Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/298“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
нов. Той беше комунист, и при все че в бригадата нямаше партийна група, обикновено с изказванията на Ивайло Нелчинов свързваха становището на партията.
+
Той беше комунист, и при все че в бригадата нямаше партийна група, обикновено с изказванията на Ивайло Нелчинов свързваха становището на партията.
 
След обичайното си замисляне и нерешителност веднага да изкаже мнението си, Ивайло Нелчинов рече:
 
След обичайното си замисляне и нерешителност веднага да изкаже мнението си, Ивайло Нелчинов рече:
 
— Щом като другарят Илин има надежда тук да намерим нефт... аз така го разбирам!... Но дори и да не намерим, дори само да бъде полезно за научна цел, аз мисля, че можем да продължим сондирането. Ще си имаме големи неприятности, че сме нарушили финансовата дисциплина, но пък дано е на добро. После ще видим как ще се оправяме.
 
— Щом като другарят Илин има надежда тук да намерим нефт... аз така го разбирам!... Но дори и да не намерим, дори само да бъде полезно за научна цел, аз мисля, че можем да продължим сондирането. Ще си имаме големи неприятности, че сме нарушили финансовата дисциплина, но пък дано е на добро. После ще видим как ще се оправяме.
 
След думите на Ивайло Нелчинов всички се съгласиха да продължат работата.
 
След думите на Ивайло Нелчинов всички се съгласиха да продължат работата.
 
Степан Илин предупреди шеговито:
 
Степан Илин предупреди шеговито:
— Само, другари, дано не се получи както в приказката : влязохме в историята... да видим как ще излезем от нея.
+
— Само, другари, дано не се получи както в приказката: влязохме в историята... да видим как ще излезем от нея.
На Алеко Николов все му се искаше да упорствува, но той вече говореше с примирение :
+
На Алеко Николов все му се искаше да упорствува, но той вече говореше с примирение:
 
— При нашата бюрокрация тая история може да свърши само с начет, но нейсе!... Кажи, Степан Викторович, колко мислиш да просондираме... за историята?
 
— При нашата бюрокрация тая история може да свърши само с начет, но нейсе!... Кажи, Степан Викторович, колко мислиш да просондираме... за историята?
 
— Да кажем, продължете днес и утре... два-три дни. Аз ще проанализирам пробите и ще обясня някак, може би в управлението ще се съгласят да удълбочим сондажа и тогава отчетността ти ще бъде в ред. А защо да не дойдеш и ти с мене?
 
— Да кажем, продължете днес и утре... два-три дни. Аз ще проанализирам пробите и ще обясня някак, може би в управлението ще се съгласят да удълбочим сондажа и тогава отчетността ти ще бъде в ред. А защо да не дойдеш и ти с мене?
 
— Да, най-добре е да дойда и аз — съгласи се Алеко Николов. — Арго ще ме замести.
 
— Да, най-добре е да дойда и аз — съгласи се Алеко Николов. — Арго ще ме замести.
Добре— вдигна се Льолчев от камъка, на който беше седнал. — Момчета, по местата си!
+
Добре — вдигна се Льолчев от камъка, на който беше седнал. — Момчета, по местата си!
{s}•":{/s}
+
*
Степан Илин видя, че Нино тръгна за бараката, където беше мотора, и го спря :
+
Степан Илин видя, че Нино тръгна за бараката, където беше мотора, и го спря:
— Как са работите; Нино Александрович?
+
— Как са работите, Нино Александрович?
— Нищо... както виждате, Степ'ан Викторович.
+
— Нищо... както виждате, Степан Викторович.
 
— А защо тъй унило ми отговаряш?
 
— А защо тъй унило ми отговаряш?
 
— Всички бяхме оклюмали. Сега ще се посъживим.
 
— Всички бяхме оклюмали. Сега ще се посъживим.
— Аз не питам за сондьорските работи,'а за душевните.
+
— Аз не питам за сондьорските работи, а за душевните.
298
 
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 10:15, 29 септември 2015

Страницата е проверена