Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/330“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Нели мислеше да използува като повод за среща с Нино това, че им предстои да се явят пред съда за бракоразвода и трябва да уговорят как да се държат, какви да бъдат мотивите за раздялата и как изобщо да се води делото. Обади се по телефона още с пристигането си във Варна, за да го повика там. Тя сметна, че отказът му да се яви на телефона е обикновена демонстрация на оскърбен мъж, и реши, че е най-добре сама да отиде в Проглед. Беше сигурна, че ще го усмири или най-малкото ще го склони да отложат делото, докато завърши тя института. | Нели мислеше да използува като повод за среща с Нино това, че им предстои да се явят пред съда за бракоразвода и трябва да уговорят как да се държат, какви да бъдат мотивите за раздялата и как изобщо да се води делото. Обади се по телефона още с пристигането си във Варна, за да го повика там. Тя сметна, че отказът му да се яви на телефона е обикновена демонстрация на оскърбен мъж, и реши, че е най-добре сама да отиде в Проглед. Беше сигурна, че ще го усмири или най-малкото ще го склони да отложат делото, докато завърши тя института. | ||
Нели отпътува със сутрешния рейс до Шабла. Оттам премина пеш четирите километра през полето до мястото на сондата. | Нели отпътува със сутрешния рейс до Шабла. Оттам премина пеш четирите километра през полето до мястото на сондата. | ||
| − | Откакто започна сондирането „до техническите възможности на сондата“, т. е. без определена крайна цел, | + | Откакто започна сондирането „до техническите възможности на сондата“, т.е. без определена крайна цел, сондьорите загубиха предишния си напрегнат интерес към работата. На сондата работеше само смяната на Ивайло Нелчинов — четирима души. Другите се бяха разпръснали — едни препираха дрехите си на кладенеца при морския бряг, други бяха отишли из селото, трети почистваха бараката. Децата, излезли в междучасие, тичаха по училищния двор. Беше им забранено да се тълпят при сондата и на дворната врата дежуреше учителка. „Любовникът“ Кирил Цонев (тъй го наричаха другарите му) се навърташе около учителката. В цялото държане на този младеж — хубавичък, с тънки мустачки и пригладена на едри вълни, сякаш ондулирана коса — личеше нахално и лъжливо, лекомислено ухажьорство. |
| − | Той изостави учителката, когато видя, че към сондата идва хубава жена, „като изрязана от журнал“. Тя беше облечена с костюм от ленен плат, с преметнат на рамото шлифер и дълъг ремък на чанта-еднодневка. Млечносиният цвят на костюма чудесно | + | Той изостави учителката, когато видя, че към сондата идва хубава жена, „като изрязана от журнал“. Тя беше облечена с костюм от ленен плат, с преметнат на рамото шлифер и дълъг ремък на чанта-еднодневка. Млечносиният цвят на костюма чудесно хармонираше с цвета на кожата й — бледа и чиста, мека, пухкава. Лицето й изглеждаше тъжно и уморено, но очите — пламенни, като на човек, обладан от някаква решимост. |
— Дали е тук Нино Русев? — попита тя. | — Дали е тук Нино Русев? — попита тя. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:40, 29 септември 2015
Страницата е проверена
