Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/326“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | Бай Никой помълча в очакване Бойдев да проговори, после нетърпеливо каза: | |
| − | + | — Другарю професор, хайде да се разберем като хора... | |
| − | + | Бойдев се изправи гневно и почти кресна: | |
| − | + | — С вас аз няма да работя, казах! Не желая! | |
| − | + | — Защо бе, другарю професор? Един път казвате ще работите, друг път — няма... | |
| − | + | — Вие не ме разбрахте или се правите, че не ме разбирате? Не желая да работя лично с вас! | |
| − | + | — А! Че защо? | |
| − | + | — Просто защото... Защото нямам доверие в умствените ви способности! Става дума за нещо много опасно, което изисква съобразителност, проникновение, интелигентност... ум иска, господине! А вие винаги сте били, меко казано, един... амбулантен човек! | |
| − | + | — Другарю професор, не обиждайте! | |
| − | + | — Мислете, каквото искате, за себе си. Аз съдбата и живота си във ваши ръце не мога да вложа! | |
| − | + | Бойдев му извърна гръб и загледа рафта с наредените свои трудове. | |
| − | + | — Добре, другарю професор. Само че кой да бъде резидент на картела в България, не зависи нито от мен, нито от вас. Съровете от Лондон са решили аз да бъда. Да не мислите, че и на мен кой знае колко ми е по мерак тая работа? Картелът ни държи в ръцете си, щем не щем, по негова свирка ще играем. Ако речем да се хванем на хорото — лошо. Ако речем да не се хванем — още по-лошо. Това е положението. | |
| − | + | Бойдев стоеше все тъй гърбом към него. | |
| − | + | — Аз вече казах: мога да преговарям само с Йосиф Илел. Преди да поема сътрудничеството, аз имам да уговоря с него, т.е. с картела, известни условия, за които с вас лично по никакъв начин не бих разговарял. Ако сте в състояние Да ме поставите във връзка с Йосиф Илел, идете си и му кажете. Ако не... | |
| − | + | Той замълча, не знаеше какво да каже. | |
| − | + | — Ако не, какво? — попита бай Никой. — Как да ви изпиша сега специално от Лондон Йосиф Илел! Тъй ли стават тия работи?... Ако дойде случайно, ще му кажа да се видите... | |
| − | + | — Да, ако дойде и се видим, ще поговоря с него!... Вас повече не ви задържам! | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:28, 29 септември 2015
Страницата е проверена
