добре, щом толкова настояваш, продължавай. Но аз пак ще ти кажа, че твоята „тайна“ ми прилича на | + | — Добре, щом толкова настояваш, продължавай. Но аз пак ще ти кажа, че твоята „тайна“ ми прилича на иманярска залъгалка: еди-кой си казал на еди-кого си, че от старо време хората разправяли за имане, заровено на еди-колко си крачки от еди-къде си... |
− | На масата те продължаваха започнатия още в купето разговор. Както обикновено се случва с хората, чиято психика е накърнена от пиянството, | + | На масата те продължаваха започнатия още в купето разговор. Както обикновено се случва с хората, чиято психика е накърнена от пиянството, Йолов си беше внушил, че непременно трябва да открие на Льолчев тайната за българския нефт, и то защото се самообяви за виновен пред Арго от оная нощ, когато, без да знае, че е мъж на Лидия, му разкри каква е била тя в миналото. |
− | В склеротичния мозък на | + | В склеротичния мозък на Йолов се беше запазило много от миналото и то избликваше с неподозирана яснота именно когато биваше пиян — „в състояние на вътрешно движение“, както наричаше той пиянството си. Очистено от многото думи и несъществени подробности, разказаното от Йолов беше ето какво: |
− | На времето, когато американците го повикали в Букурещ, за да уговарят как да проваля търсенията на български нефт, | + | На времето, когато американците го повикали в Букурещ, за да уговарят как да проваля търсенията на български нефт, Йолов случайно попаднал там на един българин инженер, казвал се Милчев. Той бил добруджанец от крайморското село Проглед. Баща му имал там голям чифлик. |
− | Този инженер Милчев носел в Букурещ проби от морска вода с нефт и един доклад до румънското правителство. В доклада си той обяснявал, че в морето край село Проглед | + | Този инженер Милчев носел в Букурещ проби от морска вода с нефт и един доклад до румънското правителство. В доклада си той обяснявал, че в морето край село Проглед се появявали маслени петна. От анализата на загребаната вода се установило по безспорен начин, че петната са от сурово земно масло. |
− | |||
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 07:45, 30 септември 2015
Страницата е проверена