Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/345“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
дни, щом пристигна в Лондон, ще поискам среща по твоя въпрос със сър Фредерик Годбър... | дни, щом пристигна в Лондон, ще поискам среща по твоя въпрос със сър Фредерик Годбър... | ||
— Ако можеш да се добереш до него — прекъсна го възбудено Ранков, — той е близък приятел на сър Хуберт Хит Ивз! | — Ако можеш да се добереш до него — прекъсна го възбудено Ранков, — той е близък приятел на сър Хуберт Хит Ивз! | ||
| − | + | - Аз се познавам лично със сър Фредерик и имам свободен достъп до него!... Ти ми беше споменал и за сър Бойл, че бил приятел на баща ти. Узнах, че сър Бойл е постоянен гост на лейди и сър Лоудон... Сър Лоудон е един от директорите на групата „Роял Дътч-Шелл“. Госпожица Ан Лонг, когато бях на чай у нея, в дома й, ми каза, че леди Лоудон я приемала всеки петък и били толкова близки приятелки, че дори леди Лоудон й отстъпила любимата си прислужница, старата Алис... | |
Тук Илел му разказа анекдота на госпожица Ан Лонг за хамалина, който избрал зелената ябълка, за да има покровителството на старите жени. Смяха се. Пиха кафето си. Пушиха пури. | Тук Илел му разказа анекдота на госпожица Ан Лонг за хамалина, който избрал зелената ябълка, за да има покровителството на старите жени. Смяха се. Пиха кафето си. Пушиха пури. | ||
| − | Ранков отново завидя на този самодоволен, посредствен, но винаги преуспяващ с хубостта си човек и възкликна : | + | Ранков отново завидя на този самодоволен, посредствен, но винаги преуспяващ с хубостта си човек и възкликна: |
— Нарцис!... Сигурен съм, че ти ще умреш, любувайки се на себе си! | — Нарцис!... Сигурен съм, че ти ще умреш, любувайки се на себе си! | ||
| − | На свой ред и Илел го изгледа : това всяващо неволен страх лице, което винаги изразява непримирима строгост и умно прикривано притворство! | + | На свой ред и Илел го изгледа: това всяващо неволен страх лице, което винаги изразява непримирима строгост и умно прикривано притворство!... През тези няколко дни на постоянно душевно, напрежение Ранков беше още повече омършавял. Очите му, дълбоко хлътнали зад силно изпъкналите скули на лицето, бяха обкръжени от черни сенки, сякаш в тях като в грозна витрина се прикътваше мрачната му властни душа. И как измамно контрастираха на този му вид засмяната дружелюбност, която проявяваше сега, превзетата реч, умилният глас — само защото очакваше облага от ненавистния му до смърт човек! |
| − | — Така, Герасим. Ти само подкрепи още малко бай Никой да продължи работата, за да мога да поддържам в централата, че ти повече не си необходим в България, щом Никодим Несторов е поел твоите функции с такова голямо увлечение. | + | — Така, Герасим. Ти само подкрепи още малко бай Никой да продължи работата, за да мога да поддържам в централата, че ти повече не си необходим в България, щом Никодим Несторов е поел твоите функции с такова голямо увлечение... Дори ако разрешиш и ако е много необходимо, разбира се, ще си позволя да кажа, че старостта е сложила известен отпечатък върху характера ти и при евентуален провал надали би удържал да не разкриеш миналото на картела и на хората му в България... |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 13:26, 29 септември 2015
Страницата е проверена
