Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/298“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | Той беше комунист, и при все че в бригадата нямаше партийна група, обикновено с изказванията на Ивайло Нелчинов свързваха становището на партията. | |
След обичайното си замисляне и нерешителност веднага да изкаже мнението си, Ивайло Нелчинов рече: | След обичайното си замисляне и нерешителност веднага да изкаже мнението си, Ивайло Нелчинов рече: | ||
— Щом като другарят Илин има надежда тук да намерим нефт... аз така го разбирам!... Но дори и да не намерим, дори само да бъде полезно за научна цел, аз мисля, че можем да продължим сондирането. Ще си имаме големи неприятности, че сме нарушили финансовата дисциплина, но пък дано е на добро. После ще видим как ще се оправяме. | — Щом като другарят Илин има надежда тук да намерим нефт... аз така го разбирам!... Но дори и да не намерим, дори само да бъде полезно за научна цел, аз мисля, че можем да продължим сондирането. Ще си имаме големи неприятности, че сме нарушили финансовата дисциплина, но пък дано е на добро. После ще видим как ще се оправяме. | ||
След думите на Ивайло Нелчинов всички се съгласиха да продължат работата. | След думите на Ивайло Нелчинов всички се съгласиха да продължат работата. | ||
Степан Илин предупреди шеговито: | Степан Илин предупреди шеговито: | ||
| − | — Само, другари, дано не се получи както в приказката : влязохме в историята... да видим как ще излезем от нея. | + | — Само, другари, дано не се получи както в приказката: влязохме в историята... да видим как ще излезем от нея. |
| − | На Алеко Николов все му се искаше да упорствува, но той вече говореше с примирение : | + | На Алеко Николов все му се искаше да упорствува, но той вече говореше с примирение: |
— При нашата бюрокрация тая история може да свърши само с начет, но нейсе!... Кажи, Степан Викторович, колко мислиш да просондираме... за историята? | — При нашата бюрокрация тая история може да свърши само с начет, но нейсе!... Кажи, Степан Викторович, колко мислиш да просондираме... за историята? | ||
— Да кажем, продължете днес и утре... два-три дни. Аз ще проанализирам пробите и ще обясня някак, може би в управлението ще се съгласят да удълбочим сондажа и тогава отчетността ти ще бъде в ред. А защо да не дойдеш и ти с мене? | — Да кажем, продължете днес и утре... два-три дни. Аз ще проанализирам пробите и ще обясня някак, може би в управлението ще се съгласят да удълбочим сондажа и тогава отчетността ти ще бъде в ред. А защо да не дойдеш и ти с мене? | ||
— Да, най-добре е да дойда и аз — съгласи се Алеко Николов. — Арго ще ме замести. | — Да, най-добре е да дойда и аз — съгласи се Алеко Николов. — Арго ще ме замести. | ||
| − | — | + | — Добре — вдигна се Льолчев от камъка, на който беше седнал. — Момчета, по местата си! |
| − | + | * | |
| − | Степан Илин видя, че Нино тръгна за бараката, където беше мотора, и го спря : | + | Степан Илин видя, че Нино тръгна за бараката, където беше мотора, и го спря: |
| − | — Как са работите | + | — Как са работите, Нино Александрович? |
| − | — Нищо... както виждате, | + | — Нищо... както виждате, Степан Викторович. |
— А защо тъй унило ми отговаряш? | — А защо тъй унило ми отговаряш? | ||
— Всички бяхме оклюмали. Сега ще се посъживим. | — Всички бяхме оклюмали. Сега ще се посъживим. | ||
| − | — Аз не питам за сондьорските работи, | + | — Аз не питам за сондьорските работи, а за душевните. |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 13:15, 29 септември 2015
Страницата е проверена
