Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/324“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Оставила Нели да се измъкне и да замине за Варна! | — Оставила Нели да се измъкне и да замине за Варна! | ||
— Как така? | — Как така? | ||
| − | — Как? Когато я попитах, глупачката само мигаше | + | — Как? Когато я попитах, глупачката само мигаше страхливо и нищо не можа да обясни. |
Ранков слушаше ядовитите й думи с досада и умора. В очакване на съобщението от Илел, което тревожно се бавеше, той не проявяваше вътрешно интерес към работите тук. Лидия долавяше неговата незаинтересуваност, но я отдаваше на огорчението му, че е уволнен. | Ранков слушаше ядовитите й думи с досада и умора. В очакване на съобщението от Илел, което тревожно се бавеше, той не проявяваше вътрешно интерес към работите тук. Лидия долавяше неговата незаинтересуваност, но я отдаваше на огорчението му, че е уволнен. | ||
| − | — Ти защо изливаш зехира си на Круна? — каза той. — Какво, трябвало е да закачи Нели за фустата си с безопасна карфица? ... Седни да обмислим какво да правим сега... Запали. Дай и на мен една цигара. | + | — Ти защо изливаш зехира си на Круна? — каза той. — Какво, трябвало е да закачи Нели за фустата си с безопасна карфица?... Седни да обмислим какво да правим сега... Запали. Дай и на мен една цигара. |
Запушиха. Помълчаха. | Запушиха. Помълчаха. | ||
— Казваш, Бойдев е определил час на Нели за днес, така ли? Казахте ли му, че Нели няма да отиде? | — Казваш, Бойдев е определил час на Нели за днес, така ли? Казахте ли му, че Нели няма да отиде? | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— А после? — недоумяваше Лидия какво е замислил. | — А после? — недоумяваше Лидия какво е замислил. | ||
— Какво ще кажеш, ако вместо Нели му се яви бай Никой? Така дори е по-добре! Ще научим бай Никой как да впримчи мерзавеца, за да бъдем вече спокойни, че няма да ни издаде. Иди до Клуба на културните дейци. Нека бай Никой за днес си вземе отпуск... да измисли някаква важна причина. Доведи го в зъболекарския кабинет. | — Какво ще кажеш, ако вместо Нели му се яви бай Никой? Така дори е по-добре! Ще научим бай Никой как да впримчи мерзавеца, за да бъдем вече спокойни, че няма да ни издаде. Иди до Клуба на културните дейци. Нека бай Никой за днес си вземе отпуск... да измисли някаква важна причина. Доведи го в зъболекарския кабинет. | ||
| − | + | > 27 | |
Половин час преди уреченото време Бойдев нетърпеливо стоеше зад завесите на прозореца към улица „Шипка“, за да зърне още по пътя Нели. Той беше решил да я посрещне пак в антрето с гореща целувка и да я помоли нищо да не говорят за вчерашното му безобразие, да го забравят като лош кошмар, да сметнат, че никога не е било... | Половин час преди уреченото време Бойдев нетърпеливо стоеше зад завесите на прозореца към улица „Шипка“, за да зърне още по пътя Нели. Той беше решил да я посрещне пак в антрето с гореща целувка и да я помоли нищо да не говорят за вчерашното му безобразие, да го забравят като лош кошмар, да сметнат, че никога не е било... | ||
| − | Оставаха пет минути... три минути... две... Тя все не се задаваше! Бойдев с тревога очакваше, че ето сега ще | + | Оставаха пет минути... три минути... две... Тя все не се задаваше! Бойдев с тревога очакваше, че ето сега ще позвъни телефонът и Нели ще му каже: „Не, няма да дойда. Не мога!...“ — когато се чу звънецът на външната врата. Звънна се точно в уречения час — значи, тя е! Бойдев си |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 15:21, 29 септември 2015
Страницата е проверена
